Седемте Рилски Езера - въпроси?

Миналата година ходихме в края на август.Бяхме на почивка в Говедарци,първо решихме да отидем на езерата.С колите минахме през Паничище,изкачихме се до една хижа,но пусто трудно им помня имената,нещо ми се върти като Горна земя,но може и да бъркам/,от там с джипове те изкачват до хижа" Седемте езера",ние обаче бяхме в уазка/дано я изписвам правилно/.Понеже още мин. година правеха пътя до там,вече може би можеш да се качиш и по-нагоре със своята кола,не знам до къде са стигнали,но изкачването с уазката си беше много яко,пътя накрая е доста стръмен,направо се чудех как ги изкачва тези баири това чудо,ама те знаят и по-трудно,защото предишни години са се катерели направо по морените,е тогава е било още по-екстремно.От хижата нагоре вървяхме пеш ,докато изкачим платото ,около 30 минутен баир,на мъжа ми и дъщеря ми им дойде доста зор,но се записаха геройски На връщане при обиколката и на другите езера беше трудно на щерката,че е каманак и трябва да избира къде да стъпва,но няма страшно,кашкавалена или калена-ще се докопаш,не бой се.Колкото е по-лесно достъпно обаче едно място,толкова губи от чара си,горе на езерата като се качихме очаквахме да останем сами с природата и безвремието,НО.....ела да видиш,хората даже скара си печаха,уууууууууууууууу не се наядаха на кебапчета у дома,ами и там.....мани,мани....мотористи,лудница голяма.Сега може и по-зле да е.

Градусите не бяха проблем,горе като се изкачваш вятъра е хладен,а иначе пече и се потиш,за това вземете си нещо да се наметнете,да не ви бие вятъра изпотени.

Macinka_vn - очарователен разказ и ценни съвети. 
Благодаря ти   

Бяхме преди две седмици в района. Нашият маршрут беше по-тежък. Тръгнахме от ЦПШ Мальовица, през х.Мальовица към върха и от там по билото през Вазов връх и Додов връх до езерата и х.Рилски езера. Направихме 10 часа преход. Времето беше лошо, валя ни сняг по билото. От езерата до самата хижа е около 3часа през поляните на Дъновистите. От хижата на другия ден аз слязох с една джипка и беше голям екшън, защото той кара по пътеката през гората и на места е доста екстремно.
Има и друг маршрут. От ЦПШ Мальовица, до където може да се стигне с кола, през х.Вада и х.Ловна...3-4часа път до х.Рилски езера. Там може да преспите и на другия ден да се качите до езерата и после да се върнете до хижата. Ако сте с деца този вариант е по-подходящ. До х.Рилски езера пътеката върви през гората.
Ако ти се чете темата за красивите планински гледки има повече писано за района....и снимки

Да допълня, че събота и неделя няма превоз с джип до х.Рилски езера, защото екозащитниците забраняват. Пуска се бариера. Това ни го обясни шофьора.

чете ми се, но не я откривам
Би ли ми помогнала...

И ти благодаря и на теб, за инфото 

Заповядай!

аз живея на 60 км от рилския манастир,откъдето има изходна точка за езерата.доколкото знам има начин да се качиш с кола до седмото езеро(то е най-ниско).а иначе ходено пеша не по малко от 5 часа

Ние ходихме 2003 година.Като чета Macinka_vn,виждам че е същото.И ние минахме през Паничище,отседнахме в хижа Пионерска(тогава така се казваше),това е най-крайната хижа,до която се стигаше с кола.От там нататък с оазката,което си беше направо приключение.Как се изкачи до горе,за мен все още е загадка,но беше вълнуващо.На връщане слязохме пеша,беше трудно,даже се и бяхме отклонили,но после се ориентирахме.
Беше в началото на септември.Докато се доберем до хижата даже заваля.С много хубави спомени съм от тази ни екскурзия.

    все повече се убеждавам, че не е за мен таз раб'та 

Само така си мислиш.Много е хубаво.Удобни дрехи и обувки си вземаш и всичко е наред.Не е толкова труден прехода,а и на връщане пак може с оазката   (или каквото там има)да се приберете.
Няма да съжеляваш,толкова много красота има,че ще забравиш за всичко друго.

О,за мен е удоволствие!

Да,може и Пионерска да беше,вече казах,че на хижите хич не им запомням имената,ама сега като се замисля ми звучи познато името Пионерска.Спомням си,че там имаше паркинг за колите,и вход за Национален парк Рила.Нагоре можеше и с джип,но ние предпочетохме с уазката за по-голям екшън.Тя горката  баш на най-големия баир издъхна,та повървяхме и пеша до х. Седемте езера,където е "стоянката" на джиповете,които чакат желаещи за слизане .Аз ако няма с какво да ме изкачат до там не тръгвам за нищо на света,бая баир си е и е доста разстоянието,това си е за заклети планинари.Не че нямаше и такива,напротив-вървят си хората,катерят се геройски,шапка им свалям.И на връщане не бих се засилила пеша,сори,ама зор щеше да ми дойде.Max-mama,вие когато сте ходили сигурно пътят е бил все още неразчистен от морените,тогава е било още по-яко друсането.

Еееее,айде сега,просто се увери в кои дни е разрешено да ви изкачат от х.Пионерска до х.Езерата с каквото има там като "превоз" ,пък че малко баир ще изкачиш до платото,не е чак толкова трудно,за 30-40 мин. се издържа.Можете да ги обиколите и в обратния ред и най-накрая да слезете от платото,но не съм сигурна дали ще е по-леко.Някои така правеха.
Тъкмо в делничните дни ще е по-спокойно,няма да има много народ/надявам се/,ние ходихме в поч. дни.
Между другото на езерата имаше баби на поне 70г. ,нощуват си в хижите жените и едва ли ги е качила уазка или джип-евала им казвам на тях.

А,сетих се още нещо,пътят от Паничище до х.Пионерска,който го минаваш с колата е много живописен,огромни борове и от двете страни,с една дума,много красиво,не се отказвай,Шани,няма да съжаляваш.

На места даже страшно,домочадието слиза да гледа,аз не посмях.

Да,сещам се за къде имаш предвид,гледката е невероятна,страшничко е,защото е високо ,но пък е 

Ние утре тръгваме, но се качваме по дългия и труден път от хижа "Вада" - викат му "Вади душа".
Мъжът ми от дете всяка година се катери там, та и аз покрай него в началото, кашкавал туристка съм, но нали си имам печен водач.
Заради мен се качваме за около 6-7 часа, много бавно ходя, уморявам се, но упорито пъпля нагоре и успявам да се кача.
Доста стръмно е нагоре, има един участък с много камънаци като чакъл и там наистина е тежко да се ходи.
Но изпълзиш ли през камънаците нагоре гледката е невероятна и си струва мъчението.
Пътеката е маркирана, няма начин да се загубиш.
По този път излизаме направо на хижа "Седемте езера", прелестно е там, мястото излъчва такова спокойствие, като се кача не ми се слиза изобщо.
Първи път като се катерих, насред камънаците седнах и се разплаках имах чувството, че никога няма да успея да се кача.
Мъжът ми ми даде да ям шоколад, бра горски ягоди, пийнах си кока-кола и нещо ми дойдоха силите и по-нататък се изкачих на един дъх.
Другия път, който описват е по-кратък и по-лек, но според мъжът ми не бил за сериозни туристи, затова ние минаваме по този дето ни вади душата.
От хижа "Вада" може да ползваш коне или друг транспорт, но усещането да се изкачиш пеш няма равно на себе си.
Това време на годината е много подходящо за този преход, но да намериш място в хижите е почти невъзможно, около 20-ти е събора на Бялото братство и тогава там гъмжи от народ от цял свят.
Ние спим на палатка, по принцип не е разрешено да се разпъват къде да е, има еко полицаи които обикалят и събарят палатките на неразрешени места, но е възможно да разпънеш палатката само за нощувка и през деня да я прибираш. Не е разрешено да се пали огън и доста стриктно следят за това.
През деня си е горещо, на слънце доста напича. През нощта става хладно, добре е да си носите дебели дрехи, въздухът става влажен и попива в дрехите даже, но на сутринта като се покаже слънцето всичко изсъхва.
Според мен изкачването не е проблем, по-трудно е с нощувката, места в хижите горе в момента със сигурност няма, остава варианта с палатката, но там трябва наистина да сте добре екипирани, защото през нощта е хладно, на моменти даже студено, а и е нужен жертвоготовен мъж, който да изнесе на гръб палатката, чувалите и другите такъми - хич не е лесна тази мисия, особено ако нямаш подходяща раница, моя милия мъкне всичко това сам, но е трениран и си е купил от онези огромните раници.
А да се качите с уазка и да слезете за един ден не си струва, уморително е и няма да усетите очарованието на мястото, нама да видите и невероятното обсипано със звезди небе през нощта.
Ако непременно ще спите в хижа, изчакайте да мине навалицата покрай събора на Бялото братство, май в началото на септември вече се разотиват и в хижите се намират места. Септември все още времето е топло, няма проблем да отидете и тогава.

Отивай, няма да съжаляваш, с упоритост ще успееш да се изкачиш, всяка мъчителна крачка на горе си струва.

Извинявам се,че пак ще взема отношение,но ми се струва,че с този разказ още повече ще я разколебаете и откажете да отиде до там.
И още нещо-както аз се възхищавам на хора като вас,които имат упоритостта и силите да направят пеша този преход и да нощуват под открито небе,така и вие не критикувайте тези който избират по-лесния начин и да омаловажавате избора им.Всеки сам си преценява възможностите,а също и какво му харесва и какво-не.Аз например не бих останала да спя в нито една от хижите горе/освен ако нещо непредвидено не ме принуди/просто защото няма да ми е приятно,то до тоалетната да те е гнус да отидеш на някои от тях,вие сте седнали да агитирате да се спи там.Вярно,че бяха пълни и на всяка имаше табела-няма места,но това далеч не значи,че всеки ще иска да нощува там.Просто приемете,че хората са различни и имат различни критерии за всичко.Аз не бих предприела изкачване,за което знам,че няма да ми стигнат силите,да бера душа по баира и да рева,това вече ми се случи като ученичка на екскурзионно летуване.По този начин дори и да стигна със сетни сили каталясала ще ми е само до гледки и звезди.
Нека всеки сам избира начина да се наслади на планината !

Macinka_vn, не разбирам защо ми държиш такъв тон и се заяждаш. 
Да си видяла някого да критикувам? 
 
Момичето иска съвет, написах го от гледната точка на човек, който ходи там вече десет поредни години.
На това да се домъкнеш до такова място и да слезеш още същия ден хората му викат "г.з път да види", според мен не си струва, друг може да мисли иначе - казах си мнението по този въпрос, не е задължително непременно да съм на твоето.

Да, в хижата не е особено излъскано, тоалетната е навън, баня няма, но хижа е това не е Спа комплекс.
Айде, няма нужда да ни обясняваш колко си изискана и гнуслива.
Мога само да те съжалявам, че си ходила там, гледала си неугледните битови условия и тълпите народ, а си пропуснала да видиш наистина важното.
Не случайно един мъдър човек е казал: "Красотата е в очите на този, който я гледа."

Има толкова неща, които ме карат отново и отново да се катеря всяка година там - вечерите на брега на езерото, когато милионите звезди от небето се отразяват в него и имаш чувството, че летиш в Космоса. И невероятната тишина, когато всички заспят. И тревата и другите езера и снега, който може да видиш понякога лятото там. И невероятното усещане като потопиш краката си в леденото студената вода на езерото  -  за миг ти прималява от студ, но после някаква топлина се разлива по тялото ти и сякаш всичката умора и лошотия на света остава там. И приветливите хора, не случайно попадналите там, които те поздравяват с усмивка и непременно ти пожелават лек път нагоре. И ароматът на чистота, свежест и вода и още много мога в този дух да напиша...


Аз утре съм там, вече свикнах, ревах първия път, на втория се мобилизирах повече психически, а вече се изкачвам без проблем като вървейки се наслаждавам на природата, всичко е въпрос на гледна точка /искаш да го направиш или просто отиваш, за да кажеш, че си била там/, в случая физическите сили не са толкова важни, а да преодолееш страха си пред това предизвикателство.
Срещала съм бабички, които в града едвам кретат, даже някои се движат с бастун, но решат ли да се качат горе, качват се без помощта на уазки и коне и то точно по този "вади душа" маршрут. Срещала съм и родители с  бебе на 20 дни, което мият в леденостудената вода на езерото и спи на палатка /споко не се разболя детенцето/ - е, това бебе един ден няма да мрънка, че му пречат камъчетата като стъпва.

Всичко е въпрос на гледна точка към света.
Не осъждам никого, че търси лесния начин да се изкачи там.
При първото си изкачване и аз го търсех, но сега като се размисля, съм благодарна на съпруга ми, че ми помогна да преодолея този труден преход със собствени сили.
В началото ходехме за 2-3 дни, вече аз настоявам да останем поне седмица, айде сега да не ми наскачате, че не се къпя по цяла седмица, освен да се поизмия доколкото е възможно на езерото.

Спирам да пиша, че май много се отклоних от темата.
Да ме извинява авторката, ако смята, че съм оспамила темата.

От х.Вада до х.Рилски езера е по-лесният път. Минава през гората основно. По-трудният и по дълъг път е от х.Мальовица, през връх Мальовица по билото до езерата.

А, и да допълня.
Има две хижи - х.Рилски езера - новата и х.Седемте езера - старата. Именно около втората хижа се позиционира палатковия лагер на Дъновистите.

А браво!Чудно изказване,думи нямам!Наистина нямам!Е,поне се убедих,че всичко което се криеше като подтекст в първия ти пост,сега си го написа в прав текст.

Ето там не съм ходила , но все повече се навивам да ида.Имам приятелка, която ходи всяка година, но си прави преходите от хижа да хижа пеша.Естествено не за един а за няколко дни.Казвам ви толкова заредена се връща, че човек като я гледа ще си помисли, че се е родила още един път.Това, което сте написали съм го слушала и от нея, а как се пренасям там.Пропуснали сте само резките промени във времето.Как от нищото идват облаци, земята се събира с небето и вали, а след пет минути грейва ясно топло слънце и гледате дъга по цялото небе.Абе въобще била голяма красота...който може да отиде и да я види преди и там да са се изс.....ли.

Момичета, няма за какво да спорите...
Красотата на Рила е чудна и доста величествена. Прекланям се пред нея... Наистина, ние - човеците сме жалки, на фона на този горд балкан.

И да си кажа.
Всъщност, се качихме до Рибни езера и спахме в хижата. Около 2-2.5ч. е прехода. Не мога да кажа, че ми бе песен, но се справих, де.
Сега всяка костица ме понаболва  , но пък какво видях...
По-късно мога да приложа и фотоси. 

Все още не сме се отказали от Рилските езера. Тъй, че продължавайте да ми разказвате и описвайте, как е там и до там.

Благодаря Ви   

Щани, ще използвам темата ти , и ще се възползвам от разказите и съветите/надявам се нямаш против /.
 Каним се с мъжа да отидем до езерата от преди 15 год., и все нещо не можем да се организираме. Сега ,уж, сме решили да отидем със сигурност, ама се чудя за децата.Не са кекави, ходят доста ,ама мога ли да тръгна с тях и кой маршрут е по-подходящ?
 Иначе съм се качвала в 6 клас, не ми беше трудно, но изобщо не знам откъде сме минали.Бяхме в някаква станция,сутринта тръгнахме и до 16.30 бяхме слезли.
 Е, надявам се таз година вече да стигнем.

Шани, от къде го качвахте?
Мисля, че сте качили най-трудната част, по нагоре е по-лесно. Аз имам един спомен оттам , но няма да ти го разказвам да не те разубедя. А и беше много отдавна. От тогава не съм ходила на Рила, с изключение на един преход до хижа Заврачица.

Смених Рила с Пирин. По-живописно ми е. В по-младите години, ходехме на преходи по 6-7 дни с раниците на гърба. От  години не съм качвала нито един връх , вече спадам към кашкавал туризма, но пък не пропускаме да отидем всяка година до Безбог и хижа Вихрен.
Успех  ви пожелавам и дано да успеете да си направите ето такава снимка на езерата :

http://amrak.blog.bg/photos/7167/original/IMG_7176.JPG

Биска, както споменах, сега се качихме на Рибни езера. От Рилски манаситир нагоре.
Но моите сили стигнаха само до качването и слизането от Рибни езера. Иначе групата с която бяхме поеха към х. Македония, Семково, Заврачица и т.н.. (може да бъркам реда на хижите).
Правят си екскурзоинно летуване за 6 дни, но те всичките са велики планинари. 

А за Рилски езера ще видим кога ще се наканим... Кумата също обеща да ни води 

Така е! Ние улучихме много лошо време. Валя ни суграшица и ни брули силен вятър. Когато стигнахме до езерата изведнъж облаците се махнаха, пекна слънце и ги видяхме всичките. Голям късмет изкарахме. Възнагради ни времето за трудния преход.
Прекрасно е!

Успех ви пожелавам, на кумата поздрави и ако ме искате и мен в компанията, аз ще ви заведа в Пирин. 

Браво,Шани, този път-Рибни езера,следващия-Рилски езера.Важното е,че не се отказа.Ние със съпруга ми и дъщеря ми също нямахме навика да посещаваме планината на високо,но благодарение на приятелите ни отидохме до там и до х.Мальовица.Сега имам голямо желание за х.Плевен в Стара планина,било също много красиво.

мерси, момичета 
Биска, тя кумата ми е много несериозна, тъй че идвай си и ни поемай. 
Но чух, че в Пирин било много каменисто... и трудно за преходи.

Иначе нашата компания ще финализира прехода си в х. Мальовица. 

Ох, и аз много искам да ги видя тия Рилски езера, но живо се интересувам от джипове или УАЗки, щото не ми се катери и не ми се спи на полеви условия.
За тази година май изтървахме лятото, освен да чакам следващото. През седмицата да чакаме джиповете, казвате, събота и неделя - не! А те на определени часове ли са или когато се съберат хора? Колко струва в едната посока или в двете? С маратонки става ли за крайното катерене или само с туристически обувки? От ранна сутрин ли трябва да се тръгне, за да сварим да разгледаме и да се върнем до вечерта?

Джиповете не отиват до Рилските езера, а само до хижата. И Слава Богу!  ..Аз съм се връщала от горе с джип до ЦПШ Мальовица...взе ни 120лв - за 4ма души + раниците.
Самата хижа е много прилична, има баня, топла вода. Полевите условия са за любителите на палатки.
Лично аз препоръчвам обувките да НЕ са маратонки, а туристически. Шега не бива. Теренът е каменист нагоре.

послушайте я.
Над 5 пъти си изкълчвах глезените с маратонките ми.
Ама то ние сме си кашкавал-туристи... Раници нямаме, но нали щерката е ученичка. Веднага й взехме раничката 
Така или иначе с/в планината шега не бива.

Шани, планината не е само за "велики планинари", за всеки е! Не се плаши, страхът е спирачка. Тръгваш и гледаш само напред, наслаждаваш се, пуфтиш от наклона, чудиш се какво да хвърлиш от товара си и се проклинаш, че си взела повече багаж, после пак се наслаждаваш на красотата и докато се усетиш си вече горе. А като видиш езерата си казваш - мамка му и езера... заслужават си всяка крачка, всяка капка пот!!! Ей това. И да си говорим тук колко е трудно, пък кое е истинско, пък кой с уазка, кой с джип.. няма смисъл. Истината е в удобните обувки, удобната раница, добрата компания и желанието! 
Няма по-велика планина от Рила, аз съм влюбена в нея! Пожелавам ти да се наслаждаваш на пътя, а страха да оставиш вкъщи, да си се страхува на спокойствие! Трудното е, когато предубедено приемеш нещо за трудно и сам, страхувайки се си слагаш спирачки.

Очите се плашат, краката си знаят работата 

За маршрута - Аз съм се качвала на езерата през два маршрута - единия през Мальовица, много е красиво, но е по-дълго. Качвала съм се и през Паничище - с кола до х. Пионерска, там има паркинг за колите, а от там с въпросните уазки до хижа Седемте рилски езера (новата хижа, както й казват). И да си призная предпочитам пътя да го бях качила пеша. Тая уазка ми направи вътрешностите на кайма, гадничко друса, седнал не можеш да седиш, постоянно подскачаш. Но и в това някои намират чар Пътят от х. Пионерска до хижа Рилски езера не помня колко е като часове, но не е труден. А покрай него има малини и ягоди
За хижата - Някой спомена, че не би спал в никоя от българските хижи - е, аз бих спала точно в Седемте рилски езера - за глезла като мен тя е един добър избор. Има стаи с по две легла и собствена баня, но трябва да се резервират поне месец предварително.
За обувките - като правило планинарите никога не тръгват само с един чифт обувки. В планината често вали, а намокри ли те веднъж, трудно съхне. Затова поне два чифта хубави туристически обувки (непромокаеми по възможност), които задължително да са над глезена, защото при катерене, това е най-уязвимото място и трябва обувките да го държат здраво.  Забравете за маратонки.
Дрехите - добре е да имаш яке, което да пази от вятър и поне една топла блуза или пуловер, защото вечер си е хладно, да не кажа студено. Един дъждобран винаги върши чудесна работа, пък и не тежат много.
В летните дни не е зле да се намажете със слънцезащитен лосион или мляко. Въпреки, че жегата не се усеща силно, слънцето гори много. Шапките също са препоръчителни. Аспирин и витамин С също - за хора, които не се движат много първият ден задължително ще минат през мускулна треска, тогава спиринът спасява положението. Аз взимах по два вечер и на другия ден бях свежарка

Ами това е, което се сещам за сега. Дано съм била полезна 

 Tatalina - беше супер-ползена, но защо не написа ден-два по-рано тези си съвети   

Иначе аз не се плаша, щот' съм родена ,м/у скалите , дето се казва. Но съм изгубила тренинг, пък и съм с паднал свод на единия крак. Аз затворена обувка трудно нося, камо ли туристическа. И от там са ми и проблемите. Разбрах, че с маратонки не е най-добрата идея. Само по чудо не съм със счупен крак или силно навехнат глезен.

И заради това, за мен, дето сега започвам е нужен по-къс и лек преход. И голееееееееми почивки. Ама не, те ме юрнаха на 2ч. преход.

Шани, на чудно местенце си родена

Днес видях темата и затова чак сега пиша.
Аз също имам проблеми с единия крак, но туристическите обувки ми бяха удобни. Скоро не съм проверявала, но има спортни магазини, в които продават специални обувки, от Гортекс (май така се казваше материята) - скъпи са, но си заслужават. Може и някакви стелки да си вземеш. На мен ми направиха индивидуални в ортопедията в Горна баня. Уф, ти сигурно ги знаеш тея неща. Дано намериш най-добрия вариант за крачетата! 
До рилските езера можете да стигнете и за два дни, с повече почивки и ако останете да спите в хижа Пионерска, а има вариант и в хижа Скакавица да спите (но хижата не е от най-приятните, впечатленията ми са от преди 6 години, може сега да е по-чиста и поддържана), та от там полека лека и до езерата. До хижа Скакавица се стига пак през Паничище.

Успех! 

Шани, я не се оправдавай . Аз бодро гоня 100-те кила, паднали са ми сводовете и на двата крака, цяло лятото с маратонки я карам, щото не намерих сандал, дето да е достоен за моето "краче"... Та си карах с ежедневните маратонки Мания. Отделно миналата година я пролежах цялата за задържане.. Обаче бъхтих 9 часа и обиколих и седемете езера по-маналия уикенд... И пак съм навитак 
Спахме на новата хижа, в стая за 11 души, което също си беше емоция . Та ако искаш да си я спестиш, обади се и резервирай предварително.  Дъновистите са започнали да се събират - имаше доста палатки около горната хижа... Какво още да пиша.... Просто Красота... Не може да се опише...
http://lexi1974.multiply.com/photos/album/334/334

Лекси, страхотни снимки сте направили!
Как ме тегли планината, не е истина....Колкото сме по-далече, толкова повече ни привлича.
Шани , къде са тези скали, между които си родена

Шани, сестро - много удобна темичка си пуснала
точно от нея имах нужда.
На тези езера им се каня от как се помня, а не съм "планинар"
записах се към група на БТС и ако е рекъл Господ, тръгвам натам в петъка.
Корема ми е на топка от вълнение и очакване
Притеснявам се какво да взема... Притеснявам се аз ли ще съм най-кекавата в групата, притеснявам се за какво ли не... Като всяко нещо правено за пръв път , но.. радостта ми е огромна и очаквам с нетърпение заминаването
Чудя се с тези кубинки на краката посред бял и слънчев ден няма ли да завра?
Чудя се ще се размекна ли в мускулна треска?
Ами надморската височина как ще ми понесе?
Ами хижата?
Ами храната?

Искам да благодаря от цялото си сърце на Таталина и Заринка за разказите им
Очаквам и съм настроена да изживея вълшебство за което те разказват...

На горките хора в БТС зададох куп въпроси и искам тук да изтипосам някой отговори в помощ на пишман, но надъханите планинари като мен

Екипировка
Минимално необходима:

    * Раница – туристическа раница (с носеща шина или самар) с различен обем – 60, 75, 95 литра.
    * Обувки за прехода – кожени, с нисък ток, обхващащи кокалчетата на глезена, с груб и едър грайфер. Обувки от типа на маратонки, джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Желателно е обувките предварително да са намазани с течен парафин, вазелин или с пача/гъша мас.
    * Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото. Причините са, че:
          o вълната дори мокра задържа топлината;
          o уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки;
          o явяват се още една подложка – кракът се подбива по-малко.
    * Чорапи памучни – поставят се под вълнените чорапи, защото по-малко дразнят кожата.
    * Облекло за прехода – недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени.
    * Бельо – естествени материали (памук, вълна), защото попиват по-добре потта и не дразнят кожата.
    * Пуловер – по-добре са два тънки, отколкото един дебел.
    * Топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин.
    * Дрехи за хижата – свободен избор.
    * Обувки за хижата – свободен избор, но без обувките от прехода.
    * Шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона.
    * Калци (гетри, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут. Представлява цилиндрично зашито парче плат (във формата на ръкав), с ластици в краищата и стреме в долния край. Нахлузва се върху панталона за прехода и върху обувката, като стремето минава под нейния ток. Предпазва от влизане на сняг и кал в обувките.
    * Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
    * Слънчеви очила – носят се независимо от сезона.
    * Документи и пари
    * Шише за вода – пластмасово
    * Електрическо фенерче - с резервни батерии и крушка
    * Лекарства от първа необходимост
    * Храна

Храна

Чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Изискванията към храната са: необемиста, нетежка, трайна, висококалорична. Желателно е да се преустановят за периода на прехода диетите за отслабване. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял.

Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; “твърди” заленчуци и плодове; сухи супи и други подобни полуфабрикати; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари; хляб;
Подреждане на раницата

Всичко се поставя в полиетиленови торбички. Неежедневните вещи се поставят на дъното на раницата, тежките се поставят в максимално високо положение, като върху тях се поставят единствено вещите, които могат да се повредят (хляб, сухари) или могат да повредят останалите (маргарин). Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат.

След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката.


Стъпва се на цяло ходило и при слизане, и при изкачване. Когато склонът е стръмен или приплъзва, глезените се завъртват и се стъпва с вътрешната част на ходилото, като се закантва т.нар. елховидна стъпка. Когато наклонът е много стръмен, вместо изкачване или слизане право нагоре или надолу се практикува придвижване косо по склона, т.нар. траверсиране или движение на зиг заг, т.нар.серпентини

на път за х. Рибни езера

Gvendolin - добре си подкована. С нетърпение ще чакам отзивите ти  Късмет и жива-здрава да се завърнеш.

Лекси - като се навиеш пак за Рилски езера, свирни да те придружим 

Tatalina - знам за едни нови индивидуални стелки. Били вълшебни. Остава да си направя. Но не са тези от Горна Баня, с които бях все едно на кокили.

Гвендолин, много добри инструкции са ти дали от съюза, подкрепям напълно, даже и аз научих някои неща 

За "кубинките" - ако това са специални туристически обувки от т. нар. "дишащи" материи няма да имаш никакъв проблем. Аз не бях с такива, но пак не съм усещала неудобство или топлина. Повярвай ми, изобщо няма да се сетиш за това. Важното е, обаче да са ти удобни, да не са много твърди отвътре, за да не ти направят рани. За ръкавиците и шала не се бях сетила и съжалявах. При сутрешни преходи са много нужни. На мен мопределено ми беше студено, а бях там през август. Прави са и за дрехите - по-добре няколко различни по дебелина фанели, които да можеш да обличаш едни върху други и съответно да събличаш, ако ти стане топло. Пък и за преобличане е по-удобно да имаш повечко дрехи. Друг е въпросът колко голяма е раницата ти.
За мускулната треска вече казах - пиеш два аспирина в края на деня и на сутринта си ток 
За храната - аз си бях взела ядки и сушени плодове, оказаха се много полезни, защото не заемат много място, а засищат. Хапвах ги като бонбонки по време на преходите. Сещам се и за ментови бонбони, те също освежават по време на път. Водата е много важна. Въпреки че наричат Рила езерната планина, водата там е кът, имам предвид, че по време на преход не се срещат много чешми, от които да си напълниш шишето.
Според мен е хубаво да имаш и бинт - има един ластичен, широк - той е много полезен при евентуални навяхвания. На мен лично ми свърши чудесна работа при пренатовареното ми коляно.
За кръвното - никакви притеснения. Аз съм с много ниско кръвно и имах същите терзания като теб, но горе бях като нова. Нищо не ме е боляло - нито обичайното главоболие, нито виенето на свят, нищо... само умора от преходи, но и една лековита наслада  Вземете си задължително мокри кърпички - много са практични и удобни.
За хижите и храната - по-добре да не казвам. Ако си гнуслива не е за теб, но пък има и нещо друго - дупе знае две и двеста. Лично се убедих в правотата на тази народна мъдрост  Неудобствата се забравят. Аз постоянно мрънках от не добрата хигиена на хижите и т.н., обаче сега помня само хубавите неща. А и учудващо за мен - за една седмица преход кожата на лицето ми светна, по-чиста не е била от преди пубертета, сериозно. Въпреки липсата на нормални хигиенни условия на някои от хижите, там самият въздух лекува  Всъщност най-големият лечител е изпълнената с радост, възторг и щастие душа!


Ще чакам още снимки

Шани, какви са тез стелки, сподели моля!

Таталина, благодаря ти пак за съветите

"Инструкциите", които ви публикувах в предния ми пост са от тук:  http://www.ru.acad.bg/academic/ , много полезни нещица има.

Работата е там, че ние се гласим уж да сме с малкото ни момченце ( на 2 год почти) и от там идат основните ми притеснения. Но... ще се справим! Толкова съм надъхана, че няма как да не успеем!

Поздрави на всички планинари!
Аз катеренето с джипове и камиони не го признавам за планинарство и не виждам смисъла да се ходи до горе на 4 колела...

Очарованието на всяка постигната цел се крие в извървяният път до нея!

Gvendolin , извинявай, че се намесвам така, но как ще мине пътя до езерата малкото дете? Не знам от къде ще се качвате, но има места, където ще трябва да го носите.
Разбира се, вие сте си преценили, просто ми направи впечатление. Като знам терена....
Иначе на х.Мальовица където ходихме имаше малки дечица . До там пътя, от ЦПШ Мальовица не е труден, но нагоре - леле...

Ако ми позволите и аз нещо да допълня... Нещо много важно.
Горе в планината няма обхват нито един гсм.
Та си купете уоки-токита. Много е важно да имате връзка с някой от групата. Случи се така, че в един миг се раздели групата на по-малки със солидни разстояние помежду и само по радиостанцията се чувахме. Техните бяха AEG, с обхват по права линия около 3км.
Комплект батерии и за нея и за фотоапарата. И безопасни игли - по-големи поне 2-3 бройки. Превантивна мярка п/в скъсани ремъчки на раниците.
И не на последно място - бинт. Обикновен и ластичен. И поне 2 размера да са. Йод, аспирин и други илачи - вече си знаете.
Шапка + слънцезащитна козметика на всяка цена. Че сега в лицето съм кат' препечена наденица 
И чехли или джапанки. Все пак краката трябва да имат почивка.
Ааааааа, да не забравя - сапун, тоал. х-я и лични хигиенни прибори.
Още нещо...
Понеже много често е нужна кърпа (за пот или сутрешно/вечерн тоалет), вместо да мъкнете някоя хавлиена такава, най-доброто е парче(та) тензух. Никак не тежи, а попива и съхне за отрицателно време. Понякога става и на чалма. 

За хараната - който кактвото си носи, това ще хапва. Хижите предлагат боб, боб с наденица и леща, пил. супа (понякога). Също и сутрешна закуска. Така, че понякоя краставичка, чушка и доматче не е лошо да си носите. Ядки, шоколад и солетите са също много практични. И вода. За жалост тя най-много ми тежеше, макар да носех само 1.5л. бутилка.

След спане в хижите, проверявайте навсякъде за забравени вещи. Оказа се, че мъж ми си е загубил най-любимия си потник, понеже явно е паднал под леглото.

Уф, надявам се, че и аз казах нещо полезно. 


Таталина, ето инфо за стелките!

Благородно завиждам на всички, които скоро са били на това неземно място. Безкрайно красиво е. Ходила съм няколко пъти като студентка. Правехме дългички преходи - от Сапарева баня до Седемте езера, от езерата до Рилски манастир. Не сме били с някаква по специална туристическа екипировка, просто решавахме и тръгвахме, и оцелявахме без проблем.
Наскоро ме беше обзела мания да водя децата, проучих на теория туристическите пътеки, но ме хвана страх да не се загубим, че каквато съм смотла - и на Витоша съм се губила успешно няколко пъти.

Плана е следният:
Тръгваме с група от БТС.
Първата част на прехода е от Пионерска (до там отиваме с колата) до Рилски езера - казаха, че е около 2,30 часа.
Дефакто малкият ще участва само в тази част. Там, в хижа Рилски езера, остава с татко си, а аз продължавам нагоре с групата После се връщам да нощувам при тях (не сама разбира се, а с цялата група)
Мисля, че в този преход от около 2-3 часа ще се справим с малкият - той е здравеняк като тате и лудетина като мама
 
Много ми е интересно и полезно да чета - моля всеки, който се сеща за съвети да ги дава, дори и да му се струват глупави

ммм звучи много добре  дано да си изкарате супер 

Е, това е друго нещо . По-трудната част от пътя е точно след хижата.
Пожелавам ви хубаво време

В списъка по нагоре пишеше за шапка и шал, независимо от сезона. Много правилно! Наред със слънцезащитната шапка, нека има и зимна или поне по-плътна. Аз се чудих защо ще ми е, но като ни настигна лошото време на билото, ако знаете как добре ми дойде вълнената ми зимна шапчица ...и ръкавици също, макар че аз си носех плетени и те се намокриха много бързо.

Тази поне е лесна Спирате колите долу и до горе има два пътя - лесен през гората, но по дълъг и труден - пътеката е под въжената линия, с която качват храната и другите необходимости до хижата. По трудния път е 30-40мин спокойно ходене. И хоп- хижа Плевен.
Там съм мазала маркировка преди 5-6 години

А сега де,от поста ти не можах да разбера кой е по-трудния и кой-по-лесния? Нашият ще е сигурно през гората под въжената линия,защото тези ,с които ще отидем минават от там,качват багажа с въжената линия и се катерят през гората.Труден,лесен,няма значение,важното е,че ще сме заедно и винаги си изкарваме добре,където и да отидем, условията в хижата били отлични .,а за красотата на планината е излишно да споменавам-има я в изобилие.За съжаление ми предстои друго пътуване,а като се върна-много работа цяла зима,така че хижа Плевен ще остане за на пролет догодина.

П.П. Поглеждайки календара обаче ми се струва че ще намеря пролука от три почивни дни през септември. 

Мога вече и аз да споделя впечатления в кратка, но надявам се полезна версия:)

Пристигнахме в Рила на х. Пионерска на свечеряване. Нощувахме там. Условията бяха меко казани кофти. Хижата е доста занемарена... и това са впечатленията ми от стая с 2 легла и отделен санитарен възел. Това обаче не попречи на доброто ми настроение предизвикано от красивата природата
На сутринта все пак съпругът ми реши да се възползва от прословутите джипове и прати по тях голямите раници с багажа към х. Рилски езра.
Ние тръгнахме с групата с малка раничка и детето (2 год.) към същата хижа, но през х. Скакавица. Като новак-турист съм мниго впечатлена от природа и гледки, които около морето не се срещат
Настанихме се в х. Рилски езера и дефакто до самите езера не се качихме, а си правихме там в района разходчици. Прецених, че така ще е по-добре. Не можах да се наема да тръгна нагоре с Ивчо...
Това е в кратце.
Липсваще ми само тензуха и вълненото потниче.
Всичко друго като багаж ми влезе в употреба идеално

ето и малко снимки http://dilyana76.multiply.com/photos/album/16

Gvendolin , като за мама-кърмачка чудесно си се справила  . Поздравления    и следващия път послушай вече патилото 

Колкото до условията в хижите - повярвай ми в х. Рибни езера беше доста по-мизерно то това:
http://images.dilyana76.multiply.com/image/2/photos/16/400x400/2 … mp;nmid=112187716

Но както казваш и ти, заради чудните гледки всичко се понася по-леко. А и шом компанията си я бива, пък съвсем. 

аааа Шани, моля, моля... 
аз съм Морска глезла, но знам и две и двеста -
снимката която си "цитирала" е от 5 звездните условия на х. Рилски езера.  забележки за там не съм отправяла.
Позволих си да дам повей от оплакване единствено от х. Пионерска, а от вътрешността и снимки нямам - само от двора! Няма да развалям снимковите ни спомени я! 

Тези джипове, за които говорите от къде тръгват? Вървят ли събота и неделя, май някой спомена, че тогава не ги пускали нагоре? Каква е цената?

Джиповете тръгват от х. Пионерска, до която пък се стига с кола и там има платен паркинг (6 лв./ денонощие)
Цената за 1 човек в джипа е 10 лв.
Откарват те до х. Рилски езера.
От там пък нагоре може да се качиш на кон, но там вече цената не я знам.

В събота и неделя джиповете бяха дори още повече.
По едно време дойде полиция и им написа няколко акта. Джиповете изчезнаха за известно време, но скоро пак се появиха.
Дори и в момента да няма джип и на двете хижи като се попита веднага ще осигурят.

Когато ние бяхме там голяма част Бялото братство слизаха надолу.
До х. Рилски езера конете им свалиха багажа, а от там седяха и чакаха джипове, които да ги извозят до долу.
 

Хубава тема, ще се възползвам от информацията в нея, защо мисля и ние да направим разходка до езерата.

Gvendolin благодаря ти много за информацията! 

Искаме следващият уикенд да се полюбуваме на красотите на Рила. Но ще ходим цялото семейство (с деца на 4 и 7 г.) и маршрутите до езерата явно не са за нас. Препоръчайте някое по-лесно достъпно място и да има хижа с удобства, където можем да преспим.

Мрън, искам на Рила  На езерата се чувствам, като у дома си.....

Да допълня (дано не повтарям някого), че поларените дрехи са просто идеални, хем са леки, хем много топлят, хем ако се намокрят съхнат бързо, хем спират вятъра. Поларена шапка е добра идея, защото през плетената минава вятъра. Хората с чувствителни към вятъра уши да си имат едно на ум, че горе духа (е, не навсякъде).

Рени, една нощ се изтърпява при спартански условия.
Иначе до х. Рибни езера става за деца. В самата хижа имаше дори дете на 3,5г. стигнало само (без носене) до там. А групата с която ходихме до там е пълна с деца.