Проблем - малки и по-големи деца заедно на детската площадка?!

Ами наистина е проблем,но не мога да очаквам децата да пазят моето.
Все съм на площадката.По тази причина вече и на кафе не ми се сяда.
А пък,че никой не прави забележка на агресивното си дете е друга тема.

Да, може би трябваше да кажа и,че през цялото време съм там до него,защото ме е страх дори да се обърна!

Разбирам възмущението ти, но това е положението. Не можеш да очакваш околните да се грижат за детето ти. Разрешението е много просто - или не го водиш на тази площадка, или го пускаш само, ако не е пълно с деца и стоиш до сего. Възрастните не са по-различни от децата.

Аз откакто съм родила един път на кафе не съм седнала - все по детето ходя! Ако видя, че не е безопасно мястото, накъдето сме тръгнали, сменяме посоката и това е. Все пак важното е децата ни да са здрави и щастливи, а не обидени, ударени и ядосани. Ние сме тези, които трябва да ги пазят, а не другите - още повече децата, защото те са си деца. А възпитанието е отделен въпрос.

да, случва се, за съжаление.
всъщност сигурно винаги се е случвало, но нямам спомен от детството по този въпрос точно.

аз лично имам няколко набелязани места, на които в определни часове не ходя, защото там са майки с по-големи деца, които се държат агресивно и  предизвикателно към по-малките. причината за това е, че се чувстват сигурни в поведението си, защото майките им през това време седят на кафето и се стараят задниците им да залепнат със столовете, в резултат на което дори не обръщат внимание на конфликтите, пък камо ли да вземат отношение.
след като видях, че няма начин да повлияя на децата, просто смених мястото. не е най-доброто решение, но е някакво решение.

Всеки ден сме в това положение, особено в следобедните часове, когато по-големичките не са на детска градина. Няма начин, на всички деца им се играе, всички се забавляват според възрастта, 5-6 годишните тичат и се гонят, между тях 8-10год. правят слалом с колелета. Ставам разногледа и се прибирам след това скапана в нас.
Няма вариант по-големите да пазят по-малките, просто не става. Няма вариант и родителите на самостоятелните деца да тичат след тях за да не би да блъснат по-малко дете.
Аз си го пазя детето, правя забележки (ако се наложи) или сменям мястото.

Гневна - Никът ти днес много ми подхожда......... Аз също не сядам за да пия кафе,отивам там заради детето си,тук в моя квартал няма градинки,нито площадки,невероятно но факт.......... ,има само две кафета с детски кът,там ходим.Не разчитам някой "батко" да ми пази детето,но не разбирам защо нарочно се опитва да го удари?Има и много деца,които са дружелюбни и пазят по-малките,поздравявам родителите,които са успели да ги възпитат така!Дано и аз успея с моето!

iviche

Нали не очаквате по- големите деца да не играят на площадката, само защото има бебета на 1-2 години там?!
Дъщеря ми има приятелче, с една година по- малко. Колкото и да се опитва, не успява да предпази детето от игрите си.
Когато на площадката има по- големи деца от моето, си отварям очите на 4. Това е положението- и моето, и чуждите деца имат право да са там. Правя забележки понякога, но в никакъв случай не си мисля, че от една забележка нещата ще се променят. Всички са просто деца. И играят.

Има проблем,ако ние сами не си пазим и контролираме по-малките деца.Моите синове винаги се бутат при по-големите,по-интересно им е.Аз все пак сьм "на нокти"

Пазя детето и се съобразявам да не пречи на по-големите.

Всички деца минават през проблемите с 2.5-3.5 годинишните, няма начин. След 1 г. и твоето дете ще бъде на толкова, тогава пак ще говорим 
Като стане на 4 г. вече няма имаш тези проблеми. Търпение.

Това е детска площадка - никой на никого не пречи,всички са деца и и мат право да са там,въпроса е всички да се съобразяваме,нали?

Ще си допълня постта,че станаха много.Извинявайте ама тези уж "големи деца" са там със своите майки,които поне се предполага,че ги наглеждат,ама да бутнеш нарочно детето два пъти да падне и да го изблъскаш от люлката превличайки вниманието на всички останали но не и на въпросната майка, е това не мога да го разбера.

За съжаление площадките са малко и няма как да се разделят по възраст. Аз гледам да я насочвам в правилната посока, за да не се пречка на големите. Е, от време на време я бутат и удрят, но за сега без особени поражения. Между другото не винаги може да се реагира адекватно. Наскоро дъщеря ми изведнъж хукна към люлката и съответно беше ударена и падна. И двамата с баща и бяхме абсолютно неподготвени, въпреки, че бяхме на 20 см от нея. Детенцето, което се люлееше на люлката не беше виновно изобщо, въпреки че според мен се люлееше доста силно (беше и цялото в рани и синини, та явно доста е падало). При нас проблема е като се появят много големи деца, защото те си се настаняват по люлките и пързалките и не можеш въобще да ги поместиш. Има и едно много едро и голямо момиче - (тя е към 1,70м и доста тежка) и част от счупените люлки и стъпала са нейно дело, просто е много тежка.
Но все пак нямам нищо против да се събират различни по възраст деца, просто все още гледам да съм близо до площадката.

Не бих разчитала дете на 2.5 - 3 г. да се съобразява.
Единственото решение е, когато има по-големи деца да стоиш близо до детето си, докато стане по-голямо.

Забелязала съм, че "бебетата" обожават да се навират при по-големите деца, а на тях пък им е досадно.

Общо взето и аз съм неотлъчно на площадката до дъщеря ми. Когато някое по-голямо дете (особено на пързалката - а на единствената що годе читава площадка в Надежда пързалката е над 2 метра висока), та когато някое дете безпричинно блъсне, щипе, удари, ритне и т.н. моето дете, правя забележка на момента. Ако се намеси родител, който да направи забележка също, аз млъквам, защото няма нужда от толкова конско.

И не мога да очаквам по-големите да пазят или да се съобразяват с дъщеря ми. То хората по улицата понякога не я виждат и са на косъм да я бутнат, та какво остава за децата. Очите ми са на толкова, на колкото мога, правя каквото мога и това е. Така или иначе децата ще трябва да преминат през това, за да се научат да се пазят сами.

Притеснявам се по-скоро да не съм свръх-протективна и дали не се меся излишно много дори в ситуации, които не застрашават някое дете. Но забележки не пестя, когато ми се струва, че се проявява излишна агресия и отсрещния родител не реагира. Естествено никого не задължавам с мнението си.

Стига с тези притеснения за свръхзакриляне. Много американски книжки за отглеждане на деца четете. Ако и нашите детски площадки и стоки за деца станат обезопасени и достатъчно на брой, че да може децата да имат пространство и ако изобщо отношението между хората днес не беше толкова просташки-агресивно, може би щеше да има смисъл от опасението за свръхзакрила. И още едно от "ако-тата" - тук не живеем в къщи с райграс и люлка в двора, че да оставим децата да играят безгрижно.
НО в момента животът ни е такъв и американските книжки работа не вършат, сещате се защо.

Не съм съгласна. Аз също се прибирам скапана от разходка със сина ми, поради простата причина, че винаги съм нащрек и наблизо. И понеже детето ми е от буйните, винаги, когато го виждам да се запътва към някое по-малко от него, отивам и го карам да отиде да си играе с дете на неговата възраст. Обаче, той вместо това, отива да си играе с по-големите, където, както се сещате, бива посрещнат с репликата- "Аре дребен, разкарай се". Има две-три деца, негови връстници с които се заиграват добре, но уви, не винаги се засичаме с тях в градинката.
Може би, тук е мястото да спомена и за една случка. Южният парк. Пускам детето си в надуваемият замък. Вътре имаше две момченца, малко по-големи, около 6-7 годишни. Скачаха, блъскаха се. Помислих си, че трябва да извадя моя, обаче видях, че внимава и ги избягва. Продължих да стоя като караул и не изпусках от поглед детето си, с готовност веднага да го изкарам от там, ако започне да се блъска с по-големите. В следващият момент виждам една майка, която решава да пусне дъщеричката си, към 2-годишна вътре при "хуните". Преди да си отворя устата, човека, който отговаряше за съоръжението й каза да не го пуска, защото вътре има по-големи деца и то може да бъде наранено. Майката му направи луд скандал. С какво право нейното дете не е допускано вътре.  Казах на сина ми веднага да излиза и си тръгнахме.
Е, кажете ми, кой очаквате да пази децата ви, ако вие сами ги набутвате там, където не им е мястото?
Докато малкият беше бебе, обожавах разходките. Сега не ги понасям. 

Съгласна съм с Никол и Тарталета 
Когато дъщеря ми беше на тази възраст, не се отделях от нея и на сантиметър и то не само, за да я предпазя, но и за да предпазя другите от нея, защото беше доста агресивна и посягаше, включително и на по-големите.
Сега не ставам от пейката и само я следя с поглед. Всичко с времето си...

направо ще падна
площадките са за всички деца!и малки , и големи
 НО ти си длъжна да си пазиш детето
аз имам две деца на различна възраст, имали сме инциденти и с малки, и с големи деца
едно бебе охапа дъщеря ми от радост, ама щеше да я остави без част от устната за малко- не съм пускала тема за агресивните и малоумни бебета обаче, защото ми е ясно че с децата стават такива инциденти, независимо от възрастта
площадки с люлки избягвам отдалече, защото не е безопасно дори и за големите

Т.е., ако правилно съм разбрала моята почти 4 годишна дъщеря няма място на детската площадка, защото може да блъска и бие другите по-малки деца?!

1. Защо някой майки на по-малки деца си въобразяват, че 3-4 годишните са вече мнооого големи и напълно съзнателни хора?
   - гледам умно и кротко дете, което никога не се бие, но не мога да кажа, че все още осъзнава на 100% абсолютно всичко. За това, стоя до детето си на площадката.

2. Защо се получава така, че деца на по година и малко тичат сами и буквално безпризорни из площадките, докато майките им пият кафе на някоя пейка, и съответно често биват бутани, избутвани и блъскани, кога нарочно, кога неволно от други деца?

3. И защо доста от майките на по-малки деца си мислят, че останалите са им длъжни с нещо?
    - за пример мога да дам майката на новородено бебе, която крещеше из кварталната градинка, че децата пречат на спящото й бебе или майката, която ми се накара, че никой не помага на сина й /на около 1 г./ да се качи на пързалката, докато тя пиеше кафе на 5 метра от него.

П.П. Това не е обвинение към авторката!

Айде пак поредният спор и нападки
Пускам темата защото искам да чия всички гледни точки,защото това е първото ми дете и този период е нов за мен и за него,защото имам нужда от информация,а не да ми се карат!

Франческа Салиери И с теб съм съгласна,сигурно ще дойде ден когато и аз ще бъда от "другата страна" с по-голямо дете...

Плодова фея Предполагам,че се обръщаш към мен и за последен път казавам пазя си детето винаги и постоянно .Не ми се спори и не затова пуснах темата!

Мнението ми по въпроса: Градинките са за всички - и малки и големи, но всеки трябда да зачита и да се съобразява с правото на другия да е там!
В нашата градинка има пет-шест фукли с около три годишни деца. Ужасссстттт! И майките , и децата нямат елементарно възпитание. Конкретни примери:
1. Според мен не може едно момиче три годишно да изблъска детето ми от собствената ни триколка и да се намести в нея, а майка му дори не разбра какво е станало щото си лафеше какво е било последното намаление във Фокс-а.
2. Да опазя залъгалката и биберона с вода на детето ми от тези "порастнали" три годишни деца за мен е ежедневно приключение. От майка съм получавала отговор: "Пази биберона на детето, щото моята много да им ги взима от устата и да си ги пъха в своята". На което последва риторичния ми въпрос : "Според теб кой кой трябва да пази?"
3. Редовно децата ходят по малка и голяма нужда на близката полянка до детската площадка в градинката - прилича вече на клозет. Там патешката джапа и моето дете.
4. Редовно ми се случва да обърна внимание на някоя майка, отплесната в лафче, че детето й е в опасност.

Има и едно същество - с голямо  - около 4 г и малко - 1.5г. деца. Онзи ден ми заяви: "Бе на мен 90% от вниманието ми е насочено към едното дете /неразбрах кое точно/, останалите 10% са за другото". Мигах, цъках, мигах, цъках...

Всеки ден се нервя с разходките в тази градинка. Добре, че има две три свестни майки, с които мога да се разбера.
 

И ние сме така. На площадките съм все до нея. На люлки и пързалки-задължително. Откакто се е родила аз не знам какво е да седнеш в градинката с другите майки-като беше бебе не можеше да спре количката, че почваше да плаче, а после като проходи тя все щурее и няма кой да ходи по нея. Та съм главен другар в игрите-децата вече ми дават кофички и лопатки, май ме взимат за огромно себеподобно

Ами детето ти очевидно е малко още за тази площадка, за тези люлки и за тази компания - защо го водиш там? Много ясно, че по - големите големите деца ще искат да се люлеят. Силно. За това са отишли там. Не са отишли, за да ти станат бавачки. Твоя работа е да си държиш детето, което още не може да се пази само и да преценява опасностите и кога къде му е мястото и как да реагира далеч от такива места. Или ти какво, утре ще го пуснеш да се разхожда само на булеварда, пък после ще се оплакваш защо там се движат коли и защо не се съобразяват, че на твоето мъниче му се седи по средата на платната? Ами я вземи си представи ситуацията от другата страна: детенцето е дошло да поиграе, обаче някакъв фъстък постоянно му се бута в краката и не му дава да се забавлява, а майката на фъстъка, вместо да го прибере от теб и да му направи забележка да не пречи, се надява да й го гледаш... Хайде стига, писна ми от майки на бебета, оплакващи се от 3 - 4 годишни дечица и тяхното ужааасно, видите ли, поведение... само след 2 години тук ще цъфне тема "Пазете си бебетата, пречат на децата ни да играят". И аз имам бебе. Но медалът винаги има 2 страни, не се ли замисляш? като не може още да общува, защо създаваш предпоставки за конфликти, като го водиш при по - големи деца?

Айде, плюхме срещу бездомните кучета, колите по тротоарите, сега е време да изгоним и децата от площадките!
За това лично аз мразя да водя детето си на площадката пред блока- свободно клатещи се 1 годишни, бутащи и возещи колички 2- годишни, гонещи се 3-4 годишни, каращи колела на възраст от 5 до 15. А пък аз ставам ей така  Не мерси.
След детска градина се пуска два пъти на пързалката и от там хайде на разходка.
Та се чудя, като не ви харесва по площадките, защо седите там?!
Отговорът е защото няма къде и не може да обикаляте по цял ден по улицата и все пак...

Абе ти въобще прочетели темата,или само заглавието?Няма да повтарям по сто пъти всяко нещо,което написах.И на мен ми писна от невъзпитани деца и майките им!Това за katiABV

 
Тъжна българска картинка. Е, може би ако направят глоба за дете, изхождащо се на обществено място - родителя или придружителя да бъде глобяван 100 лв., 50 от които да са за служителя, констатирал нарушението и издал акт, нещата ще започнат да приличат по - като в нормална държава...

Това с ирония ли беше казано.
Когато, детето ми започна да ходи без памперс носех гърне из площадките и в общи линии всички ми се смееха.

Да, прочетох я. И разбрах, че като краен резултат детето ти е било в близост до люлката. И каквото и да говориш после, фактът, че е било там, остава. А щом то е било там, значи ти не си си свършила работата. А не другото дете.

Франческа Салиери, не беше казано с ирония, напротив, съвсем сериозно. И смятам, че си била достойна за уважение, не за присмех. Ако искаме собствениците на кучета - дето са животни все пак, не хора - да почистват след любимците си трябва 100 % от човеците да се грижат за чистотата на града - вкл. от нечистотиите на децата си. Честно казано, много по - противно ми е да срещна човешко лайно (нарочно не използвам "екстремент" или "фекалии") в градинката, от колкото кучешко. Пък било то и от дете.

katiABV родителството не е работа за вършене, то е отговорност.
И дали си родител на дете на 1, 5 или 15 години трябва да се грижиш за него- от това да го нахраниш и облечеш, до това да се грижиш за неговата безопасност и сигурност.
Иначе съм съгласна и го споменах и преди. Ужасно е да се навеждаш и да водиш за ръка прохождащо дете и доста майки след като децата им започнат да ходят стабилно буквално сядат на пейката, а малките се разхождат на воля.
Само, че на една детска площадка пребивават деца на всякаква възраст и с всякакъв характер.

katiABV Моето дете беше на люлката преди въпросният батко лично да го избута от там!!!!!!От къде на къде ?Моето дете има право да бъде на люлката или ти не мислиш така?Да не би площадките да са забранени за по-малки деца?Вече направо глупости се пишат.

Именно това се опитвам да кажа и аз. Площадките не са забранени за никой и, ако твоето дете на 1 г. и нещо и моето на почти 4 играят заедно на тази площадка бих се радвала така както аз седя и пазя моето, така и ти да седиш до твоето. И понеже тук все си мисля, че пишат отговорни родители, проблем няма да се получи.
Лошото е, че наистина има безотговорни родители и на малки и на големи деца.
Важното е да бъдем толерантни, защото и без това градинки в големите градове не останаха.

Елена, ти как очакваше да ти помогнат майките във форума?освен да се възмутят от" големите"деца на 3 г. и да те подкрепят...има безотговорни родители на малки и на големи деца, а на площадките не е безопасно заради люлки, стари катерушки, кучет, боклуци, изпражнения, кърлежи, разни хора дето могат да откраднат детето...някъде в този списък има и деца, с които има потенциална опасност да се спречкат...защото както дадох пример, и бебетата не са безопасни!
Отговорността за децата си е наша
Не оставай с лоши чувства ,но се опитай да погледнеш и от другата гледна точка

Ама много сте интересни! Защо голямото дете избутало малкото? Защото така правят големите деца, затова! Вас не са ли ви избутвали също на площадката или поне пред лавката в училище? Това е положението. На мен като не ми е харесвало големите да вземат люлката, независимо кой е бил пръв на нея, не съм си водила децата там. Очаквате всички да са бавачки на децата ви. Разбирам, майчинско чувство към дете на годинка-две, че и три, но е прекалено очакването и другите да изпитват вашите чувства към вашите деца. В много семейства големите деца действат малките като новобранци, а вие очаквате чуждите да са невероятно загрижени. Пардон, дори не става въпрос за очакване, а направо за изискване.

От поста ти не се вижда детето ти да е било на люлката. Излиза, че просто се е мотаело около люлките, което малките деца често правят - не се люлеят, понеже не могат - нито дори да се качат - но с присъствието си там не позволяват и на другите да се люлеят.

Ако е било на люлката, значи просто си направила грешка в първоначалното описване на ситуацията. Но в такъв случай пък ми е доста чудно как си оставила толкова малко дете да се люлее само... защото никак не бих повярвала, че едно 3 годишно дете е изблъскало бебе от люлка, която държи възрастен човек.

А и как е успяло да е едновременно на едната люлка и пред другата, на която 5 - 6 годишното детенце отчаяно се е опитвало да се люлее, без да блъсне свободно бродещото край него бебе?

До 3 годишна възраст съм била винаги до детето си. Не можеш да излезеш и да си бъбриш с другите майки , когато си с дете на тази възраст и то да се забавлява само. Сега си стоя на пейката и наблюдавам, но се налага и да ставам въпреки, че дъщеря ми е на 6 не мога да съм сигурна, че в игрите си ще предпази някое малко дете. Старае се детето да внимава с малките, но въпреки това аз съм нащрек. А ако съм майка на малко дете бих стояла неотлъчно до него. Има такива моменти по градинките с възрастова разлика, но няма друго какво да се направи освен да се стои до мъничето. Не одобрявам и поведението на родители, които не правят никаква забележка на децата си разбира се.

katiABVДетето ми се мотаеше около люлката,след това се качи на нея,става въпрос за люлка тип гондола или незнам как се казва,ниска е почти до земята и могат да се качат две деца от двете страни,та смятам,че е доста удачна точно за по-малки дечица,отстрани има дръжки.Като се качи баткото изблъска детето ми,не знам дали си представяш ситуацията,бутна го с ръце за да се люлее сам.Събори го на земята.
Всичко си има две страни,в случая се чудя не на поведението на детето а по-скоро на липсата на реакция от страна на майката,но както и да е,ще изчакам и моето дете да порасне,че да може да се люлее на спокойствие!

ами не, не очакваме. особено, когато имаме и по-голямо дете, и по-малко. няма как да ги пратя на две разделени по възраст и интереси площадки.
това, което очакваме е, когато има ...хм,как да го кажа ..... неблагоприятно поведение /да не кажа агресивно/ от страна на някое дете, родителят му да реагира по някакъв начин. независимо на каква възраст са децата. в повечето случай обяснение върши чудесна работа.
когато, обаче площадката се възприема като единственото място за социални контакти, явно това няма как да се получи. тогава търсим друго място.
най-вече, защото не ми е приятно детето ми да бъде ритано по главата от върха на пързалката и след обяснение от моя страна, че така не се прави, да получавам в отговор "така искам пък!" а пързалката я ползват и голямото, и малкото ми дете - тя е на всички.

 ходим с децата на едно кафе, на което има люлки и средната /ползва се от по-големи дечица, на въжета е/в повечето време е завита на лоста от майките на малките деца, за да не се наранят на нея. обикновено голямата ми щерка ме моли да й я развия, за да се люлее. винаги я развивам, след като сме се уговорили, че ще се люлее много леко и ще гледа малките деца, тъй като пространството не е голямо и те щъкат около нея. и все пак няма дъщеря ми да е виновна, ако някоя майка не си гледа бебето /както и аз малката щерка/ и то биде ударено от люлката.
с две думи, ясно, че отговорността си е на родителя.

Съжалявам, не мога да си представя реално ситуацията по простата причина, че изобщо не съм виждала такива люлки. Ако наистина другото дете го е избутало от люлката... да, не бива да се случва.

Чакай малко! Ако си забелязала, но май явно не си, основната ми теза е, че детската градинка е за всички - и малки, и големи, но всеки трябва да уважава правото на другия да е там! Далеч съм от намерението да плюя по някой или да гоня някой!
Да, не ми харесва в нашата детска градинка . Не седя там - издържам максимум половин или един час за да се нагледам на простотийки и се махам, защото си имам къща с двор и детски кът. Но нали се сещаш, че детето  не мога да го отгледам  като вълк единак. За него е необходимо да разбере, че съществуват и други деца - малки и големи, че каката се пързаля, че баткото рита топка и в този порядък...
И аз ще стана майка на 3 годишен хлапак. Сигурно ще се извинявам , ще се карам на белите на детето си и ще разрешавам конфликни ситуации с други деца. Обаче определено няма да бъда безотговорна.

Именно за това говоря и аз.
Независимо колко е голямо детето ти, трябва да си отговорен родител.

Мили мами  , всички писали до сега.

Как една не прочетох да каже: Ами защо не обясни на по-голямото детенце, че не е хубаво да прави така, че мънечето иска да се полюлее, да седнат двамата, пък Елена82 ще ги люшка, да е внимателно, нали не иска да бутне без да иска малкото дете... и т.н. Мило и спокойно!

Не! Всичко, навсякъде, във всяко едно отношение се дели на "мое" и "чуждо" (задължение)! "Аз, аз, аз...", "другите, другите, другите..." Така е за всичко в България, докато е така, такива проблеми ще има всеки ден, навсякъде.  Не става въпрос да възпитавате чуждите деца, не говоря за това. Става въпрос за нормална намеса на възрасен човек, когато деца играят! Не да чакате и корите бездействието на някой друг, не вие да гледате само за вашето, и да корите майката Х на детето Х, вие сте там, на место в момента, ами действате адекватно, като културни, големи хора! Ако погледнете на всяко чуждо дете, като на "свое" и се опитате да разберете, че то не прави нищо нарочно за да навреди на вашето, ако се погрижите за рабирателство, а не отдръпвате все вашето, възмутени от чуждото... то за всички ще е по-добре. Не само на площадката.

Разберете! Не носите отговорност само за личното!! Било то дете, площ или действие.    Докато така се мисли и действа в България нищо няма да е в ред, и само недоволни от другите ще има.

На много хора им е трудно именно това, да погледнат не само чуждото дете, но и чуждия проблем като свой.
Но, като се заговорихме за чужди и свой деца, без да обиждам никого и да се изключвам от това число и аз, голяма част от майките сме заслепени и виждат само и единствено своите деца и техните потребности. А чуждите деца винаги ни дразнят с нещо.
Но, трябва да се замислим за това, че и нашите деца дразнят другите родители.

Като се замислих точно така си е.

Дона Бонбона,

Преди много години, когато моите деца бяха съвсем малки най-наивно се опитвах да люлея по 2 деца на люлката или да обяснявам на по-големите как да се пазят и изобщо се опитвах да постигна някакъв мир и потушаване на конфликтите. Е, в един момент се отказах, защото беше все едно да се опитвам да подквася морета. Не става! Поне в БГ не става! Такова е населението, такива са нагласите - ако кажеш нещо на някого всеки ти се репчи, че го тормозиш него и детето му. Затова още преди да са навършили 3 години престанахме да посещаваме детските площадки, освен ако не е полупразно. Изобщо не ми пука дали децата ми са живяли като единаци. Просто им намерих друга среда и занимания.

 Това, което се случва по детските площадки е много далеч от нормалните отношения - от едната страна е недостигът и опасните уреди, от друга са майките, пушещи, клюкарстващи или люпещи семки, от трета са по-големите деца с колелетата... Може да ви изглежда параноично, но  това не е нормална среда за отглеждане на деца, а среда за отглеждане на агресивни индивиди с просташки уклон. В един момент всяко дете или родител намира подходяща среда и се дистанцира по някакъв начин от местата, където не иска да бъде. Детската площадка не е единственото място, където децата се приобщават към някакви обществени порядки.

Когато ставам свидетел на конфликтни ситуации, в които друг родител не взима страна, се опитвам да се намеся по моему. Може би не е правилно, може би съм свръх-протективна, както вече писах, но това е положението, такава съм. Разтървавала съм деца, които се ритат на пързалката, без да са "мои деца". Но и не мога да не си задам въпроса, след като другият родител стои, блее, вижда и не реагира, дали пък аз не съм в грешка нещо?...

В края на крайщата постъпвам според собствения си усет за превилно, за редно, за обществено-приемливо поведение. Спрямо моето дете и спрямо останалите. Не мълча. Това е.

Родител съм на деца, които са били 2-годишни ! Когато са били на толкова и  аз съм изпитвала това безсилие и съм стояла до тях, колкото и трудно да ми е било с такава ралика ! Но никога не съм си и помисляла да обвиня чуждо дете, никога !!! Може би заради малката им разлика и постоянното напомняне те не си и помислят да посегнат на по-дребно от тях същество, да не говорим за дете. Имат братовчед на 2, когото постоянно пазят ако са заедно с него.
Прави ми впечатление, че има 2-годишни, които от радост ли незнам, но посягат на моите и ги удрят тежичко и винаги съм се чудела на търпението им. Буквално седят и търпят..
Пресен пример от площадката - големият се пързаля на пързалката, след него малко детенце. Той залита да падне и за да се задържи бутна малкото. Леко го перна с ръчичка, за да се хване.. Като се разфуча майката не можах да и обесня какво точно се е случило, не разбира просто  .. А пързалката е висока, тя седнала и дали гледаше какво се случва не знам  .. Но той след това дълго време се чувстваше виновен.

Ха, точно такава ситуация имах преди дни. Люлея сина си на люлката. На другата люлка до нас се люлее 3 годишно момченце. Идва до нашата люлка едно момиченце, пак около 3 години и застава отстрани.  Без да чакам попитах детето дали иска да се полюлее, само че бавно заради бебето. Отговори ми, че не  -  иска да се люлее силно и синът ми да става от люлката, а аз обясних, че не може, да ни изчака. Тогава детето както беше отстрани се хвана за едно желязо от страни на съоражението и започна с крак да рита по седалката , там където се беше хванал сина ми.  Пак със спокоен тон му казах, че не бива да се прави така, защото може да нарани детето ми. Междувременно бабата на момченцето от съседната люлка го покани да се люлее при тях, на което момичето заяви "Да, ама аз него не мога да го ударя!".
Бащата на въпросното момиче си седеше на 5 метра от нас . Видя и чу цялата ситуация без някаква реакция. В крайна сметка проблемът в бъдеще ще си е негов, не мой.

За дъжалиние такива родители никак не са малко.

Да, почти всеки ден.........само дето по-голямото е брат му 
как се справям не ме питай...

Да проблемът за в бъдеще ще е на бащата, но защо трябва да се оставят децата да малтретират по слабите. Този проблем по късно ще е не само на бащите и майките, но и на обществото.

Проблемът ще е колкото на родители на въпросното дете, толкова и на нас като общество.
Защото, това дете е негово, да, но е и част от средата, в която ще живеят нашите деца.

Пак стигам до извода, че гледаме само нашите деца, а чуждите ни интересуват, само, когато се възмущаваме от тях.

Е според теб в ситуацията какво следваше да направя? Да ида до бащата и да го разтреса да си отвори очте? Най - много някой шамар да ми лепне.

Можеше просто да му напомниш по тактичен начин, че все пак е с детето си на площадката, а не сам.

П.П. И ето пак, какво да направя, ако направя това и това ще стане така и така. И всъщност защо да правя нещо изобщо, като просто е по-лесно да се възмущавам от невъзпитанието на чуждите деца и безхаберието на техните родители.
Липса на гражданско съзнание- малко по комунистическо прозвуча, но е така.

Вече съм се отказала да търся гражданско съзнание. Все още сме в периода на първоначалното натрупване на капитали и оформянето на социалното разделение с всички негови характеристики, включително и отношенията между хората на детската площадка, магазина, на работа и т.н. За себе си разбрах, че не мога да очаквам гражданско съзнание и позиция при положение, че важат правилата на прецакването с единствената цел постигане на власт, пари или каквото щете допълнете в тази категория. Не може болшинството от хората да мислят, че човек за човека е вълк и в следващия момент да си подават ръка и да търсят разбирателство. Няма никакви предпоставки да е по-различно. Дори ме е яд на себе си, че все още се ядосвам и като че ли не мога да се разделя напълно с надеждите си за по-различни отношения. Не мога да превъзпитам нито родителите, нито децата, а единствено да вървя по моя път.

Моето две годишно дете не играе никога само на площадката. Ако се люлее- люлея  го аз, ако е в пясъчника- аз съм там, ако се пързаля- стоя до него  и наистина не ме интересува дали някои го възприемат като свръх- закрила и колко страшни последици ми чертаят. За мен до две годишна възраст детето ми е бебе, до три- почти и аз съм до него. Ако не аз съм на "смяна" до него е възрастният, който се грижи за детето. С големия ми син процедирах по същия начин и хич не съжалявам. Започна да излиза сам на 6 години и малко и се справяше /и се справя вече две години/ сам добре и с по- големи от него. Знае, че има към кого да се обърне, ако е налице проблем, особено с по- големи. Меся се, да, и хич и не мисля, че греша. На големи деца не се карам, разправям се с родителите. Често казано до сега не ми се е случвало да няма ефект. Ако няма- определено ще се оплаквам и ще търся защита от където е нужно. Не търпя гаменоря- нито хлапета, нито възрастни.
Не мога да влияя на възпитанието на чуждите деца, още по- малко на техните родители. Длъжна съм да си опазя децата и го правя.
Децата на 3, 4, 5 години също са още малки и никога не мога да разчитам, че няма да наранят моето, дори и без да искат. Често по- големите деца не обичат малките да им се навъртат наоколо /разбирам ги/, някои са по- груби, не мога да разчитам на това какъв ще ни е късметът с поредното по- голямо дете. Малкият не го оставям да го гледа дори 8- годишният му брат. Не му е работа /на по- големия/, не мисля, че е нормално. Възрастните сме за това.

Напълно нормално е на детската площадка да играят деца.  Имаше пусната тема за спазването на часовете за почивка и за това, че едно дете тропало с колелото си и хората не могли да спят, неещо подобно беше...Значи-искаме спокойствие в домовете си, ама ако може големите да не тичат по площадката, защото могат да бутнат по малките.
Това никъде го няма.
Пиша от позицията на майка на две деца на различна възраст.За сравнение от долу в подписа.
Това разделение на площадките няма да стане, защото все някой ще бъде ощетен, ами родителите с по две и повече деца?Ще трябва да си наемат гледачки, че да не им е ощетено нито едното нито другото от към игри навън!
Нормално е до 3 годишна възраст да си до детето си и да реагираш адекватно в тези ситуации.За това майчинството е 3 години-мисля.Така, че стоиш до детето и като видиш, че става опасно се изнасяш.По-добре ревящо дете, отколкото ударено и ревящо. 

silrai Хубаво е да се прочете цялата тема ,преди да се размахва пръст 



Общо взето нещата са ясни,стоим си до децата и правим забележки когато се налага,за да могат някой спокойно да си пийват кафенцето........

Елена, мила, аз не размахвам пръст.Извинявам се ако така е прозвучало.   
Просто такива са ми вижданията по въпроса.  Е, ясно е, че все ще има недоволни, ама какво да правиш.Важно е децата да са живи и здрави!

  Така е!Това е най-важно! 

  Не, Елена82, не би трябвало това да е причината. Надявам се това да е хумор, а не ирония.  Но просто, колкото и да се грижи всеки за собственото си дете, и да игнорира чуждото, (или само да го кори или му се кара), някой ден своето и чуждото, все някак си, някъде ще се сблъскат. И ти вече няма да си наоколо за да отдръпнеш своето. Нали сме единодушни, че не може всеки да се грижи само за своето (каквото и да било то), а да игнорира общото. Не фукционира просто. Нали всички знаем, че примерът е важен. Този който даваме на собствените си деца, и на който толкова държим. Защо не и към чуждото дете? 

Но може би написаното от RadostinaHZ е колкото тъжно, толкова и вярно. Не бива да се чудим тогава, защо нещата не вървят. Защото няма някакви общоприети и наложили се норми, няма интерес, простиращ се извън "собствената оградка". Може би трябва още време за да осъзнае българина, че докато всеки убедено е прав за себе си и дърпа само за и към себе си, общото ще страда. А ако не започнем от децата, от какво? 

Явно сме попаднали на площадка с предимно свестни родители Познаваме се, не ми се е случвало някое дете да удари моето или умишлено да го застраши.
Вчера обаче я извадих предсрочно от батута в парка. Не стига, че имаше много деца на него, ами и продължаваха да пускат и то големи, заедно с малките. Един див батко 2 пъти я удари, аз му направих забележка, като втория път се скарах и на жената, която явно само прибираше парите на родителите. Така и не разбрах с кого беше това дете, никой не дойде да му каже да внимава.
Почвам обаче да си мисля, че не й давам добър пример, като я махам. От една страна искам да я пазя да не й се случи нещо лошо, от друга обаче да не я науча да бяга от проблемите  Мъжа ми й каза, като я удари някой, да удря и тя. Бях ядосана и аз й казах същото. Дали обаче е правилно....?

Рядко имаме възможност да отидем на люлките.....,но когато минем от там все някой бебок ще се залепи за нас
Винаги се съобразявам ,от факта че детето е малко и не може да се пази,пък и моята палавница все още няма 100% чувство за съхранение......
Това лято ,пред бунгалото където почивахме имаше люлки,е голяма радост беше за детенце,че ще може да си поиграе на воля(нямаше други малки деца).
Та... нас ни отнесе кака на 14 години с люлката -директно през кръста(паднахме по очи,добре че от долу е трева).....,носихме синини доста време и от тогава може да ви се стори параноично,но въпреки че нямаше деца и люлката беше пред вратите на бунгалото ,отново плътно с детето ......

Била съм винаги противник на удрянето. До тази година не разрешавах на дъщеря ми да посяга. Но ми омръзна да реве, че са я ударили. И аз като мъжа ти и казах- Щом те удрят удряш и ти! Не е добро решение, но щом майките на побойниците си стоят спокойно и не реагират по никакъв начин няма друг избор просто. Марти никога не удря по малки деца дори и да я ударят, ухапят и т.н. За това сме говорили много в нас. Измества се от мястото си и толкова. Но си има големи деца, които са си лигави и агресивни и не може да млатят наред, ето  такива съм и казала да удря.

четох мненията и не сам съгласна с някои маики.и техните деца ще пораснат .моя син е на седем играе в градинката като всички.тича скача бута се понякога се бие нормално за тази възраст. никога не го оставям сам.казвам му да пази бебетата и по малките но понякога олисани в играта се случва да бутнат или ударят някое дете .тогава започват едни разправии грозна гледка.ами случват се тия неща и те са деца и на тях им се играе .много често се кара със приятелите си за някакви техни си неща но ние маиките не се намесваме винаги.трябва по някога сами да се оправят.това не значи че сме безотговорни и ги оставяме да правят каквото си искат.друга тема е че има маики на по малки деца които си сядат на пеиката детето си ходи навсякъде а като го бутнат почва да крещи че нашите били невъзпитани ами като не може да се пази само ще стоиш до него .не винаги по големите са виновни.

Аз лично не съм имала подобни проблеми защото винаги съм била плътно до него. Миналата година обаче бях свидетел на една случка. Действието се развива в кафене с детска площадка. Една баба люлееше  внучето си (доста голямо дете но с проблеми). Една майка седнала на най-отдалечената маса и пуснала едва проходилото си дете да обикаля само по масите и на площадката. Аз седях точно до люлката и видях ясно всичко. Бабата не люлееше силно люлката но и не разбра кога бебето се появи от някъде и удари детето по главата. На площадката или в кафенето всеки носи отговорност за детето си и не можеш да очакваш от другите да ти пазят детето. Не можеш да очакваш, че ще седнеш на кафе спокойно и всички деца ще треперят да не бутнат или ударят твоето. Игрите на по-големите деца са по-бурни и те не могат да се съобразяват .

Точно за тези люлки съм се замисляла и съм обсъждала въпроса с други родители. Значи зоната с люлките на всяка площадка е ясна. Вижда се какъв е махът на люлката и съответно- зоната, която е опасна за обикаляне, особено за едно бебе или съвсем малко дете. Значи този, който люлее люлката за мен не е отговорен за децата, които щъкат в опасната зона. Той дори често не може и да реагира своевременно /да спре веднага люлката/. Родителите на бебетата и малките деца следва да са до тях неотлъчно, когато последните играят на площадка с люлки или други съоръжения, от които могат да паднат или друг да ги нарани. Това именно за мен е причината, да не оставям две годишното си дете само никога на площадката. В този ред на мисли се чудя на гледащи малки деца, правещи забележка на люлеещи се да се люлеят по- слабо или на играещи други деца да не се премятат по катерушките или да не се състезават по пързалката.
Дори и да няма нито едно друго дете не съм сигурна, че то няма да падне и да се удари лошо от люлка, пързалка или катерушка.

Синът ми е на пет години. До скоро не беше фен на люлките, но напоследък се научи да се засилва сам, и може да се люлее с часове. Докато той се люлее, аз обикалям като квачка около периметъра, за да отклонявам засилили се натам бебета  На всички е ясно, че прохождащите деца са като свободни електрони - движат се безцелно във всички посоки, сменят си целта за части от секундата, и никога не можеш да бъдеш сигурен къде ще ги отведе ентусиазма... Но дали всъщност е ясно на всички???
 

Очевидно е, че не е ясно. 
Тъй като обаче поне за мен това е ясно си стоя до хлапето, понеже то, очевидно също, не може да преценява и да се контролира, а не мога да искам това и от деца, които са само с 2-4 години по- големи от него. Даже и да видят едно такова, като моето, бебе да се отправя към вече засилена максимално люлка как ще успеят да го предпазят- не мога да си обясня.

Точно  тези майки крещят по другите деца и родители, защото им се нарушава спокойствието може би

Вярно е, че игрите на по-големите са по-бурни, но не е вярно, че не могат да се съобразяват. Ива засега е от малките, но като види бебе, не се бута в него, а го заобикаля и то от по-далеч. Все пак сме на детска площадка, не в пущинака и трябва да се съобразяваме и с другите.
Винаги съм плътно до нея, защото не очаквам някой друг да я пази. Но умишлено да скача 3 пъти по-голямо дете върху нея и то повече от веднъж, вече не е нормално. Още се чудя как не се качих и аз на батута, за да му плесна един  Удари и други деца - не само моето....

Tani4ka_04 И аз точно това се опитвам да обясня,защо го бутна два пъти на земята,защо умишлено го изблъска от люлката,пред мен?


Стига вече едно и също се пише.............. Не говорим за ситуация в,която аз пия кафе а детето ми отива и се закача с големите люлеещи се деца!Говоря зя съвсем друго нещо,винаги стоя до него но понякога дори аз не мога да реагирам достатъчно бързо,явно.......... ,много ясно,че няма да се карам ако детето ми отиде и само се закача или "пречи" на по-големите,и пак повтарям проблема ми не е пиенето на кафе!

ако има много деца на площадката, все още съм близо до нея. не смея да я оставя, особено ако има разни неща за катерене. не понасям големи деца, във възрастм в която разбират какво правят, но се блъскат, защото на никой не му пука. обикновено правя забележка един-два пъти, но ако продължават, питам кпи са родителите. правя скандал. както всички казвате, площадките са за всички. следователно не е редно едно 7-годишно дете да блъска моето от пързалката без да си изчаква реда. никога не съм си тръгвала от площадка заради това, но други са си тръгвали заради мен  както аз гледам детето ми да не удари някой по невнимание, така и другите родители да си следят отрочетата.

ама не, гледам майки захапали цигарите на накоя пейка си лафят, а децата им блъскат другите такива направо ми идва да ги стрелям

вбесяват ме и други, които взимат играчките на моето въпреки протестите й. детето сигурно не може да се коригира само, ама къде е майката в това време? пуши. как една не видях да чете книга, та да й простя невниманието

Това с люлките и опасния периметър би могло да се реши, като се поставят някакви елементарни нисички оградки. Колкото да спрат блуждаещите деца и бебета. Ама струва пари все пак.

Истината е, че люлката е опасно съоръжение. Падала съм от люлка, удряла ме е люлка и колкото и да се ужасявам от мисълта, смятам, че това се случва с повечето деца и вероятно ще се случи и с моето Безумно е да се смята, че люлеещият детето или то самото (ако е по-голямо) може да спре и да предпази друго дете. Според мен разумният компромис е да насаждаме в децата си "здравословен страх" от люлките, както и към колите например: "Не ходи към люлката без мама", "Не пресичай, без да ми дадеш ръка" и подобни, повтаряни до отмаляване с придружаващите ги обяснения какво, къде и защо може и не може.

Chatte Noire, опитвах да чета книги миналата година, докато дъщеря ми беше бебе, ама не се получи. Все се случва така, че като нося книга, се съдира да реве, а като забравя - спи кротко в количката по 3 часа Пусти закон на Мърфи и се отказах. Сега не мога да отделя очи от нея, за да чета. 

Ами и за прекомерно агресивните по- големи деца писах- говоря с родителите. Дори ми се е налагало да ходя по къщите им, защото дете над 6-7 годишна възраст почти не съм виждала с мама и тати на площадката.
Хубаво е това с оградките, но действителността е такава- ами няма ги. Като ги няма аз трябва да компенсирам липсата им.

На мен изобщо не ми се вижда нормално децата да падат от люлките или да бъдат ударени от люлка. Какво означава това примиряване? Истината е, че изобщо не трябва да има опасни съоръжения на площадката. Но докато родителите и децата са готови да използват опасни съоръжения ще има и нещастни случаи и никой няма да си направи труда да монтира по-безопасни. Нали така или иначе площадките са малко!?

Люлките с въже или други подобни материали са по- безопасни, защото са по- леки и при удар все пак въжето обира малко от удара
Металните стари люлки са изключително опасни, при удар просто е ужасно.
Също е по-малко опасно падането от люлка, от удара с люлка, по главата особено(това все пак най- общо).
Освен това има едни много хубави настилки за детски площадки и т н , или поне тревичка да има около съораженията, ама ...

До нас направиха нова детска площадка. Люлките са олекотени, не са железни, настилката е от тези, които омекотяват удара. Но специално този тип  люлки с въже или верига не ги одобрявам, защото са много опасни за люлеещите се деца. Имат само дъска за сядане, но не и на гърба. Доста деца падат от тях. И моето падна назад и на главата си. Има деца със  счупени ръце, въпреки, че настилката е добра.

Moите деца са от вече порасналите.
Всяка вечер след градина ходим на една и съща площадка.Разбрали сме се с майките на няколко приятелчета на децата и се чакаме там.Нали се сещате какво става,когато се съберат десетина 6 годишни.
Постоянно повтарям да внимават,че има малки деца,но и те самите са деца.Гонят се,тичат по стълбите на пързалката,блъскат се,забавляват се.Не мога да накарам детето си да не тича,да се качва по стълбите със скорост една стъпало за 30 секунди,да не виси на лоста защото малките гледат и искат.Да не се качва по дърветата /което правят често/,да не се боричкат.Неприятно е,но положението е такова.
Всички ,които сме вече с пораснали дечица сме минали по този път и знам какво е,но нищо не мога да направя.Не мога да очкавам от 6 годишната си дъщеря да не се държи като дете само защото майките на едногодишните я смятат за голяма,разумна и зряла.

 Защос и мислиш,че се бутат умишлено.
 Играейки на гоненица колко време мислиш,че има да отреагира,че пред него се е появило бебе?
 Или да изгоним големите да не играят,да ги направим пенсионери,да седят по пейките и да си говорят за плетки?
 Винаги правя забележки на децата си и виждам,че се опитват да пазят по-малките,но това не винаги е възможно.

 Имам двама сина, с голяма разлика-малкият е на 3, а големият-на 8 години. Все съм с тях и съм се обърнала на същински пъдар( ), но какво да се прави...Това е единствения начин. Когато са само двамата нещата са поносими, но когато на площадката са повече деца настава истинска лудница...Няма как деца на различна възраст да играят без проблеми и в разбирателство. Правя забележки, разбира се, но...Не очаквам от по-големите да се съобразяват с малкия ми син-аз го пазя. Не е въпрос на възпитание, а на възрастови особености...Често ми се случва да обяснявам на по-големите защо малчо е направил някоя бебешка щуротия...особено на 4-5-годишните. Понякога се налага да отида с малкия на друго място, защото когато играта на по-големите е опасна за него, а той все се "вре" в тях, няма начин да не стане някоя беля(както и става)-ще го ударят с топката или ще го бутнат с колело или нещо такова...или пък той ще ги побърка, като все им разваля играта-и това често се случва... С връстниците на по-големия ми син е малко по-лесно-те разбират повече и по-лесно се усещат. Но са си все още деца, въпреки, че изглеждат големи-като се разиграят на нещо по-буйно като гоненица, криеница, футбол и пр., тогава изобщо не очаквам да пазят по-малките. Не става дума за това, че се държат "като в пущинака"(както казва Tani4ka 04), а че са все още деца-имат нужда да им се напомня....Аз затова все опявам, че децата трябва да се наглеждат по-съвестно от родителите си до по-голяма възраст, но никой около мен не мисли така...Като станат децата на по 5 години и ги оставят да се "спасяват" съвсем сами....Пък да не говорим, че нашите площадки нито са обезопасени като тези на запад, нито пък са така чисти, но това е друга тема...

Кристал,

А, така!   

     

Подписвам се с две ръце под това мнение 
Просто не ходя на площадки , където преобладават по - големи деца или има някаква опасност.
И няма защо да прибираш плачещото и разочаровано дете . Не можеш ли да го заведеш на други люлки ?

Не говоря за случайно бутнато малко дете от гонещи се по-големи. Предложението да изгоним големите е абсурдно  Също така мисля, че по-виновни от детето, което умишлено скачаше върху по-малките, са родителите, които го оставят да прави каквото си реши. Децата са си деца, ние сме тези, които ги учим кое е редно и кое - не.

Да,ние сме тези,но и не всеки става за родител!За съжаление е пълно с такива,които само се водят за такива,но всъщност истината е съвсем друга.
И все пак не мисля,че е редно в такива ситуаций да прибираме децата си у дома.Може би друга площадка е добър изход.

. Не можеш ли да го заведеш на други люлки ?
[/quote]


Ами както споменах преди в темата,тук има само две кафета с детски кът,едното преди обяд е адски слънчево и остава само едно,там го водя.Когато имам възможност го качвам в колата и го водя на плаж или в морската градина,но не всеки ден може .Площадки тук изобщо няма........ затова мисля,че всички трябва да се съобразяваме,аз съм си до детето а "те" могат поне да понаглеждат своето................

Какво значи, че площадките са за всички, а в същото време като не ти харесва не ходи там?  Значи важи правилото, че по-силния печели.
Лично моя подход, правилно или не, че аз правя забележки на по-голямото дете и хич не търся майка му. Предпочитам и на мойто да правят забележка, тъй като има по-голям ефект отколкото ако аз я направя на собственото си дете.
При наш кошмара е предимно играта в пясъка. Случи се едно 5-годишно да рови и хвърля нависоко пясък. Мойто не беше там, но гледах как майките на другите деца направиха сто пъти забележка. Накрая реших да му взема на детето лопатката и проблема се реши, като даже убедих детето, че това не е неговата лопатка. То веднага изтърча при майка си, седнала доста надалеч и без видимост и като дойде жената просто й обяснихме как стоят нещата. Същата ситуация се случва често и когато майка е там и същото дете пак прави нещо нередно. При, което майка му му се кара, но няма ефект.
С една дума си позволявам да държа остър тон на "лошото" дете и винаги има ефект. Мисля, че децата осъзнават предимството на по-силния.
Не разбрах и това за изхождането на децата в градинките???  Отстрани погледнато никак не изглежда похвално да носиш гърне навън, а за удоство да не говорим. Какво толкова мръсно има в това да изпишкаш детенцето наблизо, айде за акането поне да е на по отдалечено място. 

 На мен пък напоследък все по-често ми се случва моето разплакано дете да ми се оплаче,че майката на някое бебе го е смъкнала от люлката за да се полюлее нейното. Когато отидох да попитам защо ми казаха,че нейното било малко искало и плачело,а видите ли моите били големи и трябвало да разберат.Ами не разбират,деца са.Ще се полюлеят,ще слязат.Някои хора си мислят,че света се върти около тях и децата им.

За Варна и само две площадки?А пък и защо трябва да са кафета с площадки?Не се заяждам  ,стана ми интересно.
По темата,според мен всички сме отговорни за всички деца,с пример ,с разговор ,със забележка,все ще се намери начин да се разбера с огроооооооомно 3-4г. дете.Дъщеря ми е на 6 и 1/2г./малката/,непрекъснато и говоря и обяснявам нормите на поведение в обществото,на взаимоотношенията и т.н.,наблюдавам я на вън  в игрите и с децата,но при създал се конфликт не стоя и не чакам някой друг да го реши ,реагирам на момента. Пример:Еси прави дворец от пясък на плажа,работи около 1ч. по него,радост голяма,по едно време към творбата се приближава мъник на около 1,6г. и направо върху замъка,гази и се смее с глас.Аз веднага започвам също да се смея и да и казвам ,че мъника е като булдозер,закача ме го двете,макар в началото на нея хич да не и хареса и след известно време му връчваме и на него лопатка и с моя помощ отново сътворяваме шедьовър,майката на бебето въобще и не се намесва,тя явно е на мнение ,че на бебето всичко му е позволено,защото е малко.
Друг пример - в морската градина до нас,направиха много хубава детска площадка,нови съоръжения,обезопасени,хубави настилки.Отиваме там ,сядам на пейката до пързалката и малката се забавлява .Наблюдавам я.На пързалката има деца на всякаква възраст,по едно време едни дечица на около 10,12г.,задръстиха пързалката и не искат да се пускат,моята е след тях,омръзна и да чака и гледам подритва едното момиченце и и вика,пускай се вече де.Онова вика няма пък! Отивам аз и моля каката да се пусни ,че моето просто няма нейното търпение да чака и че е още малка и не е така добре ориентирана в игрите като нея.След това всичко си дойде на мястото,каката се почувства важна и кака и започна една игарааааааааа.Та такива ми са вижданията,няма как едно бебе на 3г. да е разумно и да преценя ситуациите и няма как едно 12г. дете, да не е дете и да очакваме от него да е нещо друго.А колкото до възрастните въобще не ме интересуват как реагират те,важното е ,аз къде съм и как аз се справям със ситуациите,никого не обвинявам и въобще не ме интересува кой и къде си пие кафето.