Заедно погледнахме теста 
- Публикувана: 25 юни 2008, 17:32 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2008, 19:26 ч.
Как съобщихте на половинката си че сте бременна и каква беше реакцията!!!
Показах му теста и казах "Честито!".Реакция почти нямаше.Искахме дете, а и аз несъзнателно го бях подготвила.Правихме списъка за пазар, дамските ми превръзки бяха на свършване, а ми закъсняваше и му казах нещо от сорта:"Май няма да ми трябват превръзки, а ще имам нужда от тест."И така...
Мъжът ми се прибра от работа с изкусително предложение за екскурзия из Европа. Аз вече знаех, че съм бременна, пазейки положителния тест в задния джоб на дънките си и му казах да не си прави сметките без кръчмаря. Той, изненадан, че така подхождам към нещо, което знае, че по принцип би ми харесало безспорно. Оставих го да поразсъждава малко и след това му показах теста. Въобще не мога да пресъздам ситуацията в думи. Той беше толкова щастлив, че няма как да опиша прегръдката, която получих.
Такааа, разписвам се за втори път 
Направих тест през деня и не повярвах, че резултатът беше положителен. Просто мислех, че е невъзможно да съм бременна (уж се пазехме) и ходих да купя втори тест. Положителен. И така, нямах много време да скалъпвам оригинален начин да му кажа и просто сложих на секцията една плюшена играчка - щъркел, който носи бебе мече (имам я от първата бременност). Мъжо се прибра, гушна си момченцето и аз само му викам - виж какво съм сложила (че иначе кой знае кога щеше да обърне внимание). Той го погледна, засмя се и не загря. Продължи да си играе с малкия и след няколко секунди му светна лампичката. И той не можа да повярва, че се е случило, но беше невероятно щастлив. Само дето трябваше няколко пъти да повтарям, че не се шегувам.
Направих тест през деня и не повярвах, че резултатът беше положителен. Просто мислех, че е невъзможно да съм бременна (уж се пазехме) и ходих да купя втори тест. Положителен. И така, нямах много време да скалъпвам оригинален начин да му кажа и просто сложих на секцията една плюшена играчка - щъркел, който носи бебе мече (имам я от първата бременност). Мъжо се прибра, гушна си момченцето и аз само му викам - виж какво съм сложила (че иначе кой знае кога щеше да обърне внимание). Той го погледна, засмя се и не загря. Продължи да си играе с малкия и след няколко секунди му светна лампичката. И той не можа да повярва, че се е случило, но беше невероятно щастлив. Само дето трябваше няколко пъти да повтарям, че не се шегувам.
Пиша,тъй като не си спомням дали съм разказвала в предишната тема.То хич не е романтично,а доста измъчено след годините чакане,но сега като си спомня ми е мил спомен.Та аз в банята си правя теста/поредния и хич и не ми се вярва,хем ми закъснява с около 2 седмици/,а тати във WC.Виждам,че е положителен и не вярвам,започвам да плача и обикалям като тигър в клетка и така както си беше на онова място му казах.Той се втрещи и май не повярва,можеше и там да си остане,но аз се бях здравата разревала и после нищо не помня.
Чакахме положителен резултат 2 години и три дни преди сватбата ни - направих тест, който се оказа с две ясни черти! Милиони пъти си бях представяла най-различни начини за съобщаване на тази вест, но сега просто се наревах, поех въздух и му звъннах по телефона и разговора ни беше:
Аз: Здрасти
Той: Какво се е случило? Защо плачеш?
Аз: Ще си имаме бебе!
Последва 5 минутно мълчание (не преувеличавам) . . .
Той: Това е хубаво, нали?!
Аз: Здрасти
Той: Какво се е случило? Защо плачеш?
Аз: Ще си имаме бебе!
Последва 5 минутно мълчание (не преувеличавам) . . .
Той: Това е хубаво, нали?!
, купи ми тест като се издрайфах почти в колата и после обяви резултата...
Първия път беше дълго чакано и измъчено, че изчаках около месец и половина да не ми дойде, отидох на АГ и му съобщих, че ще става тати. Очите му светнаха и беше безкрайно щастлив.
Сега беше малко преди Коледа, закъсня ми с два дена които дори не забелязах, защото се бяхме скарали. Направих един тест-положителен, на следващия ден направих втори - положителен и на 18.12, той още не се беше прибрал от работа, на един лист написах "Това е моя коледен подарък, тате" и върху листа му оставих двата теста
Сега беше малко преди Коледа, закъсня ми с два дена които дори не забелязах, защото се бяхме скарали. Направих един тест-положителен, на следващия ден направих втори - положителен и на 18.12, той още не се беше прибрал от работа, на един лист написах "Това е моя коледен подарък, тате" и върху листа му оставих двата теста
Направих си теста рано сутринта на Благовещение. Изчаках 2-3 минутки и плъзгайки капачето на теста и виждайки втората бледа чертичка в първия момент не знаех сънувам ли или го виждам наистина. След секунди се разплаках неудържимо и скочих върху спалнята и ревейки тикнах теста в очите на милото и му казах "Мишко, аз май съм бременна" и продължах да рева. Той сънен, кокори очи 
, гледа теста и вика " Ми много ясно, че си бременна, ама защо плачеш?" Как можех да му обесня в онзи момент, че това бяха сълзи на радост, страх, смесица от чувства и емоции. След един мисед миналото лято нямах сили да се зарадвам истински, не знаех на мен ли се случва или сънувам. Гушкахме се много силно 
На обяд отидох на църква и запалих свещичка, благодарейки мисленно на Господ и всички ангели и божества на небето, че ме даряват с това щастие
Сега докато го пишех и пак се разплаках, все едно отново виждам 2-та чертичка
, гледа теста и вика " Ми много ясно, че си бременна, ама защо плачеш?" Как можех да му обесня в онзи момент, че това бяха сълзи на радост, страх, смесица от чувства и емоции. След един мисед миналото лято нямах сили да се зарадвам истински, не знаех на мен ли се случва или сънувам. Гушкахме се много силно На обяд отидох на църква и запалих свещичка, благодарейки мисленно на Господ и всички ангели и божества на небето, че ме даряват с това щастие
Сега докато го пишех и пак се разплаках, все едно отново виждам 2-та чертичка
Препоръчани теми