Имаш право, говори с него
- Публикувана: 15 юни 2008, 03:39 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2008, 11:54 ч.
Имам ли право да се чувствам предадена?
И моя мъж избра да живее с мен в България, за което аз освен много щастлива се чувствам и често гузничка, и все пак това е негов избор и не му пестя нито грижите, нито тревогите особено по децата , показала съм че аз съм по-слабата и аз имам нужда от него, т. е . съвета ми е:. опитай той да носи отговорност дори и за малките избори в семейството.
P.S. В държавата на мъжа ми също се пие много водка (бивша съветска република), но аз не помня да се е напивал откакто бяхме студенти.
P.S. В държавата на мъжа ми също се пие много водка (бивша съветска република), но аз не помня да се е напивал откакто бяхме студенти.
Тази дискусия взе, че се проточи, май е време да взема да се регистрирам (и постепенно да се ориентирам съм кандидатстване за подфорума "Родители, отглеждащи децата си сами" 
). С малки изключения, които раздават етикети като "глупости", тук има много какво да се научи.
Аз говоря, дами, последните 4 месеца са една непрестанна дискусия (по темата за пиенето, бременността и т.н, досадна съм вече). Резултатът от нея току що отново лъсна - издържа до 9.30 и хукна към кръчмата "да гледа мача". Снощи отново говорихме цяла нощ (е, тази част от нея, която прекара вкъщи, но не знам колко помни, щото беше...е, пил доста). Думите вече доста са девалвирали в нашите отношения.
Накратко, прави сте, че прехвърлям огорчението си от цялостното му поведение върху две невинни седмици.
Финансовата си независимост съм осигурила отдавна. Първите няколко години от престоя му в България и брака ни аз бях портфейла вкъщи. Но, аз съм си виновна и да съм мислила! Той много отдавна казваше (на мои въпроси "а деца кога", че не знае дали иска, защото щели да му пречат на лайфстайла. После нещо му прищрака и беше толкова убедителен, та наистина си въобразих, че е пораснал. Ами, овца съм.
Да ми е кофти, че не мога да го придружавам?!? Странна хрумка. Не знам дали наблегнах достатъчно ясно, че непрестанният запой се случва, откакто съм бременна. Преди това си обичаше чашката и толкова, сега практически вечер не го виждам. Ясно ми е, че бременността ми го стресира, изнервя, досажда и т.н. Измършавяла съм и не съм забавна. Обаче - смейте ми се, не съм го очаквала. Толкова беше категоричен, че е време. Проблемът в такива случай е, че никой не е само бял и черен и че добрите качества не са лесни за пранебергване. Обаче размисли като "Вярно е, че пие, но е верен, интелигентен, последователен, честен" в някакъв момент ме подхлъзнаха към прекомерно търпение. Да, чувствала съм се много виновна, че дойде тук заради мен. Още в началото предложих аз да отида там. Каза, че не е толкове смел, та да поеме такава отговорност и че в БГ ще ни е по-лесно (аз по онези времена се справях по-добре финансово). Бяхме се разделили по едно време за 6 месеца. Мислех, че ще се прибере - но не! Иска да живее тук и това е!
Е, стига вече съм ви занимавала с глупости. Всичко е ясно. Успех на всички и - умната, щото секунда невнимание и после ето какво става!
). С малки изключения, които раздават етикети като "глупости", тук има много какво да се научи. Аз говоря, дами, последните 4 месеца са една непрестанна дискусия (по темата за пиенето, бременността и т.н, досадна съм вече). Резултатът от нея току що отново лъсна - издържа до 9.30 и хукна към кръчмата "да гледа мача". Снощи отново говорихме цяла нощ (е, тази част от нея, която прекара вкъщи, но не знам колко помни, щото беше...е, пил доста). Думите вече доста са девалвирали в нашите отношения.
Накратко, прави сте, че прехвърлям огорчението си от цялостното му поведение върху две невинни седмици.
Финансовата си независимост съм осигурила отдавна. Първите няколко години от престоя му в България и брака ни аз бях портфейла вкъщи. Но, аз съм си виновна и да съм мислила! Той много отдавна казваше (на мои въпроси "а деца кога", че не знае дали иска, защото щели да му пречат на лайфстайла. После нещо му прищрака и беше толкова убедителен, та наистина си въобразих, че е пораснал. Ами, овца съм.
Да ми е кофти, че не мога да го придружавам?!? Странна хрумка. Не знам дали наблегнах достатъчно ясно, че непрестанният запой се случва, откакто съм бременна. Преди това си обичаше чашката и толкова, сега практически вечер не го виждам. Ясно ми е, че бременността ми го стресира, изнервя, досажда и т.н. Измършавяла съм и не съм забавна. Обаче - смейте ми се, не съм го очаквала. Толкова беше категоричен, че е време. Проблемът в такива случай е, че никой не е само бял и черен и че добрите качества не са лесни за пранебергване. Обаче размисли като "Вярно е, че пие, но е верен, интелигентен, последователен, честен" в някакъв момент ме подхлъзнаха към прекомерно търпение. Да, чувствала съм се много виновна, че дойде тук заради мен. Още в началото предложих аз да отида там. Каза, че не е толкове смел, та да поеме такава отговорност и че в БГ ще ни е по-лесно (аз по онези времена се справях по-добре финансово). Бяхме се разделили по едно време за 6 месеца. Мислех, че ще се прибере - но не! Иска да живее тук и това е!
Е, стига вече съм ви занимавала с глупости. Всичко е ясно. Успех на всички и - умната, щото секунда невнимание и после ето какво става!
На мен не ми изглежда предателство и не виждам нищо лошо в това, че човекът е решил да замине при приятелите си и да поотпусне малко края. Раздяла за кратко време действа отпускащо и заздравяващо. Аз примерно с удоволствие бих изпроводила мъжа ми, някъде за седмица две, в момента.
Ами, аз, когато не съм бременна и не ми престои операция, с удоволствие го провождам на летището и той даже обикновено ме кани да го придружа. И, макар, че с тамошната рода много си се радваме едни на други, обикновено отказвам - малко време за себе си ми идва доста добре 
Обаче сега съм бременна и ми предстои операция след средата на юли. Малко ме е срам да се натреса на майка ми след операцията, ами какво да й кажа, когато попита "ти мъж нямаш ли"
Обаче сега съм бременна и ми предстои операция след средата на юли. Малко ме е срам да се натреса на майка ми след операцията, ами какво да й кажа, когато попита "ти мъж нямаш ли"
Мен като renci повече биха ме притеснявали късните прибирания в нетрезво състояние, отколкото празнуването на рожденният ден. Това според мен е проблемът при вас.
Обаче сега съм бременна и ми предстои операция след средата на юли. Малко ме е срам да се натреса на майка ми след операцията, ами какво да й кажа, когато попита "ти мъж нямаш ли"
. От чисто любопитство от каква култура идва?
Еее, ама четете цялата тема де, момичето ви каза от северна държава, най-вероятно е Финландия, Норвегия или Швеция. И изобщо има ли значение?
Най-вероятно мъжа ти е стресиран от предстоящите събития, първо тежка бременност, после операция, след това дай Боже бебе, човека преживява по свой начин новото в живота ви. Разбира се това не го оправдава
.Ти си умна и интелигентна жена, сигурна съм, че ще намериш верния път. Ние може да си говорим тук и да си се обясняваме, но решението ще си го вземеш ти.
Пожелавам ти успешна операция, после здраво бебче и да постъпиш така, както би било най-добре за теб и детето ти
Много ми допадаш!Личи си,че си здраво стъпило на земята мъжко момиче.Разсъждаваш много трезво,така че няма да пиша нищо за проблема с алкохола,ти си го знаеш...както и какво трябва да направиш в този случай.Не се чувствай виновна,че си се подвела на приказките му за бебе-независимо от всичко,той ти е направил най-прекрасния подарък.Освободи се от пияната и безкрайно егоцентрична опаковка и продължи сама.
За рождения ден-стига бе,момичета!Аз зарязах живота си в Бг,оставих всичките си роднини и приятели,за да последвам мъжа си.Първата година живеехме меко казано мизерно,нямах НИТО ЕДИН приятел тук и издивявах.Семейството ми ми е липсвало на всеки празник,когато ме изписваха от болницата с малката,когато започвах нова работа или преживявах труден момент.После загубих мама и никой не може да навакса изгубеното време без нея.Но никой не ми е виновен.Това си беше лично МОЙ избор,пистолет никой не ми е опирал до главата.И заради него,пак бих го направила.Така че,миличка,да се чувстваш виновна е последното нещо,което трябва да ти идва на ум.Като гледам хич не си живее зле в Бг.Като има рожден ден,та да не се жени!Ще отиде да се размазва след няколко месеца и съм сигурна,че няма нищо да му стане.Егати,не се ли притеснява за теб???Извинявай,че го казвам,ама...идиот
За рождения ден-стига бе,момичета!Аз зарязах живота си в Бг,оставих всичките си роднини и приятели,за да последвам мъжа си.Първата година живеехме меко казано мизерно,нямах НИТО ЕДИН приятел тук и издивявах.Семейството ми ми е липсвало на всеки празник,когато ме изписваха от болницата с малката,когато започвах нова работа или преживявах труден момент.После загубих мама и никой не може да навакса изгубеното време без нея.Но никой не ми е виновен.Това си беше лично МОЙ избор,пистолет никой не ми е опирал до главата.И заради него,пак бих го направила.Така че,миличка,да се чувстваш виновна е последното нещо,което трябва да ти идва на ум.Като гледам хич не си живее зле в Бг.Като има рожден ден,та да не се жени!Ще отиде да се размазва след няколко месеца и съм сигурна,че няма нищо да му стане.Егати,не се ли притеснява за теб???Извинявай,че го казвам,ама...идиот
Ами аз мога да ти кажа 4е ситуацията е много сложна ,заЩото преди да се развали едно семейство трябва пьрво да се опита да се свьржат двата невидими края(вьв ваШият слу4ай загубени някьде).Оба4е като гледам ,то ваШето семейство май отдавна се е развалило 
.
За рожденият ден....ами сигурно може да го разбера сьпруга ти,но ако ти не беШе бременна.........Сега да те остави за да ходи да се напие с роднините ми се струа леко казано абсурдно.Да се напива на 31 рожден ден 
....Пьк и нали все някога трябва да порасне,не е нужно да се напива......
Недей така лесно да се предаваШ и да се записваШ в форума за родители отглеждаЩи сами децата си,,,....Няма ниЩо хубаво там( в смисьл вси4ки сме минали през една ГОЛЯМА раздяла,и неЩо което ни е белязало за цял живот)опитай се да си спасиШ семейството,пьк ако не стане............ТАМ сме ,
в другият форум.
.За рожденият ден....ами сигурно може да го разбера сьпруга ти,но ако ти не беШе бременна.........Сега да те остави за да ходи да се напие с роднините ми се струа леко казано абсурдно
.Да се напива на 31 рожден ден ....Пьк и нали все някога трябва да порасне,не е нужно да се напива......Недей така лесно да се предаваШ и да се записваШ в форума за родители отглеждаЩи сами децата си,,,....Няма ниЩо хубаво там( в смисьл вси4ки сме минали през една ГОЛЯМА раздяла,и неЩо което ни е белязало за цял живот)опитай се да си спасиШ семейството,пьк ако не стане............ТАМ сме ,
в другият форум. 
От чисто любопитство от каква култура идва?
Еее, ама четете цялата тема де, момичето ви каза от северна държава, най-вероятно е Финландия, Норвегия или Швеция. И изобщо има ли значение?
Тези не са от най-миниатюрните
Аз залагам на Исландия 
Чувала съм нещо за нея, че е водеща по самоубийства на глава от населението, защото северният климат депресира, а авторката спомена нещо такова А, има значение, дотолкова, доколкото е странно някъде да се насърчава пиянството, интересно беше да узнаем къде е това, понеже за нас е непонятно. Чисто любопитство към чуждата култура
.Имам семейство,деца,мъж,коuто са на първо място.И на мен ми е мъчно за близките ми,но приоритетите ми откакто съм омъжена се промениха драстично.