Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?

    Много позната история....НО при нас е обратното

Моята майка също беше няколко пъти при мен, тя също е с "несполучлив" брак. Баща ми е гаднярът в ситуацията, а тя е като кротка овчица, каквото и кажа това прави...НО и тя се опитваше да говори против мъжът ми, който е чужденец и няма нищо общо с типичния  "бай ганьо" да чака да му сервират салатата и ракията, да седи да чете весници и ...т.п.   
   Винаги когато каже нещо против мъжът ми, винаги аз и напомням за баща ми-тиранинът в нейното семейство.
   Мъчно ми е за нея, за нейния пропилян живот, за жестокостта на баща ми към нея,...за това че го търпи и Иска да го търпи.

  Предлагахме и няколко пъти да остане при нас, ако ще и до края на живота си, за да мога да я "спася" от ужаса в нейната къща, където тя няма право нито да се къпе, да готви, да шета.../заповеди на баща ми/  НО тя не иска да остане при нас, харесва и тук живота, харесва и спокойствието, не ми пречи, свикнах да подмята забележки против съпругът ми, правя се, че не чувам и не коментирам, НО не иска да остане. Вече идва 4 пъти за последната година и то по моя инициатива, за да я отдалеча от баща ми....и винаги ми е мъчно, на нея също - като си тръгва, винаги плача след като тя мине Пасконтрола на летището, и винаги си измислям и ще си измислям причини, за да дойде отново....искам да мога да  и създавам радост, да я глезя, купувайки и дрехи, да и готвя, да и правя прически, да я гледам как се кефи във ваната,......пак се разплаках
  извинявам се за офф-а

Напълно съгласна съм, и майка ми не може да се похвали с успешен семеен живот и е сама  И сякаш това й дава правото да смята, че всички жени с нормален брак "търпят" издевателствата на мъжете си. Никога не съм споделяла с нея много подробности от семейния ми живот, просто защото знам, че ще се хване и за най-малкото нещо и ще критикува мъжа ми, а мен ще ме "ожали". И сега като се видяхме гледа с един тъжен поглед мен и  децата все едно сме мъченици.
Най-страшното е, че в мен е насадено едва ли не убеждението, че всички бракове завършват зле и че всички мъже рано или късно зарязват семействата си. Въпреки всичко ми се иска да вярвам, че поне аз ще успея да осигуря нормален живот на децата си. Страх ме е, че много деца повтарят грешките на родителите си и не искам това да се случва. За съжаление в поведението на майка ми виждам само един вид послание, че и аз ще изпитам на гърба си, това което е изпитала тя 
Rylie, опитай се ако е възможно да изясниш положението с майка ти, накарай я да разбере кое е нейното място, опитай се да й говориш прямо. Разбирам положението ти, и моята майка като дойде разкритикува доста неща, много се ядосвах. Но сега постоянно обвинявам себе си, че съм можела да съм по-директна с нея, да не си мълча и може би нямаше да стигнем до сегашната ситуация. А тя много повече ми тежи. За съжаление и аз съм била доста "мачкана" от майка ми, как ми звучи познато и това, че съм "бащичко" Добре че успях да се махна рано от къщи и това донякъде спаси отношенията ни, но пък остави в мен един вид страх да й се противопоставям, да отстоявам мнението си. Винаги съм правила това, което искам, но някак си по заобиколен начин, без да се конфронтирам с нея. И сега плащам за поведението си и понасям "наказанието" й.

kaninova, съжалявам за майка ти. Дано намерите някакво решение 

Между другото днес си имам 2 рожденички - една виртуална почерпка от мен! 

Аз пък съветвам да се заредиш с търпение, да си избираш битките и ако съвсем не може да се търпи, да стоиш далеч от нея. Моя опит сочи, че вкарване в правия път на такъв вид майки няма. Това е модел, заучаван с векове от българките, и техните майки така са правили, и майките на майките им...

Мила, като чета какво си писала, все едно чета за моята майка  . РАзбирам те много добре, ужасно е... аз и за съжаление в момента живея при нея, на моменти ми идва да отида колкото може по-далече само и само да не сме заедно. Говорила съм с психолог по въпроса, това нейното се наричало "авторитарност".. лошото е, че с годините става все по зле. Не ми се мисли направо.. а едно време не беше такава, мисля, че околата среда "помогна" за развитието и в тая насока. Сега освновно страда детето, и се моля в най-скоро време да бъда далече от нея, защото може аз първа да вляза в лудницата!
Основното е да не и се връзваш на сълзите, знам, че е кофти, винаги прави така, че ти да се почувстваш виновна, тя ти мисли най-доброто, мъчи се да те предпази винаги от "грешките", но трябва да разбере, че неможе да живее живота ти. В никакъв случай не се съгласявай да идва да живее при вас! Ако имаш нужда от подкрепа пиши ми на лични. 


при мен не е виновен брака и, баща ми милия също е потърпевш от действията и, по скоро моята не е била достатъчно обгрижвана като дете, чувствала се е като втора категория дете, т.е има брат по-голям, който е бил на първо място, а тя е била като "нежеланото" второ дете  и момиче освен това.. и сега с това обрижване наваксва това, което и е липсвало тогава... ама нас никой не ни пита как сме и дали искаме да се чувставаме виновни по 24 часа в денонощието. 

Да не ви натоварвам и с моите преживявания, някои от тях подобни на някои от по горе споделените, само че в  други нюанси. Имам чувството, че за генерацията на родителите ни , предпочитания  статус е: нещастен. Те като че ли се страхуват да бъдат щастливи. Така е било и с техните родители. Утвърдено във вековете състояние на "нещастност" или несигурност.

Хаха, Тандури, колко си права... 

Не знам за по-колко време ви гостуват майките, но и с моята така отначало се караме много и постепенно влизаме в рутина и нещата се изглаждат. Аз си избирам битките и се старая да не се карам или да пропускам коментари, които не харесвам покрай ушите си. И се успокоявам с това, че каквото и да направя тя винаги ще ми е майка и винаги ще ме обича и това моментално ме кара да ѝ простя, каквото и да е... Но не е лесно, животът в чужбина е много по-различен и нашите родители нямат никакъв контрол върху нас, когато не живеем при тях. За разлика от нас, в България баба и дядо са много намесени в отглеждане на внуците и в брачния живот. Нашите родители вероятно сравняват с техните приятели и им става кофти. Освен това, тъй като не живеем близко до тях, а те малко или много са отдадени на нас и често за нас мислят, се натрупва едно напрежение от неосъществени разговори, контакти, общуване и всичко това се изсипва в първите дни на визитите им.
Друга стратегия, която използвам е да поддържам нещата реалистични и оптимистични - на "ох, какво ще правим - толкова сте далече", казвам "ще идваме/идвате често". Просто не се поддавам на манипулацията (която, да кажа в тяхна защита, е неосъзната). Имаме такива проблеми и с моите, и с родителите на съпруга ми и просто сме приели, че такъв е живота... И между другото, тези ситуации съществуват във всички култури, по един или друг начин. Горе главите! Мерси за темата, разбрах, че не съм сама .

Много правилно казано.
Аз нещо друго не мога да проумея. Защо в Б-я 90 % от родителите живеят единствено и само за децата си. Като гледам сега в Германия възрастните ми се струват съвсем различни- карат колела, подържат си градините, събират се с приятели, ходят по екскурзии. Вярно е че е съвсем различно да си пенсионер в България и в Германия (парични възможности), но все пак като чели нещо тотално се е пречупило и те са в постоянно състояние на "нещастност". Много е жалко, определено това е резултат от 45 години комунизъм последвани от 19 години бурна демокрация без видими резултати.

Абсолютно мисля и аз така!
Семейството на мьжьт ми(холандско-немско) все му насажда чувство за вина, колко пьти бабата "умира", колко пьти майка му беше на рьба на кризи.А аз мислех, че само в БГ било .А откакто имат внуче, все мрьнкат защо не живеем наблизо, но нито един пьт(само след раждането) не дойдоха да видят внучката си.Но сьвети от разстояние бол, само тормозят половинката(на мен пердето вече ми падна и на последната среща си разменихме някой болезнени за тях истини )

Калинка го е обяснила сьщо много добре, за семейния живот.Според мен нито една жена вьв фамилията на мьжа ми не е била щастлива, напротив, било е ад и то си е рефлектирало вьрху тях.

Само искам да кажа как трудните родители правят живота на децата си наистина непоносим и за някой деца е мн.трудно да се измькнат от "родителската сянка", дори да живеят на хиляди км едни от други.Откакто познавам мьжьт ми до болка ми е позната тази ситуация...

Аз само мога да се гордея с моята майка (татко почина), сьвсем сама се оправя жената в БГ, на почти 70 години е и е неуморна да пьтува и да идва да ни вижда.Но това не е за тази тема.....

И това с насаждането ми е до болка познато. От малко дете, всеки път, когато някой се жени и майка ми е реагирала все едно е погребение. Познай дали някога съм искала да бъда булка с истинска сватба. Тя се е омъжила, защото е била бременна и е обещала на баба ми, че на н-ден от погребението й (тя е била болна от рак) ще го направи. Скоро гледах снимката им: няма по-тъжно лице от това на майка ми.
За съжаление, някои неща са обречени, колкото и да искаме да ги променим и да бъдем различни. Те са в нас.

Честит рожден ден на малките принцеси.   

Има нещо такова за браковете, интересно защо ли? И моята майка е пълна неверница.  Повечето ли си изневеряват хората в България? САЩ определено не е добра статистика в това отношение - 50% от браковете свършват с развод, ама пък сватбите са голям повод за радост. Изключвам естествено вманиачването, в което се е превърнала сватбата в последно време и истерията за перфектната сватба, подклаждана от сватбената индустрия.

Още едно нещо, за което се сетих - приемете, че родителите ни са продукт на своето време, а настоящето е ужасно по-различно от това, което са очаквали и представите, с които са расли. Но в същото време, на тази възраст е трудно да се промени човек, трябва просто да се примирим и да променим собственото си поведение спрямо тях и да не им даваме да ни влияят негативно, още повече на  отношенията с партньора

именно, да не забравяме какво общество формирало майките ни ! също така в даден момент ние виждаме свободата да сме напълно самостоятелни и това още повече изостря разликата между двете страни!
 

също така видях няколко мнения, как е било угаждано и сега изведнъж се изисква промяна... абсолютно е нормално да има огромна конфронтация в подобен случай... все пак не може да се очаква гъвкавост в разбиранията  на човек на 55-60-70 години и то живял в тоталитаризъм, нали?
още повече ако послушанието е било даденост за родителя и той не е разбрал , че то де факто е било бреме за детето му


и аз подобно на Оранжево небето отдавна съм си "очертала" позицията със семейството на мъжа ми и така  всяка жаба си знае гьола ... и дори да съм се правила на добра е било не повече от няколко месеца, колкото да ми се качат на главата и аз да ги сваля оттам

Като ви чета, и ме обземат едни феминистки мисли. Наистина е вярно, че майките и бабите ни са живели в много различно време, когато властта на жената се е свеждала до децата и домашния уют (за българката в България май продължава да е така и днес, до известна степен). Във всякакви други свери винаги й е било напомняно, че е номер 2. И така, жените от поколението на майките ни цял живот градят личността си върху връзката с децата си, върху възможността там да контролират и влияят, там да бъдат чувани и уважавани. И като им се отнеме това, им остава едно нищо. Никой не ги слуша, за света те са бабишкери някакви си (за справка Клюкарника: '"Дразнят ли ви бабичките?"). И така блясват гадости от характера им. Обезсилени се чувстват и прибягват до гадничкото извиване на ръце и опитите за командорене.

Туй ми е теорията, от наблюденията върху майка ми, баба ми и свекърва ми.  Майка ми имаше два ужасни брака. Свеки също, сега ще се жени трети път, но баба ми беше женена за прекрасен човек. Много се обичаха и тя едвам преживя смъртта на дядо ми.

Жалко е, и аз нас, и за тях, защото колкото и да можем да обясним поведението им, то все пак руши мирния семеен живот, натоварва и утежнява всичко.

Ами не знам дали всички пенсионери в Германия и всички пенсионери в България са еднакви.
Дядо ми  е на 88 години, има напълно самостоятелно битие на пенсионер, като по картинка. Но е изключение. А и е на тавана на пенсиите в България. Според мен отново, чувството за несигурност изостря такова ( като описаното) поведение. Но не го поражда. Хората са различни. Като си на 65 и се разместят пластовете под краката ти се хващаш за най-близкото, нормално е.
Така че не ги съдете толкова строго вашите родители.

За щастие майка ми не е от тези, които драматизират от факта, че децата са й в чужбина. Определено щеше да ми е гузно и тежко на душата, ако знам, че тя страда и кърши ръце. Вярно-тя ни гостува редовно , но истината е, че си е до човек кой как възприема ситуацията. Майка ми ,покрай брака си, е отишла от единия край на Бг на другия противоположен, така че е имала възможността да се поочупи с времето по отношение на разстояния.
Виж, свекърва ми(която е българка) е друг случай. Страда по сина си, който е в далеч от нея и го показва. Хем я разбирам ,хем ме е яд ,когато се разплаче по този повод. Нейният живот обаче е протекъл само в един град, сред едни и същи хора-за нея би било префектно,ако синът й живее на съседната улица. Не я упреквам-това е просто нейната формула за семеен комфорт.

Смятам, че е до човек, а не до поколение и т.н. И майка ми е сама, но се държи супер адекватно като дойде. Живeeм под един покрив за по 6 месеца и едвам я пускаме да си тръгне.
Но пък самата тя се е отделила от родителите си 18 годишна и е отишла да следва, след което се е прибрала в родния си град по тяхно настояване.
Ты като желанието й е било да остане в София, но се е съобразила с тях си е казала, че няма да причини подобни проблеми на децата си.