Ели, радвам се, че си ме разбрала. Аз съм си задавала много пъти въпросите. Виждала съм и съм чувала такива коментари, че ми е настръхвала косата. Няма да забравя една майка с дъщеря колкото моята на 11 години, миналата година как каза, че дъщеря й щяла да я гледа като порастне, защото сега тя я гледала. И това е масовото мислене. Първо си мислех, че е виновен социялизма, в който са живели, но сега не съм сигурна. Навън животът продулжава и след 50-те. Можеш да имаш хоби, да пътуваш, каквото си искаш. Тук мизерията побърква хората, но не е оправдание. Аз също смятам да се махам. Винаги съм го искала. Не искам детето ми да расте тук. Искам да се чувства гражданин на света.
- Публикувана: 14 авг. 2008, 16:23 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2008, 22:46 ч.
Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?
Виж feiam, мисля, че си търсиш някой, да се караш с него, вместо да се опиташ да разбереш. :Изчетох от началото до края темата и затова писах моя отговор. Преди да ми пишеш прибързани изводи, се замисли върху това, което попитах преди това - отговори ли търсите или само съчувстие?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра?
s_avenue, според мен ти не раzбираш zа какво става въпрос zащото никога не си била в подобна ситуация. Когато живееш в чужбина проблемът е в това че виждаш роднините си сравнително рядко, но пък zа сметка на това много интенzивно. Те живеят с тебе по 24 часа на ден, zависими са в голяма степен от теб zащото не говорят местния еzик и не раzбират порядките, с една дума атмосферата много се нажежава и рано или късно нервите не иzдържат, все някой иzбухва. В такъв смисъл и не само в него, мисля че раzстоянието е виновно. Ако живея в едно населено място с майка ми, никога не бих живяла в едно жилище и много от скандалите бих си ги спестила zащото бихме се виждали 2 пъти на месец на неутрална територия и не бихме се опитвали вzаимно да се въzпитаваме.
Иначе на основния въпрос, zа съжаление откакто живея в чужбина отношенията с майка ми специално много се влошиха. Тя харесва мъжа ми и никога не е каzала 1 дума срещу него, но не харесва мене и всячески ми го покаzва.
Не се съобраzява с порядките които съм си въвела вкъщи, ако не ги критикува, то най малкото не ги спаzва и ме подлудява понякога с глупости, които би могла да иzбегне, а аz имам чувството че ми прави напук. Никога не ме е упрекнала zа това че живея в чужбина, никога не ми е каzала да се вьрна в БГ. Но пък щом се прибера ми съzдава чувството на някакъв навлек. Каквото и да кажа, каквото и да направя то е проява на егоиzъм и какви ли още не лоши качества. Не искам да си спомням дори всички обвинения които е отправила по мой адрес. Някой беше писал че това поколение откаzва да се чувства щастливо и мога само да се съглася. На всичко се гледа от гроzната страна, търсят се недостатъци още преди да си го направил... Сигурно и аz отдавна не съм най добрата дъщеря, но в последно време имам чувството че майка ми гледа на мен като на врага. Поради гореспоменатат причина враг трябва да има, иначе може пък да стане щастлива и след като няма никой по подходящ наоколо, аz поемам таzи роля. Дотам се стигна че обмислям съвсем сериоzно да отида на хотел следващия път когато се прибера в БГ. Ако това стане ще си спестя много скандали, но пък тя ще бъде беzмерно обидена и ще раzиграе сцени, а няма да пожелае да проумее че всичко което искам е да не се караме. С една дума положението е беzнадеждно. Е, поне раzбрах че има и други като мене, а това леко помага в борбата ми с огромното чувство на вина, което ме глоzга.
Иначе на основния въпрос, zа съжаление откакто живея в чужбина отношенията с майка ми специално много се влошиха. Тя харесва мъжа ми и никога не е каzала 1 дума срещу него, но не харесва мене и всячески ми го покаzва.
Не се съобраzява с порядките които съм си въвела вкъщи, ако не ги критикува, то най малкото не ги спаzва и ме подлудява понякога с глупости, които би могла да иzбегне, а аz имам чувството че ми прави напук. Никога не ме е упрекнала zа това че живея в чужбина, никога не ми е каzала да се вьрна в БГ. Но пък щом се прибера ми съzдава чувството на някакъв навлек. Каквото и да кажа, каквото и да направя то е проява на егоиzъм и какви ли още не лоши качества. Не искам да си спомням дори всички обвинения които е отправила по мой адрес. Някой беше писал че това поколение откаzва да се чувства щастливо и мога само да се съглася. На всичко се гледа от гроzната страна, търсят се недостатъци още преди да си го направил... Сигурно и аz отдавна не съм най добрата дъщеря, но в последно време имам чувството че майка ми гледа на мен като на врага. Поради гореспоменатат причина враг трябва да има, иначе може пък да стане щастлива и след като няма никой по подходящ наоколо, аz поемам таzи роля. Дотам се стигна че обмислям съвсем сериоzно да отида на хотел следващия път когато се прибера в БГ. Ако това стане ще си спестя много скандали, но пък тя ще бъде беzмерно обидена и ще раzиграе сцени, а няма да пожелае да проумее че всичко което искам е да не се караме. С една дума положението е беzнадеждно. Е, поне раzбрах че има и други като мене, а това леко помага в борбата ми с огромното чувство на вина, което ме глоzга. 
Не съм съгласна, че разстоянията не играят роля. Много голяма даже, защото при голям процент хора има период, в който отново се настройваш на вълна общуване. Има голяма разлика, когато говориш по телефона ( ако нещо те дразни, минава през едното и излиза през другото), ако си там постоянно няма този момент, а когато си лице в лице за кратък период от време е съвсем различно. Поне при мен винаги е имало леко чувство на вина: ех, толкова е малко времето, а трябва да го прекарвам в разногласия и изглаждането им. Когато си за малко време, нямаш желание и нерви точно по този начин да ти премине времето.
s_avenue ,Четох мнението ти и честно не го разбирам. Едно от последните е по-разбираемо.
За моята майка аз съм сигурна, че би била почти същата, дори и да беше холандска такава. Фактор не намерила сродна душа играе много по-голяма роля от начин на мислене в семейството.
Картинка,
още няколко
Твоята майка не беше ли много болна преди време? Да не би затова сега да реагира така, да я е страх за бъдещето.
Тази година беше най-лекото ми прекарване по отношение на общуване (ама си имах проблем с игнорирането,де), но големи
му бях ударила....Мисля, че ми помогнаха...и съм много благодарна.
s_avenue ,Четох мнението ти и честно не го разбирам. Едно от последните е по-разбираемо.
За моята майка аз съм сигурна, че би била почти същата, дори и да беше холандска такава. Фактор не намерила сродна душа играе много по-голяма роля от начин на мислене в семейството.
Картинка,
още няколко
Твоята майка не беше ли много болна преди време? Да не би затова сега да реагира така, да я е страх за бъдещето. Тази година беше най-лекото ми прекарване по отношение на общуване (ама си имах проблем с игнорирането,де), но големи
му бях ударила....Мисля, че ми помогнаха...и съм много благодарна.
Добре, асно е че държите на своето. Тогава конкретен въпрос към теб, Vjara. От какво се страхуваш най-много? Казваш, че не искаш да се карате, а това е невъзможно. Поведението на повечето родители е на насилник. Карат децата си да се чувстват виновни (по различни причини). Разбрах, че търсиш подкрепа, но мисля, че отваряйки още темата си знаела, че има хиляди такива случаи. Затова кажи, какво точно те притеснява? Не ме гледай сега мен като враг. Питам простичко и очаквам простичък отговор. Например - ако не се чувам повече с майка ми, ще изпадна в депресия, защото само така знам мястото си ролята си в света.
Игнорирай думите ми и потърси отговора вътре в себе си, а не в споделените ситуации. Говоря от личен опит. Да отказваш е важна стъпка към пълноценната ти личност. Ако майка ти ти е дете, как ще постъпиш? Ако не е тайна на колко години си? Може само да загатнеш.
Игнорирай думите ми и потърси отговора вътре в себе си, а не в споделените ситуации. Говоря от личен опит. Да отказваш е важна стъпка към пълноценната ти личност. Ако майка ти ти е дете, как ще постъпиш? Ако не е тайна на колко години си? Може само да загатнеш.
s_avenue, според мен ти не раzбираш zа какво става въпрос zащото никога не си била в подобна ситуация. Когато живееш в чужбина проблемът е в това че виждаш роднините си сравнително рядко, но пък zа сметка на това много интенzивно. Те живеят с тебе по 24 часа на ден, zависими са в голяма степен от теб zащото не говорят местния еzик и не раzбират порядките, с една дума атмосферата много се нажежава и рано или късно нервите не иzдържат, все някой иzбухва. В такъв смисъл и не само в него, мисля че раzстоянието е виновно. Ако живея в едно населено място с майка ми, никога не бих живяла в едно жилище и много от скандалите бих си ги спестила zащото бихме се виждали 2 пъти на месец на неутрална територия и не бихме се опитвали вzаимно да се въzпитаваме.
Преди няколко години реших да се запиша на курс по немски, в който имаше една баба - буквално баба на повече от 70 години (не помня точно вече, но не това е важното). Тя учеше немски, за да можела да си бъбри със сватовете, защото иначе й било скучно като отидела в Германия. Имаше и една 30 и няколко годишна мадама с мъжа си германец, който идваше плътно с нея, за да учи тя езика.
Е, какво ви говори това? Пак ли ще обвините разстоянията или ще признаете най-сетне факта, че е до човека. Нашите родители масово не искат да си дадат зор за каквото и да било, щото си знаят, че децата са длъжни да ги гледат.
Чакам коментар на това.
Сигурно ще да е от времето, но нещо не разбирам позицията ти.
Преди години имах ужасно прекаване в България и се бях оплакала тук. Тогава никой не сподели да има подобни проблеми. Мислех, че съм единствената и много ми тежеше, защото обвинявах себе си. Честно казано, се учудих, когато тази тема се появи и написаното от някои, защото не очаквах да имат подобни преживявания.
И да, голяма подкрепа е да споделиш и обмениш мнение с други, които знаят за какво става въпрос. Ти била ли си в нашата позиция и мнението ти базирано ли е на опит? Защото, ако не е, си говорим празни приказки.
Държа си на мнението, че разстоянието оказва голяма роля. Като рефлектирам как реагирам и приемам нещата първата седмица и последната, има разлика от небето до земята.
Преди години имах ужасно прекаване в България и се бях оплакала тук. Тогава никой не сподели да има подобни проблеми. Мислех, че съм единствената и много ми тежеше, защото обвинявах себе си. Честно казано, се учудих, когато тази тема се появи и написаното от някои, защото не очаквах да имат подобни преживявания.
И да, голяма подкрепа е да споделиш и обмениш мнение с други, които знаят за какво става въпрос. Ти била ли си в нашата позиция и мнението ти базирано ли е на опит? Защото, ако не е, си говорим празни приказки.
Държа си на мнението, че разстоянието оказва голяма роля. Като рефлектирам как реагирам и приемам нещата първата седмица и последната, има разлика от небето до земята.
s_avenue, не zнам къде погледнах на тебе като на враг, обяснявам ти как стоят нещата в една ситуация в която очевидно никога не си се намирала. Не виждам връzката с това коя баба какви еzици е учила. С майка ми си говорим и двете на български и пак не се раzбираме, мисля да не опитваме на немски.
В отношенията с майка ми нямам страхове, просто ми е неприятно да се караме и да ме обвинява zа неща които дори не съм си помислила. А ако въпросът ти е zащо все още продължавам да се виждам с нея, причината е много проста, не искам да лишавам детето си от баба и баба му от внуче. Мисля че това е достатъна причина. Въzрастта в случая няма връzка, но е достатъчна zа да мога да аналиzирам отношения от тоzи род, а и годините които съм прекарала в чужбина също са съвсем достатъчни zа да zнам какво пиша. НИкога не отварям тема с определени очаквания или предубеждения. Ако zнам какво пише вътре, не бих си дала труда да я чета. И да, иzненадана съм от много мнения тука zащото раzбрах че повредата не е само в моя телевиzор. Мисля също че мнението ти по отношение на връzката деца родители е малко крайно и се баzира на стереотипи.
В отношенията с майка ми нямам страхове, просто ми е неприятно да се караме и да ме обвинява zа неща които дори не съм си помислила. А ако въпросът ти е zащо все още продължавам да се виждам с нея, причината е много проста, не искам да лишавам детето си от баба и баба му от внуче. Мисля че това е достатъна причина. Въzрастта в случая няма връzка, но е достатъчна zа да мога да аналиzирам отношения от тоzи род, а и годините които съм прекарала в чужбина също са съвсем достатъчни zа да zнам какво пиша. НИкога не отварям тема с определени очаквания или предубеждения. Ако zнам какво пише вътре, не бих си дала труда да я чета. И да, иzненадана съм от много мнения тука zащото раzбрах че повредата не е само в моя телевиzор. Мисля също че мнението ти по отношение на връzката деца родители е малко крайно и се баzира на стереотипи.
Виж feiam, мисля, че си търсиш някой, да се караш с него, вместо да се опиташ да разбереш. :Изчетох от началото до края темата и затова писах моя отговор. Преди да ми пишеш прибързани изводи, се замисли върху това, което попитах преди това - отговори ли търсите или само съчувстие?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра?
Дадох Ви пример как стоят нещата тук, че не е по-различно и не разстоянията са виновни за тези отношения, а характерите.
А щом ще се заяждаш, кой защо не е разбрал, явно не можеш да вникнеш във важността на проблема. Нали? Или пак не ме разбра?
ами не, пак не те разбрах. преливаШ от пусто в празно съвсем безцелно.
не ми се губи време с разбор на първия ти дълъг и объркан постинг и не ми се разваля темата, а най_малко имам нужда от булевардна психология.
със здраве си остани.
Ясно, така си и знаех. Е, реакцията ви е по женски типична. Опитах се да ви дам прекрасни примери за положението, за което говорите, но уви. Търсите само съчувствие. Окей. А що се отнася до цитирам
ами не, пак не те разбрах. преливаШ от пусто в празно съвсем безцелно.
не ми се губи време с разбор на първия ти дълъг и объркан постинг и не ми се разваля темата, а най_малко имам нужда от булевардна психология.
със здраве си остани.
не се обиждам от квалификациите ти, скъпа. Всеки може да си мисли каквото иска и да приказва каквото си знае. Също като майките ви, нали? Уж на български, а всъщност на различни езици?
Това беше от мен, булевардната психоложка. Сеанса ми приключи, така че не си хабете клавишите за повече мнения и разсъждения върху неясните ми за вас думи. На българина все другия му е крив.
Цитат
ами не, пак не те разбрах. преливаШ от пусто в празно съвсем безцелно.
не ми се губи време с разбор на първия ти дълъг и объркан постинг и не ми се разваля темата, а най_малко имам нужда от булевардна психология.
със здраве си остани.
не се обиждам от квалификациите ти, скъпа. Всеки може да си мисли каквото иска и да приказва каквото си знае. Също като майките ви, нали? Уж на български, а всъщност на различни езици?
Това беше от мен, булевардната психоложка. Сеанса ми приключи, така че не си хабете клавишите за повече мнения и разсъждения върху неясните ми за вас думи. На българина все другия му е крив.
s_avenue, нищо лично, но и на мен продължава да не ми е ясно, какво точно искаш да кажеш и какви точно отговори очакваш и от кого.... 
Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно...
Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно... 
Първо четох темата преди няколко дни и много лично я приех, и реших да не пиша. После размислих, защото попаднах на тема за бабите в чужбина. Не знам мамите, които си пишете във форума на каква преобладаваща възраст сте, но честно казано много съм изненадана. Вие сте "хем ме боли, хем ме сърби". Аз имам 11 годишна дъщеря. Когато се роди живеехме с родителите на мъжа ми. Бабата, т.е. свекърва ми, си гледаше кучето и нямаше кой да ми отвори вратата цяла седмица и да ме пита как съм. Посрещаха всяка вечер гости, а аз бях нежелана. След няколко години се разведох. Детето си го отгледах сама докато живеех с тях. Не ми е пречило. Аз съм отгледана от баба ми, страхотна жена, но винаги съм мислела, че бабите нямат работа при гледането и възпитанието на децата. Коствало ми е много обяснения и забележки, докато изтрия техния отпечатък. Сега знам, че й давам всичко каквото мога, освен материалното, най-важното - духовното. Защото това е връзката ми с нея. Знам, че я изграждам като човек, който искам да успее. Не ме интересува дали ще ми се обажда като порастне, но ще ми е приятно, ако си каже, че съм я научила на полезни неща и й вършат работа. 
И така имам втори мъж, който е по-добър баща на дъщеря ми от собствения й. Имах проблеми обаче с майка му - твърде грижовна, досадна женица, за която право на личен живот няма. Детето си е дете и на 20 и на 40, това е. Тя е майка и трябва да му пречи да греши. Много се карахме с нея. Никой никога не си е позволявал да се меси в живота ми. Та сега ли, когато имам вече голямо дете и аз самата съм майка. Имам вече стрес от свекърви и въобще всякакви роднини. Здравето ми се разклати. Вдигнах някакво странно кръвно 150 на 90 и още не съм се консултирала с лекар. Та искам да Ви кажа, че здравето и щастието нямат цена. Всички други вън от чадъра, само семейството т.е. аз, мъжът ми и дъщеря ми сме важни. Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот?
Често ми се чудят, че възпитавам дъщеря си да е самостоятелна още от малка. Тя е оправна. Но не мога да си представя да висна на врата й, недай си боже, един ден. Това е висша степен егоизъм. Затова са домовете за възрастни. Как постъпват в чужбина по този въпрос? Пращат ли масово родителите си в старчески домове или не?
А и не смятате ли, че след като са ви отгледали имат право на личен живот или мислите, че след 50-60 години вече не могат да имат други забавления освен вас и децата ви?
Опитвам се да погледна нещата и от двете страни. За себе си знам, че щом се изнеса от България, което чакам вече с нетърпение, няма да каня никой, ако имам малко здрав разум. Ще си спестя главоболията и ще мисля за това, че имам дете, което трябва да осигуря и да му дам бъдеще, каквото аз нямам и дай боже да имам още едно.
И така имам втори мъж, който е по-добър баща на дъщеря ми от собствения й. Имах проблеми обаче с майка му - твърде грижовна, досадна женица, за която право на личен живот няма. Детето си е дете и на 20 и на 40, това е. Тя е майка и трябва да му пречи да греши. Много се карахме с нея. Никой никога не си е позволявал да се меси в живота ми. Та сега ли, когато имам вече голямо дете и аз самата съм майка. Имам вече стрес от свекърви и въобще всякакви роднини. Здравето ми се разклати. Вдигнах някакво странно кръвно 150 на 90 и още не съм се консултирала с лекар. Та искам да Ви кажа, че здравето и щастието нямат цена. Всички други вън от чадъра, само семейството т.е. аз, мъжът ми и дъщеря ми сме важни. Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот?
Често ми се чудят, че възпитавам дъщеря си да е самостоятелна още от малка. Тя е оправна. Но не мога да си представя да висна на врата й, недай си боже, един ден. Това е висша степен егоизъм. Затова са домовете за възрастни. Как постъпват в чужбина по този въпрос? Пращат ли масово родителите си в старчески домове или не?
А и не смятате ли, че след като са ви отгледали имат право на личен живот или мислите, че след 50-60 години вече не могат да имат други забавления освен вас и децата ви?
Опитвам се да погледна нещата и от двете страни. За себе си знам, че щом се изнеса от България, което чакам вече с нетърпение, няма да каня никой, ако имам малко здрав разум. Ще си спестя главоболията и ще мисля за това, че имам дете, което трябва да осигуря и да му дам бъдеще, каквото аз нямам и дай боже да имам още едно.
Мисля,4е си публикувала постинга си в погреШна тема.
Тук обсъждаме как се държат родителите ни, когато от България дойдат на гости в 4ужбина.
Ти спомена за проблемите,които си имала и с бивШата и с настояЩата си свекърва ( предполагам в България ),но не писа ниЩо за твоите родители. Поради тази при4ина мисля,4е постингите ти са по подходяЩи за темата "За свеки с лЮбов" отколкото за тук.
От написаното оставам с впе4атление и,4е се опитваШ да критикуваШ пиЩеЩите тук,майките им,отноШенията деца родители и не знам си оЩе какво. На каква основа ?ПознаваШ някои от моми4етата ли4но или?
На нас също ни гостуваха родителите тази година (не живеем в България). Както някои са описали вече, според мен се държаха странно за родители. Незнам ние ли очаквахме друго, но някак бяха като на гости, като на почивка,... не разбрахме, че родителите ни са били с нас...
Надявам се ние да не караме нашите деца да се чувстват така..........
Надявам се ние да не караме нашите деца да се чувстват така..........