Проблем - малки и по-големи деца заедно на детската площадка?!

 На мен пък напоследък все по-често ми се случва моето разплакано дете да ми се оплаче,че майката на някое бебе го е смъкнала от люлката за да се полюлее нейното. Когато отидох да попитам защо ми казаха,че нейното било малко искало и плачело,а видите ли моите били големи и трябвало да разберат.Ами не разбират,деца са.Ще се полюлеят,ще слязат.Някои хора си мислят,че света се върти около тях и децата им.

За Варна и само две площадки?А пък и защо трябва да са кафета с площадки?Не се заяждам  ,стана ми интересно.
По темата,според мен всички сме отговорни за всички деца,с пример ,с разговор ,със забележка,все ще се намери начин да се разбера с огроооооооомно 3-4г. дете.Дъщеря ми е на 6 и 1/2г./малката/,непрекъснато и говоря и обяснявам нормите на поведение в обществото,на взаимоотношенията и т.н.,наблюдавам я на вън  в игрите и с децата,но при създал се конфликт не стоя и не чакам някой друг да го реши ,реагирам на момента. Пример:Еси прави дворец от пясък на плажа,работи около 1ч. по него,радост голяма,по едно време към творбата се приближава мъник на около 1,6г. и направо върху замъка,гази и се смее с глас.Аз веднага започвам също да се смея и да и казвам ,че мъника е като булдозер,закача ме го двете,макар в началото на нея хич да не и хареса и след известно време му връчваме и на него лопатка и с моя помощ отново сътворяваме шедьовър,майката на бебето въобще и не се намесва,тя явно е на мнение ,че на бебето всичко му е позволено,защото е малко.
Друг пример - в морската градина до нас,направиха много хубава детска площадка,нови съоръжения,обезопасени,хубави настилки.Отиваме там ,сядам на пейката до пързалката и малката се забавлява .Наблюдавам я.На пързалката има деца на всякаква възраст,по едно време едни дечица на около 10,12г.,задръстиха пързалката и не искат да се пускат,моята е след тях,омръзна и да чака и гледам подритва едното момиченце и и вика,пускай се вече де.Онова вика няма пък! Отивам аз и моля каката да се пусни ,че моето просто няма нейното търпение да чака и че е още малка и не е така добре ориентирана в игрите като нея.След това всичко си дойде на мястото,каката се почувства важна и кака и започна една игарааааааааа.Та такива ми са вижданията,няма как едно бебе на 3г. да е разумно и да преценя ситуациите и няма как едно 12г. дете, да не е дете и да очакваме от него да е нещо друго.А колкото до възрастните въобще не ме интересуват как реагират те,важното е ,аз къде съм и как аз се справям със ситуациите,никого не обвинявам и въобще не ме интересува кой и къде си пие кафето.

Детските площадки се превърнаха в места, където родителите да си мерят разните работи, защото не смеят да го направят пред шефа, своите родители, комшиите, партньорите си и изобщо всички, които ги познават. А какъв по-лесен и оправдаващ начин от това да се представя като защита на правата на собственото дете? Ако искам да ставам свидетел на скандали мога да кача децата и в градския транспорт или да спрем на някое натоварено кръстовище.

Подкрепям фантичка и кристал. Както писах по горе омръзна ми все нашите деца да са виновни .На 6-7 години те все още са си деца и им се играе.

Ей това ми хареса. А такава "порода" родители ги има и всред родителите на бебетата, и вред тези на по-големите деца.

Ето на!Това сякаш аз съм го писала!!!
И аз забелязвам напоследък,че мамите на по- малките деца си мислят ,че светът се върти около тях и само техните деца са деца и имат право да си играят!Всички около тях трябва да се съобразяват с децата им!Значи моето дете трябва да заобикаля "бебетата",да не ги пипа,да не им говори,да не ги бута,да не се защитава ако някое от тях го захапе или блъсне ,но и тогава пак той ще е виновен ,защото се е пречкал там...а аз не съм била до него да му крещя"внимавай!"или "не така".Та искам да кажа това,че детските площадки са за всички.Нямаме право да определяме кой има право да си играе някъде или не.Моят критерий за преценка е дали площадката отговаря на някаква що годе безопасност,дали е чисто и не на последно място на каква възраст са децата ,които играят там,защото разликата в месеците е съществена,но разлика от една до 3.4 ,5 години е направо огромна!Ако моето дете се случи най-малкото в групата се оттеглям без много да му мисля,а ако се окаже най -големия...е,значи съм объркала мястото и си намираме друго!Децата трябва да играят с връстниците си и да не се сърдим постоянно ако очакванията ни се разминават с действителността!