учебното съдържание в начален курс

  • 12 894
  • 80
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 62 595
Не, не натискам никого за нищо. Насила знание не се придобива. Записала съм си децата съвсем умишлено в най-обикновено квартално училище, защото не искам да се превръщат в жертва на учителски или родителски амбиции и да не ги "натиска" някой отвън. Училището и образователната система е просто една система, която има своите предимства и недостатъци и се научавам с времето да гледам на нея като на един фактор в общия сбор от фактори.

Подходът ми е много ясен - насила хубост не става, пък и да става - не бива. Двамата с баща им се опитваме да възпитаме у децата отношение към ученето, като към личностно обогатяване със знания и умения, които им носят и практически ползи, а не само оценки. В този смисъл поставям в центъра детето и неговите способности и желания. Ако едно дете има желание да учи то ще използва всички възможни и невъзможни начини да учи. От нас като родители зависи да им предоставим условия да се развиват и да ги подкрепяме, но не и да изискваме.  По света има колкото искаш образователни системи, но личността носи знанията със себе си в която и точка на света да живее и работи.
Смея да твърдя, че това е печеливш подход, защото децата се понаучиха вече как да учат, да изпитват удоволствие и да търсят ново знание. Не ми се налага да ги натискам да си пишат домашните или да наливам с фунията. Ходят на училище с удоволствие и имат авторитет сред учителите и съучениците си на знаещи и можещи. Обяснила съм им, че никой няма монопол върху истината и съм им разказала доколкото знания имам за историческите и философските корени на науката. Така те гледат на информацията в учебника или в която и да е книга по-неутрално и не се страхуват да задават въпроси и да търсят отговори.
Да, засега много активно се занимаваме  и двамата с баща им с играта на въпроси и отговори,защото това е част и от общуването ни. Колкото по-големи стават, толкова по-добре се справят и сами. С две думи, възпитаваме стремеж към знание, а не просто към оценки. И за да бъда откровена докрай, оценките им не са надути, защото децата имат заложените в учебния материал знания, че и отгоре.

За конкретните състезания не са се подготвяли допълнително, защото са по учебния материал в задължителната програма. Засега повече са се фокусирали върху изкуствата и не смятат да ходят на други състезания. Знаят, че има училища, в които се кандидатства след четвърти клас и е нужно време за подготовка, но не проявяват интерес, което за нас е нормално. Имат достатъчно много време (1-2 години) и ако променят решението си ние ще се постараем да им помогнем с подготовката. За нас е ОК да са в масово училище и до седми клас, защото дотогава ще са поизбистрили желанията си и ще се види къде ги влече най-много.

Затова и казвам, че решението е в нас, родителите. Не можем да прехвърляме цялата отговорност на образователната система, учителите или на когото и да е друг. Ние сме първите учители на децата си и цял живот ще си оставем техни учители в някаква степен.

Постът стана дългичък, но исках да изясня важни неща. Написах всичко това, за да споделя нашия опит и нагласи, а не за да си изкарам децата гениални.

# 31
  • София
  • Мнения: 62 595
Проблем имахме в един период с домашните на едното дете. Учителката даваше голям обем домашни без значение кои деца имаха нужда от тях и кои не, т.е. нямаше никакви диференциация. Детето постоянно питаше защо трябва да преписва цяла страница от читанката или да прави всеки ден дикновки вкъщи, щом почти не допуска грешки и др. подобни. Беше очевидно, че детето няма нужда, защото всичко си беше наред по предмета. Но това се оправи и учителката си промени малко подхода.

Проблемите с разбиране на съдържанието и високия стил по ЧО и ЧП го решаваме вкъщи като разясняваме и обясняваме. Децата не учат наизуст уроци. Не мога да се оплача от учителките по тези предмети, хората правят каквото могат. Но учебниците са кофти.

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 14:58 от RadostinaHZ

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Радостина, много добре си го казала ,точно това имах предвид.  Когато децата нещо ги влече и се трудят с желание ,успехите са
100 %.
 Имахме проблем с математиката, в 3-ти клас.Просто го мързеше да си размърда мозъка, да ,имахме 6-тици,но за мен беше видно,че на детето нещо му куца.Справихме се сами - с много решаване на задачи, докато в един момент човекът осъзна,че математиката е забавна , просто го прие като забавление.

# 33
  • Мнения: 110
RadostinaHZ, благодаря за отговора ти. Разбирам, че децата ти са малки 1-2 клас. Моята дъщеря е за 5-ти. Ние имахме късмет с класната ни. Толкова добър педагог и човек. Всички плакахме, когато се разделихме в края на трети клас с нея, защото тя се премести. Основата, която им даде е страхотна. Не ми се е налагало да уча с нея и да проверявам. Само се подписвах. Знаех какъв човек имам насреща си. Но в първи клас имахме малък проблем докато се опознаем. Един ден дъщеря ми каза, че не иска да ходи на училище за роден край. Аз се изненадах, но й разреших да пропусне часа. Поговорихме си и разбрах причината. Госпожата хвалела работите на децата по роден край, а те били направени от родителите им. А пък аз не исках да й помагам, защото смятах, че домашната не е за мен. Тя страдаше, че не може да си го направи така красиво. Нали разбираш каква е разликата между детското и на възрастния изпълнение? И така, поговорих си с госпожата спокойно. Тя се притесни, че я обвинявам. Аз й обясних че просто  искам да изясним нещата и не съм срещу нея. Човешко е да сбъркаш, затова е необходимо да общуваме. Повече не съм имала проблеми. И сега се виждаме с тази жена. Децата са луди за нея, много я обичат. Това са училищните неволи. Затова мисля, че трябва да се коментират, защото така и ние родителите трупаме опит.

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Малко уточнение - децата от есента ще са 3-ти и 4-ти клас. Не са чак толкова малки вече. Голямото ми дете е само с една година по-малко от твоето.

Имаме късмет, че родителите от класовете на децата ми не се състезават да правят хубави домашни. И аз не съм привърженик на това родителите да правят домашното, а да се оценяват децата. Затова и ги записахме в обикновено училище - спестявам си състезанието с родителите на кой е по-по-най.  Laughing

# 35
  • Мнения: 110
Радостина, много добре си го казала ,точно това имах предвид.  Когато децата нещо ги влече и се трудят с желание ,успехите са
100 %.
 Имахме проблем с математиката, в 3-ти клас.Просто го мързеше да си размърда мозъка, да ,имахме 6-тици,но за мен беше видно,че на детето нещо му куца.Справихме се сами - с много решаване на задачи, докато в един момент човекът осъзна,че математиката е забавна , просто го прие като забавление.
На този коментар, ще си позволя да вмъкна и моят. Зависи от начина на преподаване. Една суха материя, може да бъде много интересна. Това си е талант да можеш да научиш някого на това, което знаеш. Аз открих в университета, че задачите, които са ме тормозили в училище, са меко казано елементарни. Но не са ни обяснявали правилно. В 7-ми клас учителката ми по български език си призна пред нас, че й се е случвало да пита учениците си дали има нещо неясно в урока, защото е длъжна да го прави, но не й се е искало. На самата нея не й е било ясно, но в момента, в който задала въпроса й просветнало и го разбрала самата тя. Така че какво да кажа, хора сме. Но учителите носят голяма отговорност, защото формират децата ни, а не всички го осъзнават. Един лош учител може така да осакати едно дете, че да провали живота му.

# 36
  • Мнения: 24 467
И нещо допълнително- можеш да харесваш само нещо, което познаваш. Когато материята в дадена насока ти е съвършено чужда, причините за това могат да са различни- лошо преподаване, некачествени учебни помагала, липса на запознаване с основни понятия и тяхното значение, липса на допълнителна информация, липса на положени усилия и труд, каквито изисква всяка човешка целенасочена дейност и т.н.
Лайтмотивът да се оставят децата сами да изберат.. следва да се приема с известни уговорки. Това е лесно да се каже, но е толкова общо, че не го обсъждам дори. За да може човек да избере първо следва да има достатъчно количество придобита информация.
Едно дете на определена възраст следва да е придобие определени по вид и обем знания и умения, което не може да стане само обследвайки неговото желание. В училище също е така- има си даден минимум, който следва да се покрие и ако това не става при конкретното дете се търсят причините, но то не се оставя просто така да се заинтересува само. А тези причини действително могат да се крият /и често са там/ в метода на преподаване и в съдържанието и оформянето на учебниците. Една и съща информация може да се възприеме доста различно в зависимост от начина й на поднасяне.
Умишлено не натиквам тук информация за нивото и качествата на собствените си деца. Избягвам да говоря за лични постижения и насоченост. Интересува ме пряко самата тема- "учебното съдържание" и още по- тянсо- учебниците /тъй като това са различни неща- ако съдържанието е добре изготвено, то поднасянето му може да се оцени по различен начин/.
Видях, че има и анкета. Не мога да я попълня, все още сме били на училище само две години и лично аз не съм забелязала затруднения, което обаче НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ГИ НЯМА. Такъв резултат бих могла да видя по- късно. Та материалът може да е лесен, но затрудненията да дойдат от формата на поднасянето му.

# 37
  • Мнения: 7 263
Имахме проблеми - решихме си ги.
Мога да обобщя за себе си - учебниците са некачествени, написани сухо, неясно, досадно, доста често и неграмотно.
Материала не е съобразен с възрастта на децата и е поднесен неподходящо.
При това положение за мен е решаваща ролята на педагога, ако той успее да направи материала по-поносим, да го поднесе по подходящ начин и да заинтригува децата - то ще имаме добре подготвени деца въпреки учебните помагала и система.
Ако педагога не му пука и върви през материала с мотото "ден да мине - друг да дойде" - децата ще изостават и ще имат пропуски.
Естествено родителите също са длъжни да проверяват, да се интересуват и да попълват знанията.

# 38
  • Мнения: 110
Прави сте. Но учителите сами няма да променят нещата. Министърът на образованието в предаването "на 4 очи", каза че така се работи сега. Ако не ни харесва, да го променим. Мисля, че това и трябва да направим. Заедно учители и родители. Наистина го вярвам. Някоя от вас чувала ли е че има срещи със зам министъра в Пловдив доста често? Но те не се обявяват публично. Защо ли? И аз имам право да присъствам и искам да задам въпроси и отправя предложения. А вие? Никой не е казал, че ще е лесно, но все отнякъде трябва да се започне.

# 39
  • Мнения: 24 467
По тази причина се включих в темата и аз- ако мога да помогна да се направи нещо реално за подобряване качеството на:
-учебното съдържание,
-начина на преподаване,
-начина за придобива обратна информация- какво са овладели учениците,
-учебниците и други учебни помагала.
До сега съм сигнализирала пряко в МОН за пропуски и грешки в учебници. Това обаче е недостатъчно.

# 40
  • Мнения: 110
Вашите деца къде карат часовете си по физическо?
Какво мислите за изобразителното изкуство? Обичат ли го децата ви? А стигат ли им часовете?
Мисля, че в тази възраст математиката е предметът, който върви на всички и децата го обичат.Така ли е?
А музиката? КАкво мислят собствените ви деца за нея? Слушат ли музика вкъщи? Каква?
Имате ли предложения за предмети - да бъдат премахнати или вмъкнати в програмата?

# 41
  • Мнения: 110
За какво точно си сигнализирала, Джуди? И как по мейла или пощата?
Аз разбрах силата на подписката. Когато се борихме да махнат госпожата по английски всички отчитаха 100 % единодушието на родителите, иначе щяха да се захванат, че има и несъгласни с нас.
Трябва да е масово, в противен случай остава като слабо ехо.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен нещата ми станаха ясни още по време на учителската стачка. Затова вече се оправяме с образователните недоразумения и проблеми както намерим за добре. Все пак децата са наши и като родители с баща им носим пълната отговорност за развитието им и правим каквото можем за тях. Кой знае накъде ще ги завее вятъра като пораснат, но поне ще отнесат със себе си това, на което сме ги научили. Това е.

# 43
  • Мнения: 7 263
Вашите деца къде карат часовете си по физическо?
При хубаво време на двора, при лошо в огромен салон, който обаче се дели между минимум 3 класа. Изключително съм недоволна от заниманията в часовете по физическо, добре че моите ходят на допълнителни занимания и си наваксват физическата активност.


Какво мислите за изобразителното изкуство? Обичат ли го децата ви? А стигат ли им часовете?
Децата харесват предмета и мисля, че не само е необходим, но може и да се увеличат часовете.


Мисля, че в тази възраст математиката е предметът, който върви на всички и децата го обичат.Така ли е?
Синът ми се занимаваше усилено с математика, така че тук не съм сигурна дали ще съм обективна в преценката си.


А музиката? КАкво мислят собствените ви деца за нея? Слушат ли музика вкъщи? Каква?
Децата ми обожават музиката и в къщи непрекъснато се слушат различни стилове, ходи се семейно на концерти и с големия си син дори вече ходим на опера. Музиката смятам е много важен предмет за хармоничното развитие на децата.

Имате ли предложения за предмети - да бъдат премахнати или вмъкнати в програмата?
Бих премахнала предмета "Домашен бит и техника" в сегашния му вариант си е чиста загуба на време


И на мен ми стана интересно за това къде и как се сигнализира за евентуални нередности.
Иначе
Все пак децата са наши и като родители с баща им носим пълната отговорност за развитието им и правим каквото можем за тях.
Напълно подкрепям това мнение!

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 17:28 от Lennyh

# 44
  • Мнения: 24 467
Вашите деца къде карат часовете си по физическо?
Какво мислите за изобразителното изкуство? Обичат ли го децата ви? А стигат ли им часовете?
Мисля, че в тази възраст математиката е предметът, който върви на всички и децата го обичат.Така ли е?
А музиката? КАкво мислят собствените ви деца за нея? Слушат ли музика вкъщи? Каква?
Имате ли предложения за предмети - да бъдат премахнати или вмъкнати в програмата?

По ред- мисля, че изобразителното изкуство, музиката и физическото следва да намерят своето място в учебната програма, но не като предмети с поставяне на оценки. Това са часове за разтоварване и за изява на децата в изкуството и спорта.
Математиката е любима на сина ми и той с удоволствие се занимава точно с нея. Гордее се, че ходи на СИП, иска да му потърся и кръжок. От нея съм доволна, дори смятам, че задължителната програма е лека, но не съм убедена, че тук съм обективна.
Също така лично аз смятам, че би било по- добре, ако още в началото историята си е история, географията- география и т.н. Тези обобщени и наблъскани с малко и недобре разбираема информация общи предмети, цитирани и в настоящата тема, не ми допадат.
За отпадане на часове- не смятам /поне не на този етап, с уговорката за написаното в първото изречение/.
Друго предложение, свързано по- скоро с организацията на учебния процес е следното /също си е лично мое, не държа да бъде споделено от мнозинството/- по- малък брой задължителни часове и по- голяма възможност още в училище децата да избират сами допълнителни часове /СИП или ЗИП/, НО с уговорката, че не бъдат задължавани относно предмета, с който желаят да се занимават допълнително или на по- високо ниво.

За сигналите- работила съм в РИО и имам лични познанства. Това ми е най- бързият начин  Mr. Green за действие. Иначе съм ползвала за сигнализиране и ел- поща /също на човек, когото познавам по стечение на горното обстоятелство/.
При липса на такива контакти бих се обърнала за местни проблеми също към РИО или при мащабни нередности- директно към МОН. За петиции, официални сигнали и предложения съм твърдо "за".

Общи условия

Активация на акаунт