Умеете ли да прощавате?

  • 9 298
  • 206
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 604
Гледам, че 80-90% от отговорилите прощават. И нещо не ми се вързва с темата за смъртното наказание, там повечето искаха смърт на всяка цена, а уж прощават...
Да прощават ,но....не всичко·
И тук не говорим за грехове които се изкупуват със смърт(Идеята ми за тази тема  беше различна, от това за което ти говориш)·
Явно не съм разбрала идеята, защото никъде не видях уточнение за какво да прощаваме.
Аз мисля, че няма грях, който да се изкупува изобщо по някакъв начин, но това е друга тема.
Това, че не прощавам, не означава, че желая някакво изкупление, а просто не ми харесва постъпката на дадения човек и той не може да очаква от мен повече нищо - никаква помощ, никаква съпричастност, но не желая смъртта никому.

Достатъчно е да следиш за какво се пише в темата и ще разбереш за какво иде реч·

# 61
Не знам при мен има някаква зависимост, колкото по-близък ми е човекът толкова по-трудно прощавам, а да забравя  обидата и дума не може да става, просто изхождам от това, че най-близките ми хора ме познават най-добре и знаят кое може да ме нарани  и кое не, и въпреки това го правят.

# 62
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Винаги съм прощавала ....................досега ................

# 63
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 848
прощавам, но не забравям

# 64
  • Мнения: 494
Aми не съм злопаметна и бързо прощавам,друг е въпросът,че досега не са ми  били причинявани толкова лоши неща, които да не могат да бъдат простени.

# 65
  • Мнения: 34
Ами зависи на кого трябва да простя. Ако ми е много близък или скъп човек, обикновено прощавам, но болката си става вътре в мен и я помня!!! Но ако е някой не толкова стойностен - много, много не се задълбочавам, или му казвам всичко директно, или просто не контактувам с него.

# 66
  • Мнения: 604
Ами зависи на кого трябва да простя. Ако ми е много близък или скъп човек, обикновено прощавам, но болката си става вътре в мен и я помня!!! Но ако е някой не толкова стойностен - много, много не се задълбочавам, или му казвам всичко директно, или просто не контактувам с него.
За мен е много стойностен, но аз вече реших да не му простя
по простата причина, че скоро му се случи нещо с което аз получих
възмездие за болката която ми причини·Нека Бог му прости·

# 67
  • Мнения: X
В момента съм пред такава дилема...Май все още не мога да простя...
А дали ще мога?Не знам...
По принцип трудно прощавам,малко злопаметна си падам... Twisted Evil

# 68
  • Мнения: 190
За някои неща прощавам и забравям.
За други прощавам, но не забравям, че съм простила /а може би не съм простила истински щом не ги забравям/.
Други се опитвам да простя, но не успявам.

# 69
  • тук и там
  • Мнения: 312
Да,аз прощавам.И ме е яд на себе си понякога ,че отстъпвам и преглъщам.Без прошка и компромиси не може.Не би съществувало приятелството.Но и не трябва компромиса да е само от едната страна.Ако обидата ми е от близък човек ,прощавам,защото понякога човек се изпуска и после съжалява.Но,ако е от не толкова близък не бих простила .Но в общи линии мисля,че колкото и да прощамам вътре в мен си остава нещо като едно наум.

# 70
  • София
  • Мнения: 2 508
Винаги прощавам. Просто ми е в природата. Не е лошо качество. Не носиш чернилка в себе си.

# 71
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
Прощавам. Не мога да мразя (дори понякога се питам какво точно е това чувство). Но не забравям лесно.
Това е и моят отговор. Peace

# 72
  • Мнения: 198
Прощавам, понякога ми се ще и да мога да забравям.

# 73
  Много лесно прощавам.В изключително редки случаи се налага засегналият ме човек да поеме инициативата.Нужна ми е само усмивка или жест и съм му простила.а По принцип за  минути забравям лошото, не мога да живея , ако съм скарана с някого.
    С едната ми комшийка сега не си говорим, не сме се карали.Но преди 3г  детето ми падна и си счупи главичката, а тя изкоментирала, че не мога да си я гледам.Това пред свекъра ми, а той пък е абсолютно на моя страна, винаги  ми се е възхищавал как си я гледам и ми каза.Инциденти стават , никой не е застрахован, а най малко тя, на която при раждане й умря първото дете.Е, как да й говоря?Тя като  изобщо не осъзнава какво е казала/направила/.Държи се с мен все едно съм прокажена.НЯМАМ решение за този  случай Tired.

# 74
  • Мнения: 3 830
Да.
Понякога съжалявам, че прощавам толкова бързо.
На най-близките, прощавам най-лесно.

Бързо се паля и избухвам, но много скоро съм забрвила всичко. Whistling

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт