учебното съдържание в начален курс

Какво мислите за учебния предмет 'човек и общество"?

Човек и общество и човекът и природата са от трети клас.
Първи клас е роден край,втори Околен свят.
Човекът и обществото е крайно неприемлив по начин на предаване на съдържанието и е тежък материала.
Поне зависи на кое издателство ще избереш.
Давам мнение като начален учител.

ЧО и ЧП са кофти. А децата се справят, защото нямат друг избор. Гледам да ги науча как да учат. Каквото не разберат сами им обяснявам.

хайде и аз да се включа в темата.Човек и общество и Човек и природа на издателство "Булвест"са по-добри от на издателство"Просвета"Някой уроци,просто трябва да седне родителя и да ти обясни,ако все пак детето не ги е разбрало в часа.Като пример давам последния раздел от Човек и общество за четвърти клас на издателство"Просвета".Трябваше да седна със сина ми и с прости думи да му обясня за прехода от социализма към демокрация.Да не говорим за Човек и природа където обяснявах развитие,израстване и старост на човека.С една дума,уроците са написани на доста висок стил,да не кажа много,че понякога аз се затруднявах как да му дам смислено и просто обяснение,така че да разбере за какво става въпрос.

Да, но 
На Булвест има раздел където има съпоставка между католическа и православна църква,
което е доста абстрактно и отдалечено от съзнанието на детето.
Лично на мен по достъпен и по лесен е на Просвета.

Не мислите ли, че е абсурдно дете, което довчера не е можело да си върже обувките за по-малко от учебен срок да премине през цялата ни история? Материалът е смъкнат надолу, вместо да се застъпят рисуване, пеене, физическо. Защо? Аз съм против това. Изхабяваме децата си още в началото, а в университета вече е все тая. Абсурд!
Освен това е необходимо да се консултират с психолог, когато пишат учебника.
Ще ми се да съберем подписи и да настояваме за промяна.
Моята дъщеря е вече 5-ти клас, но не мога да приема тази несправедливост, въпреки че минахме през нея. Госпожата ни беше добър професионалист и не ги тормозеше. Освен това им подсказват при тестовете, защото знаят че не могат да се справят сами. А и не е редно да го правят.

Може би не толкова психолог,
колкото един учител,който познава психиката  на детето.

Ами синът ми се справяше добре и по двата предмета.Спомням си,че сам в началото на 3 клас обясних един раздел от ЧП- за телата и веществата.От тогава се справя сам.Попаднахме на добри учителки/защото от 3-ти клас сме с различни/, които много добре обясняваха уроците и детето си разбираше почти всичко в клас.Него си го влече, интересни са му историята и географията, дори чете допълнителна литература.Частта с биология /растения и животни / не е на такова ниво ,но като цяло е добре. Явно когато преподавателят си обича работата, на детето му е интересно и малко от малко му се чете-не е толкова страшно.
 За протокола- оценяването беше справедливо, тестовете - също. Накрая им смятаха оценките средно аритметично. Като цяло на децата тези предмети са им трудни, но все пак искат четене.

Да се включа и аз в темата. Всъщност темата и за мен е болезнена и също като авторката и съм на мнение, че учебния материал от 1-ви до 4-ти клас е поднесен по крайно неподходящ начин.
Материала е написан сухо, подвеждащо и в някои случаи откровенно неточно и неясно. В стремежа си за една година да се мине максимум материял той се сбива до неузнаваемост и се пропускат важни събития, дати и личности / а се води че този период е учен/.
Особено ЧП и ЧО са просто поднесени по невъзможен начин. Големият ми син завърши тази година 4-ти клас и по ЧО беше на високо ниво / това по критериите на учебния материал/, но само защото неговата невероятна слабост е историята и чете всякакви енциклопедии и други книги с такава насоченст, както и в къщи темата е коментирана и ги водим по разни интересни исторически места, които след това се обсъждат в къщи.
По ЧП имаше доста неясноти, а като се замислим това би трябвало да е един много лесен и желан предмет от децата. В 4-ти клас категориите - маса, обем, тегло, агрегатно състояние на предметите е поднесен ужасно. На децата направо се дават някакви определения, които изобщо не се разястяват и подкрепят с нужните примери. При все че повечето неща са познати от заобикалящия ни свят - доста труд вложих да обяснявам част от материала по ЧП.
Като цяло обобщената ми оценка е, че ако едно дете се подготвя само в училище / без родителите да помагат и да получава допълнителна литература и примери/ просто ще си остане направо неуко.
Трябва тотално да се промени материала, начина на поднасяне.
Тъй като все още пазя някои от своите учебници от средния курс на обучение мога да сравня какво и как сме учили ние и сравнението изобщо не е в полза на сегашните учебници.

Да добавя и едно предложение - може би не е лошо да помолиш модераторите да преместят темата в раздел "Деца в училищна възраст" защото на практика тя е за там и може би там ще я видят и ще се включат повече хора.

Точно за психолог си е. В университета ни обясняваха (завършила съм начална педагогика) как тестовете трябва да бъдат обсъдени и с психолог. И други неща ни казваха, какви промени трябва да се случат в образователната ни система, но вече 11 години не се е променило нищо. Иначе имаше готини неща. Обаче съм чувала от учители, че те дори и да искат да подходят по различно, отгоре им се спускат стандарти и не може. Жалко!

За сега нямам кой знае какви впечатления, но на приятелката ми детето завърши 3кл и от нея знам, че ЧО и ЧП са адски трудни като материя/а детето й по принцип мн.добре се справя с разказвателните предмети, но в изброените са срещнали доста трудности
На нас ни предстои и от сега съм

Shoni трудни не е точната дума. Като цяло материала, който би трябвало да се овладее от децата по тези два предмета не е чак толкова труден сам по себе си. Доста деца научават от обща култура много голям обем от изискуемите знания по тези предмети. Проблема е там че материала е поднесен тежко. Безмислено засукан и усложнен със странни определения. На места неточен и подвеждащ. На места кратко, на места неясно.
Просто се изисква или печен учител, който с допълнителни материали да допълва и разкрива знанията по подходящ за тази възраст начин или родител, който да върши същото. Също така се убедих / поне при нас по ЧО, че четенето на енциклопедии и книги с подобна тематика определено помага/.
Не може да речем в рамките на един учебен час да въведеш понятието религия - да упоменеш 4-5 световно известни религии и да искаш децата сериозно да вникнат в това / давам просто пример/.
За сравнение ще посоча, че синът ми който по принцип се справя добре с разказвателните предмети и определено има хуманитарни заложби има 6 по ЧО / който е една идея по-труден за децата/ просто защото непрекъснато чете допълнителни материали около материята и 4 по ЧП, който по мое мнение е далеч по-лесен и логичен, но не му обърнахме достатъчно внимание защото интересите ни през тази учебна година бяха насочени другаде.

Синът вече е в седми клас, но е от първите деца, които учат по новата програма. Години минаха, а още помня случката около научаването на първия урок по ЧО - беше за създаването на българската държава. Материалът беше поднесен сбито и сухо, синът ми го назубри и изкоментира - "Мамо, ако отсега нататък са такива и другите уроци, аз отказвам да уча. Дори в предучилищната група ни бяха обяснили ПО-ПОДРОБНО за славяните и прабългарите" И всичко това с една крайно озадачена недоумяваща физиономия.

Ами моя не обича да чете и не чете дори и задължителните книги Сигурно ще има 2 по тези 2 предмета Точно това исках да кажа и аз, че материята е поднесена по неподходящ начин за асимилиране от мозъка на  10годишни деца

За ЧП не мога да коментирам, защото дъщеря ми сама се справя с този предмет и след като не е потърсила помощ значи става. Но с ЧО положението е плачевно. Не мисля дори, че добър учител е достатъчен, за да се усвои материала - в частта история се препуска така, че на децата им е трудно да подредят хронологически в съзнанието си епохите, камо ли да ги запомнят. В един урок - три хана, в следващия - няколко века по-късно. Липсва причинно-следствената връзка. Признавам, че по този предмет съм юркала дъщеря ми непрекъснато и пак не мисля, че ефектът е бил траен. Обяснявах, вадихме в тефтер дати и събития, гледахме филми, но...

Между другото, някой по-горе беше споменал "Булвест". Не съм запозната с техните учебници, защото дъщеря ми е по "Просвета". Доколкото разбрах там частта история предхожда частта география, което е недомислица. Все пак за да се ориентираш по карта трябва да знаеш географските посоки и понятия. Една приятелка (дъщеря й е по Булвест) беше споделила, че дъщеря й е оплела тотално конците на междинния тест - този, който е в края на раздела, а не годишния - точно защото географските понятия не й говорели нищо...

Имам преки впечатления от учебниците за І и ІІ клас. Хвърлила съм вече око на "Човек и общество", включително и на програмата и определено смятам, че предметът с така даденото съдържание и терминологията са неподходящи за 9 годишни деца. "Човек и природа" е по- достъпно и определено децата, с които съм говорила, са по- заинтересовани от този предмет.
Не само, че е абсурдно, а крайно излишно и погрешно е дете на 9 години да премине в кратце през цялата ни история, през географията. Още по- малко ми допада стилът- изключително несъобразен с възрастта на децата.
Издателство Булвест за мен /лично мнение/ е най- недобре подготвеното за издаване на учебни материали. Давала съм в други теми примери.
Материалът не е точно "труден", а по- скоро източниците са некачествени или направо лоши.

Ние сме на Просвета. Май повече четем Уикипедията, отколкото учебниците по "човешките" предмети. 

И аз да се включа.Учебниците по ЧО и ЧП и на "Просвета" и на "Булвест" са доста обемни и с недообмислено съдържание.Доста размисъл трябва на едно дете ,за да схване материала.Историческият материал е "изсипан",има доста излишен текс, беден снимков материал.Необходимо е почти за всички уроци съдействие от родител.Може би трябва един учебник,който да събере най-доброто и достъпното от двете издателства(все пак от два боклука да се направи един по-малък).Има доста добри учебници и от други издателства ,но те не се одобряват от   МОН (не от учители!),както навсякъде и тук става въпрос за пари .Но засяга нашите деца!

Радвам се, че има интерес към темата.
На майките, които казват, че децата им се справят, ще кажа, че е относително. Дъщеря ми е пълна отличничка. Мислите ли, че помни всички тези неща? Не. Просто учителката им имаше нюх и тестовете се попълваха с нейна помощ. Защото й е ясно, че това е непосилно за 9-10 годишните. Почти всички деца са с много добри оценки.
Ако министерството е искало да обогати общата култура на децата, не е трябвало да има оценки по тези предмети. И е крайно лаишки да учиш от траки до наши дни с по 20 изречения. Вие сте големи хора, ако сега се запознавахте с тази материя, щеше ли да ви е достатъчно ясно? Мисля, че трябва да настояваме за промяна в програмата и съдържанието.
А за човек и природа, би трябвало да е по-близо до децата, ако им правят опити. Децата обичат да експериментират. Но и там има объркани твърдения. Срам, не срам, ще си призная, че и аз срещнах трудности с тези два предмета. Вкъщи се чудехме какво са искали да кажат авторите.

Бях помолила, ако има мами в чужбина, да споделят как е там. Стига са ни хвърляли прах в очите управляващите. Мисля си, че целта е да изтормозят децата ни, направо да ги осакатят духовно.

Да,мога да кажа,че синът ми знае тези неща! Те почти не учеха от учениците, правеха план на най-важните неща от урока , и децата основно четяха от тетрадките.Може и най-вече на това се дължи успеваемостта ни. Не е имало помагане на тестовете. Синът ми също е отличник, но имаше и 4-ки като текущи оценки . В класа ни много деца завършиха с 4-ки годината. Явно наистина, ако материалът е поднесен както трябва, не е толкоз зле.За учебниците - само съм ги поглеждала отгоре, отгоре.

Не съм искала да прозвучи, че не го вярвам. И не искам темата да се превръща в сравняване способностите на децата ни. Класът на дъщеря ми завършиха с пълни шестици, с изключение на 2-3 деца с по една или 2-3 четворки. И какво от това? Това критерий ли е за истинските знания. Училищата са различни, преподавателите и т.н. Моята дъщеря завърши 4 клас в едно от елитните начални училища в Пловдив, но аз не смятам, че е придобила необходимите знания. Мисля, че масово децата са на едно и също ниво.
Въпросът тук е в необходимостта от тези два предмета - човек и общество и човек и природа. Гледах филмче за децата в Англия, ако не се лъжа или беше за САЩ. Та там усвояват знанията си сред природата, което е добра идея. Виждат животните истински, а не на картинка. Знаете ли в каква ситуация сме изпадали например с това, кои животни дават мляко или вълна. Да не ви разправям. Нямаме село. Къде да я водя? Разбирате ли ме?
Но се отклоних малко. Децата в тази възраст трябва да се възпитават в естетика и свободно общуване. Искам да кажа, че е рано да ги товарим толкова. Не ви ли е жал, че детето ви е преуморено от учене, защото трябва да усвои непонятни за него термини, вместо да се наслаждава на детството си. Защо трябва да превръщаме обучението в мъчение? Не обичаме ли децата си? Не сте ли съгласни с мен? 

Добре, С_Авеню,

Филмчетата за американците са хубави. Но хайде, кажи ми как да станат така нещата, че децата да учат сред природата? Кой ще ги организира, кой ще плати и къде ще ги заведе? Сред парка с кучешките лайна и кръчмите ли? Или до някоя селска допотопна ферма с 4 крави и мандра ли? Не е зле да се отчитат и условията и стандарта ни на живот. Щом ти няма къде да я заведеш да види това-онова къде ще я заведат учителите? И изобщо кой учител би се наел да води клас от 30 деца някъде като съм виждала доста пъти как се държат групи от деца на улицата? Ако аз съм учител не бих се навила, пък каквото ще да става.

Какво разбираш под "истински знания"? За мен някакъв външен критерий са масовите състезания по български и математика, май има и по западен език и по природни науки, например състезанията към Сдружение на началните учители. Там децата са поставени при едни и същи условия и по резултатите всеки родител може да направи сметка колко добре се представя детето. Да, много ми е приятно, че и двете ми деца са отличници, но ми е също толкова приятно и спокойно като видя резултатите им от състезанията. 

И в други теми съм писала - застъпвам идеята, че създаването на положително отношение към ученето е част от родителството, независимо какви са учителите или учебниците. Да, тези фактори също са важни, но моите деца ще има да учат поне още 10 години, а после ако решат по още 4-5 години в университета. Независимо къде отидат те ще носят със себе си своето отношение и умение за учене, независимо каква е образователната система. А това зависи повече от моето и на баща им разбиране за ученето и знанията, отколкото от който и да е друг.

За жалост съм забелязала, че всяка подобна тема се превръща именно в това в сравняване и надцакване на кой децата са по-по-най-.
Е аз съм от майките, които никога не са се притеснявали да си признават проблемите в овладяване на материала от моите деца. Това изобщо не значи, че децата ми не са интелигентни - просто им е трудно да овладяват части от материала.
Именно голяма част от въпросите, които си си задала вълнуваха и мен. А именно дали това че децата ни получават 6-ци от 1 до 4 ти клас означава непременно, че са овладяли материала?! И респективно тези получили 4 или 5 не са го овладяли. Едва ли!
Веднага, за да не съм голословна привеждам пример със сина ми и неговия клас. Големият ми син в никой случай не е в графата отличници. Бележките му в края на 4-ти клас бяха доста шаренки /това е една друга дълга тема/, но да речем по математика, където той има интереси и където се занимавахме целенасочено с цел кандидатстване в математическа гимназия госпожата му от училище му остави 5-ца. Излишно е да казвам, че в класа имаше 4-5 пълни отличниЧКИ. Та на приемния изпит в СМГ моят син беше изкарал точно 4 пъти повече точки от една от въпросните отличнички!!!
Еееее питам аз тогава кой е верния критерий?
Или може би в СМГ са се объркали?
Надали обаче, защото СМГ си остава едно от най-добрите и доказали се учебни заведения в страната, а не само в София.
Само че моето дете е разочаровано и уверено, че и да учи и да не учи пак ще има 5 да речем и сега се налага да го убеждавам, че в новото му училище това няма да е така.
Само че въпросната отличничка сигурно е страдала много от това, че в един момент не е била в първите редици, където е била убедена, / от прекрасно подхождащата към нея госпожа/ че има запазено място!
Ето ви пример за две деца страдащи от тъпата система на обучение и оценяване и повярвайте ми нито едно от двете не е за завиждане, друга тема е че ако мога да избирам аз доброволно бих предпочела да съм на мястото на сина ми и да "гоня", а не да си живея на лаврите, от които да падна с гръм и трясък в даден момент защото съм получавала 4 години оценки по неясни критерии.

Получените оценки от сина ми в училище за мен не са обективно отражение на възприетия от него материал, за качеството на преподаване и за качеството на учебните помагала. Права си, С-Авеню, в това отношение.

Да, за мен оценките също не значат нищо.Просто го наблюдавам, от време на време - проверявам, и съм доволна от резултата.Никога не съм твърдяла,че оценките са критерий.Просто аз съм доволна от това, какво е научил синът ми за 4 год. За мен дори да има 6-тица, при положение че има 3 грешки, значи има проблем, и нещата трябва да се изгладят не заради оценката, а за да ги няма другия път тези грешки. Колкото до усояването- не усвоява това,което не чете понеже не го интересува.Ама не го насилвам,т.к. повечето неща са му интересни.
Не е спор кое дете е по-по-най, просто моето мнение е, че материала,добре преподаден и интересен на детето се усвоява добре. И обратното, когато не му е интересно - не можеш да го накараш насила да го усвои.

RadostinaHZ,
не ми се искаше такa да слагаш точката. Не знам какъв е твоят подход, затова моля те кажи ми, ти натискаш ли детето си да знае повече? Относно състезанията, не съм съгласна с мнението ти. Трябва си допълнителна подготовка. Не е достатъчен материала само от училище. Често стават изненади както пише и Arctica. И аз имам такива наблюдения. Нещата са субективни и понякога за оценките в училище родителите с материалното си състояние съща са фактор.
За екскурзиите, ние си ги правихме и без друго, но предимно за развлечение, защото на госпожите им се ходи. А относно дисциплината, това говори лошо за децата и родителите им. Учителят е загубил своя авторитет донякъде заради заможните и отракани родители. Аз съм прекарала доста време с класа на дъщеря ми и мога да говоря за тези неща. Имахме дете на общински съветник. Никой не можеше да му затвори устата. Чия бе вината, според теб? 
И моля теб както и всички включващи се да се пази добрия тон, защото идеята не е да се нападаме, а да намерим решение.

Дотук разбирам, че голяма част от вас нямате нищо против системата и сте на принципа трай да мине и всичко ще е наред. Аз не мисля така.

 Интересува ме също, ако сте имали проблеми с ученето или от друг характер в училище, как сте ги решили? Получили ли сте съдействие от училище или  сами сте се справяли?

Не, не натискам никого за нищо. Насила знание не се придобива. Записала съм си децата съвсем умишлено в най-обикновено квартално училище, защото не искам да се превръщат в жертва на учителски или родителски амбиции и да не ги "натиска" някой отвън. Училището и образователната система е просто една система, която има своите предимства и недостатъци и се научавам с времето да гледам на нея като на един фактор в общия сбор от фактори.

Подходът ми е много ясен - насила хубост не става, пък и да става - не бива. Двамата с баща им се опитваме да възпитаме у децата отношение към ученето, като към личностно обогатяване със знания и умения, които им носят и практически ползи, а не само оценки. В този смисъл поставям в центъра детето и неговите способности и желания. Ако едно дете има желание да учи то ще използва всички възможни и невъзможни начини да учи. От нас като родители зависи да им предоставим условия да се развиват и да ги подкрепяме, но не и да изискваме.  По света има колкото искаш образователни системи, но личността носи знанията със себе си в която и точка на света да живее и работи.
Смея да твърдя, че това е печеливш подход, защото децата се понаучиха вече как да учат, да изпитват удоволствие и да търсят ново знание. Не ми се налага да ги натискам да си пишат домашните или да наливам с фунията. Ходят на училище с удоволствие и имат авторитет сред учителите и съучениците си на знаещи и можещи. Обяснила съм им, че никой няма монопол върху истината и съм им разказала доколкото знания имам за историческите и философските корени на науката. Така те гледат на информацията в учебника или в която и да е книга по-неутрално и не се страхуват да задават въпроси и да търсят отговори.
Да, засега много активно се занимаваме  и двамата с баща им с играта на въпроси и отговори,защото това е част и от общуването ни. Колкото по-големи стават, толкова по-добре се справят и сами. С две думи, възпитаваме стремеж към знание, а не просто към оценки. И за да бъда откровена докрай, оценките им не са надути, защото децата имат заложените в учебния материал знания, че и отгоре.

За конкретните състезания не са се подготвяли допълнително, защото са по учебния материал в задължителната програма. Засега повече са се фокусирали върху изкуствата и не смятат да ходят на други състезания. Знаят, че има училища, в които се кандидатства след четвърти клас и е нужно време за подготовка, но не проявяват интерес, което за нас е нормално. Имат достатъчно много време (1-2 години) и ако променят решението си ние ще се постараем да им помогнем с подготовката. За нас е ОК да са в масово училище и до седми клас, защото дотогава ще са поизбистрили желанията си и ще се види къде ги влече най-много.

Затова и казвам, че решението е в нас, родителите. Не можем да прехвърляме цялата отговорност на образователната система, учителите или на когото и да е друг. Ние сме първите учители на децата си и цял живот ще си оставем техни учители в някаква степен.

Постът стана дългичък, но исках да изясня важни неща. Написах всичко това, за да споделя нашия опит и нагласи, а не за да си изкарам децата гениални.

Проблем имахме в един период с домашните на едното дете. Учителката даваше голям обем домашни без значение кои деца имаха нужда от тях и кои не, т.е. нямаше никакви диференциация. Детето постоянно питаше защо трябва да преписва цяла страница от читанката или да прави всеки ден дикновки вкъщи, щом почти не допуска грешки и др. подобни. Беше очевидно, че детето няма нужда, защото всичко си беше наред по предмета. Но това се оправи и учителката си промени малко подхода.

Проблемите с разбиране на съдържанието и високия стил по ЧО и ЧП го решаваме вкъщи като разясняваме и обясняваме. Децата не учат наизуст уроци. Не мога да се оплача от учителките по тези предмети, хората правят каквото могат. Но учебниците са кофти.

Радостина, много добре си го казала ,точно това имах предвид.  Когато децата нещо ги влече и се трудят с желание ,успехите са
100 %.
 Имахме проблем с математиката, в 3-ти клас.Просто го мързеше да си размърда мозъка, да ,имахме 6-тици,но за мен беше видно,че на детето нещо му куца.Справихме се сами - с много решаване на задачи, докато в един момент човекът осъзна,че математиката е забавна , просто го прие като забавление.

RadostinaHZ, благодаря за отговора ти. Разбирам, че децата ти са малки 1-2 клас. Моята дъщеря е за 5-ти. Ние имахме късмет с класната ни. Толкова добър педагог и човек. Всички плакахме, когато се разделихме в края на трети клас с нея, защото тя се премести. Основата, която им даде е страхотна. Не ми се е налагало да уча с нея и да проверявам. Само се подписвах. Знаех какъв човек имам насреща си. Но в първи клас имахме малък проблем докато се опознаем. Един ден дъщеря ми каза, че не иска да ходи на училище за роден край. Аз се изненадах, но й разреших да пропусне часа. Поговорихме си и разбрах причината. Госпожата хвалела работите на децата по роден край, а те били направени от родителите им. А пък аз не исках да й помагам, защото смятах, че домашната не е за мен. Тя страдаше, че не може да си го направи така красиво. Нали разбираш каква е разликата между детското и на възрастния изпълнение? И така, поговорих си с госпожата спокойно. Тя се притесни, че я обвинявам. Аз й обясних че просто  искам да изясним нещата и не съм срещу нея. Човешко е да сбъркаш, затова е необходимо да общуваме. Повече не съм имала проблеми. И сега се виждаме с тази жена. Децата са луди за нея, много я обичат. Това са училищните неволи. Затова мисля, че трябва да се коментират, защото така и ние родителите трупаме опит.

Малко уточнение - децата от есента ще са 3-ти и 4-ти клас. Не са чак толкова малки вече. Голямото ми дете е само с една година по-малко от твоето.

Имаме късмет, че родителите от класовете на децата ми не се състезават да правят хубави домашни. И аз не съм привърженик на това родителите да правят домашното, а да се оценяват децата. Затова и ги записахме в обикновено училище - спестявам си състезанието с родителите на кой е по-по-най. 

На този коментар, ще си позволя да вмъкна и моят. Зависи от начина на преподаване. Една суха материя, може да бъде много интересна. Това си е талант да можеш да научиш някого на това, което знаеш. Аз открих в университета, че задачите, които са ме тормозили в училище, са меко казано елементарни. Но не са ни обяснявали правилно. В 7-ми клас учителката ми по български език си призна пред нас, че й се е случвало да пита учениците си дали има нещо неясно в урока, защото е длъжна да го прави, но не й се е искало. На самата нея не й е било ясно, но в момента, в който задала въпроса й просветнало и го разбрала самата тя. Така че какво да кажа, хора сме. Но учителите носят голяма отговорност, защото формират децата ни, а не всички го осъзнават. Един лош учител може така да осакати едно дете, че да провали живота му.

И нещо допълнително- можеш да харесваш само нещо, което познаваш. Когато материята в дадена насока ти е съвършено чужда, причините за това могат да са различни- лошо преподаване, некачествени учебни помагала, липса на запознаване с основни понятия и тяхното значение, липса на допълнителна информация, липса на положени усилия и труд, каквито изисква всяка човешка целенасочена дейност и т.н.
Лайтмотивът да се оставят децата сами да изберат.. следва да се приема с известни уговорки. Това е лесно да се каже, но е толкова общо, че не го обсъждам дори. За да може човек да избере първо следва да има достатъчно количество придобита информация.
Едно дете на определена възраст следва да е придобие определени по вид и обем знания и умения, което не може да стане само обследвайки неговото желание. В училище също е така- има си даден минимум, който следва да се покрие и ако това не става при конкретното дете се търсят причините, но то не се оставя просто така да се заинтересува само. А тези причини действително могат да се крият /и често са там/ в метода на преподаване и в съдържанието и оформянето на учебниците. Една и съща информация може да се възприеме доста различно в зависимост от начина й на поднасяне.
Умишлено не натиквам тук информация за нивото и качествата на собствените си деца. Избягвам да говоря за лични постижения и насоченост. Интересува ме пряко самата тема- "учебното съдържание" и още по- тянсо- учебниците /тъй като това са различни неща- ако съдържанието е добре изготвено, то поднасянето му може да се оцени по различен начин/.
Видях, че има и анкета. Не мога да я попълня, все още сме били на училище само две години и лично аз не съм забелязала затруднения, което обаче НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ГИ НЯМА. Такъв резултат бих могла да видя по- късно. Та материалът може да е лесен, но затрудненията да дойдат от формата на поднасянето му.

Имахме проблеми - решихме си ги.
Мога да обобщя за себе си - учебниците са некачествени, написани сухо, неясно, досадно, доста често и неграмотно.
Материала не е съобразен с възрастта на децата и е поднесен неподходящо.
При това положение за мен е решаваща ролята на педагога, ако той успее да направи материала по-поносим, да го поднесе по подходящ начин и да заинтригува децата - то ще имаме добре подготвени деца въпреки учебните помагала и система.
Ако педагога не му пука и върви през материала с мотото "ден да мине - друг да дойде" - децата ще изостават и ще имат пропуски.
Естествено родителите също са длъжни да проверяват, да се интересуват и да попълват знанията.

Прави сте. Но учителите сами няма да променят нещата. Министърът на образованието в предаването "на 4 очи", каза че така се работи сега. Ако не ни харесва, да го променим. Мисля, че това и трябва да направим. Заедно учители и родители. Наистина го вярвам. Някоя от вас чувала ли е че има срещи със зам министъра в Пловдив доста често? Но те не се обявяват публично. Защо ли? И аз имам право да присъствам и искам да задам въпроси и отправя предложения. А вие? Никой не е казал, че ще е лесно, но все отнякъде трябва да се започне.

По тази причина се включих в темата и аз- ако мога да помогна да се направи нещо реално за подобряване качеството на:
-учебното съдържание,
-начина на преподаване,
-начина за придобива обратна информация- какво са овладели учениците,
-учебниците и други учебни помагала.
До сега съм сигнализирала пряко в МОН за пропуски и грешки в учебници. Това обаче е недостатъчно.

Вашите деца къде карат часовете си по физическо?
Какво мислите за изобразителното изкуство? Обичат ли го децата ви? А стигат ли им часовете?
Мисля, че в тази възраст математиката е предметът, който върви на всички и децата го обичат.Така ли е?
А музиката? КАкво мислят собствените ви деца за нея? Слушат ли музика вкъщи? Каква?
Имате ли предложения за предмети - да бъдат премахнати или вмъкнати в програмата?

За какво точно си сигнализирала, Джуди? И как по мейла или пощата?
Аз разбрах силата на подписката. Когато се борихме да махнат госпожата по английски всички отчитаха 100 % единодушието на родителите, иначе щяха да се захванат, че има и несъгласни с нас.
Трябва да е масово, в противен случай остава като слабо ехо.

На мен нещата ми станаха ясни още по време на учителската стачка. Затова вече се оправяме с образователните недоразумения и проблеми както намерим за добре. Все пак децата са наши и като родители с баща им носим пълната отговорност за развитието им и правим каквото можем за тях. Кой знае накъде ще ги завее вятъра като пораснат, но поне ще отнесат със себе си това, на което сме ги научили. Това е.

И на мен ми стана интересно за това къде и как се сигнализира за евентуални нередности.
Иначе
Напълно подкрепям това мнение!

По ред- мисля, че изобразителното изкуство, музиката и физическото следва да намерят своето място в учебната програма, но не като предмети с поставяне на оценки. Това са часове за разтоварване и за изява на децата в изкуството и спорта.
Математиката е любима на сина ми и той с удоволствие се занимава точно с нея. Гордее се, че ходи на СИП, иска да му потърся и кръжок. От нея съм доволна, дори смятам, че задължителната програма е лека, но не съм убедена, че тук съм обективна.
Също така лично аз смятам, че би било по- добре, ако още в началото историята си е история, географията- география и т.н. Тези обобщени и наблъскани с малко и недобре разбираема информация общи предмети, цитирани и в настоящата тема, не ми допадат.
За отпадане на часове- не смятам /поне не на този етап, с уговорката за написаното в първото изречение/.
Друго предложение, свързано по- скоро с организацията на учебния процес е следното /също си е лично мое, не държа да бъде споделено от мнозинството/- по- малък брой задължителни часове и по- голяма възможност още в училище децата да избират сами допълнителни часове /СИП или ЗИП/, НО с уговорката, че не бъдат задължавани относно предмета, с който желаят да се занимават допълнително или на по- високо ниво.

За сигналите- работила съм в РИО и имам лични познанства. Това ми е най- бързият начин  за действие. Иначе съм ползвала за сигнализиране и ел- поща /също на човек, когото познавам по стечение на горното обстоятелство/.
При липса на такива контакти бих се обърнала за местни проблеми също към РИО или при мащабни нередности- директно към МОН. За петиции, официални сигнали и предложения съм твърдо "за".

Понеже все пак виждам, че идеята на авторката е не само да покажем кривините, които единодушно се съгласихме, че има сегашната система, а и да направим нещо за промяната и ще се осмеля да изкажа своя възглед за това как би трябвало да изглеждат занятията на децата в началния курс.

Според мен деня, трябва да е разделен на няколко модула, а именно:

1. Модул - нов материал - провежда се винаги в първите часове на деня 1-3/4 час и включва основните предмети БЕЛ, Математика и ЧО,ЧП. В този модул на децата се преподават нови уроци и нов материал по основните предмети.
2. Модул - физическо възпитание - задължителен / освен в случаите в които дадено дете има противопоказания/ и всекидневен по един час - провежда се непосредствено след модула с основните предмети. По възможност децата да бъдат занимавани на открито или в просторни салони, да им се осигуряват различни съоръжения и екипировка, както и опитни преподаватели, за да се движат пълноценно един час.
3. Модул - изкуства - провежда се в края на първата половина от деня и включва, час или два музика и изобразително изкуство.

При възможност лично аз бих предпочела целодневно обучение, което продължава по следната схема.

Хранене.

4. Модул - игра - час в  който децата да се занимават с тихи игри - шах, домино, пъзели и т.н по интереси. Целта е да се премине плавно към втората част от деня, в която се провежда самоподготовката.
5. Модул - чужди езици - занятия по чужд език.
6. Модул - самоподготовка - тук обаче нямам предвид сегашната недобре работеща система с домашните, а просто затвърждаване на материала с помощта на различни допълнителни учебни материали, тестове, задачи, четене и обсъждане на произведения. Допускам писмено да се правят единствено преразкази да речем в горния курс 3-4 клас.

Системата както виждате е семпла и според мен работи добре в някои училище, тоест нямам авторски претенции към нея, просто смятам че протичайки по подобен начин подготовката на децата ни ще бъде по-пълноценна и те ще имат по-интересен и полезен живот в годините на начална подготовка.


Също така благодаря на Джуди за подсещането - бих предложила предметите - музика, изобразително изкуство, физическо и домашен бит и техника да не бъдат оценявани. Да бъдат със статута на студентските зачоти - да има проекти, задачки и т.н., но в никой случай да няма оценки.
За мен няма нищо по-глупаво и демотивиращо за едно дете, от това да му поставиш 4 по рисуване / дори и да не рисува добре по критериите на преподавателя/ - как да седне да рисува това дете с желание после?! Или пък да има 3-ка по музика - и кой моля ви дава тази оценка?!! Може би музикант, може би преподавател завършил консерваторията! И защо?! Това е единия от начините да отвратиш едно дете от музиката, като му покажеш, че не я разбира. А за мен - музиката се разбира с душата и не всяко дете, което господ не е надарил с глас или слух е непременно чуждо за музиката, просто не може да стане музикант, а съгласете се това са две съвсем различни неща!

Проблем се явява базата. Ние в 4-ти клас протестирахме, но какво оттова, защото децата ни учиха в таванска стаичка. Директорката каза, че сме много нахални  било писнало от претенциите ни. Ако не се бяха дръпнали повечето родители страхливо, щяхме да пуснем писмо до ХЕИ. В резултат на това обаче, тази година са приели една паралелка по-малко, защото нямат достатъчно стаи. Или само аз така си мисля, защото детето на директорката ще е 4-ти клас тази година и тя си решава проблема така.
Джуди, трябва ми съвет как нал-ефикасно да сигнализирам за всички нередности в това училище, за да спрат завинаги, а не само когато им е изгодно.

Разбирам идеята на целодневното обучение и неговите предимства за родителите, но на мен не ми допада особено. Предпочитам децата да са половин ден на училище и да се подготвят вкъщи сами, защото така ще имат повече свобода за самоорганизация. Физическо и изкуства задължително трябва да има в училище и целта им да е разтоварване, но да не заемат половината ден задължително. Не искам децата да са заедно с останалите деца от класа или училището по цял ден. Вярно, за родителите е всякакъв вид -емко, но искам децата да имат възможност да сменят средата и на всяко място да си имат нови познанства и приятелства. Като цяло съм за по-отворена система, а не затваряне в рамките на училището.

Материалната база е болен въпрос навсякъде. Повече ме тревожи човешкият фактор, методите на преподаване и разпределението на материала.

RadostinaHZ аз именно затова съм структурирала деня така, че ако едно дете се налага да е целодневно на училище по елементарната причина, че родителите му работят да получи добра подготовка, но и да е доволно и щастливо от деня прекаран в училище.
Иначе в случай, че има възможност родител, баба или някой трети да се занимава с него и всички други занятия да се провеждат на други места и сред други хора това безспорно би било плюс. Просто е въпрос на възможности, които при различните родители са различни. Това, което съм описала е съвсем схематично и напълно съм съгласна с теб, че човешкия фактор и тук е решаващ.
Днес попаднах на един блог, в който се дискутират проблеми на образованието - казвам ви шапката ми падна какво правят някои УЧИТЕЛИ в провинцията! Само мога да кажа - хвала на такива хора! От вече 4 годишния ми опит с вече двама ученика, не съм срещала и намек за подобно нещо в Софийско училище.

Сподели с нас.

http://bglog.net/nachobrazovanie/
В раздел начална педагогика имаше презентация на преподавателка от Кърджали поемаща първи клас.
Казвам ви, ако можех бих клонирала тази жена!

Лени, хвърлих едно око и на другите презентации. Аз такива учители не съм срещала.

отворете тренировачно по бълг. език за 1 клас на стр. 63 "КЪРТИЖАБОНЕ"-според вас какво означава няма и в тълковен речник--ето това се учи

Кво е па това издателство? Не ми е попадало това словоблудство.

Гафовете са едно на ръка. Аз се сблъсках с проблем, с който и опитният специалист не може да се справи - неточност в условието. На пръв поглед за голям човек като мен и Вас, не стои такава дилема, но при децата е различно. В учебника по математика за втори клас в условието на текстова задача беше заменена дума с тире, за да се избегне повторение. Но, децата които сега се учат да пишат, възприемат буквално, т.е. тире в математиката е знак минус. Задачата се решаваше със събиране, а децата бяха вадили. Когато попитах моята дъщеря поради каква логика е написала това, тя ми отговори простичко "тук пише минус". Казах това на госпожата и тя сподели, че не е могла да си обясни, защо всички вадят вместо да събират.
Е, кой е този гений, който може да предвиди всичко? Затова е необходим екип от специалисти, включително и психолог. Не сте ли съгласни с мен?

Вие колко време отделяте на децата си за учебен материал? Ако ходет в занималня, там не се ли справят с всичко?
Аз не съм се занимавала, освен в малкото случаи когато не й е било съвсем ясно. Госпожата си вършеше страхотно работата.
А от моите студентски години знам, че децата трябва да могат да се справят сами и домашните не са за родителите.
Разбира се, сега когато материала става повече, по-често я проследявам. Опитвам се да й помогна да бъде повече самостоятелна.

За учене време отделя детето, не аз.
Занималнята за мен е нещо, без което ако имам /а аз имам/ избор определено бих предпочела да минем. Предпочитам допълнителни и по- различни занимания за следобедите. Самостоятелността се развива своевременно без занималня. Лично аз имам избор, както вече писах, не съм прекарана и мога без нея, така че претендирам за обективност на мнение по този повод.
Детето се подготвя само от ІІ срок на І клас, като до края на ІІ клас сме имале къде повече, къде по- малко проблеми, но важното е, че влезе в час и от ІІ срок на ІІ клас е само на самоподготовка.
Аз, обаче, винаги преглеждам направените домашни и допълнително дадените от мен задачи. По "Околен свят" съм изпитвала да ми разкаже какво е научил от новия урок и му задавам въпроси от стари уроци. Безсмислено е да се дават задачи, без да се провери изпълнението им, да се отстранят и дискутират грешките. На него времето за учене му е около час до два на ден.
Не проследявам нито по- често, нито по- рядко, а ежедневно.

Децата не ходят на занималня. Нямам точна представа ,защото не е ежедневно. С децата сме се разбрали, ако са на зор и нещо не разбират да дойдат и да кажат. В началото, като бяха първи клас се чувстваха по-неуверени и всеки ден идваха да ми показват какво са писали в училище и какво имат за домашно. Мисля, че това беше по-скоро за тяхно успокоение, защото в повечето случаи само кимах с глава или правех по някоя дребна корекция.
Има и нещо друго - като дойдат да ме питат за някоя задача или нещо друго ми носят учебника и хвърлям по едно око и на материала в другите уроци и така добивам представа какво учат и къде евентуално биха имали проблем с разбирането. Така че съм до известна степен подготвена и мога да реагирам, ако е нужно. Общо-взето досега предвижданията ми са се потвърждавали. При малкия нещата са гладки, защото той от предишната година чува какво и как обяснявам на сестра му и сам проявява интерес да слуша и гледа. Така той научава някои неща предварително.

Но да кажем, че отделям около половин час на дете със сигурност, но понякога е и повече (заради английския, но той е друга боза).

Вече сме 5-ти клас и на пръв поглед учебниците ми харесват. Ако и на втори поглрд мисля така, добре. Но това ме навежда на мисълта, че в начален курс сульо и пульо се хваща да пише учебници, а за по-горните класове се заемат специалисти.

Моя син също е в 5клас,но съм потресена от количеството тетрадки,сборници и тестове които трябваше да купя.Стигнах до извода,че ни замазаха очите с безплатните учебници,но за сметка на това трябваше да купим тетрадки,които ми излязоха 60лева.

Детето ми няма проблеми, защото ..... хммм, аз му предъвквам материала. Но аз определено ИМАМ проблеми. Мисля, че учебниците са написани ужасно. Материалът не се упражнява достатъчно в час, няма ясно обособени теми и уроци. Всичко е една каша, от която се опитвам да извлека нещо полезно, което да смеся със стари свои ученически спомени, за да успея да обясня на дъщеря си що е това "преразказ по картинка" и "преразказ на текст". За математиката изобщо не коментирам!!!
Само и само да се издаде държавна поръчка и да се напишат нови учебници от шурея на баджанака на просветния министър, се съставят уникални учебници и учебни помагала. Те приличат на кръстословица за родители, а не на литература, от която учениците могат да учат сами. Непременно трябва да има преводач, водач в лабиринта на тази ПСЕВДОНАУКА. И тъй като, поради непрестижността на професията и ниското заплащане, повечето учители са абсолютно немотивирани и неподготвени, то тези водачи в джунглата на познанието трябва да са родителите.
Възмутена съм от методите на преподаване и от начина, по който са написани учебниците.

Дайте някаква подписка, петиция или гражданско недоволство, което да подкрепя. Началното училище граничи с малоумието.
Да ме прощават господа министрите. И господа съставителите на учебници.

Боже, ти ме стресна. На нас още не са ни казали нищо. Дъщеря ми е в музикално училище.

Ние вчера учихме да разказваме първия урок по "Човекът и природата". Не е написан много сложно, но ми се наложи да обяснявам това-онова. Ще видим как ще се справяме и с "Човекът и обществото".

Ето как се мултиплицира ефект на степен на образованост у родители и деца. Ако аз, ти и други хора не бяхме достатъчно образовани, че да обясняваме допълнително материала по който и да е предмет, нашите деца трябваше да разчитат само на учебника и учителката. А както е известно, нито учебниците са добри, нито всички учители са способни и готови да обясняват. Много по-лесно е да накараш учениците да "разказват", учейки наизуст, отколкото да разбират материала. И така бавно и славно, дори в един клас или едно училище, децата на по-образованите родители ще са все по-напред и ще се справят все по-добре от децата не не толкова добре образованите родители.

Незнам дали тука е мястото да ревна от методиката на преподаване по англ.ез. Да пишат и да четат без да са учили азбуката и транскрипцията. Много от задачите по мат.са написани без възможност да схванеш логиката, трябва да гадаем майките и да се консултираме по между си за да решим домашните на децата ни.

Не съм забелязала някой да е карал синковеца да чете и пише по английски, преди да са взели азбуката. Първо започнаха с буквите и в училище им заделиха маса ти време. Транскрипцията я писаха първо с български букви, след това- с установените символи. Четенето /за училище говоря, на курсовете карат доста по- бързо/ е отложено за втората година изучаване на езика, както и писането.
За математиката съм с много добри впечатления. В учебника и голямата учебна тетрадка е обяснено всичко /"Просвета"/ и дори на мен не ми се налага да решавам задачи и да пиша домашни, това си е негова работа, която специално по този предмет си свършва още в училище.
Остава да сте попаднали на кофти издателство или учител.

Систамета на Просвета по английски е направо ужасна. Трудно ми е да намеря по-силни думи да изразя некадърността при правенето на учебника и идеята за усвояване на материала. Оказа се, че за да обясня някои основни неща на децата трябваше да извадя моите учебници по английски от времето, когато съм ходила на курсове за възрастни. Това на какво прилича, децата ми да учат по-лесно от моите учебници, в които най-важното е отделено в карета и е достатъчно да се прочете и упражни няколко пъти, за да се усвои! Според учебника на Просвета се очаква децата да правят граматически конструкции в изреченията, но никой не им въвежда тези конструкции като правила. Някак се очаква, че децата спонтанно от 2 примера ще разберат какво е правилото. Дори за усвояването на родния език и граматика децата чуват стотици примери всеки ден с часове, а не 3 пъти по 45 минути.

Момичета не се кахърете.Докато до миналата година бяхме в начален курс,беше добре.Сега сме 5 клас и в учебника по математика започват със задачи,които те въобще не са решавали в 4клас,а се водят като преговорни от миналата година.Няма кой да им ги обясни и се наложи ние с баща му и една приятелка да обясняваме.Търсихме помощ,защото не съм сигурна,че правилно му ги обяснихме.Ето ги и преговорните задачи 92-(43-x):8=87,сами си направете извод.А после почваме дроби.

"Просвета" я упоменах само във връзка с математиката.
При нас двете години специално по английски сме с други учебници. Миналата година нейде в края откъм граматика имаше спрягане на "съм", което би следвало да е ясно на дете, взело материала по български. Не беше трудно. Времена не са учили и не са писали диктовки в училище. Преписваха думи с цел усвояване правописа им, но след вземана няколко месеца азбука. Иначе другото форсиране /четене и писане в първо ниво/ е безсмислено. На учителката й беше ясно.
За V клас не знам, това май вече не е "начален курс", като дойде- ще видя и ще го измислим. Като не можем- ще намерим начин. Засега не се оплаквам никак.

НИе изцяло сме по Просвета. Математиката е добре. По български в общи линии е добре, но читанката е ужасна. ЧО и ЧП е пълна скръб. Уикипедията и сайтовете на някои музеи и родителските ни спомени по въпросните науки се превърнаха в наш първи приятели и другари. А още не са купени допълнителните помагала.

На род. срещата още миналата година, а и тази класната си каза в прав текст, че каквито и да са учебниците с ЧП и ЧО се справят децата, чели и четящи и странична литература и енциклопедии. То и при мен беше така. Оня, дето не може да хване още посоките на света и дето новите думи от учебниците са му почти на 100 % нови и неясни на тази възраст всеки учебник ще го затрудни. Ми има деца, дето още не знаят кво е туй химн и че гербът не е стикер от кроасан. 

Английският в училище много ми трови душата. Направо съм възмутена от методите на преподаване.
В първи клас, по български още пишат ченгели и лулички, а по английски започнаха направо с буквите /без да упражняват елементите, нужни за усвояване на графичната система/. То добре, нека учат буквите преди българските, ама към всяка буква има и дума, чиято само начална буква се учи в момента. Ама тази дума се изписва и с други букви, които изобщо не са учени още. Пример - буквичката А, думата apple. Домашното беше да напише 10 пъти apple. Ами като  не е учило още буквите р, е, l, как да се справи детето? Дъщеря ми буквално прерисуваше въпросната дума, без въобще да осъзнава връзката между буква и звук, графично изобразяване на думата и произношение.
По математика често изобщо не мога да схвана какво е условието на задачата.
Мислех, че преразказа ще го усвояват постепенно, като започнат с преразказ по картина и чак след това преминат към пререзказ на текст. Оказа се, че те вече в първи клас били учили преразказ по картина. Къде, питам аз, сте го учили? А детето ми показва един урок, в който има четири картинки. Под картинките зададени четири въпроса от сорта: Какво прави детето, когато се събуди сутрин?, Къде отива после?, С кого се среща там?, Кой го прибира от училище?. И на всичко това отговорено с четири прости изречения, в смисъл, че са съставени от подлог, сказуемо и допълнение, плюс някой друг съюз или предлог за разкош. И под това чутовно умотворение поставена оценка "Браво!? и подпис на госпожата. Явно тя е оценила познанията на дъщеря ми областта на преразказа като отлични, сметнала е, че детето ми е усвоило всички тънкости на преразказа по картинка /както и останалите деца в класа/ и сега, в първите дни на втори клас - тряс! - преразказ на текст. Гледам преразказа на дъщеря ми и, освен няколкото изпуснати гласни, нямам други забележки. "Брей!" - викам си аз, - Толкоз да ми е умно детето, такъв хубав преразказ на приказка да направи!" Пък после гледам в учебника - първо е приказката, а после мострен преразказ, който само е трябвало да препишат в тетрадките си.
Е, не ги разбирам днешните методи да обучение и туйто!
Добре, че с таткото поне сме ходили на нормално училище навремето, та да се сетим как да обясним материала на децата и какво допълнително да ги научим, за да им е по-лесно и по-ясно.
Едно мога да кажа - съставителите на учебници са магарета!

baibibi , имам чувството,че живеете в друга държава.
Не се ли учи в обикновеното училище първи чужд във ІІ клас? По това време децата вече са овладели и ченгелите и луличките, та и буквите и са правили диктовки по български език. Не случайно писането и четенето по английски е от второ ниво и в школата. Първата година и в училище и в школата се учеха букви, произношение, свързваха най- прости думички с картинка и т.н. След овладяване на това /което бе към Нова година/ се премина към думички. Едва сега, в ІІІ клас и следващо ниво в школата вече говорим за четене и превод на по- дълъг текст и за диктовки.
Преразказ по БЕЛ са правили на приказка, да, но по картинка- още не. Едва сега в ІІІ клас говорим за съчинение и истински преразказ, вкл. и по картинка и то гледам на "Просвета" иде къмто ІІ срок.
По ЧП и ЧО г-жата изрично заяви, че не очаква 8- 9 годишни да преразказват урок. Препоръча изясняване съдържанието на специалните термини към всеки урок и ученикът да се научи да ги обясни със свои думи, за да може отново къмто ІІ срок да ЗАПОЧНЕ да се учи да разказва научен текст, което обаче става само с богат и точен речник. Препоръча и на този етап задаване на въпроси към текстовете и старание на детето да отговаря поне на тях с пълни и верни изречения.
Иначе става напусто препускане по материала, което не носи полза никому, още по- малко пък децата ще научат нещо.

В нашето училище започнаха с първи чужд език още в първи клас и беше точно така, както го описва Байбиби. На всичко отгоре започнаха направо с четенето от втория урок. От пети ще въвеждат втори чужд. Училището ни е съвсем обикновено и се кара по задължителната програма.

От V клас втори чужд- да, но в І- да не е било СИП или ЗИП?
Гледам по НАРЕДБА № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование- първи чужд е ІІ клас, другото може в І, но като ЗИП. На нас ни предложиха, но не ни препоръча класната именно с оглед на неизработени навици за писане, четене, разбиране на писмен текст и т.н., та заложихме още тогава на ЗИП БЕЛ и ЗИП математика. То си е безсмислено така да се "напредва" по чужд език.

Има една учебна програма, но пак е за ЗИП:
http://bglog.net/ClientFiles/223f8416-00db-4d2c-b5cf-bd694fd12b2 … B%D0%B0%D1%81.doc

Всички първи класове, независимо дали са ЗИП или СИП английски, български и математика, имат еднакъв хорариум по тези предмети и учат по едни и същи учебници. И всички учат задължително английски по тази смахната система, която вече описах.
Училището е най-обикновено, просто едно квартално училище.
Децата на много мои приятелки, които учат в други обикновени квартални училища, също изучават английски по тази методика от първи клас. И горките майки, които не знаят английски, се принудиха да запишат децата на алианс, та поне малко да си помогнат за матерала в училище.
От първи клас започнахме с частните уроци!
За втори чужд език още не знам нищо.

И аз съм изненадана. Започнаха английския от първи клас, 2 пъти седмично. ИЗобщо не са ни питали за английския, дори не знаех, че е трябвало да питат. Също от първи клас имат БЕЛ-ЗИП и ДБТ-ЗИП. Във втори клас имат по 2 пъти английски, а зиповете са същите. От трети клас имат по 3 пъти седмично английски, и зиповете си останаха са същите - БЕЛ и ДБТ.

Че за ЗИП не ви ли карат да подписвате заявления? Ние още от началото подписваме на едни листове.

Да, ние подписваме.

И ние подписваме, но има упоменати само два зипа. Практически няма какво да избираме, защото няма избор. Мен тези предмети ме устройват - българският е все пак родният им език и трябва да са по-компетентни, а ДБТ е творчески предмет и развива въображението, фината моторика и е като почивка от другите предмети.

Аз пък втора година се възмущавам, че нямаме СИП.