Кога и как научихте децата си да си казват, че има пиш?

Детенце е на 2г. и 1м. Реших да махна памперса преди около месец и стана от раз!
Т.е. и аз смятам, че идва момент, в който детето е готово за това.
Междувременно обаче откакто седи я поставям на гърне, обяснявала съм и много, но тя вече говори свободно и съответно разбира. /това, че говори и разбира обаче не винаги означава, че може да осъзнава и да стиска/

И аз смятам това за част от развитието на детето.Както Никол и Блонди.Мисля че когато детето е готово,само си показва и моментът е дошъл.Не приемам това че трябва да я насилвам,тя да изпитва панически страх от гърнето и да реве,а аз да продължавам да я уча,защото виждаш ли трябва да е без памперс.Друг е въпроса че смисълът се губи когато детето не говори,не може да ти каже че има малка или голяма нужда,ти стойш и го дебнеш и преследваш като импереалист.Не бих я карала да прави нищо за което не е  готова и не иска.
Смятам също че всичко е свързано.Както е с прохождането,проговарянето и мн други неща който са свързани с емоционалното състояние и когато детето само реши че е готово.Как ще го накараш да проходи или проговори щом не е готово

Arctica така като гледам постовете ти назад
нямаш деца
Ех, не можах да се сдържа!

Мили мами

Наистина ли започвате да общувате с вашите деца едва когато проговорят??

И тук не става въпрос за дебнене, а за наблюдение, за връзка с детето...А как разбрахте, че на 2 и примерно 1 месец е готово, ако преди това не сте пробвали?!
даколкото разбирам за повечето от вас този момент настъпва когато на ВАС ви писне от памперсите ...

А ритъма на естествените физиологични нужди не се създава, нали си е естествен. Например на вас след събуждане не ви ли се допишква всяка сутрин? А след похапване?...Знаете, че тези неща са свързани....

heberlea, а как разбираш кога е готово да проходи? Ами - като тръгне гърнето съм пробвала инцидентно на 8 месеца, на 1г. и 8 месеца и се отказах, защото реших, че ако нещо толкова естествено се "учи", а не се изчака да му дойде времето, след това може да има последици. Е, доживях деня, в който по нейно желание влезе в тоалетната и се изпишка като голям човек и нямаше сядане под час, нямаше занимавки на гърнето, за да я заблудя за какво всъщност е седнала там, нямаше и инциденти (като изключим 2, защото не искаше да спира играта ). Беше на 2 г. и 8м.. И какво от това? Не е по - различна от децата, които са учени от 1 до 2 г., цяла една година  време, което не ни е минало в клечене, нерви, пране и чистене на лайна от пода.

Иначе си права, не е нужно да говори детето, за да ти покаже, че "узряло". То просто прави нещото

П.П. Дъщеря ми винаги се събуждаше с пълен памперс. Теорията за след събуждане не важеше при нас

Не съм paneva, но ще ти кажа какво стана когато попитах майка си. Сложила е и мен и брат ми на 6-8 месеца на гърне, в резултат на което брат ми се напикаваше до 12 годишна възраст. Докторите не откриха някаква физиологична причина за което, не е бил тормозен и насилван за нищо, единственото обяснение, което намерих в книгите за детска психология е ранното приучаване на гърне. С мене не се получило така, въпреки, че също съм сложена на тази възраст. Процентът на децата при които има някакви негативни последици от това навярно е доста малък, но все пак ги има.

пп Няма как всъщност да знам колко от моите познати са се напикавали до по-късна възраст или пък са имали някакви други негативни последствия от това. Колко хора докато пият кафе и си общуват като възрастни всъщност говорят на тези теми???

По темата- дъщеря ми е на 1г и 11м и все още не е готова. Чакам подходящия момент.

Никол - първо да кажа, че споделям мнението, че всички деца са различни...
Но пък и няма как да не ми направи впечатление, че използваш думата "инцидентни" за опитите си за по-ранно приучаване... С инцидентни опити не става.
Също така мисля, че даже 1 година е вече късно...Някои мами, които практикуват Естествена бебешка хигиена ще кажат, че и на 6 месеца е късно...и съм съгласна с тях..

Иска ми се да направя и един друг паралел - сигурна съм, че храните децата си без да чакате да дойдат и да ви кажат "мамо, гладен съм..." вероятно считате, че храненето трябва да има режим... Както и че много майки дават прибори на децата си да се учат да боравят с тях от съвсем малки, а не чакат децата сами да грабнат вилицата и лъжицата от масата и да си служат с тях като възрастни.

И отказването от памперса изисква търпение (и то навреме), любов към детето и личен пример дори   тогава нещата стават много леко и без травми...
А относно травмите - аз лично не искам дъщеря ми да ходи още 2 години в изпражненията си пък било то попили и в най - съвършенния памперс... Да не говорим, че има и теории, които твърдят, че това ще се отрази отрицателно на бъдещия сексуален живот на децата, които свикват да мислят за онова там долу като нещо мръсно....

Не ми се влиза в спорове повече, споделих опит и мнение - дано е полезено на някого...  

heberlea, няма да спорим, само ще споделяме опит


А как стана след това, когато беше достатъчно голяма? Даже без опити


Може и да го правят много майки, аз не 
Детето ми се храни на поискване, от раждането си, до сега като изключим обядът в градината (тръгна на 3г. и 1м.), но той горе долу съвпада с потребностите й, така че няма проблем. Не мисля, че друг, освен нея знае кога има нужда от храна. А за режимът не се притеснявам, децата са по-съвършени, отколкото ние си мислим, с две думи, направо железен режим си изработи  със съня същата работа
Приборите - на 1г. и 6м. сама взе лъжицата и започна да се храни 


Мисля, че съм достатъчно търпелива, изчаках до 2г. и 8м., без да й казвам, че трябва да "узрее" на толкова и толкова години, защото така съм си навила на пръста. За личния пример си права, въпреки, че доста родители не го приемат, тоалетната вкъщи винаги е отворена


Ако имаше някаква истина в тях, до сега привържениците им щяха да го докажат, все пак памперсите са създадени през 1961 г.

Има и теория, че мускулите, с които детето задържа, се развиват, когато започне само да изкачва стълби, при моето дете важи, при други съседски, които започнаха да го правят по-рано - също, но всички бяха на възраст от 20 месеца до 3г., може и да е съвпадение, но е факт

   Всеки трябва да открия подходящия метод за него. Няма да убеждавам някои в това което съм избрала аз самата само ще споделя как протекоха нещата при нас. Започнах преди годинката, като около година  и три месеца едната ми дъщеря вече нямаше тъй наречените пропуски. Може би това за стълбите е истина, защото на тази възраст някъде, тя вече си качваше стълби без да се държи, докато Ваня не можеш. Но не мога да твърдя че е сигурна връзката. Преди годинката ми беше пределно ясно, че ще се напишква отвреме на време, но във връзка с проблема й със слепването при момичетата, което се прояви при нея, предпочитах да сменям гащички отвреме на време вместо памперс, но да съм по-спокойна, че проблема няма отново да възникне. Ваня беше напълно готова малко след Николета. Случвало се е след това да се напишкат, но много рядко, когато се заиграят или са пили прекалено много вода например.
- Тук съм съгласна, но аз предложих гърнето след годинка, и абсолютно никога не са се дърпали, всъщност те си сядат когато им се пишка, за какво да се дърпат? Пишкането отнема точно половин минута и няма никаква нужда да стоят повече или да се опитвам да ги задържа там с играчки например.
   Наакани дупета не съм мила някъде след шестия им месец. Случвало се е много рядко веднъж в месеца да имаме акане не където трябва. Тоест мога със сигурност да твърдя, че много преди пишкането можеха да контролират изхождането си или да разберат, че момента е подходящ и да свършат тази работа.

- Моите все още почти не говорят. Всяка една си намери обаче начин малко след годинката да съобщава по някакъв начин, за Николета беше това директно да си сваля панталонките, а при Ваня сочеше между крачетата си и викаше те. Напълно достатъчно за мен, за да ги разбера.

heberlea, изключително ми стана симпатична, предимно защото изповядваме еднакви възгледи. Искрено се радвам да видя "ново"  попълнение в групиката на "Естествените" майки.

Колкото до изказването на Aila, освен че съм съгласна и напълно подкрепям си мисля, че при нашите деца изключителна роля изигра ЕБХ и ранното поставяне на гърне. Факт е че Марти също ака изключително на гърне от около 6 месечен, а аз го поставих на гърне на 5,5месеца. Никога не се е дърпал и не го е било страх от гърнето като изключим период от около 2 дни, в които аз си бях наумила, че "Е точно сега трябва да махна памперса" и го психирах естествено. Върнах памперса за 2 дни, в които категорично не му предлагах гърне по какъвто и да е повод, а след това започнах наново, но спокойно. Не го питах иска ли да ходи да пишка, не го водех да пишка под час, чаках. Установих, че когато му се ходи до тоалета той започва да нервничи и да ме дърпа или разчитам чисто интуитивно на това да позная дали му се пишка-дава 100% резултат. Странно, но факт.
Цялото обучение ни отне по-малко от 2 седмици, периодът между връщането на памперса и подновяване на обучението до момента, в който той спря да пишка по пода беше 3 дни. Не че няма "инциденти", но те са рядкост вече. При положение, че аз свалих памперса май около 10-15 този месец. И отбележете, детенце е САМО на 1г 4мес.

Arctica не ми се подхваща безсмислен спор, който няма да доведе до нищо. Ти си убедена в правотата си, аз в своята. Това, което си ми дала да чета, вече съм го прочела, отдавна. Не съм съгласна, но това също си е мой проблем. Дали дъщеря ми ще тръгне на детска градина с памперс не знам. Най-вероятно не, но със сигурност знам, че няма да е дресирана да върши нещо, за което не е била готова. Няма да прекарам времето си в дебнене и мисли само и единствено за нейните физиологични нужди.
 

До тук близо година  докато дойде времето да няма инциденти, без ти да предлагаш гърне, а то самО да реагира, ще стане и повече, може би 1г. и половина, може и до 2 г.

Защо е нужно да се прави това за такъв огромен (за мен) период, вместо да се изчака денят, в който детето влиза в тоалетната и прави нещото, сякаш го прави голям човек? А то става от раз тогава

Защо например не ги учим да ядат сами на 5.5 месеца. Защото това, че дават сигнали, че са гладни, не означава, че са "узрели" да се хранят сами. Същото е и с гърнето.

Не ти давам съвети, само питам защото времето, в което висите над гърнето, може да си прекарате много по-приятно и ти, и детето 

И аз бях на мнение, че когато му дойде времето сам ще започне да го прави, но едно сериозно подсичане ме накара да махна памперса на 2 години и половина.За две седмици се научи и ако имам второ дете бих го подканила да се научи по-рано.