Седемте Рилски Езера - въпроси?

мерси, момичета 
Биска, тя кумата ми е много несериозна, тъй че идвай си и ни поемай. 
Но чух, че в Пирин било много каменисто... и трудно за преходи.

Иначе нашата компания ще финализира прехода си в х. Мальовица. 

Ох, и аз много искам да ги видя тия Рилски езера, но живо се интересувам от джипове или УАЗки, щото не ми се катери и не ми се спи на полеви условия.
За тази година май изтървахме лятото, освен да чакам следващото. През седмицата да чакаме джиповете, казвате, събота и неделя - не! А те на определени часове ли са или когато се съберат хора? Колко струва в едната посока или в двете? С маратонки става ли за крайното катерене или само с туристически обувки? От ранна сутрин ли трябва да се тръгне, за да сварим да разгледаме и да се върнем до вечерта?

Джиповете не отиват до Рилските езера, а само до хижата. И Слава Богу!  ..Аз съм се връщала от горе с джип до ЦПШ Мальовица...взе ни 120лв - за 4ма души + раниците.
Самата хижа е много прилична, има баня, топла вода. Полевите условия са за любителите на палатки.
Лично аз препоръчвам обувките да НЕ са маратонки, а туристически. Шега не бива. Теренът е каменист нагоре.

послушайте я.
Над 5 пъти си изкълчвах глезените с маратонките ми.
Ама то ние сме си кашкавал-туристи... Раници нямаме, но нали щерката е ученичка. Веднага й взехме раничката 
Така или иначе с/в планината шега не бива.

Шани, планината не е само за "велики планинари", за всеки е! Не се плаши, страхът е спирачка. Тръгваш и гледаш само напред, наслаждаваш се, пуфтиш от наклона, чудиш се какво да хвърлиш от товара си и се проклинаш, че си взела повече багаж, после пак се наслаждаваш на красотата и докато се усетиш си вече горе. А като видиш езерата си казваш - мамка му и езера... заслужават си всяка крачка, всяка капка пот!!! Ей това. И да си говорим тук колко е трудно, пък кое е истинско, пък кой с уазка, кой с джип.. няма смисъл. Истината е в удобните обувки, удобната раница, добрата компания и желанието! 
Няма по-велика планина от Рила, аз съм влюбена в нея! Пожелавам ти да се наслаждаваш на пътя, а страха да оставиш вкъщи, да си се страхува на спокойствие! Трудното е, когато предубедено приемеш нещо за трудно и сам, страхувайки се си слагаш спирачки.

Очите се плашат, краката си знаят работата 

За маршрута - Аз съм се качвала на езерата през два маршрута - единия през Мальовица, много е красиво, но е по-дълго. Качвала съм се и през Паничище - с кола до х. Пионерска, там има паркинг за колите, а от там с въпросните уазки до хижа Седемте рилски езера (новата хижа, както й казват). И да си призная предпочитам пътя да го бях качила пеша. Тая уазка ми направи вътрешностите на кайма, гадничко друса, седнал не можеш да седиш, постоянно подскачаш. Но и в това някои намират чар Пътят от х. Пионерска до хижа Рилски езера не помня колко е като часове, но не е труден. А покрай него има малини и ягоди
За хижата - Някой спомена, че не би спал в никоя от българските хижи - е, аз бих спала точно в Седемте рилски езера - за глезла като мен тя е един добър избор. Има стаи с по две легла и собствена баня, но трябва да се резервират поне месец предварително.
За обувките - като правило планинарите никога не тръгват само с един чифт обувки. В планината често вали, а намокри ли те веднъж, трудно съхне. Затова поне два чифта хубави туристически обувки (непромокаеми по възможност), които задължително да са над глезена, защото при катерене, това е най-уязвимото място и трябва обувките да го държат здраво.  Забравете за маратонки.
Дрехите - добре е да имаш яке, което да пази от вятър и поне една топла блуза или пуловер, защото вечер си е хладно, да не кажа студено. Един дъждобран винаги върши чудесна работа, пък и не тежат много.
В летните дни не е зле да се намажете със слънцезащитен лосион или мляко. Въпреки, че жегата не се усеща силно, слънцето гори много. Шапките също са препоръчителни. Аспирин и витамин С също - за хора, които не се движат много първият ден задължително ще минат през мускулна треска, тогава спиринът спасява положението. Аз взимах по два вечер и на другия ден бях свежарка

Ами това е, което се сещам за сега. Дано съм била полезна 

 Tatalina - беше супер-ползена, но защо не написа ден-два по-рано тези си съвети   

Иначе аз не се плаша, щот' съм родена ,м/у скалите , дето се казва. Но съм изгубила тренинг, пък и съм с паднал свод на единия крак. Аз затворена обувка трудно нося, камо ли туристическа. И от там са ми и проблемите. Разбрах, че с маратонки не е най-добрата идея. Само по чудо не съм със счупен крак или силно навехнат глезен.

И заради това, за мен, дето сега започвам е нужен по-къс и лек преход. И голееееееееми почивки. Ама не, те ме юрнаха на 2ч. преход.

Шани, на чудно местенце си родена

Днес видях темата и затова чак сега пиша.
Аз също имам проблеми с единия крак, но туристическите обувки ми бяха удобни. Скоро не съм проверявала, но има спортни магазини, в които продават специални обувки, от Гортекс (май така се казваше материята) - скъпи са, но си заслужават. Може и някакви стелки да си вземеш. На мен ми направиха индивидуални в ортопедията в Горна баня. Уф, ти сигурно ги знаеш тея неща. Дано намериш най-добрия вариант за крачетата! 
До рилските езера можете да стигнете и за два дни, с повече почивки и ако останете да спите в хижа Пионерска, а има вариант и в хижа Скакавица да спите (но хижата не е от най-приятните, впечатленията ми са от преди 6 години, може сега да е по-чиста и поддържана), та от там полека лека и до езерата. До хижа Скакавица се стига пак през Паничище.

Успех! 

Шани, я не се оправдавай . Аз бодро гоня 100-те кила, паднали са ми сводовете и на двата крака, цяло лятото с маратонки я карам, щото не намерих сандал, дето да е достоен за моето "краче"... Та си карах с ежедневните маратонки Мания. Отделно миналата година я пролежах цялата за задържане.. Обаче бъхтих 9 часа и обиколих и седемете езера по-маналия уикенд... И пак съм навитак 
Спахме на новата хижа, в стая за 11 души, което също си беше емоция . Та ако искаш да си я спестиш, обади се и резервирай предварително.  Дъновистите са започнали да се събират - имаше доста палатки около горната хижа... Какво още да пиша.... Просто Красота... Не може да се опише...
http://lexi1974.multiply.com/photos/album/334/334

Лекси, страхотни снимки сте направили!
Как ме тегли планината, не е истина....Колкото сме по-далече, толкова повече ни привлича.
Шани , къде са тези скали, между които си родена

Шани, сестро - много удобна темичка си пуснала
точно от нея имах нужда.
На тези езера им се каня от как се помня, а не съм "планинар"
записах се към група на БТС и ако е рекъл Господ, тръгвам натам в петъка.
Корема ми е на топка от вълнение и очакване
Притеснявам се какво да взема... Притеснявам се аз ли ще съм най-кекавата в групата, притеснявам се за какво ли не... Като всяко нещо правено за пръв път , но.. радостта ми е огромна и очаквам с нетърпение заминаването
Чудя се с тези кубинки на краката посред бял и слънчев ден няма ли да завра?
Чудя се ще се размекна ли в мускулна треска?
Ами надморската височина как ще ми понесе?
Ами хижата?
Ами храната?

Искам да благодаря от цялото си сърце на Таталина и Заринка за разказите им
Очаквам и съм настроена да изживея вълшебство за което те разказват...

На горките хора в БТС зададох куп въпроси и искам тук да изтипосам някой отговори в помощ на пишман, но надъханите планинари като мен

Екипировка
Минимално необходима:

    * Раница – туристическа раница (с носеща шина или самар) с различен обем – 60, 75, 95 литра.
    * Обувки за прехода – кожени, с нисък ток, обхващащи кокалчетата на глезена, с груб и едър грайфер. Обувки от типа на маратонки, джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Желателно е обувките предварително да са намазани с течен парафин, вазелин или с пача/гъша мас.
    * Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото. Причините са, че:
          o вълната дори мокра задържа топлината;
          o уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки;
          o явяват се още една подложка – кракът се подбива по-малко.
    * Чорапи памучни – поставят се под вълнените чорапи, защото по-малко дразнят кожата.
    * Облекло за прехода – недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени.
    * Бельо – естествени материали (памук, вълна), защото попиват по-добре потта и не дразнят кожата.
    * Пуловер – по-добре са два тънки, отколкото един дебел.
    * Топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин.
    * Дрехи за хижата – свободен избор.
    * Обувки за хижата – свободен избор, но без обувките от прехода.
    * Шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона.
    * Калци (гетри, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут. Представлява цилиндрично зашито парче плат (във формата на ръкав), с ластици в краищата и стреме в долния край. Нахлузва се върху панталона за прехода и върху обувката, като стремето минава под нейния ток. Предпазва от влизане на сняг и кал в обувките.
    * Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
    * Слънчеви очила – носят се независимо от сезона.
    * Документи и пари
    * Шише за вода – пластмасово
    * Електрическо фенерче - с резервни батерии и крушка
    * Лекарства от първа необходимост
    * Храна

Храна

Чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Изискванията към храната са: необемиста, нетежка, трайна, висококалорична. Желателно е да се преустановят за периода на прехода диетите за отслабване. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял.

Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; “твърди” заленчуци и плодове; сухи супи и други подобни полуфабрикати; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари; хляб;
Подреждане на раницата

Всичко се поставя в полиетиленови торбички. Неежедневните вещи се поставят на дъното на раницата, тежките се поставят в максимално високо положение, като върху тях се поставят единствено вещите, които могат да се повредят (хляб, сухари) или могат да повредят останалите (маргарин). Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат.

След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката.


Стъпва се на цяло ходило и при слизане, и при изкачване. Когато склонът е стръмен или приплъзва, глезените се завъртват и се стъпва с вътрешната част на ходилото, като се закантва т.нар. елховидна стъпка. Когато наклонът е много стръмен, вместо изкачване или слизане право нагоре или надолу се практикува придвижване косо по склона, т.нар. траверсиране или движение на зиг заг, т.нар.серпентини

на път за х. Рибни езера

Gvendolin - добре си подкована. С нетърпение ще чакам отзивите ти  Късмет и жива-здрава да се завърнеш.

Лекси - като се навиеш пак за Рилски езера, свирни да те придружим 

Tatalina - знам за едни нови индивидуални стелки. Били вълшебни. Остава да си направя. Но не са тези от Горна Баня, с които бях все едно на кокили.

Гвендолин, много добри инструкции са ти дали от съюза, подкрепям напълно, даже и аз научих някои неща 

За "кубинките" - ако това са специални туристически обувки от т. нар. "дишащи" материи няма да имаш никакъв проблем. Аз не бях с такива, но пак не съм усещала неудобство или топлина. Повярвай ми, изобщо няма да се сетиш за това. Важното е, обаче да са ти удобни, да не са много твърди отвътре, за да не ти направят рани. За ръкавиците и шала не се бях сетила и съжалявах. При сутрешни преходи са много нужни. На мен мопределено ми беше студено, а бях там през август. Прави са и за дрехите - по-добре няколко различни по дебелина фанели, които да можеш да обличаш едни върху други и съответно да събличаш, ако ти стане топло. Пък и за преобличане е по-удобно да имаш повечко дрехи. Друг е въпросът колко голяма е раницата ти.
За мускулната треска вече казах - пиеш два аспирина в края на деня и на сутринта си ток 
За храната - аз си бях взела ядки и сушени плодове, оказаха се много полезни, защото не заемат много място, а засищат. Хапвах ги като бонбонки по време на преходите. Сещам се и за ментови бонбони, те също освежават по време на път. Водата е много важна. Въпреки че наричат Рила езерната планина, водата там е кът, имам предвид, че по време на преход не се срещат много чешми, от които да си напълниш шишето.
Според мен е хубаво да имаш и бинт - има един ластичен, широк - той е много полезен при евентуални навяхвания. На мен лично ми свърши чудесна работа при пренатовареното ми коляно.
За кръвното - никакви притеснения. Аз съм с много ниско кръвно и имах същите терзания като теб, но горе бях като нова. Нищо не ме е боляло - нито обичайното главоболие, нито виенето на свят, нищо... само умора от преходи, но и една лековита наслада  Вземете си задължително мокри кърпички - много са практични и удобни.
За хижите и храната - по-добре да не казвам. Ако си гнуслива не е за теб, но пък има и нещо друго - дупе знае две и двеста. Лично се убедих в правотата на тази народна мъдрост  Неудобствата се забравят. Аз постоянно мрънках от не добрата хигиена на хижите и т.н., обаче сега помня само хубавите неща. А и учудващо за мен - за една седмица преход кожата на лицето ми светна, по-чиста не е била от преди пубертета, сериозно. Въпреки липсата на нормални хигиенни условия на някои от хижите, там самият въздух лекува  Всъщност най-големият лечител е изпълнената с радост, възторг и щастие душа!


Ще чакам още снимки

Шани, какви са тез стелки, сподели моля!

Таталина, благодаря ти пак за съветите

"Инструкциите", които ви публикувах в предния ми пост са от тук:  http://www.ru.acad.bg/academic/ , много полезни нещица има.

Работата е там, че ние се гласим уж да сме с малкото ни момченце ( на 2 год почти) и от там идат основните ми притеснения. Но... ще се справим! Толкова съм надъхана, че няма как да не успеем!

Поздрави на всички планинари!
Аз катеренето с джипове и камиони не го признавам за планинарство и не виждам смисъла да се ходи до горе на 4 колела...

Очарованието на всяка постигната цел се крие в извървяният път до нея!

Gvendolin , извинявай, че се намесвам така, но как ще мине пътя до езерата малкото дете? Не знам от къде ще се качвате, но има места, където ще трябва да го носите.
Разбира се, вие сте си преценили, просто ми направи впечатление. Като знам терена....
Иначе на х.Мальовица където ходихме имаше малки дечица . До там пътя, от ЦПШ Мальовица не е труден, но нагоре - леле...

Ако ми позволите и аз нещо да допълня... Нещо много важно.
Горе в планината няма обхват нито един гсм.
Та си купете уоки-токита. Много е важно да имате връзка с някой от групата. Случи се така, че в един миг се раздели групата на по-малки със солидни разстояние помежду и само по радиостанцията се чувахме. Техните бяха AEG, с обхват по права линия около 3км.
Комплект батерии и за нея и за фотоапарата. И безопасни игли - по-големи поне 2-3 бройки. Превантивна мярка п/в скъсани ремъчки на раниците.
И не на последно място - бинт. Обикновен и ластичен. И поне 2 размера да са. Йод, аспирин и други илачи - вече си знаете.
Шапка + слънцезащитна козметика на всяка цена. Че сега в лицето съм кат' препечена наденица 
И чехли или джапанки. Все пак краката трябва да имат почивка.
Ааааааа, да не забравя - сапун, тоал. х-я и лични хигиенни прибори.
Още нещо...
Понеже много често е нужна кърпа (за пот или сутрешно/вечерн тоалет), вместо да мъкнете някоя хавлиена такава, най-доброто е парче(та) тензух. Никак не тежи, а попива и съхне за отрицателно време. Понякога става и на чалма. 

За хараната - който кактвото си носи, това ще хапва. Хижите предлагат боб, боб с наденица и леща, пил. супа (понякога). Също и сутрешна закуска. Така, че понякоя краставичка, чушка и доматче не е лошо да си носите. Ядки, шоколад и солетите са също много практични. И вода. За жалост тя най-много ми тежеше, макар да носех само 1.5л. бутилка.

След спане в хижите, проверявайте навсякъде за забравени вещи. Оказа се, че мъж ми си е загубил най-любимия си потник, понеже явно е паднал под леглото.

Уф, надявам се, че и аз казах нещо полезно. 


Таталина, ето инфо за стелките!