Как съобщихте на половинката си че сте бременна и каква беше реакцията!!!

Ами той подозираше,защото цикълът ми закъсняваше вече порядъчно.Как му казах ли...доста заобиколно.Прибирахме се от гости и аз между другото му предадох поздрави от нашата лична лекарка,която му е роднина.Той ме пита къде съм я видяла,аз казах,че съм ходила за направление за АГ.Той се усети накъде бия и само попита:"И?"Отговорът ми беше-ами ако е живот и здраве февруари ставаме трима.Нищо не каза в началото,само силно ми стисна ръката.Нямаше нужда от думи.

Показвах му тестовете. Не смеехме да се зарадваме, защото знаехме, че ме чака трудна и рискована бременност.

Направихме теста заедно.Аз не смеех да го погледна.Той го видя първи и започна да скача и крещи.В следващия момент вече беше грабнал кутията ми цигари и я хвърляше към кофата 

Първия тест, който направих показа мноого бледа втора чертичка. Кьорихме се два часа - аз си мисля, че я виждам, той - не. Втория тест (след два дни) той беше в командировка, аз скочих в 4:30 да правя тест (повече не изтраях). И вече се показаха ясни двете черти.. И му писах смс: "Ще си имаме малък бозайник, честито".. След един час получих отговор "Ура, да живеят малките бозайници".. и не се обади два дена  Когато се върна дойде да ме вземе от работа с един огромен букет и все пак, дума не даде да се издума за бебето, преди да го е потвърдил лекар. (за протокола, когато отидохме на другия ден и казах на докторката, че имам положителен тест (два даже), репликата беше - ами какво очаквате от мене тогава?!  ) И излязохме от кабинета, отидохме на сладкарница ( не ми даде да си поръчам торта  ) и почнахме... да избираме име.  Пак за протокола - бебето беше много желано 

Съобщих по телефона, след като бях посетила гинеколог.
Таткото се зарадва, но не беше изненадан- бебето беше планирано.

Казах му една сутрин като се събудих и осъзнах, че симптомите ми за предстоящ цикъл ги няма... Не беше нещо романтично, само казах "Мише, май няма да ми дойде"... и така, той всеки ден ме питаше дали ми е дошло и му отговарях, че не е... Бях сигурна, че съм бременна... Седмица след това отидох на АГ и потвърдиха официално новината... 

ами бремеността ми беше планирана, но не мислех че ще стане толкова бързо...бях станала доста нервна...наближаваше датата когато трябваше да ми иде, незнам защо се чувствах и странно ....та моя скъп мъж един ден не издържа на мрънкането ми и каза..."Жена бремена си....това не си ти отивай до аптеката за тест"......аз викам "рано още 2 ден аимам докато ми дойде".....ама замъкнах се теста беше +...оказа се че съм имала рана овулация и затова показъл по раничко.

mtv 80 и пи мен се получи нещо подобно. разбрах,че съм бременна точно ден преди неговият Рожден Ден. Едва издържах да не му кажа още вечерта слекато се върнах от работа. За рожденният муден му бях купила златен кръст. Бяхме планирали екскурзич до катедралата в Бургус/Испания(тук живеем).Опаковах отделно теста в кутийка за синжирче с отрязано описание какво означават двете чертички.Като пристигнахме изчаках да стане 14.10 ч. (тогава е роден той) и му дадох кръста.Много се зарадва,а аз муказах,че има и още нещо и му дадох и втората кутийка. "И синжирче.......бебо нямаше нужда" . Аз само се усмихнах и не казах нищо. като го отвори ме попита каква е тази химикалка? После прочете отрязъка................Беше шашнат.Цикалът ми идваше три пъти в месеца и нямах овулация,а генекологът ни каза,че единственно Инвитро мога да забременея.Изненадата беше много неочаквана,но много се зарадва.И в катедралата си запалихме свещички(нищо,че е католическа) и благодарихме на Бог за това чудо.Итересното беше реакцията на генколозите!Едва повярваха на очите си.
Ами така беше при нас.

Ами да ви кажа то и при нас беше планирано.Обаче първият месец-отрицателен резултат. На втория-това беше по Коледа, аз вече нямам търпение да си направя теста, а мъжът ми вика-изчакай още една седмица-да не се разочароваме и не ми дава. И така на 25.12 сутринта аз тайно нарамих теста и в банята-оказа се положителен с ясна втора чертичка. И аз с подскоци и викове в стаята при него и му го връчах. Да си призная-изглеждаше по-скоро уплашен. Трябваха му десетина минути, докато почне да подскача и да се радва. И се започна с едни съвети-навън днес е много студено-няма да идваш с мен до пазара, спри кафето... 

Ами след многото неуспешни опити първо на мене ми трябваше време да повярвам,че най накрая видях  и след като съпруга ми се прибра от работа му казах,че имам подарък за него.Когато му подадох теста той се разплака от радост, а след това подскачаше и се смееше като малко дете и накрая щеше да ме задуши от прегръдки и целувки.Тогава за първи път го видях да плаче от 8 години както сме заедно.

Обадих му се по телефона ,за да ми купи още един тест ,за да съм сигурна .

Първият път му се обадих по телефона да му кажа,а вторият път беше до мен когато правих теста

в колата     очите му се насълзиха и каза, че ще ни обича и двамата, и двете или и тримата 

Същото беше и при мен. Само, че този път и каката чакаше теста. И 2мата с мъж ми подскачаха от радост

Направихме няколко опита ей така и след като ми закъсняваше около седммица аз реших да направя тест за всеки случай,направихме го заедно.Той погледна първи и се усмихна след това започна да се радва и да подскача,а аз бях шокирана от двете ленти-неочаквах толкова бърз резултат,но после се радвах .

Излязох от тоалетната с теста в ръка и му казах направо. Бяхме малко скарани преди това, та даже с леко повишен тон му го съобщих.Реакцията беше забавена- мигаше умно няколко секунди, след което стана и ме гушна. Беше и доста облекчен, защото 9 месеца опитвахме без успех.

         Охх ние доста почакахме до този момент почти 1год6мес! Та аз си стоя в офиса и мацките от форум зачатие ми пишат графиката ти е бременна какво чака6 изобщо за тест... но аз след разочерованията не искам да бързам и утивам в почивката взимам тест и го правя ... 2 черти ясни като бял ден! Радост малко сълзи иии се прибирам .... мъжа си полегнал и дремва и аз държа теста и му викам милооо какво иска6 да си имаме??? и той какво коте , куче , заек.... и аз момче или момиче иииииии тои се просълзи и ми вика наистина ли и аз дааааа!!!
   После 2 часа отговаряше на всеки въпрос с ДА или НЕ И ПУШЕШЕЕ .... И НАКРАЯ ФОНДАМЕНТАЛНИЯ ВЪПРОС : Мило рита ли вече ??? 
  Това е от нас първия гаф!!!

Съобщих му го на рожденния ден. Всъщност му дадох теста, обаче той не знаеше какво трябва да означават 2те чертички, та ме гледаше няколко секунди в недоумение докато зацепи. После много се зарадва

След като ми позакъсняваше, а и опити си правехме, реших, че е време и тест да има. Положителен естествено!
Да, но това една седмица преди рождения му ден - много сгоден подарък Докато чаках да минат  дните се джанкахме и изпокарвахме, щот' аз нервна, той само ми опява,а аз:"Ще видиш ти,ще съжаляваш, че така ме солиш...." И си трайкам за теста.
Идва рождения му ден /рождената му сутрин/ и аз предварително опаковала Sure check-a в един бутиков плик ,с едни розови и сини панделчици, с делфинчета и мечета - абе идилия и му го връчвам. А той:"Ей,какъв е този подарък?", докато теста се изхлузва от плика и той го глееееедааа и се чуди. Ами чуди се как се пееше в онази песен от рекламата:"...Жоро е невинен.Ако има две черти - бременна си вече ти". Докато се сети,аз едва се удържам и като светна - забрави си азбуката. Само питаше:"Ама вярно ли е?Ама наистина ли и се хилеше до ушите поне 10 минути и само ме гушкаше и гледаше теста.
После цял месец си го носеше в джоба и се хвалеше с него наляво - надясно.

Казах му веднага.
И той :"И какво ще правим сега?" 
Детето беше планирано и очаквано,а той какво ще правим.. 

О, колко пъти съм си представяла как ще му го съобщя най-тържествено, но не стана точно така. Направих си теста, бързахме за работа и почти машинално погледнах за резултата и се вцепених. Замръзнах на място, без да мога да кажа каквото и да било. Той веднага загря, че се е случило нещо и ме попита какво ми е, при което избухнах в такъв рев, че съвсем го шашнах. Гушна ме и ме подържа така. След което типично по мъжки заяви: "Не казвай още, може да е грешка". Каква ти грешка, знаех си, че е нашето бебенце. От самото начало бях убедена, че ще е момченце, както и се оказа.

  Бях се върнала от командировка , нямаше ме 4-5 дни и вече едва издържах на напрежението да си взема тест и да разбера , понеже ми закъсняваше...
  Мъжа ми ме взе от летището и трябваше да измисля предпоставка да отидем до аптеката, казах ,че ми трябва разтвор за лещи , да обаче в тази аптека нямаше теста , който исках и беше малко недостоверно да кажа, че е нямало разтвор за лещи , но както и да е - във втората аптека намерих...
  Прибрахмесе и след 3 минути видях двете лентички!!! Аз самата бях доста шокирана , з-то бяхме направили един единствен съзнателен опит и е бил успешен . Казах му , като едновременно му показах теста , имаше и изненада и вълнение и уплаха от неизвестното , но и двамата бяхме много щастливи.
  5 минути след като отмина шока ми каза " Знаеш ли, разбрах че ще ставам татко на абсолютно същото място, където преди няколко години за пръв път целунах жената , която толкова исках да имам за цял живот!"
  Трогнах се , че си е спомнил тази подробност

Първият път малко след сватбата отидохме със съпруга ми заедно на лекар. Там разбрах аз, а той човека и преди това бил сигурен
Вторият път направих тест-:EFP:. Отивам радостна при него и съобщавам новината и получавам отговор: "Знам!"
Да се чуди човек откъде е бил толкова сигурен

Моят мъж изрази предположение, че съм бременна, преди аз да разбера 100%, че е така. Има невероятен усет за нещата. Просто гинекологът и тестът потвърдиха съмненията му.

При нас беше весело и двата пъти
Първият път
Аз много скептично подходих към положителният тест,мъжът ми скачаше от радост.След третият тест и аз взех ,че се зарадвах.
Вторият път
 Аз плахо му подадох теста ,той плахо огледа стаята и тихичко каза-Значи ще разместим тук и тук и това така ,абе ще се съберем няма страшно.Аз вече ревях той спокойно каза-Айде да пийнем по биричка а? 

Имаше и преди 2 подобни теми
Ми как точно на рождения ми ден си направих теста, вечерта като се видяхме му го дадох и отидохме на ресторант да отпразнуваме 2-я празник

Ние правехме бебе целенасочено и и двамата проверявахме както тестовете за соу, така и за бебе... така че...

ние го искахме, но само тренирахме технологията по зачеване , но един ден ме заболяха гърдите , закъсняваше ми малко и така 
отидохме до аптеката.....и двамате бяхме много радостни
    веселото беше че като разбрахме, същата вечер щяхме да обявяваме , че ще се женим и така им казахме за сватбата , изчакахме да се успокоят и им казахме и другата новина

Изпратих му по куриер в офиса положителния тест и бутилка уиски. Отворили са пратката още на рецепцията и докато стигне до него, вече всички са знаели. Не са били сигурни само от кого точно е пратката. 

И двата пъти очаквахме положителен резултат,втория път дори бях сигурна,че съм бременна преди да направя теста,така че не е имало припадъци и подскачания от страна на мъжа ми.Пък и аз самата докато гинеколог не потвърди,че съм бременна,някак си не смеех да се хваля и радвам.Виж,след прегледа вече веднага му се обадих по телефона и му казах-коте,наистина ще си имаме бебе,6-та седмица съм Това с второто,а с първото той дойде с мен при лекаря и видя ембриончето как се движи.

Беше потресен. Попита дали теста е верен 

При нас беше обратното - той на мен ми съобщи 

Аз си направих теста и страхливо го зарязах в банята. След пет минути изпратих любимия да провери резултата, той се върна с усмивка до уши и каза: "Честито, маме!"

Аз си направих теста сутринта - мъжа ми беше в командировка и след като се наревах от радост едно хубаво в банята увита в една дебела хавлия реших че няма да му се обадя , а ще чакам да се прибере , ще сготвя вечеря и така ще му кажа .
Е хубаво де ама тъкмо слагам пилето в печката и се мятам да режа салата и той се прибира и аз му се хвърлям на врата и му казвам "Миличко бременна съм " .... никога няма да забравя погледа и усмивката му и после как ме пита "Сигурна ли си !: и аз :"Да" ...и после много дълго си стояхме насред кухнята гушнати ....

Ами при нас нямаше изненади защото и двете бременности бяха планирани.И двата пъти като му казах,че съм бременна и той "ЗНАМ".

В 4.00 призори веднага след като си направих теста .Той спеше и само ме гушна и измърмори добте сега спим
А на сутринта се оказа че не бил разбрал новината ...проспал я

И преди съм го писала, но ето моята история. Направих теста два дни преди рождения ден на любимия и реших да му "подаря" новината на рождения ден. Едва издържах и на следващия ден му казах, че съм му приготвила страхотен подарък. И понеже правехме страхотни ремонти в апартамента и бяхме постоянно заети там, той само ме попита кога съм успяла да го купя. И аз - "ами може да не съм го купила" и той взе, че се сети. Казах му, че говори глупости, а себе си жестоко упрекнах, че почти развалих изненадата. И понеже наистина не намерих време да му купя подарък, взех една картичка и добавих към пожеланието "вчера те излъгах". Е, отне му няколко секунди, за да загрее, по точно време, колкото да каже "за какво си ме излъгала". Така му светнаха очите... Ремонта го довърши сам, на мен разреши само да сглобя полилея

Не му дойде изневиделица. Знаеше, че ми закъснява, но понеже от доста време опитвахме и все не се получаваше, не му се вярваше, като си купих тест и му казах, че ще си направя.
Каква обаше беше реакцията му, като излетях от банята барабар с теста, не мога да опиша... Гледаше точно като този емотикон 

Изчаках го да се прибере от работа и му посочих теста. Той се шашна и хукна да купи още един.

вече не помня

обадих му се по телефона и му казах, нямах търпение да чакам вечерта като се видим.
в първия момент май не ми повярва, след няколко минути ми се обади с треперещ глас, личеше си че се радва.

Аз се бях отчаяла вече след 1год и 6 м. неуспешни опити и всеки месец в очакване да вида две чертички на теста,че когато наистина ги видях направо не можах да повярвам.Таткото беше в командировка в същото време и аз купих една любовна картичка и написах "За най-прекрасния мъж и бъдещ татко на света".Когато се върна му я подарих и изчаках да я прочете.Трябваше му доста време докато проумее, накрая се  разплака...

По скайпи, по време на видеовръзка, не можех да чакам да се прибере. Разплака се. Ех, как ме върна във времето.

Заедно погледнахме теста   

Показах му теста и казах "Честито!".Реакция почти нямаше.Искахме дете, а и аз несъзнателно го бях подготвила.Правихме списъка за пазар, дамските ми превръзки бяха на свършване, а ми закъсняваше и му казах нещо от сорта:"Май няма да ми трябват превръзки, а ще имам нужда от тест."И така...

бях ме двамата като направих теста той го погледна първи защото мен ме беше страх да не видя пак отрицателен резултат

И ние направихме заедно теста. Аз, признавам си, бях със смесени чувства и сякаш ме беше страх от резултата - какъвто и да беше той. Затова оставих мъжа ми пръв да види колко са чертичките. А реакцията беше : Честито мамче!

Мъжът ми се прибра от работа с изкусително предложение за екскурзия из Европа. Аз вече знаех, че съм бременна, пазейки положителния тест в задния джоб на дънките си и му казах да не си прави сметките без кръчмаря. Той, изненадан, че така подхождам към нещо, което знае, че по принцип би ми харесало безспорно. Оставих го да поразсъждава малко и след това му показах теста. Въобще не мога да пресъздам ситуацията в думи. Той беше толкова щастлив, че няма как да опиша прегръдката, която получих.

Ами ние заедно направихме теста за бременост.Мисля че и двамата бяхме шокирани,защото бяхме започнали бебеправенето с идеята,че за тези неща трябват време и няма да се разочароваме ако не стане бързо.А то стана още от първия път.

Такааа, разписвам се за втори път
Направих тест през деня и не повярвах, че резултатът беше положителен. Просто мислех, че е невъзможно да съм бременна (уж се пазехме) и ходих да купя втори тест. Положителен. И така, нямах много време да скалъпвам оригинален начин да му кажа и просто сложих на секцията една плюшена играчка - щъркел, който носи бебе мече (имам я от първата бременност). Мъжо се прибра, гушна си момченцето и аз само му викам - виж какво съм сложила (че иначе кой знае кога щеше да обърне внимание). Той го погледна, засмя се и не загря. Продължи да си играе с малкия и след няколко секунди му светна лампичката. И той не можа да повярва, че се е случило, но беше невероятно щастлив. Само дето трябваше няколко пъти да повтарям, че не се шегувам.

Пиша,тъй като не си спомням дали съм разказвала в предишната тема.То хич не е романтично,а доста измъчено след годините чакане,но сега като си спомня ми е мил спомен.Та аз в банята си правя теста/поредния и хич и не ми се вярва,хем ми закъснява с около 2 седмици/,а тати във WC.Виждам,че е положителен и не вярвам,започвам да плача и обикалям като тигър в клетка и така както си беше на онова място му казах.Той се втрещи и май не повярва,можеше и там да си остане,но аз се бях здравата разревала и после нищо не помня.

Не се налагаше да съобщавам, заедно видяхме резултата.

той прави теста с мен

Чакахме положителен резултат 2 години и три дни преди сватбата ни - направих тест, който се оказа с две ясни черти! Милиони пъти си бях представяла най-различни начини за съобщаване на тази вест, но сега просто се наревах, поех въздух и му звъннах по телефона и разговора ни беше:
Аз: Здрасти
Той: Какво се е случило? Защо плачеш?
Аз: Ще си имаме бебе!
Последва 5 минутно мълчание (не преувеличавам) . . .
Той: Това е хубаво, нали?!
 

Нищо не му съобщих, той първи видя двете чертички. 

По-скоро той ми съобщи  , купи ми тест като се издрайфах почти в колата и после обяви резултата...

Първия път беше дълго чакано и измъчено, че изчаках около месец и половина да не ми дойде, отидох на АГ и му съобщих, че ще става тати. Очите му светнаха и беше безкрайно щастлив.
Сега беше малко преди Коледа, закъсня ми с два дена които дори не забелязах, защото се бяхме скарали. Направих един тест-положителен, на следващия ден направих втори - положителен и на 18.12, той още не се беше прибрал от работа, на един лист написах "Това е моя коледен подарък, тате" и върху листа му оставих двата теста 

Направих си теста рано сутринта на Благовещение. Изчаках 2-3 минутки и плъзгайки капачето на теста и виждайки втората бледа чертичка в първия момент не знаех сънувам ли или го виждам наистина. След секунди се разплаках неудържимо и скочих върху спалнята и ревейки тикнах теста в очите на милото и му казах "Мишко, аз май съм бременна" и продължах да рева. Той сънен, кокори очи , гледа теста и вика " Ми много ясно, че си бременна, ама защо плачеш?" Как можех да му обесня в онзи момент, че това бяха сълзи на радост, страх, смесица от чувства и емоции. След един мисед миналото лято нямах сили да се зарадвам истински, не знаех на мен ли се случва или сънувам. Гушкахме се много силно
На обяд отидох на църква и запалих свещичка, благодарейки мисленно на Господ и всички ангели и божества на небето, че ме даряват с това щастие
Сега докато го пишех и пак се разплаках, все едно отново виждам 2-та чертичка

Я да се разпиша и аз. Работя в провинцията и по цяла седмица може да ме няма, така че положителния тест си го видях сама 
И седя и мъдря сега как да му кажа на милото. Първо мислех, направо да му се обадя, щото след неуспеха миналата година хич не ми беше до изненади, обаче ми светва, че е 14. 02.  .  На другия ден се прибирах в Сф. Купих му една чаша за кафе / той страшно обича /, в метална кутия и съм сложила теста вътре между хартиите за уплътнение. Прибирам се цъфнала, и му викам- ето ти зайче , подарък за св. Валентин. Той пък взе да се извинява, нищо не ми бил взел, охка, ахка и разтваря подаръка. Бреее, вади тия хартии, и не вижда теста  Щях да се спукам! Айде най-накрая като взе да я прибира се усети, че има и друго....и се разплака и  разсмя едновременно.
Следваха гушки    ... и до сега !

Ние отидохме на гинеколог, защото ми закъсняваше доста, но тестовете бяха отрицателни. Аз отидох при доктора, а той ме чакаше в колата. Като се върнах му дадох кутията си с цигари, а той започна да ме прегръща и целува.

Правих теста много рано по медицински причини, мъжът ми беше в командировка. Когато видях бледата 2 чертичка веднага грабнах телефона и през рев му заобяснявах какво съм направила... беше прекалено рано за радост, така че се опита да ме успокои, но гласът му беше променен 

Направих го и резултата го видяхме заедно , а планирах един ден като стане да му го съобщя по най- невероятния начин , но не стана така 

Подарих му положителния тест за бременност на връх нова година. Планувах да му го пратя на работа с куриер, но нямаше да издържа толкова дни, аз едвам издържах няколко часа..... 

Ние точно се бяхме нанесли в новия апартамент и бяхме решили да ползваме детската стая за склад... Да, обаче като си направих първия тест и видях двете чертички - изчаках го да се прибере вкъщи и му заявих, че имам една малко кофти новина - След известно време ще се наложи да спрем да ползваме детската за склад... При което той почна да мига и да гледа учудено какво точно му казвам и аз се разхилих вече и отговорих, че всъщност ще трябва да я ползваме по предназначение И така - той дойде при мен, гушна ме и си лежахме така - леко шашнати... 

На два пъти имах положителни тестове:

Първия път не бяхме подготвени. Не очаквахме. Взехме тест просто, за да изключим тази възможност.
Не ми се чакаше и го направих веднага след като милото си тръгна към вкъщи... Обадих му се и той попита Искаш ли да се върна? Но аз очаквах нашите да се приберат всеки момент и отказах. 3 дни по-късно бебе вече нямаше. Още си пазя теста.

Втория път беше съвсем скоро. Точно бяхме започнали опитите. Първия месец ми дойде и бях безкрайно отчаяна .
на следващия не ми дойде, но имах много ангажименти в службата както и предстоящо пътуване със самолет, та отлагах теста за след всички рискови дейности. Когато за втори път не ми дойде купихме тест. Направих го и го дадох на милото да чака 5мин. Той го отвори и ме попита: "Колко чертички е за кое?" Аз му казах: "една значи НЕ", Той: "ДА... Ама чакай ти това цялото ли го препика , сега какво да го правя" и аз му казах, че ако иска може да си го запази; на мен не ми трябва, защото имам вече един
И така... все още не ми е казал че е щастлив от новината

Хайде и аз да разкажа нашият случай Прибирам се аз един ден по-рано от работа, вече нетърпелива да си направя тест (закъсняваше ми поне седмица). Прибирам се, правя го и той положителен. Сетих се веднага, че трябва да пия фолиева киселина (след дъжд качулка) и звъня на милото да му поръчам на връщане от работа да мине да ми купи от някоя аптека. Записа си го старателно на листче (иначе може да забрави) .....Прибира се по едно време и казва "В тази аптека нямаше това Фолацид. Това за киселини в корема ли е?    " И аз почвам да обяснявам, че се взема от бременни и хоп сервирам му, че имам положителен тест (ако му го бях показала, едва ли щеше да разбере нещо  ). Стоя гледа ме в очите, погледна ме в корема (явно очакваше вече да е голяяям    ) и започна да ме прегръща

Ама тия мъже са страшно несхватливи за такива неща

Закъсня ми няколко дена цикъла,направих рано сутринта тест и резултата беше  .Бебето беше желано,но не планирано. Таткото все още спеше,събудих го,казах му новината и той много се зарадва,въпреки че му беше малко трудно да повярва.

Ние се надявахме на положителен тест, стремяхме се към бременност и когато влезнах в спалнята след теста, той ме погледна и каза "Аз си знаех, че си бременна"...един вид го е предвидил, планирал...не му била минала и мисъл за отрицателен тест 

И трите пъти таткото беше с мен като си правех тест.Реакцията му за първото бебе-"не мога да поема такава отговорност
......ние още учиме....нямаме пари...направи аборт......и тем подобни глупости" .След една седмца се окопити и всичко си дойде на място.Реакцията му за второто бебе-"аборт......не ми съсипвай живота......" .Трябваше му само ден за да осмисли нещата.А аз добре,че не го послушах.Сега като му припомням какъв е бил и той ми вика"не е вярно,аз те пробвах дали щеше да направиш аборт" .Даже толкова му хареса да има деца,че си направихме трето

на същия ден по същия начин но рев по телефона 10 мин

Направих си тест една сутрин, а причината беше сън който сънувах.  Не знаех, че съм бременна.  Мъжът ми изтича рано да купува теста.  Видях веднага втората малко по бледа, но добре видима черта.  Мъжът ми и дума не каза, стана сяда, стана сяда, накрая ме прегърна и се разплака.  Искаше много да е баща от доста време. б

Здравейте, мили мами, за първи път пиша и реших да е в тази тема. При мен е съвсем прясно съобщаването, случи се вчера   Вчера, докато таткото беше на работа, аз реших да си купя тест. Не сме го планували, но не се и пазихме, така че имах подозрения. Вчера трябваше да ми дойде цикълът, но усещах, че... Направих теста и още на първата секунда започнаха да се оцветяват и двете чертички. Едвам изчаках таткото 3 часа по-късно да се прибере от работа, бях опаковала теста в хартия за подаръци и в едно хартиено пликче. Казах му, че има подарък за него, той изненадан започна да го развива, а аз имах чувството, че трае цяла вечност Накрая го разопакова, но го погледна от задната страна и 1 минута не можа да разбере взираше се, а аз вече едвам сдържах емоциите. После ми каза, че първо си е мислел, че съм му купила бельо (?!), после си е помислил, като го е напипал, че му подарявам вилица или лъжица  Накрая го обърна от правилната страна, усмихна се и попита "Да не си бременна?!", след което аз казах "ДА", започнах да плача с глас (не знам защо), а той започна да се смее Никога няма да забравя, кой знае каква картинка смешна сме били - той се смее, а аз рева като магаре След това и двамата се успокоихме и се гушкахме, както никога досега После през деня плаках още много пъти, всички тези чувства не съм вярвала, че мога да ги изпитвам заедно. Но тати беше твърд и непоколебим като скала, успокояваше ме и ми вдъхваше сили, все едно цял живот е знаел и се е готвил, че точно в този ден ще разбере, че ще става татко Накрая ми каза "Отиди сега да си направиш твое си копие на теста, понеже този си е за мен и ще си го сложа в рамка"!

Ами и двата пъти се зарадва и беше много щастлив, за разлика от моята реакция, защото не бяха планирани и докато се настроя психически... Все пак ние забременяваме и ние раждаме, което си е голямо приключение.

Направих си теста на работа и като видях двете черти му се обадих по телефона.Разговора протича така:
-Ало!Какво правиш ?
-Още се излежавам.
-Аз се обаждам, за да ти кажа, че съм бременна .
-А, ами честито !
-Мерси!Ай де, чао !
-Чао
Май и двамата бяхме в шок .

Аз знаех ,4е съм бременна ве4е... просто го усещах. И двамата го искахме.....Заедно купихме теста. Аз го направих ,той обядва6е в това време. Излязоха двете 4ерти и отидох да му кажа,а той продължи да яде невъзмутимо  Никога не ми е минавало през ум ,4е може да ''реагира''така  . Даже му бях сърдита 

Ами аз съм толкова застреляна, че последна разбрах Мъжът ми вече се беше досетил. А аз разправях наляво и надясно как ми закъснява мензиса и как съм сигурно много болна и ще се мре Той се е подхилквал тайно и като му показах накрая теста за бременност каза :"Ми много ясно". Беше щастлив!

Ами по-скоро той на мен ми съобщи, че съм бременна!Бяхме заедно , когато правих теста и понеже втората чертичка си  се появи, но така й не ставаше толкова наситена, колкото първата, аз започнах да се инатя за цвета й, много се притеснявах за резултата,  чак обърнах темата за цветове, вместо за бременност и бебе. По-късно, когато вече и двамата бяхме уверени, че ще ставаме родители, бяхме много щастливи и в дни на еуфория от новината, пообиколихме страната, за да се похвалим на всички роднини и близки приятели лично!

При нас бебето беше планувано и нямаше елемент на изненада. Още след първия месец опити теста показа  Първата беше доста бледичка и аз още не исках да се радвам, но мъжът ми беше сигурен, че има бебе. Естествено много се зарадва.