Весели случки от студентските и ученическите години................

anita29 , и аз съм в АУ - и сега е доста забавно там 

В училище определено имаше многооо весели случки, сега ще напиша една:
По време на час: тропа се на вратата и влиза някакво момче:
- Госпожо, може ли Гъбата за малко?
- Да, вземи е, ама после е изплакни и си ни е върни.
А всъчщност Гъбата беше прякор на един съученик, и всички така си му викаха...

Изпит по зоология и систематика на гръбначните животни, доцентката си дреме на катедрата, асистента циркулира из залата, цари пълна тишина. Някъде от задните редове шепнешком се чува въпрос " Г-н В...в, как беше дива коза? " Пича се озърта кредешкром и се изцепва " Доцент А ....а", в залата като мексиканска вълна се понася кикот 

Лекция по органична химия, професора пише дългаааа и сложна формула, стига до края на дъската, врътва се към аудиторията и съвсем сериозно заявява " Колеги, коня свърши "

Иначе по темата.Понеже съм учила в ПУ - английска филология, има там един преподавател Сашко Павлов, той винаги ни разказваше разни смешки, също и Сапарев. И двамата много обичаха да пускат разни остроумни закачки на лекциите.Всички много сме се смяли и при двамата преподаватели /особено вица за Червената шапчица на Сапарев, защо тя се казвала червена шапчица/, иначе за по-подробни смешни случки не се сещам.

Реплики на учителка в нашето училище, тя преподава по основи на електротехниката - 20 човека сте тук, с мен 22.
Доволна съм, днес кафе сте ми купили, че и ресто сте ми оставили.
Днес сте първия клас, който реагира на въпроса и отговоря правилно - радиуса е а.ние не можахме да ви чуем затова казахме а.
Проводникът трябва да прави нещо, а не да стои безмълвен като ученик в 8 клас с час по електроника.

Аз нямам смешни случки, за съжаление. Имам предостатъчно случки, когато аз закъснявам, създавам хаос, правя напук, преча, лигавя се в час и пр. но едва ли ще са смешни на някого.

Имахме една колежка, много сериозно момиче, винаги на всички лекции, направени упражнения, протоколи и пр. На всички изпити - отличен, с изключение на ТЕ, което да го вземеш от първия път си беше чудо, там тя имаше 5.

Та на един сравнително лесен изпит, не знам защо, съобщават оценките на висок глас и "Л.Р. (името й) - петица".

Цялата зала ахна като един!!! 

Естествено, накрая се оказа, че има грешка.

Спомням си в Езиковата, нашият випуск беше забравил да покани директора и зам. дир. на бала...Успяхме в последния възможен момент - деня на изпращането...Ама това не беше всичко. Вечерта на бала се оказа, че не сме им платили кувертите и нямаше вечеря за тях...Умряхме от срам. Естествено нещата се оправиха по бързата процедура, но споменът остава...

сещам се в момента за няколко весели случки от студентските години.
по време на лекции по философия. преподавателят е много готин, но ужасно разсеян (нетипично:)). както си говори по темата в същото време и пише някакви записки по дъската, без да се обръща към нея. Спира да говори по темата и казва:
- ето, тук съм ви написал основните положения- поглежда дъската и вижда по цялата й дължина едни вълнообразни линии. и добавя:
- е, малко нечетливо съм го написал.

другата история е на изпит при същия преподавател- нашия курс и още някакъв курс. влизахме по 7-8 човека в нещо като приемна, теглим въпрос и после имаш време да си нахвърлиш разни работи по въпроса и почваш да отговаряш устно. та в приемната сме от двата курса смесени. колега от другия курс си говори по въпроса и изведнъж изтърсва "мина линейка" и продължава да си говори по темата. след около половин минута професора вика "какво, какво,колега? може ли да повторите" и колега започва пак от някакво място да говори и отново казва "мина линейка". преподавателя го прекъсна с думите, че чак толкова да зубри не бива.
а то каква била работата: сграда, където ни преподават е на 4-ти км с изглед към Цариградско шосе. и докато си преподавал темата професорът си гледал през прозореца, минала линейка и професорът си го помислил на глас, прилежният студент си го записал и си го наизустил. та имал и късмета да му се падне точно този въпрос.

имам и разни истории с една учителка по английски език в гимназията, която беше върла фенка на Лейди Даяна. ама за нея друг път че стана много дълго.

Аз не знам доколко е истина това, може и виц да е, но хората, които ми го разказаха твърдяха, че е така наистина. Става въпрос за двама преподаватели в бившото ВИХВП в Пловдив (понастоящем май се назовава УХТ), които непрекъснато спорели кой е по-добър от тях на белот. Та тече изпит при единия от тях, студентът мрънка, увърта, с две думи нищо не знае. Преподавателят го гледал, гледал и му казал, че ще му пише 3, ако влезе в аудиторията при другия преподавател и му каже, че не може да играе карти. Студентът се почудил, но в крайна сметка не се решил, защото след няколко дни имал изпит при въпросния друг преподавател и нямало как да го вземе при съответните обстоятелства. Тогава изпитващият се съгласил, че може само да извика от вратата, че другия не може да играе карти и студентът се съгласил, излязъл от изпитната зала, отишъл при другата аудитория, отворил вратата и извикал: "Професор еди-кой си не може да играе карти". И побягнал. Професорът вътре реагирал светкавично: "3-ка за този, който го хване!" 

Ще чакам с нетърпение  ... 
И следващата история с картите ми хареса 

Лекция по Етнография. Прожектират ни филмче за българската кухня.
Една баба бие масло и припява нещо.
Доцентът ни-
Колеги, Вие знаете ли колко е трудно да се чука и пее едновременно...

Търновските студенти навремето много пътувахме на стоп.
Колежка отива на изпит по Стара история и докато се вози в чуждата кола,
обяснява, че има изпит при един ушат педераст, без изобщо да обръща внимание,
колко са големи ушите на любезния шофьор.
Владо Попов спира пред Университета и казва-Колежке, аз вярно имам големи уши,
но педераст не съм. Което не е лъжа, имаше една афера там, но това вече са жълтини...

В момента не се сещам за мой интересни случки, но ще ви разкажа за едно от времето на чичо ми. Цитирам го :
... реших и аз да споделя една от моите ученически години /около 1985-6 год/.На приятеля ми тогава им излезе вноската за ЛАДА и отидоха да я вземат.Баща му-голям МАНИАК на тема кола.Ама още преди да се е обадило нещо,то вече е сменено.Задължително всяка събота и неделя колата се отваря откъм всичко,което може да се отвори и се почиства с набор от парцали,четчици,двигатела се боядисва с бронз и т.н.Маниашка работа!Обаче проблем : при всеки по-рязък завой има някакво изпукване откъм страната до шофъора.Какво ли не отваря и не сменя тоя човек-е няма спиране.Тупкането продължава!Така около 7-8 месеца.Една вечер им разбиха стъклото и после при смяната му се оказа,че във вратата има половинка 'СТОЛИЧНАЯ" то с 2-3 пръста водка в нея.Е!Излезе откъде е изтупкването!Ама тоя човек сигурно не беше спал тия месеци да го мисли откъде идва.Само за това говореше.И още една случка с тоя човек /и то по-интересна/.Значи тоя мой приятел живееше с майка си,баща си,брат,баба и дядо в един апартамент!Връща се майка му от пазар /събота или неделя/,съответно колата е разхвърляна пред блока и пак нещо се поправя;под колата се виждат 2 крака в къси гащи ама човека се разкрачил и му се виждат 'кесиите'.Поогледала се жената-няма никой в момента,навела се и.........му ги наместила да не се виждат/да не се излага пред хората/.Качва се горе звъни да й отворят и отваря.....мъжа й!Тя подскочила:'Ти ко прайш тука?',А той '?! тук живея?!,"Ами кой е доло до колата?","Ми един приятел дойде да ми помогне за колата.","Ми що е с твойте гащи","Да не се изцапа човека,качих се да му налея вода,че горещо.Ко ти става че ме разпитваш?"А през това време се звъни на вратата-авера му с цепнато чело псува и бълва:"Маама им ку.ви!Посред бял ден ма фанаха за .уя!"А каква била работата-тя като му намествала мъдята да не се виждат той се свил/все пак го хващат за чатала/си шибнал главата в кардана и си цепнал и челото!От време навреме го разказвам като сме на маса и се сещаме за ученическите простотии.Надявам се и вие да се посмеете!

Истина е, човекът, който не може да играе карти е доц. Янчев, преподаваше линейна алгебра и аналитична геометрия във ВМЕИ- Варна. Много добър бриджор, от републиканско ниво.

Колежка се явява за трети път при Сяро Барудов на Ел материали. Доцентът имаше една камара плоскости и ни караше да ги разпознаваме. Колежката е за две и нещо. Барудов и подава една плоскост и й казва, че ако каже какво е, ще има тройка. След дълго мълчание, Барудов "помага":
 - Вие, колежке, като сте насаме с гаджето си, какво правите?
 - Ебонит, другарю Барудов - сияе колежката.
 - Не, колежке, това е целофан.

Имах един преподавател по Социална философия ,който заекваше.Аз влизам запъхтяна,бягала до припадък и заеквайки казвам:Доооббброоо уутррро.Онзи ме изглежда намръщено и виква:ТТии дадда  нне ммми  ссссе  пооодигррраавашшш!
 Или пък:
На изпит по Източна философия се боря за шестица.Професорът ме пита един доста труден въпрос за един вид Йога и аз така ми се приплете езика ,че вместо Йога на "Патанджали" казах йога на "Патладжани"Писа ми 4 и ме прати на село да копам патладжани.
Как колега взе изпит:
 Влезнали сме в час ,изтеглили билети и пишем по темата ,когато един колега влиза с гръм и трясък.Всички с преподавателя вдигаме глави и какво да видим-Николай запретнал крачолите на костюма  ,метнал от едната страна на рамото чорапите ,от другата черните обувки и кален до колената влиза на изпит..Оказва се ,че предишната нощ се е активирало свлачище по пътя до общежитията на Великотърновския Университет и горкия ,за да не заобикаля ,защото ще изтърве изпита минава през тоновете маса.Толкова затъва ,че едвам излиза ,но смел и решителен пристига с 10 минути закъснение на изпит...