Проблем - малки и по-големи деца заедно на детската площадка?!

Като се замислих точно така си е.

Дона Бонбона,

Преди много години, когато моите деца бяха съвсем малки най-наивно се опитвах да люлея по 2 деца на люлката или да обяснявам на по-големите как да се пазят и изобщо се опитвах да постигна някакъв мир и потушаване на конфликтите. Е, в един момент се отказах, защото беше все едно да се опитвам да подквася морета. Не става! Поне в БГ не става! Такова е населението, такива са нагласите - ако кажеш нещо на някого всеки ти се репчи, че го тормозиш него и детето му. Затова още преди да са навършили 3 години престанахме да посещаваме детските площадки, освен ако не е полупразно. Изобщо не ми пука дали децата ми са живяли като единаци. Просто им намерих друга среда и занимания.

 Това, което се случва по детските площадки е много далеч от нормалните отношения - от едната страна е недостигът и опасните уреди, от друга са майките, пушещи, клюкарстващи или люпещи семки, от трета са по-големите деца с колелетата... Може да ви изглежда параноично, но  това не е нормална среда за отглеждане на деца, а среда за отглеждане на агресивни индивиди с просташки уклон. В един момент всяко дете или родител намира подходяща среда и се дистанцира по някакъв начин от местата, където не иска да бъде. Детската площадка не е единственото място, където децата се приобщават към някакви обществени порядки.

Когато ставам свидетел на конфликтни ситуации, в които друг родител не взима страна, се опитвам да се намеся по моему. Може би не е правилно, може би съм свръх-протективна, както вече писах, но това е положението, такава съм. Разтървавала съм деца, които се ритат на пързалката, без да са "мои деца". Но и не мога да не си задам въпроса, след като другият родител стои, блее, вижда и не реагира, дали пък аз не съм в грешка нещо?...

В края на крайщата постъпвам според собствения си усет за превилно, за редно, за обществено-приемливо поведение. Спрямо моето дете и спрямо останалите. Не мълча. Това е.

Родител съм на деца, които са били 2-годишни ! Когато са били на толкова и  аз съм изпитвала това безсилие и съм стояла до тях, колкото и трудно да ми е било с такава ралика ! Но никога не съм си и помисляла да обвиня чуждо дете, никога !!! Може би заради малката им разлика и постоянното напомняне те не си и помислят да посегнат на по-дребно от тях същество, да не говорим за дете. Имат братовчед на 2, когото постоянно пазят ако са заедно с него.
Прави ми впечатление, че има 2-годишни, които от радост ли незнам, но посягат на моите и ги удрят тежичко и винаги съм се чудела на търпението им. Буквално седят и търпят..
Пресен пример от площадката - големият се пързаля на пързалката, след него малко детенце. Той залита да падне и за да се задържи бутна малкото. Леко го перна с ръчичка, за да се хване.. Като се разфуча майката не можах да и обесня какво точно се е случило, не разбира просто  .. А пързалката е висока, тя седнала и дали гледаше какво се случва не знам  .. Но той след това дълго време се чувстваше виновен.

Ха, точно такава ситуация имах преди дни. Люлея сина си на люлката. На другата люлка до нас се люлее 3 годишно момченце. Идва до нашата люлка едно момиченце, пак около 3 години и застава отстрани.  Без да чакам попитах детето дали иска да се полюлее, само че бавно заради бебето. Отговори ми, че не  -  иска да се люлее силно и синът ми да става от люлката, а аз обясних, че не може, да ни изчака. Тогава детето както беше отстрани се хвана за едно желязо от страни на съоражението и започна с крак да рита по седалката , там където се беше хванал сина ми.  Пак със спокоен тон му казах, че не бива да се прави така, защото може да нарани детето ми. Междувременно бабата на момченцето от съседната люлка го покани да се люлее при тях, на което момичето заяви "Да, ама аз него не мога да го ударя!".
Бащата на въпросното момиче си седеше на 5 метра от нас . Видя и чу цялата ситуация без някаква реакция. В крайна сметка проблемът в бъдеще ще си е негов, не мой.

За дъжалиние такива родители никак не са малко.

Да, почти всеки ден.........само дето по-голямото е брат му 
как се справям не ме питай...

Да проблемът за в бъдеще ще е на бащата, но защо трябва да се оставят децата да малтретират по слабите. Този проблем по късно ще е не само на бащите и майките, но и на обществото.

Проблемът ще е колкото на родители на въпросното дете, толкова и на нас като общество.
Защото, това дете е негово, да, но е и част от средата, в която ще живеят нашите деца.

Пак стигам до извода, че гледаме само нашите деца, а чуждите ни интересуват, само, когато се възмущаваме от тях.

Е според теб в ситуацията какво следваше да направя? Да ида до бащата и да го разтреса да си отвори очте? Най - много някой шамар да ми лепне.

Можеше просто да му напомниш по тактичен начин, че все пак е с детето си на площадката, а не сам.

П.П. И ето пак, какво да направя, ако направя това и това ще стане така и така. И всъщност защо да правя нещо изобщо, като просто е по-лесно да се възмущавам от невъзпитанието на чуждите деца и безхаберието на техните родители.
Липса на гражданско съзнание- малко по комунистическо прозвуча, но е така.

Вече съм се отказала да търся гражданско съзнание. Все още сме в периода на първоначалното натрупване на капитали и оформянето на социалното разделение с всички негови характеристики, включително и отношенията между хората на детската площадка, магазина, на работа и т.н. За себе си разбрах, че не мога да очаквам гражданско съзнание и позиция при положение, че важат правилата на прецакването с единствената цел постигане на власт, пари или каквото щете допълнете в тази категория. Не може болшинството от хората да мислят, че човек за човека е вълк и в следващия момент да си подават ръка и да търсят разбирателство. Няма никакви предпоставки да е по-различно. Дори ме е яд на себе си, че все още се ядосвам и като че ли не мога да се разделя напълно с надеждите си за по-различни отношения. Не мога да превъзпитам нито родителите, нито децата, а единствено да вървя по моя път.

Моето две годишно дете не играе никога само на площадката. Ако се люлее- люлея  го аз, ако е в пясъчника- аз съм там, ако се пързаля- стоя до него  и наистина не ме интересува дали някои го възприемат като свръх- закрила и колко страшни последици ми чертаят. За мен до две годишна възраст детето ми е бебе, до три- почти и аз съм до него. Ако не аз съм на "смяна" до него е възрастният, който се грижи за детето. С големия ми син процедирах по същия начин и хич не съжалявам. Започна да излиза сам на 6 години и малко и се справяше /и се справя вече две години/ сам добре и с по- големи от него. Знае, че има към кого да се обърне, ако е налице проблем, особено с по- големи. Меся се, да, и хич и не мисля, че греша. На големи деца не се карам, разправям се с родителите. Често казано до сега не ми се е случвало да няма ефект. Ако няма- определено ще се оплаквам и ще търся защита от където е нужно. Не търпя гаменоря- нито хлапета, нито възрастни.
Не мога да влияя на възпитанието на чуждите деца, още по- малко на техните родители. Длъжна съм да си опазя децата и го правя.
Децата на 3, 4, 5 години също са още малки и никога не мога да разчитам, че няма да наранят моето, дори и без да искат. Често по- големите деца не обичат малките да им се навъртат наоколо /разбирам ги/, някои са по- груби, не мога да разчитам на това какъв ще ни е късметът с поредното по- голямо дете. Малкият не го оставям да го гледа дори 8- годишният му брат. Не му е работа /на по- големия/, не мисля, че е нормално. Възрастните сме за това.

Напълно нормално е на детската площадка да играят деца.  Имаше пусната тема за спазването на часовете за почивка и за това, че едно дете тропало с колелото си и хората не могли да спят, неещо подобно беше...Значи-искаме спокойствие в домовете си, ама ако може големите да не тичат по площадката, защото могат да бутнат по малките.
Това никъде го няма.
Пиша от позицията на майка на две деца на различна възраст.За сравнение от долу в подписа.
Това разделение на площадките няма да стане, защото все някой ще бъде ощетен, ами родителите с по две и повече деца?Ще трябва да си наемат гледачки, че да не им е ощетено нито едното нито другото от към игри навън!
Нормално е до 3 годишна възраст да си до детето си и да реагираш адекватно в тези ситуации.За това майчинството е 3 години-мисля.Така, че стоиш до детето и като видиш, че става опасно се изнасяш.По-добре ревящо дете, отколкото ударено и ревящо. 

silrai Хубаво е да се прочете цялата тема ,преди да се размахва пръст 



Общо взето нещата са ясни,стоим си до децата и правим забележки когато се налага,за да могат някой спокойно да си пийват кафенцето........