Имам ли право да се чувствам предадена?

  • 6 242
  • 63
  •   1
Отговори
Обикновено нямам навика да изпитвам вина, че се чувствам по определен начин или да поставям под съмнение правото да чувствам едно ими друго. Щом е чувство, значи е легитимно и толкова. Но сега имам нужда от второ мнение и ще съм ви много благодарна, ако ми дадете акъл, пък даже и ако ме освиркате като егоист.

Мъжът ми е чужденец и преди 5 години се премести в България, за да живее с мен.     
Доста се постарах, по всякакви начини, да направя живота му тук лесенр безпроблемен и забавен, но все пак там остави и приятели, и родители, и какво ли не. Сега навършва 30 години и планира да се прибере в страната си за 2 седмици, да го отпразнува и т.н. А и по принцип, ходи си два – три пъти годишно, единия път от които – през лятото.

Сега проблемът. Аз не мога да го придружа, защото съм бременна в 4ти месец, а по рождения му ден ще съм в края на 5ти. Бременността ми протича доста тежко. Бих могла да летя и аз, но в това състояние на него ще му се наложи да се съобразява с мен. Т.е. – да пие по-малко, да се прибираме по-рано и т.н А, когато стане дума за купон, парти, пиене и т.н, той ужасно мрази да се съобразява. Дизайнът на купона за рождения му ден ще бъде тридневен зверски запой в едно село на 30 мъже, които говорят за баскетбол и риболов. И така – който не може да издържи на това темпо, да си стои вкъщи. По принцип, особено откакто съм бременна, да го засека вкъщи преди 2 през нощта и трезвен е почти невъзможно. Че има проблем с алкохола на мен ми е ясно, но, за съжаление, той идва от култура, в която да пиеш всяка вечер не просто се счита за нормално, но и се насърчава.
 
А сега и въпросът. Разбирам, че той се отказа от много неща, за да дойде тук и че има право на 30тия си юбилей да бъде с най-близките си хора, които вижда толкова рядко. Но ... чувствам се зле от избора му и някак си ужасно предадена. Смятам, че поведението му напоследък (откакто забременях) е непростимо и с него той много олекна в очите ми, което вече му казах преди малко. Но имам ли право, според вас, да се чувствам зле от избора му за рождения ден?


# 1
  • Мнения: 487
Имаш право мила, особено при трудното ти положение в момента. Не знам какъв съвет да ти дам, по принцип разбирам и него не всеки ден ставаш на 30 години, това ясно. Но как така ще остави бременната си жена, ами ако нещо недай си боже стане кой ще ти помогне в труден момент, на кого можеш да разчиташ, ако не най близкия си т.е. на него. Вярно сигурно имаш майка баща, но според мен трябва съпруга да е при теб в този труден момент и да те подкрепя.

# 2
  • Мнения: 2 563
Имаш.

Семейството означава отговорност и компромиси. Жалко е, че той, на 30 години, не може да усети, че спокойствието и здравето на съпругата и детето му стоят преди собственото му момчешко забавление. Бременността пък (особено пък с усложнения) е много специално време за семейството. Рождения ден също. Мен би ме заболяло, ако мъжът ми пожелае да празнува без мен.

И от километри си личи, че си интелигентна и образована жена. Успех! Дано всичко се нареди!

# 3
  • Мнения: 4 068
Разбира се, че имаш право. И честно казано ако съм на твое място не би ме скофтило толкова празнуването на прословутия рожден ден колкото това прибиране ката вечер в 2 часа през нощта и пиенето-това не бих приела. Не знам какво да те посъветвам. Ти сама трябва да решиш. Тук изобщо не става въпрос дали имаш право да се чувстваш предадена, а дали си готова да приемеш това като твой начин на живот и да се примиряваш с него.

# 4
  • Мнения: 672
Момиче, къде ти е бил акъла. ooooh!Пускай го да върви, ама без да се връща. Как си представяш бъдещето с този мъж? Какво ще правиш, ако не дай Боже нещо с бременността ти се обърка, докато го няма? Как ще позволиш след време детето ти да израстне с такъв човек? Кой ще ти помага, когато то се роди? Ако внезапно вдигне температура в 22 ч. кой ще те придружи до болницата? Ей на тези въпроси си отговори. Проблемът не е само в това пътуване, което предстои. Проблемите ти тепърва започват.

# 5
  • Мнения: 1 554
Според мен трябва да го пуснеш да се види с роднините си и приятелите Rolling Eyes
помисли от другата страна.Ако ти беше тази която е в 4ужда страна,няма ли да искаш да се прибереш при роднините си?

И теб разбирам, и не го разбирам!


Човека иска да си празнува рд в неговата си страна къв проблем,кво 4удо!И защо трябв ада си мисли отрицателни неща,нека си мисли 4е до като го няма вси4ко ще е наред с нея.Айде без 4ерни мисли Peace

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мен като renci повече биха ме притеснявали късните прибирания в нетрезво състояние, отколкото празнуването на рожденният ден. Това според мен е проблемът при вас.

# 7
  • София
  • Мнения: 15 467
Според мен няма смисъл да се ядосваш за такива неща, а и 30-ти рожден ден е само веднъж.Той се е отказал от живота си там и е тук при теб, може да му позволиш три дни да си празнува с роднини и приятели.А и нали после пак при теб ще се върне.

# 8
  • Мнения: 125
Мен като renci повече биха ме притеснявали късните прибирания в нетрезво състояние, отколкото празнуването на рожденният ден. Това според мен е проблемът при вас.
Иначе, мисля, че трябва да го пуснеш...все пак не те оставя сама тук, нали Wink Защо не погостуваш при майка, леля или сестра....или не викнеш някого при теб за тези няколко дни?

# 9
  • Мнения: 2 161
Какво да кажа?Тъжно,тъжно,тъжно.

# 10
  • Мнения: 592
Хм, уж съм мъж, ама не разбирам - май проблема не е в 30 р.д., а в алкохола - на какво ще учи детето си този "твой мъж". Веднъж се става на 30, но и бременността е важна - тук се вижда ценностната система.... Лично аз при тежка бременност /да чукна на дърво, пу, пу/ не бих се отделил от жена си, не че при нормалната се отделях де. Мисля че проблемите ти тепърва предстоят, но ти желия успех!

# 11
  • Мнения: 46 521
... Лично аз при тежка бременност /да чукна на дърво, пу, пу/ не бих се отделил от жена си, не че при нормалната се отделях де. Мисля че проблемите ти тепърва предстоят, но ти желия успех!

Същото мисля и аз, рождени дни занапред ще има много, но сега няма нищо по-важно от твоето и това на детето ви здраве.

Нищо не съм карала моят мъж, но тойнапример сам спря да пие вечер, за да може да ме закара в болница, ако прокървя или тръгне преждевременно раждане още в началото, а да ме зареже сама и да отиде някъде, за извън града и дума не можеше да става, не си е и помислял.

# 12
Благодаря ви, дами и един господин, за мненията и коментарите  Simple Smile
Ценя всеки от тях и в огромна степен съм съгласна с всички.
Проблемът не е чак толкова, че ще потрещи на рождания си ден и ще се види с близки. Радвам се, когато близките ми хора са  щастливи. И аз, естествено, няма да умра, лошото е, че ме грози спукване на киста, перитонит и подобни, ако вдигам повече от килограм и наистина ще трябва да измисля на кого да досадя да това време. Е, на майка ми, няма друг.

Както много правилно сте отбелязали, истинският пробем е пиенето. Страх ме е какви порядки ще попие детето ми (дай Боже да се роди живо и здраво!). Не искам да расте в дом, в който да се пие всеки ден и баща му да го няма е нормално. Не съм заклет трезвеник в никакъв случай, но си има граници - в един момент алкохолът започва да разрушава отношенията и ежедневието. Както в нашия случай.

Малко съм като тресната по главата, защото моята бременност (след почти  петгодишен брак) се оказа ужасна тежест за мъжа ми. Той просто си търси причини да не е вкъщи и пиенето е както причина, така и следствие. Ако това продължи, няма да се поколебая да преприема крути мерки. Съзнавам, че не мога да го променя, а и той е голям човек, има свободен избор. Но - прави сте - проблемите ми предстоят и не планирам да се оставям на течението!

Една приятелка казваше - "любовта като е сляпа, ти очи нямаш ли"  Laughing
Благодаря ви още веднъж! Друго си е да чуеш отстрани кое как изглежда.

# 13
Извинявай, стана ми интересно, в коя страна, пиенето чак се насърчава  Thinking
Защото ако е тази, за която и аз си мисля, мога да ти кажа, че и моя мъж е от там и пие много малко, предимно на празник, една, две бири.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 25 248
Ей, и на мен ми стана любопитно коя е тази страна, за която си намеквате Grinning
Иначе мен като останалите би ме притеснили повече ежедневното пиянстване и прибиране по нощите, отколкото празнуването на РД "по мъжки". Макар че изобщо не би трябвало да те оставя в такъв момент.

# 15
  • Мнения: 4 784
Разбира се, че имаш право. И честно казано ако съм на твое място не би ме скофтило толкова празнуването на прословутия рожден ден колкото това прибиране ката вечер в 2 часа през нощта и пиенето-това не бих приела. Не знам какво да те посъветвам. Ти сама трябва да решиш. Тук изобщо не става въпрос дали имаш право да се чувстваш предадена, а дали си готова да приемеш това като твой начин на живот и да се примиряваш с него.
Много правилно го е казала renci, няма смисъл да го повтарям. Това са нещата, които биха притеснили и мен.
Че даже бих се и страхувала да отида с него в страната му...

# 16
  • далечно
  • Мнения: 1 029
айде сега, един рожден ден - било то и 30-ти - голям праз. Ми да го отпразнува по-късно...те старите пияници са си все там  Mr. Green Казвам ги от позицията на човек, който е "оставил роднини и не-знам-кво-си" за да бъде с Него (в различни европейски дестинации, ама това е друга тема).

Сори, ама обидни приоритети в този случай - оправдан запой с роднини и стари дружки  срещу подкрепа за жената, която "си прави кефа", като му износва бебето. Това би бил повода за сръдня от моя страна  #2gunfire. Причината и ти я уточняваш - непрестанен купон (добре, ама семейството??)

обаче не се гледа дете лесно сама (странични наблюдения). Поговори с него, изяснете си приоритетите - сега ТИ се неговото семейство, най-добър приятел и пр. И вашето неродено бебе. Сега ТИ имаш нужда от неговото разбиране и подкрепа, не обратното  Crossing Arms

# 17
  • ride my bike...
  • Мнения: 1 145
 Имам приятелка, която имаше твоите проблеми. Съпругът и е поляк. Преди 2 години се наложи да постъпи в болница спешно за операция на детенцето. Таткото разбра чак на следващия ден. Когато излизаха от болницата - пак го нямаше, но като се е прибрал - не ги е намерил.
 Доста кардинални мерки, но от тогава той не пие.
Поговори с него. Пиенето е сериозен проблем.

# 18
  • Мнения: 2 169
Мен като renci повече биха ме притеснявали късните прибирания в нетрезво състояние, отколкото празнуването на рожденният ден. Това според мен е проблемът при вас.

Напълно съгласна !!! Аз лично не бих приела нито това, нито да ме остави за 2 седмици при положение, че бремеността ми епроблемна !!! Confused

# 19
  • София
  • Мнения: 397
 Щом вече му тежи и то само бременността ти, то като се роди бебето, става още по- тежко и той въобще не трябва да се прибира! Остави това какъв пример дава , но и няма да има грам на кого да разчиташ за помощ, все едно си самотна майка. За какво ти е този мъж тогава, само за осеменител? #2gunfire

# 20
  • София
  • Мнения: 397
 А специално за рождения ден бих се съгласила, при условие, че това ще му е нещо като последно "ергенско парти" и след като се върне- спира със запоите. Ако мисли, че не може, просто да не се връща!

# 21
Пак да ви благодаря и да кажа, че във всичко, което казвате, има смисъл и сте много прави.
Димана, не е Русия, ако това питаш  Simple Smile
Става дума за една миниатюрна, северна, мразовита страна, горд носител на титлата "най-много самоубийства на глава от населението" и "най много загинали зад волана за шофиране в пияно състояние". Там да караш пиян е младежки национален спорт.
Но смятам, че независимо от културалните обусловености, всеки може да избира сам дали да пие или не, дори, и ако в средата това минава за "нормално".

Галюни, в настоящата ситуация, това, което се е случило на приятелката ти ми се струва много реално и мен да споходи. Но аз никак не съм от тихите, вдигам скандали, говоря, провокирам дискусии, има движение някакво в положителна посока. Лошото е, че моето уважение към него много намаля и клони към изчезване, заради изборите, които прави. Втрещявам се от това, колко много го ужасява фактът на моята бременност. Вече даже и не се обиждам, просто ужас ме тресе. И, да, смятам, че е по-добре да си "самотна майка", отколкото да си уж омъжена, пък... да се събудиш една сутрин и да установиш, че на този брак му липсва нещо... мъж, например  Laughing

Не ме е страх да посрещна и най-тежките обстоятелства, не планирам да си затварям очите и да си внушавам, че "ще се промени" и "нещата ще се оправят". Ще си определя някякъв срок и после - довиждане!
Важно ми беше да чуя обратна връзка, че не съм някаква тиранична кучка, дето не дава на момчето да пийне  Joy
Благодаря ви и успех на всички!
 
 

# 22
  • София
  • Мнения: 1 825
Разбира се, че имаш право. И честно казано ако съм на твое място не би ме скофтило толкова празнуването на прословутия рожден ден колкото това прибиране ката вечер в 2 часа през нощта и пиенето-това не бих приела. Не знам какво да те посъветвам. Ти сама трябва да решиш. Тук изобщо не става въпрос дали имаш право да се чувстваш предадена, а дали си готова да приемеш това като твой начин на живот и да се примиряваш с него.

renci, благодаря ти, че ми спести писането! Peace

# 23
  • Мнения: 2 563
Дано се окопити това момче! Ти все пак си осигури финансова независимост.  Hug

# 24
  • Мнения: 604
Абе мила коя е тази държава в която да пиеш всяка вечер е нормално newsm78¿
Направо ме озадачи #Crazy!!!

# 25
  • Мнения: 139
Чужда страна. Друг език. Друго държание на хората, друг манталитет, други отношения, други очаквания, разбиране за близост по малко по-различен начин. Слънцето изгрява и залязва по друго време. Доматите имат друг вкус. Водката също. По нисък стандарт на живот (на цялото общество, не на конкретен човек)
Той съзнателно е направил този избор. Не е лесно да се свикне с всичко това, но той е тук, изборът му продължава да бъде в България и с теб.
Мисля, че нямаш право да се чувстваш предадена, че иска да отиде в родината си и да запразни както му душа сака. Ти си си у дома, най-верочтно имаш близки и за няколко дни няма да се свърши света, макар и да караш трудна бременност (надявам се няма да те изостави някъде без хора около теб, без телефон и достъп до медицинко обслужване, в случай, че недай Боже, се наложи). Не прави драма от това.
Пиенето, обаче е друга приказка. Културата на пиене е различна в различните държави - спор няма, но дали и колко да пие даден човек си решава сам той, а не обществото, в което е роден и отраснал. Струва си да поговорите по въпроса и да му обясниш, че редовните му запои вредят на връзката Ви, че отговорности към бъдещето Ви дете (педполагам планирано) имате и двамата, че то ще има нужда от грижовен и отдаден, а не от вечно натаралянкан татко и ако не спре с прекомерната употреба на алкохол - дано имаш кураж, увереност и подкрепата на близките си да продължиш без него живота си, пък той да си пие, щом толкова му е сладко.

# 26
  • Мнения: 3 423
За рождения ден драматизираш излишно.

Нормално е да е щастлив от избора си
да живее в България, все пак алкохолът
е лековато евтин. В държави, където се
продава евтин алкохол, обслужването пък
куца, така че е нормално човекът да иска
да си празнува рождения ден вън от България.
Не бъди несправедлива. Няколко дена без него
дали се изкупват с цял живот после с него, кажи?!
Купи му хубав подарък и няколко кондома за всеки
случай, ако случайно реши, че много му липсваш.
И се наслаждавай на себе си. След раждането ще
ти се случва от рядко по-рядко, обещавам ти.

# 27
Лошото е, че моето уважение към него много намаля и клони към изчезване, заради изборите, които прави.

Нормално е уважението ти да изчезне, ако от неговата страна няма и малък намек за поне една трета от твоето уважение и търпение.
След като казваш, че си говорите открито за проблемите, опитай един последен път да му обясниш, в каква деликатна ситуация се намираш и колкото и да си силна, имаш нужда от неговата поткрепа в този момент. Постави му направо ултиматум......

Не се притеснявай, когато загуби това което е имал може и да му дойде най-после мозък в главата. Според мен това е поредния мъж, който не иска да разбере, че семейството носи някои отговорности и задължения.
Май доста съм бягала от час по география, идея си няма, коя може да е тази държавица Simple Smile.


Успех и лека бременност.

# 28
  • гр.София
  • Мнения: 380
Ако просто искаше да празнува рождения си ден с роднините и приятелите си, нямаше да има проблем. Все пак може би изпитва носталгия, освен това му предстоят доста напрегнати месеци и това би била една заслужена почивка за него. Все пак през останалото време е с теб и не би трябвало да го преживяваш толкова тежко. Но според мен проблемът е в безотговорното му поведение през останалото време, особено след като си бременна. Недопустимо е в такъв момент мъжът системно да запива с приятели и да пренебрегва съпругата си, още повече че бременността ти не е лека.Така че според мен имаш много по-голям проблем от желанието му да празнува рождения си ден в родината и имаш пълното право да си неудовлетворена и предадена.

# 29
  • Мнения: 2 448
Предадена заради рождения му ден, я стига глупости!

За останалото, че си има проблем с алкохола, мисля, че не е от сега и ти добре си го знаеш и щом не ти е правело впечатление, защо сега?  newsm78 Може би просто ти е кофти, че не можеш да го придружаваш в излизанията в това състояние, но по принцип това с пиенето няма оправия.Ако не ходи да пие навън, ще пие вкъщи. Ти си знаеш до колко можеш да се примириш с това. Зависи и от това какъв става като е в нетрезво състояние, защото моя например  минава на любовна вълна, нито посяга набой нито нищо. Аз дори искам да си излиза да си пие навън, отколкото в къщи, ама не иска.

# 30
  • На планетата Земя
  • Мнения: 6 325
Имаш право, говори с него

# 31
  • Варна
  • Мнения: 640
И моя мъж избра да живее с мен в България, за което аз  освен много щастлива се чувствам и често гузничка, и все пак това е негов избор и не му пестя нито грижите, нито тревогите особено по децата ,  показала съм че аз съм по-слабата и аз имам нужда от него, т. е .  съвета ми е:. опитай  той да носи отговорност дори и за малките избори в семейството.
 P.S.   В  държавата на мъжа ми също се пие много водка (бивша съветска република), но аз не помня да се е напивал  откакто бяхме студенти.

# 32
Тази дискусия взе, че се проточи, май е време да взема да се регистрирам (и постепенно да се ориентирам съм кандидатстване за подфорума "Родители, отглеждащи децата си сами"  Simple Smile ). С малки изключения, които раздават етикети като "глупости", тук има много какво да се научи.

Аз говоря, дами, последните 4 месеца са една непрестанна дискусия (по темата за пиенето, бременността и т.н, досадна съм вече). Резултатът от нея току що отново лъсна - издържа до 9.30 и хукна към кръчмата "да гледа мача". Снощи отново говорихме цяла нощ (е, тази част от нея, която прекара вкъщи, но не знам колко помни, щото беше...е, пил доста). Думите вече доста са девалвирали в нашите отношения.

Накратко, прави сте, че прехвърлям огорчението си от цялостното му поведение върху две невинни седмици.
Финансовата си независимост съм осигурила отдавна. Първите няколко години от престоя му в България и брака ни аз бях портфейла вкъщи. Но, аз съм си виновна и да съм мислила! Той много отдавна казваше (на мои въпроси "а деца кога", че не знае дали иска, защото щели да му пречат на лайфстайла. После нещо му прищрака и беше толкова убедителен, та наистина си въобразих, че е пораснал. Ами, овца съм.

Да ми е кофти, че не мога да го придружавам?!? Странна хрумка. Не знам дали наблегнах достатъчно ясно, че непрестанният запой се случва, откакто съм бременна. Преди това си обичаше чашката и толкова, сега практически вечер не го виждам. Ясно ми е, че бременността ми го стресира, изнервя, досажда и т.н. Измършавяла съм и не съм забавна. Обаче - смейте ми се, не съм го очаквала. Толкова беше категоричен, че е време. Проблемът в такива случай е, че никой не е само бял и черен и че добрите качества не са лесни за пранебергване. Обаче размисли като "Вярно е, че пие, но е верен, интелигентен, последователен, честен" в някакъв момент ме подхлъзнаха към прекомерно търпение. Да, чувствала съм се много виновна, че дойде тук заради мен. Още в началото предложих аз да отида там. Каза, че не е толкове смел, та да поеме такава отговорност и че в БГ ще ни е по-лесно (аз по онези времена се справях по-добре финансово). Бяхме се разделили по едно време за 6 месеца. Мислех, че ще се прибере - но не! Иска да живее тук и това е! 

Е, стига вече съм ви занимавала с глупости. Всичко е ясно. Успех на всички и - умната, щото секунда невнимание и после ето какво става!

# 33
  • Мнения: 2 792
 На мен не ми изглежда предателство и не виждам нищо лошо в това, че човекът е решил да замине при приятелите си и да поотпусне малко края. Раздяла за кратко време действа отпускащо и заздравяващо. Аз примерно с удоволствие бих изпроводила мъжа ми, някъде за седмица две, в момента.
 

# 34
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 226
аз също бих го изпроводила и то с удоволствие.
виж, ако съм бременна, имам проблеми, а той отива някъде точно в този момент да се размазва, ще възникне проблем. голям при това... Confused

# 35
Ами, аз, когато не съм бременна и не ми престои операция, с удоволствие го провождам на летището и той даже обикновено ме кани да го придружа. И, макар, че с тамошната рода много си се радваме едни на други, обикновено отказвам - малко време за себе си ми идва доста добре  Grinning

Обаче сега съм бременна и ми предстои операция след средата на юли. Малко ме е срам да се натреса на майка ми след операцията, ами какво да й кажа, когато попита "ти мъж нямаш ли"  Joy

# 36
  • Мнения: 35
...той идва от култура, в която да пиеш всяка вечер не просто се счита за нормално, но и се насърчава.




[/quote]
От чисто любопитство от каква култура идва?

# 37
  • Мнения: 3 728
Мен като renci повече биха ме притеснявали късните прибирания в нетрезво състояние, отколкото празнуването на рожденният ден. Това според мен е проблемът при вас.
Може би, след като разпусне и се накупонясва, ще разреди честите"запои". newsm78

# 38
  • Мнения: 2 792
Обаче сега съм бременна и ми предстои операция след средата на юли. Малко ме е срам да се натреса на майка ми след операцията, ами какво да й кажа, когато попита "ти мъж нямаш ли"  Joy
Надали майка ти точно това ще каже, а и не може да разчиташ на особено съчувствие и съпричастност в такава ситуация на някой от мъжки пол, поне от моя скромен опит. Сигурна съм, че и майка ти го знае  Simple Smile.

# 39
  • Мнения: 1 950
От чисто любопитство от каква култура идва?

Еее, ама четете цялата тема де, момичето ви каза от северна държава, най-вероятно е Финландия, Норвегия или Швеция. И изобщо има ли значение? newsm78

Най-вероятно мъжа ти е стресиран от предстоящите събития, първо тежка бременност, после операция, след това дай Боже бебе, човека преживява по свой начин новото в живота ви. Разбира се това не го оправдава Peace.
Ти си умна и интелигентна жена, сигурна съм, че ще намериш верния път. Ние може да си говорим тук и да си се обясняваме, но решението ще си го вземеш ти.
Пожелавам ти успешна операция, после здраво бебче и да постъпиш така, както би било най-добре за теб и детето ти Hug Praynig

# 40
  • Мнения: 932
Много ми допадаш!Личи си,че си здраво стъпило на земята мъжко момиче.Разсъждаваш много трезво,така че няма да пиша нищо за проблема с алкохола,ти си го знаеш...както и какво трябва да направиш в този случай.Не се чувствай виновна,че си се подвела на приказките му за бебе-независимо от всичко,той ти е направил най-прекрасния подарък.Освободи се от пияната и безкрайно егоцентрична опаковка и продължи сама.
За рождения ден-стига бе,момичета!Аз зарязах живота си в Бг,оставих всичките си роднини и приятели,за да последвам мъжа си.Първата година живеехме меко казано мизерно,нямах НИТО ЕДИН приятел тук и издивявах.Семейството ми ми е липсвало на всеки празник,когато ме изписваха от болницата с малката,когато започвах нова работа или преживявах труден момент.После загубих мама и  никой не може да навакса изгубеното време без нея.Но никой не ми е виновен.Това си беше лично МОЙ избор,пистолет никой не ми е опирал до главата.И заради него,пак бих го направила.Така че,миличка,да се чувстваш виновна е последното нещо,което трябва да ти идва на ум.Като гледам хич не си живее зле в Бг.Като има рожден ден,та да не се жени!Ще отиде да се размазва след няколко месеца и съм сигурна,че няма нищо да му стане.Егати,не се ли притеснява за теб???Извинявай,че го казвам,ама...идиот

# 41
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Ами аз мога да ти кажа 4е ситуацията е много сложна ,заЩото преди да се развали едно семейство трябва пьрво да се опита да се свьржат двата невидими края(вьв ваШият слу4ай загубени някьде).Оба4е като гледам ,то ваШето семейство май отдавна се е развалило Confused.
За рожденият ден....ами сигурно може да го разбера сьпруга ти,но ако ти не беШе бременна.........Сега да те остави за да ходи да се напие с роднините ми се струа леко казано абсурдно Confused.Да се напива на 31 рожден ден Crossing Arms....Пьк и нали все някога трябва да порасне,не е нужно да се напива......
Недей така лесно да се предаваШ и да се записваШ в форума за родители отглеждаЩи сами децата си,,,....Няма ниЩо хубаво там( в смисьл вси4ки сме минали през една ГОЛЯМА раздяла,и неЩо което ни е белязало за цял живот)опитай се да си спасиШ семейството,пьк ако не стане............ТАМ сме , Winkв другият форум.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 25 248
От чисто любопитство от каква култура идва?

Еее, ама четете цялата тема де, момичето ви каза от северна държава, най-вероятно е Финландия, Норвегия или Швеция. И изобщо има ли значение? newsm78


Тези не са от най-миниатюрните Wink Аз залагам на Исландия Laughing Чувала съм нещо за нея, че е водеща по самоубийства на глава от населението, защото северният климат депресира, а авторката спомена нещо такова Peace
А, има значение, дотолкова, доколкото е странно някъде да се насърчава пиянството, интересно беше да узнаем къде е това, понеже за нас е непонятно. Чисто любопитство към чуждата култура Peace

# 43
  • Мнения: 1 559
Ами аз съм от другата страна,и въобще не съм се прибирала ей така да си празнувам РД ooooh!.Имам семейство,деца,мъж,коuто са на първо място.И на мен ми е мъчно за близките ми,но приоритетите ми откакто съм омъжена се промениха драстично.

# 44
  • Мнения: 677
"....  Освободи се от пияната и безкрайно егоцентрична опаковка и продължи сама....", подкрепям това мнение, в случай че продължи със запоите и след раждането на детето.
Неприятното е, че не можеш да се насладиш на бремеността си, заради неговото поведение.

# 45
За рождения ден-стига бе,момичета!Аз зарязах живота си в Бг,оставих всичките си роднини и приятели,за да последвам мъжа си.Първата година живеехме меко казано мизерно,нямах НИТО ЕДИН приятел тук и издивявах.Семейството ми ми е липсвало на всеки празник,когато ме изписваха от болницата с малката,когато започвах нова работа или преживявах труден момент

И аз мога да напиша същото по въпроса! рави ми впечатление, че ти си го взела на отглеждане и си го разлигавила до краен предел. Наистина няма значение, коя е тази северна страна, но според мен това е поредния аргумент, с който
искаш да се убедиш че вината не е в него. Някаква си там държава му е виновна, че бяга от проблемите си като се напива.
Това ми прилича по-скоро на безхарактерност. А може би въобще не те обича и е искал да повивее на нечии груб.....


# 46
  • София
  • Мнения: 53
Човекът явно е решил да пие като за последно докато си бременна. Това може и да значи, че е на ясно, че после няма да може. Или просто се опитва да те накара да го изгониш, защото го е срам сам да си тръгне. Confused

# 47
Извинявайте, че досега не съм отговорила по въпроса за културата и нацията.
Но първо да ти кажа, Димана - аз вече писах, че според мен изборът колко и при какви обстоятелства пиеш е личен и няма значение откъде идваш. Съвсем не планирам да оправдавам съпруга ми с културата, от която идва. или външни фактори.

Но, чакайте да ви "позабавлявам" с истории за пиенето в Естония - за тази държава става дума. (Вярно е, че и исландците капят като круши от самоубийства,  но последните 2 години рекордът се държи от Естония). Когато станат на 14 години, майките започват да изпращат навън децата си с думите "И внимавай да не повърнеш по гръб". Защото десетки млади хора годишно умират, повръщайки по гръб в алкохолно безсъзнание - задушават се. В някои от по-малките селища, все още се практикува този ужас: дават на бебетата водка с в биберона с детските храни, за да са кротки. До началото на 90те, това е било масова практика. И съвсем не става дума за руското население, а за самите естонци, които са угро-финци. Любимо занимание на младежта (и не само) е да се напият, да се качат в коли и да правят ралита. Или да се напият и да се обесят (на мен ми изглежда, че го правят ритуално, в едни ужасни плевни, защо пък точно там?).

Теди, той също така казва - пия сега, защото когато се роди детето няма да мога. Обаче на мен някак ми е трудно да го повярвам. Днес, когато го попитах защо още не си е резервирал билет, каза, че чака да види за кога ще назначат операцията, за да можел да е тук и щял да пътува чак, когато мине (това пък кога ли го е решил?). Обаче такива малки напредъци не ме приспиват или успокояват изобщо! Отдавна съм се научила да обръщам внимание на това, което хората правят, а не на това, което говорят. Дала съм си определен срок и ако не се вземе в ръце ... знаете какво следва. Обяснения за поведението му има хиляда, все смислени, но не мога да разбера едно: защо, вместо да се радва, че ще има дете, той по-скоро преживява, че то ще му пречи на пиенето. Вие разбирате ли?

Ира, много уважавам решението ти да не вменяваш на партньора ти вина за решението си да напуснеш БГ! Не са много хората като теб, които не държат половината свят отговорен за решенията си.  Ох, кифле, чувала съм и съм виждала разни мъже, които тъкмо в такива бременни моменти с усложнения съчувстват и съпреживяват с жените си дотам, че стават половин гинеколози   Sad Но, очевидно - не всички  Simple Smile

Та така ... засега сагата свършва дотук, ще се появявам да отбелязвам развитията (честно, ей сега ще се регистрирам!) и съвсем не мисля да свалям гарда. На нас такива не ни минават, нали така  #2gunfire
Успех на всички!

# 48
Разказът ти е поучителен, сега съм сигурна, че ако срещна естонец, ще бягам на километри от него Grinning.
Поздравявам те, че си запазила чувството ти за хумор в такъв труден момент от живота ти.
Винаги съм си мислила, че една жена, колкото и да разчита и вярва на един мъж, трябва да има винаги едно на ум и да си подреди така нещата, че да може да се оптавя един ден, ако се наложи и без него.
Доколкото разбирам ти си осигурена финансово, за другото - ти си го написала, че се чувставш предадена, ще ти трябва време и много мъдрост да го проумееш - как хората, които най-много обичаме така ни нараняват.
Много успех и дано, дано този бъдещ татко да се намери и да разбере, какво има и какво може да загуби.
 Hug

# 49
  • Мнения: 1 273
Пиша само да ти кажа, колко много ти се кефя. Поздравявам те за смелостта ти. Съвет не мога да ти дам, но ти пожелавам всичко най хубаво. Успешна операция и леко раждане  Hug

# 50
Много съжалявам за това,което ти се случва.
И моят съпруг е чужденец,но не живеем в БГ.
Наистина е трудно,когато си далеч от близките си,особено,когато те имат нужда от теб.
Обаче според мен при вас различията не са толкова културни,колкото интелектуални.
Мъже,дето си правят няколкодневни запои живеят във всяка страна по света,даже и в Бг.
Ти обаче си интелигентна жена,явно имаш по-голяма култура от мъжа си и май на него това му идва малко в повече.
Не мога да ти дам съвет,но се надявам операцията ти да мине успешно и да се радваш на здраво бебе.Всичко останало все някак ще си дойде на мястото.
Успех! Hug

# 51
  • София
  • Мнения: 17 592
Ами... Все пак, ти си знаела какво представлява, като си го взела, нали...

# 52
Да бе, Кати, а теб хората сигурно никога не те изненадват с поведението си и можеш да предвидиш всеки човек точно как ще постъпи след пет, шест, десет години от връзката ви. Сигурно дори за това са ти необходими само 50 минути, както при някои психолози - правят ти формулировка, теглят заключението и край - разгадали са те.

Недей така, никой не е застрахован от изненади. Колкото и параноиден да е човек и да е предвидил най-лошите развития, винаги има пространство нещата да вземат странни обрати. А и, освен, че трябва да мислиш кого "вземаш" - както казваш, не е добре да го подлагаш непрекъснато на хиляди тестове, проверки и прогнози преди да го допуснеш до себе си. Жал ми е за хора, които в себесъхранителната си параноя, пресмятат и проверяват всичко. Да, понякога има признаци и предикатори за възможни проблеми, много често - не, а освен това хората се развиват и променят. Твоят партньор същият ли е, както в деня, когато се влюби в него? Съмнявам се, а ако е така - жалко.   

# 53
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Ами... Все пак, ти си знаела какво представлява, като си го взела, нали...

Коментарът на KatiABV ми звучи малко като онези случаи, дето като изнасилят някое момиче, почват реплики: "Ми тя що носи къса пола", "Да е мислила откъде минава, като се прибира" и "Сигурно си го е просила". Същия манталитет да се обвинява потърпевшия. Един вид, сами себе си убеждават, че ако много внимават, тях лошото ще ги подмине. Ще ги подмине друг път - то ако беше само въпрос на внимаване... И точно най-внмаващите накрая така се изненадват неприятно...

А на теб, момиче - споко да има и си гледай здравето. Правилна ти е нагласата, ще се справиш. 

# 54
  • Мнения: 2 018
Искаш да кажеш, че той преди това не е бил такъв? Не е пиел?

# 55
Бо, вярно, че темата се проточи и не е лесно всичко да се прочете внимателно, а и не е толкова интересно, но то е написано: ексцесивното пиене започна, откакто забременях. Вярно, че на човекът пиенето му се услажда, но преди това беше в рамките на нормалното. Запоят започна откакто видя двете черти.

# 56
Въпросът на Бо ме накара да се замисля, че с тази тема започва да се случва същото, както с повечето проточили се теми. Влизат потребители, които не са в течение на историята от самото начало, четат първия и последния пост и пишат нещо, което само по себе си има смисъл, но не е много адекватно на конкретната тема. Признавам си, че аз също, при това неведнъж, съм се изказвала неподготвена  из форуми Embarassed

Аз всъщност влязох, за да потърся мнения и гледни точки. Получих не само това, но и много подкрепа, за което съм безкрайно благодарна на дамите тук. Никога няма да забравя колко сила ми дадохте с думите си.
Но ми се струва, че тази тема се изчерпа. Не знам как да помоля модератор да я заключи, иначе бих, но повече тук няма да пиша, защото за мен, вътрешно нещата се изясниха. Дадох си срок и имам план за действие.
А сега ще се регистрирам, за да мога и аз да съм от помощ на някого, както вие ми помогнахте.
Благодаря и доскоро!

# 57
  • Мнения: 3 146
От ума си пати, вничателно изчетох цялата тема. Искам да отговоря директно на въпроса, зададен в заглавието, тъкмо като взема предвид всичко, прочетено и изписано дотук.
Да, имаш право да се чувстваш предадена - и за поведението му сега, след като в един момент е дал вид, че е сигурен, че е времТО за детенце, и конкретно за рождения ден. Защото тъкмо в това е въпроса с довелието и предателството - в израстването и умението да устоиш на взетите решения и направените избори отговорно. Той е заявил сам, че е готов за нещо, за което преди това е заявявал, че не е готов. Но очевидно не може да устои в отговорността, която е понесъл към теб и - вече - към бебето. Проблемът не е в алкохола, защото алкохолът е средството на неговия неуспех да бъде отговорен и порастнал. Пръблемът е, че все още не е готов за това с детето и не е могъл да го разбере. А ти си му имала доверие и си го уважавала, щеше да е предателство от твоя страна, ако се беше усъмнила в думите му. Нали връзката е в това - всеки поема своята отговорност към другия, като му заявява "Обичам Те!". Това обвързва двустранно доверие. Ти не си изневерила на това доверие, а той - да. Изглежда, той е изневерил и на самия себе си и в това е тъжното.

Ти ми изглеждаш страхотен човек! Мисля, че сама ще вземеш най-правилното решение!  Hug

Аз на твое място бих се чувствала предадена. И това, което си описала - "тресе ме ужас" - е най-силното и верно описание на това, което бих изпитала в подобна ситуация. От сърце ти желая, всичко да мине добре! Praynig

Много е важна културата, в която е израстнал един човек по отношение на това, какво той схваща като "нормално". Но проблемното е, че допреди да забременееш, твоят човек не е пиел толкова много и се е прибирал повече, нали така? Ето го разломът, както и ти сама посочваш. Тук вече реакцията му се определя не от културната му обусловеност, а от особеността на характера му. Слабохарактерен и егоистичен е - не е готов да жертва "лайфстайла" си все още, нито заради теб, нито заради детенце. Защото бременността и раждането са много-много пъти по-важни от който и да е юбилей. И това е така във всяка култура в Европа.

# 58
  • Мнения: 2 161
Ами... Все пак, ти си знаела какво представлява, като си го взела, нали...
Откъде го е взела?От витрината?С лека ръка хвърляш думите си и то много категорично.А човек може да те изненада винаги и да се чудиш какви неподозирани възможности има.Няма да ти го пожелая това.

# 59
  • София
  • Мнения: 17 592
Да бе, Кати, а теб хората сигурно никога не те изненадват с поведението си и можеш да предвидиш всеки човек точно как ще постъпи след пет, шест, десет години от връзката ви. Сигурно дори за това са ти необходими само 50 минути, както при някои психолози - правят ти формулировка, теглят заключението и край - разгадали са те.

Недей така, никой не е застрахован от изненади. Колкото и параноиден да е човек и да е предвидил най-лошите развития, винаги има пространство нещата да вземат странни обрати. А и, освен, че трябва да мислиш кого "вземаш" - както казваш, не е добре да го подлагаш непрекъснато на хиляди тестове, проверки и прогнози преди да го допуснеш до себе си. Жал ми е за хора, които в себесъхранителната си параноя, пресмятат и проверяват всичко. Да, понякога има признаци и предикатори за възможни проблеми, много често - не, а освен това хората се развиват и променят. Твоят партньор същият ли е, както в деня, когато се влюби в него? Съмнявам се, а ако е така - жалко.   

Добре де, да се уточня. Нямаш основание да се чувстваш предадена, защото реално този човек не те е предал - той си е такъв, какъвто си е бил. Знаела си го, би трябвало да го очакваш. Твоите изисквания са се променили във връзка с променената ситуация, с това... че ти си пораствала, а той не.

Това не означава, че следва да се примириш. А може би, че трябва да обърнеш внимание на други чувства... като например, как се виждаш като майка на дете с баща - алкохолик? Искаш ли това за детето си?

Вярвай ми,нещата няма да станат по - лесни след като родиш. Нито за него, нито за теб. По - трудни ще са. И ако това му е начина да се справя с трудностите, на теб ще ти е още по - тежко.

Може би има някаква надежда да се излекува с терапия, де да знам, санаториум може би или нещо друго, което лекарите препоръчват за алкохолизъм - просто не знам как протича подобно лечение - но трябва да забрави за юбилея и партитата и да започне веднага, заради нероденото си дете, заради жена си, заради семейството си.

И ако не успее да се справи сега, после изобщо не се и надявай. С други думи казано, ако сега не направи постъпките, ако отлага - поради каквито и да било причини - тогава не се само заблуждавай. Или се примири, че ще живееш с алкохолик, или го остави.

Което пак не ти дава основание да се чувстваш предадена. Може би пораснала, може би отговорна... предадена, обаче, не.

Да допълня към Saule - аналогията ти е меко казано ... ... ... некоректна. Обществените места за това са обществени, защото са за всички. Но момичето, започнало темата, е взело съзнателното решение да се свърже живота си с алкохолик. Няма основание да се чувства предадена, че е такъв. Има право да промени мнението, отношението, дори живота си, но да се чувства предадена - как? Това е все едно да се омъжи за инвалид и после да се чувства предадена, че не може да се катери с нея в планината. Освен ако преди това не е бил трезвеник. Но не останах с подобно впечатление.

Последна редакция: вт, 17 юни 2008, 09:05 от katiABV

# 60
  • Мнения: 2 229
...Нямаш основание да се чувстваш предадена, защото реално този човек не те е предал - той си е такъв, какъвто си е бил. Знаела си го, би трябвало да го очакваш. Твоите изисквания са се променили във връзка с променената ситуация, с това... че ти си пораствала, а той не...

Добре де, нали няколко пъти каза, че е започнал с прекаленото пиянстване след като е забременяла! newsm78 Откъде да го е "знаела какъв е"?!

# 61
  • Мнения: 139
Щом ескцесивните запои са започнали след забременяването - проблемът е съвсем друг. Някои мъже (и не само) никога не узряват до осъзнатата идея да имат деца. А и той ти е казал, че едно дете би променил лайфстайла му - ох, какво да ти кажа, то си е било ясно като бял ден. Ние хората доста често вярваме, че този до нас ще се промени, ще му повлияем, че нещо в него ще трепне и това не е от глупост, наивност, не е за порицание и осмиване...Да, ама не, не се променя такава нагласа, дори и притежателят й искрено да се опитва, доста често резултатът е като при твоя съпруг. Миличка, ти изглеждаш силна жена, ще се справиш, горе главата, радвай се, че ще си имаш бебо, искрено ти пожелавам да срещнеш човек, който от душа иска дечица и да си щастлива. Това, че сега си изтеглила късата клечка не значи, че трябва да си я носиш цял живот.

# 62
  • Мнения: 2 018
Бо, вярно, че темата се проточи и не е лесно всичко да се прочете внимателно, а и не е толкова интересно, но то е написано: ексцесивното пиене започна, откакто забременях. Вярно, че на човекът пиенето му се услажда, но преди това беше в рамките на нормалното. Запоят започна откакто видя двете черти.

Права си,  Embarassedне успях да прочета много внимателно темата, няма и да се оправдавам защо не съм го направила. Извинявам се, все пак.   bouquet
Историята ти в общи линии е идентична с историята на един много скъп за мен човек. И ще ти дам съвет, както бих посъветвала и него, ако можех да върна времето назад.
Така, като си мисля, може би той се страхува от отговорността да бъде баща и алкохола измамно му "помага" да преодолее този страх. Но от друга страна, това може да означава, че дори и да преодолее тези си съмнения, когато те се появят отново в друга връзка, той отново да посегне към чашката.
 Всъщност, нямам право да давам съвети. Моето мнение е че човек не може да се постави на мястото на другия, докато сам не го изпита.

Послушай себе си!

# 63
  • Мнения: 2 108
Директно на въпроса ти-според мен не си предадена,той просто не осъзнава какво точно ти причинява и как да преодолее проблема.
Мен ме изумява друго-явно това,че ще имате дете наистина е било преломно за него и му е трудно да се справи с мисълта,но не разбирам,какво е толкова страшно на това да имаш дете?! Защо мъжете се панират, стресират и ги избива във всякакви посоки?! Толкова ли е апокалиптично това събитие? 30 г. е чудесна възраст за бебе  Tired Според мен ще го осъзнае ище е безкрайно щастлив ,когато бебето се появи! Дано! Успех и пиши развитието!

Общи условия

Активация на акаунт