Моите колежки от унверситета имаха една съквартирантка- много мила, но също така много наивна и лековерна по природа. Да я кръстим с пяркора, който сама си беше избрала "Снакоуман", не "снейк","снак".
Случката е след завръщането ми в университета след 2 години прекъсване. Колежките бяха около 3-4 години по-малки от мен.
Празнуваме значи 8-ми март в общежитията. Пием, пукаме, лигавим се. И отнякъде си се появи тази наивничката. Всъщност аз изобщо не я познавах, що за птица е тогава, но от 2-те изречения,които каза, ми се стори голям шемет. Незнам си как в един момент стана въпрос за това кой на колко години е. И колежките обясняват,на снакуомъна, че аз съм мааалко по-дълтичкаа. И тя с цялото си любопитство и доверие зяпна: "Нима?" , отворила очи като кафени чаши. В този момент една от колежките дава сигнал нещо да я метна. А аз в лигнята си само това чаках. Като започнах да лъжа, да мажа, изкарах се 10 години по-възрастна, с 14-годишен син на име Калоян, който, видях, веднага я заинтересува нашата снакуоман. А колежките седят, подсмихват се под мустак и лъжат, та мажат :"Ааа, ние сме го виждали детето. Голям сладур е. Ама направо да не повярваш нашата бутински какъв голяям син има" и поразкрасихме цялата тази история с детето....
От този ден нататък снакуоман щом ме видеше ми скачаше на врата от радост. Все едно майка си виждаше. А на мен сърце не ми дава да й кажа, че просто на майтап е било всичко,ама тя се е вързала. Направо, викам си, ще му разваля на момичето хубавите илюзии.
И тези илюзии съм сигурна,че продължават и досега, защото един ден в кафето на университета ние пак се срещнахме. Аз точно бях слезнала там да пийна едно кафенце с една колежка и един асистент. Колежката не беше от присъстващите на осмомартенския купон, а асистента пита: "Как е, що е, да не си се омъжила,а? Мъже, деца има ли?", а аз се червя, клатя глава отрицателно и в тоя момент идва снакуоман и много зарадвана,че ме вижда, изръсва: " Бутински, как си? Как е детето?Слуша ли Калоянчо?"....... Брей, рекох си, тази откъде се дяна сега, ама срам не срам, за да не разваля на момичето хубавите илюзии, казвам : "Ох, ами к'во да прай...расте."
Случката е след завръщането ми в университета след 2 години прекъсване. Колежките бяха около 3-4 години по-малки от мен.
Празнуваме значи 8-ми март в общежитията. Пием, пукаме, лигавим се. И отнякъде си се появи тази наивничката. Всъщност аз изобщо не я познавах, що за птица е тогава, но от 2-те изречения,които каза, ми се стори голям шемет. Незнам си как в един момент стана въпрос за това кой на колко години е. И колежките обясняват,на снакуомъна, че аз съм мааалко по-дълтичкаа. И тя с цялото си любопитство и доверие зяпна: "Нима?" , отворила очи като кафени чаши. В този момент една от колежките дава сигнал нещо да я метна. А аз в лигнята си само това чаках. Като започнах да лъжа, да мажа, изкарах се 10 години по-възрастна, с 14-годишен син на име Калоян, който, видях, веднага я заинтересува нашата снакуоман. А колежките седят, подсмихват се под мустак и лъжат, та мажат :"Ааа, ние сме го виждали детето. Голям сладур е. Ама направо да не повярваш нашата бутински какъв голяям син има" и поразкрасихме цялата тази история с детето....
От този ден нататък снакуоман щом ме видеше ми скачаше на врата от радост. Все едно майка си виждаше. А на мен сърце не ми дава да й кажа, че просто на майтап е било всичко,ама тя се е вързала. Направо, викам си, ще му разваля на момичето хубавите илюзии.
И тези илюзии съм сигурна,че продължават и досега, защото един ден в кафето на университета ние пак се срещнахме. Аз точно бях слезнала там да пийна едно кафенце с една колежка и един асистент. Колежката не беше от присъстващите на осмомартенския купон, а асистента пита: "Как е, що е, да не си се омъжила,а? Мъже, деца има ли?", а аз се червя, клатя глава отрицателно и в тоя момент идва снакуоман и много зарадвана,че ме вижда, изръсва: " Бутински, как си? Как е детето?Слуша ли Калоянчо?"....... Брей, рекох си, тази откъде се дяна сега, ама срам не срам, за да не разваля на момичето хубавите илюзии, казвам : "Ох, ами к'во да прай...расте."
, като не съобразявам акустиката в залата и факта, че изведнъж цялата аудитория затихва, а доцентът ме фиксира и се приближава към мен...Аз съответно забивам поглед в земята, а той с равен и много спокоен тон процежда: "Колежке, ама моля ви се, недейте така! Аз като видя жена, готова да ми се скара, ми омекват ставите и отиде лекцията!"... 