Как се справяте с напълняването при децата си?

Съгласна съм със RadostinaHZ, че децата в пубертета имат нужда от всичко. Детето на моя приятелка беше доста едричко. Тя го заведе на специална диетоложка, която и направи персонално меню, направено с ястията, които детето обича, като просто обяснява какво количество да яде и с какво да ги съчетава. В никакъв случай не става въпрос за гладуване или голямо ограничаване. Детето трябваше да яде по 5 пъти на ден като дори понякога не можеше да си изяжда порцията и за няколко месеца много се промени БЕЗ ДА ГЛАДУвА ИЛИ ДА СЕ ОГРАНИЧАВА.
Доста неща четох тук за храенето, но мисля, че забравяте нещо.  Тренировки и имам предвид не задължително да карате детето да тренира някакъв спорт, а просто става въпрос за коремни преси и така нареченото "колело". Те могат да бъдат сутрешната гимнастика за детето. Не казвам, че то не трябва да тренира спортове, но това също е от значение, защото така се стягат мускулите на корема и бедрата.

Драстичното лишаване на детето от каквито и да е продукти наистина е нежелателно. Най-добре е да направите програма с диетолог, който ще направи меню по вкусовете на детето и ще съчетае правилно харните, както е казала и Кристинка. И аз не бих посмяла да подложа детето си на драстична диета преди да навърши 18 години за момичетата и 19 за момчетата поне.

Аз лично мразя и никога не съм спазвала диети, но прочетох за Дюкан, за да съм в час.
Там НЕ се пресмятат калории.
Всички правила ми изглеждат разумни
Макар че един здравомислещ родител просто трябва да изключи безполезните храни.

Понякога ми се иска с голямата картечница
по всички търговци на царевички, чипсове, вафлички, гумени бонбонки...не само че ги зареждат ами и ги подреждат на най-ниските рафтове на най видното място.

Мога само да добавя - колкото по-рано се обърнете към специалист толкова по-добре. Решението е правилно, умерено хранене и много, много движение.
До офисът ми има училище, повечето деца от началния курс са с видими признаци на затлъстяване, а посрещащите ги баби и майки от вратата им бутат в ръцете нещо за хапване и то обикновено не е плод. После ги пъхат в колата, вместо да изминат пътя до вкъщи пеш.

Мила от Марс  не са виновни търговците, а майките създали такива навици у децата. Загледай се и ще видиш, че по паркове и градинки е пълно с малчовци хрупащи всевъзможни боклуци.

Бабилия, замислих се  и си права. Реагирах така, защото имах пресен пример как собственика на кварталния магазин дава инструкции на продавачката да смъкне чипсовете на по-ниско.
И ДА бабите са по-виновни, защото родителя ще изнесе на ръце тръшкащото се дете от магазина (или в най-лошия случай ще му забие 2 шамара пред всички), докато бабата ще купи каквото иска детето(момчето) та да не му се подуе....
(да е жива и здрава майка ми, тя е от лошите баби, "стисната" е и например дава на децата само домашно приготвени сокове  )
Tecra,  Lennyh, ето попаднах и на подобно меню в БГ...както може да се досетите училището е частно.
но НО
забележете калкулацията отдолу -
4,50 на ден (за малките 3,80) лева! не евро!

Според мен е нормално - и менюто, и цената. Аз например плащам около 400 лева на месец за дете в училище. Имаме още и сутрешна закуска,освен обяда. И точно за нея спорим - някои родители не искат тестяно,други смятат,че само така ще се наяде детето.Не знам какъв е компромисния вариант-може би разделно приготвен сандвич или само топло мляко.
Аз лично за едно съм категорична-да се премахне лафката. Преборихме се за различните автомати-за безалкохолно и сладкиши,тази година е ред на лафката. Поне на нея да има само полезни храни.
Общо взето-трудно е. И в къщи не винаги успявам да предлагам само полезно...

Моите са в държавно училище и си ядат всичките пъти вкъщи. Като съм си говорила с други родители и това, което са ми казвали децата оставам с впечатление, че никой не закусва вкъщи. Моите закусват, обикновено чай или мляко и филия с масло и каквото си поискат около нея (малко като в пионерски лагер) и чак тогава тръгват на училище. Тако закусят сутринта в 7 часа до 10 часа вече са поогладняли и в половината случаи изяждат шулевите закуски, а често искат да им направя и сандвичи. Така че вкъщи връщат или сандвича, или закуската от училище като си избират кое от двете да ядат. Малко разводних описанието, но го правя с целта да кажа, че дори и най-злоядите и клечави деца на училище са гладни през голямото междучасие, независимо дали са яли или не вкъщи. Но повечето им съученици не ядат вкъщи, а с влизането в училище си купуват от лавката някакъв мизерен сандвич или нещо подобно и газирана напитка. Чая, дето им го дават в училище с държавните закуски никой почти не го иска, защото не обичат чай. Оказва се, че затова моите се наливат като за световно. Същата работа е и с млякото, дори когато е на айрян. От цялата работа излиза, че моите ядат повече от съучениците си, дори тестените шулеви закуски, но точно половината от съучениците им са натъпкани с боклуци и признаци на наднормено тегло.

Затова и казвам - не са виновни основно търговците. Ако един търговец е по-силен от родителския пример вече не зная каквода кажа.  Защо детето да не закусва вкъщи? Хората ми казват, че нямало време да приготвят. Е, засичала съм, че за приготвянето на 1 чаша чай и филия с малсо са нужни 15 минути.

Бабилия напълно съм съгласна, че родителите и въобще семейството имат решаваща роля в оформянето на хранителните навици и предпочитания на децата. Смея да твърдя, че моите деца се хранят много здравословно, в менюто им преобладават мляко, месо, зеленчуци и плодове. Не се хранят с много тестени изделия, най-много един път в седмицата се прави баница или пък спагети. Гарнитурата обичайно и броколи, карфиол, тиквички и по-рядко картофи. Не пият газирано.
Но при всички случаи е изключително трудно да ограничаваш детето си в ситуации, като тази описана от Мила от Марс , когато изкушенията буквално се тикат в очите и ръцете на децата.
Аз също съм от родителите, които не се трогват от тръшкане за чипсове и вафли, Зрънчо не купувам от как малкия стана на 2 години / дотогава бях принудена да го купувам, защото майките с които разхождахме децата влачеха подобна гадост и ми беше неудобно моето дете да ходи като просяк и да взима от техните пликчета  /, единственето, което им купувах беше шоколад, но сега и това вече не купувам. Също така дори твоето дете да има добри навици, ако болшинството около него се храни с боклучави храни / чипс, зрънчо, вафли и т.н./ и то започва да иска да опита - нормално е за жалост!
Отскоро, откак почна  офанзивата на баткото с хладилника, вече в къщи няма нищо сладко - нито шоколад / от който преди не ги лишавах/, нито бисквити, нито вафли. Малкия страда, защото обичаше да похапва сладичко, но реших че е по-добре и двамата да ги огранича - плодове има винаги!

Мила - менюто, което си издирила е доста добро, и съвсем не е скъпо. Еххх дали ще доживеем и в нормалните училища такова хранене......

Лени аз бях "лоша" майка, сега съм "лоша" баба. Винаги съм смятала, че колкото и да е трудно децата трябва да се ограничават и контролират когато започнат да се тъпчат неистово.
Прави сте, че бабите понякога са по-виновни. Закуската при баба винаги се свързва с нещо тестено - банички, мекички, бухтички... Разходката с баба се свързва с изпълняване на капризи, но ако вие ясно кажете какво може и какво не може, всяка от нас (или почти всяка) би го спазвала.

няма лошо бабите да изпълняват капризи веднъж в годината. Моите сега цяло лято си отяждат на палачинки в събота, защото баба им им прави, а аз през учебната година едва отлепям от умора

А за храната, сега започвам да използвам началото на пубертета и да го съчетавам с желанието на децата да са оригинални. И им казвам, че умните и държащи на себе си хора ядат здравословни храни, които струват и по-скъпо и т.н. И те така започват да си вдигат самочувствието, че са по-напредничави. Понякога купуват боклуци, но го правят, за да черпят другите и да са все пак в групата. Засега номерът минава.

Мдааа Бабилия защо не бяха повечето баби като теб! Едната от моите баби беше такава.....
Не бих отказала сега да имам такава баба подръка.
Иначе и аз като Радостина смятам, че не е проблем един път в седмицата детето да се поглези с нещо което обича, дори и да не е супер плезно - някакъв сладкиш, сладолед, шоколад. Но не повече от веднъж в седмицата.
И дааа Радостина - благодаря за know how - ще се пробвам да г ползвам за убеждения в къщи 

Радостина, страхотно си го измислила! 
Лени, благодаря, но да си призная и аз имам издънки. Когато внука ми беше на 2 му купих шоколадово яйце, тайно, тайно... Бабешка работа, знаех, че не му дават шоколад и въпреки това купих.  Като дойдоха да си го вземат майка му видя играчката... Няма да ти казвам къде ме завря и от тогава си имам обеца на ухото.

и аз и аз  благодаря!   
Макар след експеримента, който си направих на почивката това лято мога да им имам повече доверие:
Закуската в хотела беше на блок-маса и им казах да си слагат от каквото преценят сами. Първия ден награбиха толкова сладки, че ми идваше да замятам чиниите, но се въздържах. Следваха корнфлекс, пържени филийки и т.н. докато към края, неусетно може би за тях бяха започнали де си слагат в чинийките каквото са си свикнали - плодове и мляко 

Да се включа и аз , току що отворих подобна тема. Тук мислех да вляза като гост-миналото ми не за пример, ама като сме тръгнали да споделяме...
 До 12 клас тренирах лека атлетика, изглеждах прекрасно, без да го осъзнавам. Спрях и станах 70 кг при ръст 175 см, това ми тежеше много-отделих се от приятелите си, затворих се в къщи, ставаше все по-зле, майка ми ме обиждаше постоянно, явно така е искала да ме постресне, а когато беше в настроение, ми предлагаше да се подложим заедно на различни диети.
 След една година вече бях булимичка, естествено никой не знаеше за страстта ми към слабителните. След около още година се омъжих, а по същото време вече бях бременна в 5 месец. Страхувах се да потърся помощ, мислех денонщно за бебето си, за това как го лишавам от калции, ядях домашно мляко и сирене "на корем"...Родих прекрасно едро бебе, толкова здраво и силно, че ревеше денонщно, и след два месеца толкова бях отслабнала, че влязох в болница от изтощение и намалена имунна защита на организма. Нямаше връзка с булимията, аз така и не споделих с никого за нея, освен на милата ми сестра.Обещах си да прекратя с това, лошото е ,че не става от веднъж, отне ми много време. И сега за килограмите-като излязох от болницата се видях в огледалото-бях около 50 кг, отвратително слаба, от мен стърчаха кокали , за моята жилеста структура това бяха малко килограми.

Съжалявам, на работа съм и имах клиент-за това прекъснах...
 След това качих да желаните килограми, започнах да спортувам много-в къщи имам малък фитнес, но ходя и в зала, т.е. ходех, защото сега с бебето не ми остава време, но пък внимавам какво ям.
На практика с този "чаршаф" искам да ви предупредя за начина ,по който ще влияете на децата си, ако те са с наднормено тегло. Предполагам стигат им обидите в училище, в къщи им идват в повече.По-скоро май трябва дза ги оставим сами да поискат промяната, по-горе има подобни примери, и да им помагаме лекичко, от разстояние, търпеливо и упорито.
 Моят син спортува, но е с наднормено тегло,и аз постоянно говоря за полезните и вредните храни, но в училище съм безсилна. Давам по два лв, които отиват за пици, дюнери, пържени панирани храни, газирани напитки, които се продават в училищния двор.В темата , която пуснах преди малко се чудех дали да не повдигна въпроса пред училищното настоятелство. При всичката пропаганда срещу затлъстяването и всички последващи го болести, според мен на тези храни не им е мястото в училище?!