Кога и как научихте децата си да си казват, че има пиш?

Всеки си има свойте възгледи и всеки сам решава кое е най-добре за детето му и как да го възпитава.Няма смисъл от спорове,но не мога да разбера защо месите нуждите от храна и тези с  гърнето?  Едното няма нищо общо с другото.Никой не говори за емоционалния контакт между майка и дете,или това че тя не разпознава сигналите му.Аз лично моята дъщеря много добре знам кога ще ака и какво прави преди да започне например.Кога е гладна,кога и се спи и т.н.Но по тази логика не мога да я науча да иде и сама да си легне,защото щом ми дава сигнали значи може и да го направи!Или както казва Никол за храненето.Същата работа!Предлагала съм гърне няколко пъти и се е започвало с тръшкане и ревове.От там нататък всичко е безсмислено.Никога не съм я насилвала за нищо.Щом не иска,значи не иска.Никой по добре от нея не знае какво иска.Дали е гладна,жадна,дали и се спи и всичко в този ред го определя тя САМА.Не насилвам! Не мога да си представя че ще стоя и ще я гледам как плаче и ще се опитвам да я занимавам с играчки,миене на зъби или друго защото просто така трябва!Всяко нещо което не се е развило по естествения си път мисля че води до последствия и усложнения след време.Най-малкото нещо оставя отпечатък в детската психика и може да има големи последствия.За нас може да е нещо незначително,нищожно но за детето?Не знам за напишкването дали е от ранното поставяне на гърне,но знам за стискането и получаването на запек,което отново е породено от травма.Не натрапвам мнение,просто споделям моето  С една дума предпочитам да прекарвам времето  с дъщеря си в игри и забавления отколкото така 
А това за тръгването на училище,просто няма да го коментирам!Както и това за новородено което още дори не трябва да стой седнало а го учат на гърне:ooooh:
Arctica и на мен ми е писнало от памперси.Да ги сменям,да мажа с кремове,да мия,да давам луди пари на месец за тях.Но знаеш ли от колко още неща ми е писнало и ми се иска да може сама да ги върши.Но пусто не може още милото.Мъничко е!Хайде когато си по навътре с някой неща тогава да си поговорим.Когато го изпиташ и разбереш че да имаш дете,не е като на филмите розово и лесно....Не просто сега да си спорим и да говорим кой кого питал и от къде чул и кой видял!

Никол, само за протокола, Мартин СЕ храни сам, с вилица или лъжица, по негово настояване. И то именно, защото му предлагах да опитва и не се притеснявах от цапотията. Започнахме да се учим, когато беше едва на 8месеца, въпреки че беше малък и на мен ми изглеждаше безумие, вдъхнових се от  една статия, която превеждах с Грейс. Ако се разтърсих из архива ще я откриеш "Как да научим детето да се храни само", това само в случай, че те разчовърка  любопитството.

Колкото до гърнето, НЕ го уча почти година, ЗАПОЗНАВАХ го с гърнето почти година. Не намирах смисъл след като го знам, че пишка винаги след сън да го оставям да пикае в памперса. Едва сега започнахме да се учим, че принципно нещата е по-редно да се правят в гърнето, отколкото в гащите.

IvelinaAtanasova 

paneva - тоочно за емоционалния контакт сава дума! 
След като усещаш толково много дъщеря си сигурно усещаш и кога и се пишка...защо тога просто не и свалиш памперса и не я сложиш на гърненце или сама не я изпишкаш? И не е нужно гърнето да е задъжително в банята (може би там е доста неприятно място за много деца). При нас има гърне и в стаята в която играем и няма нужда да се прекъсват особено много игрите. А и малките наистина не могат да "се стискат", но прекрасно разбират кога им се пишка и дават най-различни сигнали.

Дъщеря ми също се тръшка понякога - да не говорим, че отскоро влезе в период на "не наня" (няма) за всичко! Добре няма - казвам. След малко пак пробвам и често тогава не се противи и пишка почти веднага.  Никога не я слагам насила на гърне, никога не я оставам сама, никога не съм я държала там повече отколкото тя иска ... А и ми е чудно защо наистина представяте слагането на гърне като нещо ужасно и насилствено, неприятно? Съвсем не е задължително да е така. Ходенето до тоалетна е част от естествените нужди на човека, част от метаболизма му, част от живота му и колкото човек по-рано го научи, толкова по-малко проблеми ще има и като възрастен... И съм абсолютно съгласна с теб, че "Всяко нещо което не се е развило по естествения си път мисля че води до последствия и усложнения след време". Човекът не е създаден да пишка в памперс - това е доста противоестествено според мен... Но пък много лесно става навик...а всеки навик трудно се променя...С ранното даване шанс на детето да разбере, че пишкането в памперс не е правилно, този навик може да бъде избегнат.

И още малко опит от вчера - пътувахме с колата целия ден и бях сложила памперс на малката тъй като се притеснявах дали ще може често да спираме. Пътувам до нея на задната седалка и така занимавайки я, осигурявам спокойно пътуване... На 3 пъти малката ме поглеждаше настоятелно в очите сочейки към гащечките си и аз разбирах че иска да пишка (ако това не е емоционална връзка...!). И трите пъти имаше хубав пиш и то веднага. Ще кажете - дресировка...Да, но не е така - ако не улуча момента има бурни протести и "не, не, не" ... та така..

Точно така! Абсолютно съм съгласна! От някои от изказванията по-горе излиза, че щом започнеш да учиш детето си на гърне, то става на сила и нанася емоционални и физически проблеми на детето! А всъщност никоя от майките не е написала: Да, държа го на гърнето докато не свърши работа, с часове, а ако иска да стане ....
Напротив, убедена съм, че всеки подхожда с нужното внимание и търпение към детето си! А инциденти разбира се, че може да има. И защо изобщо трябва да има спорове 

ние махнахме памперса когато синът ми беше на 1г. и 7м.,а сега е на 2г. и 6м.,махнеш ли го веднъж не трябва да го слагаш освен при спане.костваше ни 1м,докато се научи.трудно ми беше постоянно му обяснявах така и така и накрая се научи даже много бързо свикна и по време на сън не слагаме памперси.много съм против 3 -годишни с памперси ,не че не са готови децата,а на майките им е по-лесно така и с това се оправдават.

Ами ок аз не съм предлагала, сметнах, че личният пример, моят и на баща й е достатъчени  на 1г. и 6м. вече се храненеше сама. Пак от раз като гърнето


Не мисля, че някой трябва да се оправдава пред теб за начинът, по който е решил да отглежда детето си всеки си има убеждения и според тях си подрежда живота. Аз приемам "ученето" за "дресиране" и отказвам детето ми да мине през това, освен това от опит съм видяла, че да, това оставяне има ефект, от друга страна последователите на ЕБХ например си имат техни мотиви, щом вярват в тях - това си е тяхна работа, те също не е нужно да се оправдават, защото изпадат в неловки ситуации, от рода на "Детето ми е на гърне от 6 месечно. Но си казва самО и инцидентите спряха след 2-та година" ...

Дъщеря ми я учех от 1.3 на гърне и без памперс успех никакъв на две сама започна да казва кога има пиш и тогава махнах памперса.

Тази тема вече почва да ми прилича на една друга,само дето тя беше за захранването.Отново съм съгласна с Никол и казаното от нея.Да обяснявам какъв контакт имам с детето си и защо просто не и сваля памперса и не я сложа на гърненце няма смисъл.Мисля че достатъчно ясно написах защо  не го правя макар че знам кога ще ака,или пишка.А това за гърнето в нашата стая и играчките.... Ами да,то е там/беше там/.В банята не е било никога,защото лично на мен не ми е удобно,защото нашата такава е на първия етаж(в къща сме-за протокола),а не защото дъщеря ми я е страх от банята.Напротив!Не знам как е при другите деца и колко ги е страх от банята,но ние искаме в нея и дори сами си влизаме и пускаме водата/мъчим се естественно/.Когато не искаме да се прибираме а да сме на вън,единственото спасение е да кажем че отиваме да се къпем.Но!И има пак едно НО! Това стана преди от около 3 месеца.До тогава си се къпехме в коритцето,в стаята,на затоплено...защото детето ми не беше емоционално дорастло и просто изчаквах.Дойде моментът в който сама влезна и сега не можеш да я изкараш.Стой се часове там. Така че всичко си е с времето.А защо ли има деца който ги е страх от банята? От няколко дни ме хваща за ръката и ме води в тоалетната.До какво ще доведе това не знам,но може да реши да седне сама направо на чинията.Не я карам да сяда,просто отивам за да ми я покаже.Ако сама изяви желание да седне ще  разбера ако пожелае,защото си познавам детето достатъчно добре)и ще я сложа.Но за сега просто ще я гледаме докато тя не реши .Защото дъщеря ми идва с мен когато ходя до тоалетната и знае какво трябва да се прави там.Аз обяснявам,а колко ме разбира,мисля достатъчно.Както беше и с банята и с всичко до сега.А това за играчките и гърнето не го приемам много много,макар че съм го пробвала.Тя ще играе ли или работа ще върши?Няма да говоря че ще се получи объркване на психиката за какво е седнала там,че сега някой ще скочат и ще вземат да заключат темата! Така че мисля да спра коментара си!
А какъв е смисълът да "научиш" дете/бебе/на гърне,но нощно време да е с памперс.Значи ти го научи,ама вечер спите с него защото още се напикава? Научи го на 7-8 мес да пишка като го сложиш на гърнето,ама до две год си е с нощния. Махни смъсъла/нама такъв/,какъв е извода?

Междувременно  Вико вече е голям мъж и носи "липчета" - слипчета! Много му е кеф и на него и на мен! 

Да споделя и нашия опит. На 2г махнах памперса. Реших, че така ще започне да й става неприятно, когато е мокра и най-накрая ще разбере, че гърнето служи не само за пренасяне на играчки от т.А до т.Б. Ами напикаваше се и идваше да ми каже, че е мокра и да й махна гащичките. 1 седмица - никакъв прогрес - ако успеех да "предвидя" някоя нейна нужда - ОК, вече поне сядаше на гърнето. Скандирахме "Браво" и пр. След това нещо нослето й потече и баба й компетентно реши, че е защото съм решила насила да мъча детето да ходи в гърне.  И то, моля ви се, е простинало заради моя натиск. Добреее, мир да има, сложихме памперса за 3-4 дена, докато сополките спрат. После пак махнах памперса и тя вече си казваше, все едно никога не е пишкала в гащите. След този втори период с памперс някак-си се получиха нещата. За двете нужди, не само за пишкането. Така че съм склонна да се съглася с Никол и Блонди, че нещата стават, АКО детето е готово. Не трябва да се насилва за нищо. Просто да се покаже, че може и по друг начин, а те като узреят за този друг начин, сами си показват. 

Вечният спор за гърнето
И аз съм от тези "небрежни майки", които са оставили детето си да се развива самостоятелно.
Не мисля да я гоня с гърнето, или да и свалям гащите, винаги, когато заподозра, че има "пиш".
Пускам я без памперс, за да и "ветрее" дупето през лятото, и тя много съвестно ме уведомява, всеки път, когато се изчурка, за да и сменя гащичките
Майка ми упорито я слага на гърне, и детето веднага става.
Защо да я тормозя. Сигурна съм, че ще се научи сама, без да я песледвам непрекъснато.
Никога, за нищо не съм насилвала детето си, за мен това е прибързано и необмислено.
Всеки сам си решава за неговото си дете.

Моето дете е на година и 9 месеца почти, мисля да опитам да махнем памперса, ако не успеем ще поотложим

Виктор започна да ака в гърнето от около 1 седмица. Преди само пишкаше в него. Казваше "ака", ама в момента, в който го правеше или малко след това. Сега изведнъж започна да казва малко по-рано. Аз му викам "Бягай бързо на гърнето" и той тича и ака в него. После са едни радостни викове, едно пляскане - много е доволен от себе си. Сега и с пишането е така. Казва "пиш" в момента, в който пуска. Ако е без памперс, след това гледа надолу и се жалва, че се е изцапал. Мисля си, че скоро ще започне и "пиш" да казва малко по-рано за да има време да реагираме. Никога не съм го гонила с гърнето. Научи се да стои на него в яслата като гледаше другите деца.