Страх ме е , че няма да се справя!

  • 7 242
  • 65
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 099
Нямате представа, колко сила намерих в себе си, когато животът ме постави в положението сама да отглеждам детето си!Не е вярно, че майките отглеждащи децата си сами са слаби - много по - силни са от много хора, които гледат на нас като на слаби същества

Не знам кой гледа на "вас" като на слаби същества... Обикновено гледаме на "вас" като на много силни жени. И обикновено е така.

# 31
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Нямате представа, колко сила намерих в себе си, когато животът ме постави в положението сама да отглеждам детето си!Не е вярно, че майките отглеждащи децата си сами са слаби - много по - силни са от много хора, които гледат на нас като на слаби същества

Не знам кой гледа на "вас" като на слаби същества... Обикновено гледаме на "вас" като на много силни жени. И обикновено е така.
Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря  bouquet

# 32
  • София
  • Мнения: 3 099
Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря  bouquet

Прочетох го. Цитирах вас, но говоря по принцип. Не мога да си представя кой идиот би помислил подобно нещо, просто...

# 33
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря  bouquet

Прочетох го. Цитирах вас, но говоря по принцип. Не мога да си представя кой идиот би помислил подобно нещо, просто...
Има най - различни хора...
За съжаление много хора не са така великодушни и изпълнени с възхищение и ентусиазъм, каквото срещаме всички ние тук във форума ...

# 34
  • Варна
  • Мнения: 373
Защо говорите за страх?
Вече 5-та година живея сама с дъщеря си в град, който не ми е роден и в който имам малко познати. Помагали са ми хора, които просто съм познавала, а сега вече мога да нарека приятели. Нито за миг не ме е било страх. Намерих си квартира (трудно, защото повечето хора като чуят, че съм сама жена с дете и отказват), правех всичко възможно да имам по-голям доход (пак трудно, защото за всичко се иска време и внимание), в период от 3 г. дори и не ми минаваше мисълта за мъж до мен. Мога да кажа на всички, решили сами да отглеждат децата си  - няма от какво да се страхувате. Но е адски трудно - плакала съм не веднъж, не от страх, а от умора. С чисто сърце мога да кажа, че ако сега трябваше отново да решавам дали да живея сама - отново щях да го направя.

# 35
на колко е дъщеря ти сигурно е малка и ти е по лесно

# 36
  • Мнения: 18
Ще се справиш,не падаи духом.Трябва да си силна

# 37
  • Мнения: X
* Не разсъждаваш за това, освен ако разсъжденията ти не водят до нещо градивно.  Примерно - решение. Примерно - ако някой те съжалява - как ще постъпиш с него -какво ще му кажеш, как ще го погледнеш, и дали ще го погледнеш повече.
* Не се изолираш - т.е. опитваш се в максимална степен да не го правиш.
* Финансово - зависи от много неща, аз изплащам ипотека, пък не се налага да се изолирам по тази причина.
* Най-големия проблем е самият страх.

аз не разбрах - ти разведена ли си или не си

когато мен ме беше страх, околните ги беше повече страх и от мене и това ми направи много лоша услуга. Т.е. не се обграждай с хора, които смятат, че изпадаш в лошо положение. Могат да ти скъсят живота. Напротив, останалите, които са преминали през това, ще ти кажат, че не е нищо особено.

а вече имам и неприятно усещане в мъжки план - нещо много успеем с всичко да се справяме, пък те не обичат така. Хич не обичат. Толкоз не обичат, че бягат като попарени. Така че за съжаляване според мен много не става дума тука.  Peace

# 38
  • Мнения: 429
Карина4, какво значение има на колко е детето ?
Моля те, спри да се жалваш!На всички ни е трудно , но повечето се  борим за да имаме каквото имаме.  Твоето дете е на 13 т.е. достатъчно голямо е да седи само в къщи или да се занимава с нещо, докато ти си на работа (само да вметна , че на 14г започнах да работя). С малко дете как е по- лесно?!
За протокола и на мен ми се плаче понякога , даже си плача, само че с това живота ми няма да стане по- добър.
Така,че се стегни !Тук всички сме сами и на всички ни е трудно и всички имаме своите страхове!

# 39
  • Мнения: X
Е този подход не е правилен, даже е разрушителен, тя търси помощ, който не може да й помогне, поне да не й пречи. За да се обърнеш за помощ към форум, може бая да си ударил дъното, и някой да ти се изтапанчи да ти обяснява, как видиш ли и той е зле, но се справя - не върви. Аз лично също не се изразих правилно, може би и моя пост е прозвучал назидателно-подигравателно, като не беше това идеята.

Последна редакция: вт, 29 юли 2008, 18:40 от Анонимен

# 40
Моля ви ,да се  включа и аз...И аз съм разведена от 2 години.Имам синове на 13 и 14 години.Като изключим какъв "герой"съм/по думите на всички обкръжаващи ме/,имам един ОГРОМЕН проблем-отношението на децата към мен.Пояснявам предварително,че те са момчета.Обвиняват ме за всичко!!!Въпреки,че "душата ми излиза",за да осигуря всичко,необходимо за възрастта им в битов план-блъскам на смени,товаря се като магаре от магазина,Когато вчера помолих по-големия ми син да отиде до магазина,той ми отговори,че другите му съученичи не ги карали майките да пазаруват Аз в яда си му казах,че другите деца имат бащи,които помагат на майките им да пазаруват и коли ,с които да го правят.Защото да мъкна по 8-10 кисели млека,хляб,олио и т.н. от не до там близкия магазин,вече не ми е по силите./Защото ,нали  се сещате как ядят в тази възраст!!!/На няколко пъти ми иска издръжката на баща му/60 лева!!!/,защото била за него.Много пъти съм се опитвала да му обясня,че неговите разходи са много по-големи от 60 лв.-интернет,дрехи,храна,отопление,учебници и т.н....,но той не"желае"да ме разбере...Не ме разбирайте погрешно-обичам безумно децата си,освен това са смисъла в живота ми!!!Дори тази година големият ми син/същият.../влезна в най-елитното училище в града,в който живея и това беше най-щастливия ми ден в живота/въпреки,че само аз си зная колко нерви ми е струвало това/Сега ,обаче съм му била длъжница,защото бил влезнал в ........гимназия!!!Иска скъпи подаръци,които, естествено ,не мога да осигуря.Малкият-примък-отмък!И него не мога да го помръдна за нищо!По 1 час учихме на предмет!Добре поне ,че свърши учебната година!Сега реанимирам за следващата.....Знам,че момчетата се възпитават от личния пример и копират поведението на бащата!Но когато него го няма ,какво  правите!Знам всичко как да бъде на теория,но на практика съвсем различно,за съжаление,се получава.Ако някой може да ми помогне или пък се е сблъсквал с подобен проблем,моля да пише.

# 41
  • Мнения: 429
Каси, извинявам се ако съм звучала назидателно. Не съм целяла това. Просто обърнах внимание - момичетата пишат , дават идеи , съвети , споделят опита си. Това е голяма помощ.А отсреща  какво? -само извинения как не става това и онова.
На мнение съм ,че човек като не иска да направи нещо , най-лесно е да си намери оправдание!
 Peace
Пак казвам не искам да засягам никой с поста си , но това е моето мнение Peace

# 42
Jenia mama...Ами не  мислиш ли, че за създадената ситуация причината не е липсата на баща,ами неща като липса на отговорности,задължения,правила.Аз съм с две малки деца и от сега ги уча да ми помагат,че вкъщи всеки има права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ.Сега ми помагат милите,а пък какво остава,ако бяха на възрастта на твоите синове.Аз не бих ги молила да купят нещо от магазина,а бих го превърнала в част от задълженията им. PeaceДаже очаквам те самите да проявят инициатива, именно знаейки ,че сме сами и няма на кой да разчитаме.Би трябвало да са по отговорни.Ами като не искат да мъкнат остави ги гладни малко и това е.Като искат да се включат, не стават нещата наготово. Rolling Eyes
А това пък ,че искал издръжката от 60 лв. Shocked Ами дай му я.Ама само тези пари и нищо друго Тоест с тези 60 лв да си купи закуска,да излезе с приятели,да си купи вкъщи да яде,дрехи,да си плати интернета. Peace
Ще имаш големи проблеми,ако не вземеш някакви мерки,ако от тази възраст си позволяват такова поведение и отношение.Именно поради липсата на баща ти си тази която трябва да е по строга,да възпитава и въвежда правилата. yes
Иска скъпи предмети, ами да ходи да работи лятото  и да си купи.
"Знам,че момчетата се възпитават от личния пример и копират поведението на бащата!"

Ами личния пример на майката? ти си ги оставила да живеят,като царе вкъщи и си се нагърбила сама със всички отговорности и задължения. newsm78 Като го няма бащата(a и да го имаше) ти си тази която дава пример,която ВЪЗПИТАВА..не само обгрижва.Ама така не става обяснаваш, той не желае да разбере.Горкия. Rolling EyesАми като не желае вземи мерки.Навлизат в трудна възраст,ако сега не ги стегнеш малко.може и да ги изпуснеш.Трябва изцяло да промениш тактиката и начина на възпитание.Въобще преосмисли начина им  на възпитание след като имат такова отношение към теб,към парите,към това какво трябва и не трябва,какво може и не може.Неща като уважение,отговорности,труд.Успех  bouquet

# 43
по лесно е когато децата са малки и пубертета е далече но когато поотраснат стават различни нещата,понякога губиш увереност,и търсиш опора,но ако няма такава,какво се получава,ако си зле и с парите,ако трябва да поемеш повече отговорности отколкото можеш и не можеш да разпуснеш и ти се струва,че ще експлоадираш,какво правиш?

# 44
  • Мнения: 1 217
Защо не ги пратиш при баща им известноп време да видим дали няма да посмалят малко изискванията newsm78?

Общи условия

Активация на акаунт