Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?

Ние сме от три години тук.Майка ми дойде тази зима,за раждането на малката.Сама си плати пътя,а и цял куфар подаръци донесе.
Ние двете много се разбираме,и сега ужасно ми липсва.Тя ми е повече приятелка,отколкото майка.А що се отнася до зет и,тя на всички казва,че има най-добрия зети и,че ако някой е чепат,то това е дъщеря и (не,че не е права).Баща ми не иска да идва,но ще го доведем и него.
Моите родители никога не са ми се месили в живата,но винаги са ми помагали с каквото могат.Като чета тук за какви майки става въпрос,ми те по-зле и от свекърви .

Мойте родители живеят до нас. Но въпреки опитите ми да ги убедя, че трябва да се държат като български баба и дядо, те се инатят  - живеят си както им харесва, разхождат се, пътуват, следят разни серии, ходят на ресторанти и общо взето аз съм тази, която ги търси и все им досажда - малко като едно време е Внуците са добре дошли, но не се бутат да ги канят. Но дойдат ли, са си баба и дядо по български - с мекички и пържени филийки и приказки и непрекъснато пипане и питане дали детето не се е изпотило и "дай да  те наметна с нещо, че захладя".
За разлика от майка и татко, свекъра и свекървата (австрийци) веднага се вписват в клишето. С тях не се виждаме често, но видим ли се, са все разправии, че синът им не им се обажда, че ако станело нещо с тях, той така и нямало да разбере. Най - хубавите години от живота им така и така са "отишли в гледане на сина"  . Той е задължително неблагодарен и несъобразителен. Независимо от това колко труд си дава, те все пъшкат и мрънкат, вечно недоволни и обидени от някакви измислени ситуации и думи. А пък да не говорим за това "как можа това дете да се ожени за такава като" мен! Толкова са отрицателни и досадни, че мъжът ми предпочита през уикенда да пие кафе с нашите, отколкото да се обажда на техните.

Тези с нормалните  гостуващи имат ли място в темата
Никакъв проблем с гостуващо родителско или съответно свекървенско тяло-стискат зъби като същински партизани на разпит, наслаждават се на прекараните заедно моменти и по живо, по здраво...

Разбира се, че имат.
По тази тема бих казала, че който не го е преживял, той не знае и не може да си го представи.

Тъй де, ама всички ли са недоволни или само недоволните пишат в темата? Чуденката ми май е по-скоро риторична, но носи и на уточнение.

Ппояснявам и защо питам, не че не разбирам, напротив даже си го преставям б-р-р-р.
Ама,
много подвеждащи заглавията напоследък, та да си изясня...
Примерно, гледам тема <За свекито с любов> и си викам: "ей ся я обадих мойта, всичко ще си кажа и покажа"...пък то за какво идело реч  .

Минервата,
предполагам, че когато асоциираш даден проблем с нещо преживяно и по-лесно пишеш. Не знам. И поне първото мнение беше с проблемен уклон и затова темата пое тази посока. Забелязала съм , че е по-добре, когато първото мнение е неутрално и само въпрос. Темата остава отворена и повече хора пишат.

Разбира се, всички могат да споделят и в тази, но явно не искат....Не знам защо. Толкова малко са темите тук, толкова много пишещите в този форум и толкова малко изказкващи мнение в общи, теми. Винаги съм го намирала за тъжно.

Първо четох темата преди няколко дни и много лично я приех, и реших да не пиша. После размислих, защото попаднах на тема за бабите в чужбина. Не знам мамите, които си пишете във форума на каква преобладаваща възраст сте, но честно казано много съм изненадана. Вие сте "хем ме боли, хем ме сърби". Аз имам 11 годишна дъщеря. Когато се роди живеехме с родителите на мъжа ми. Бабата, т.е. свекърва ми, си гледаше кучето и нямаше кой да ми отвори вратата цяла седмица и да ме пита как съм. Посрещаха всяка вечер гости, а  аз бях нежелана. След няколко години се разведох. Детето си го отгледах сама докато живеех с тях. Не ми е пречило. Аз съм отгледана от баба ми, страхотна жена, но винаги съм мислела, че бабите нямат работа при гледането и възпитанието на децата. Коствало ми е много обяснения и забележки, докато изтрия техния отпечатък. Сега знам, че й давам всичко каквото мога, освен материалното, най-важното - духовното. Защото това е връзката ми с нея. Знам, че я изграждам като човек, който искам да успее. Не ме интересува дали ще ми се обажда като порастне, но ще ми е приятно, ако си каже, че съм я научила на полезни неща и й вършат работа. 
И така имам втори мъж, който е по-добър баща на дъщеря ми от собствения й. Имах проблеми обаче с майка му - твърде грижовна, досадна женица, за която право на личен живот няма. Детето си е дете и на 20 и на 40, това е. Тя е майка и трябва да му пречи да греши. Много се карахме с нея. Никой никога не си е позволявал да се меси в живота ми. Та сега ли, когато имам вече голямо дете и аз самата съм майка. Имам вече стрес от свекърви и въобще всякакви роднини. Здравето ми се разклати. Вдигнах някакво странно кръвно 150 на 90 и още не съм се консултирала с лекар. Та искам да Ви кажа, че здравето и щастието нямат цена. Всички други вън от чадъра, само семейството т.е. аз, мъжът ми и дъщеря ми сме важни. Не искам да виждам и чувам никой. Може да звуча егоистично на някои, но знам какво искам, знам каква е цената и съм готова да я платя. А вие не сте. Имам чувството, че родителството е вид наркотик. Родителите отглеждат деца, за да им прислужват като пораснат и да се чувстват виновни ако търсят щастието си. И вие ли сте такива майки. Няма ли да уважавате мнението на децата си и правото им на личен живот? 
Често ми се чудят, че възпитавам дъщеря си да е самостоятелна още от малка. Тя е оправна. Но не мога да си представя да висна на врата й, недай си боже, един ден. Това е висша степен егоизъм. Затова са домовете за възрастни. Как постъпват в чужбина по този въпрос? Пращат ли масово родителите си в старчески домове или не? 
А и не смятате ли, че след като са ви отгледали имат право на личен живот или мислите, че след 50-60 години вече не могат да имат други забавления освен вас и децата ви?
Опитвам се да погледна нещата и от двете страни. За себе си знам, че щом се изнеса от България, което чакам вече с нетърпение, няма да каня никой, ако имам малко здрав разум. Ще си спестя главоболията и ще мисля за това, че имам дете, което трябва да осигуря и да му дам бъдеще, каквото аз нямам и дай боже да имам още едно.   

s_avenue-в случая става дума за родители на живеещи в чужбина.Аз виждам моите веднъж,максимум два пъти годишно.И ако ми е тъжно,то е,защото вместо да трупаме красиви спомени от времето,прекарано заедно ( около седмица) ставаме жертва на културни различия и разлика в манталитета.Не вярвам някой да не иска да има добри отношения с родителите си и да не се връща с желание в България.

П.С.На мен никой не ми е помагал след раждането, нито пък преди това.Сега,когато майка ми е у дома все едно гледам две деца-моето на две и тя,която се държи като 12-годишна тийнейджърка.

Не разбрах към кого е отправено това?....

Аvenue, малко бъркаш темата.
Кой къде е писал, че не дава на родителите си да имат собствен живот или очаква да му гледат децата? И къде виждаш написано кой с каква цел си гледа децата и какво очаква от тях?

Avenue,  и аз честно казано не разбирам на правилно ли място смяташ, че си публикувала поста си
Изглежда ни упрекваш, че живеейки далеч от родителите си, оставаме "завързани" за тях ...
За повечето от момичетата, пишещти тук, това не е истина...
Аз живея 12 години вече без родителите си, и мисля, че точно времето, което не прекарахме заедно е причината да са такива отношенията ни - повърхностни

Напротив, съвсем точно се изразих, но явно не сте ме разбрали? Толкова ли е трудно да разберете, че различията съществуват незвисимо къде живеете. Това е разликата в поколенията. Пред очите ми се променят хората, с които общувам. Виждам необяснима разлика за мен в характера им, която може би е естествена, но аз не съм я разбрала по-рано. 
Попитах ви дали и вие ще се държите така с децата си, когато пораснат? Наистина ли мислите, че разстоянието е виновно? Не смятате ли, че родителите се пристрастяват към децата си? Хайде, ако не сте се замисляли по този начин, опитайте се сега да го направите. Може би няма да ви хареса или ще намерите други отговори, които не сте търсели. 
Защо се захващате за отделна дума, а не за цялото? 
Или можеби не търсите отговори, а просто съчувствие?

Защо сте отишли да живеете толкова далече ( това не е обвинение, а само въпрос)?  Мислите ли да се върнете, щом ви липсват родители и роднини?
А питали ли сте се защо ви липсват толкова?
И с какво се занимавате - работите ли или си гледате децата?

Преди да ме съдите си задайте много въпроси, нали така правят психоаналитиците, които навън са така популярни. 

когато никой не те разбира, нормално е да се запитаШ дали ТИ си се изразил ясно.

не знам за какво "цялото" да се хвана при положение, 4е явно или не си из4ела темата, или си си писала неЩо, което ти тежи, но няма ниЩо обЩо с нея 

s_avenue , аз мисля, че те разбирам и разбирам къде е недоразумението. Тези върпоси дето ни караш да си ги задаваме ние тука си говорихме, че нашите майки трябва да ги зададат. Точно това, че те са се пристрастили по някакъв начин към децата си, на някои от нас ни тежи. И точно заради това на нашите родители не им харесва, че сме далече, защото не могат да са при нас и ни се "радват". В моя случай това пролича по - силно като заминах да живея извън България. Мотивите бяха съвсем други - с мъжа ми търсехме по - различно общество, в което да растата децата ни.  Прекрасни са изводите до които си стигнала и които споделяш тук. Аз като дете, натоварено с мисълта, че е нечий смисъл в живота мога само да те поздравя. Първия ти пост звучи и малко обвинително, може би за това момичетата не те разбират.