Да, прощавам, но съм много злопаметна - помня всяка една дума, всяка една мимика, всяко едно действие. Като казвам, че прощавам - така е с хората, които обичам, които са ми най-близки, т.е. семейството ми. На всички останали прощавам, но прекъсвам отношенията си с тях и ми стават безразлични, защото са изгубили доверието ми.
- Публикувана: 27 юли 2008, 15:13 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2009, 00:57 ч.
Умеете ли да прощавате?
Не знам при мен има някаква зависимост, колкото по-близък ми е човекът толкова по-трудно прощавам, а да забравя обидата и дума не може да става, просто изхождам от това, че най-близките ми хора ме познават най-добре и знаят кое може да ме нарани и кое не, и въпреки това го правят.
Споделям напълно мениението ти
, макар че на мен сравнително бързо ми минава,но когато нещата се повтарят, винаги си спомням и това което уж съм простила. Ето например с баща ми не си говоря от повече от година......Не му се сърдя вече, бих казала, че съм му простила, но толкова пъти съм се разочаровала от него досега и толкова пъти съм се надявала, че нещата ще се променят, че вече не искам нито да се надявам,нито да рискувам. Така ми е по-добре 
Прощавам на всички и всичко. Това е най- ужасното в характера ми.
Цитат
Простила съм дори на хора, които с бездействието си са станали причина за смъртта на близки за мен.
Умея да прощавам, но не винаги го правя...
В това няма много логика. Прошката не е въпрос на воля, а на вътрешно убеждение.
Умея да прощавам, но не винаги го правя...
В това няма много логика. Прошката не е въпрос на воля, а на вътрешно убеждение.
И какво му е нелогичното? Наляво и надясно да прощавам и да преглъщам простотия и обиди?! Мне, не съм съгласна! Ти както искаш го наричай, но не мисля че всеки и всичко заслужава прошка...