Публикувана: 14 юни 2008, 00:56 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2008, 16:04 ч.

Страх ме е , че няма да се справя!

7 241
65
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

14 юни 2008, 00:56 ч.

mili dami,pomagaite,strax me e 4e 6te izpusna polojenieto ot kontrol.Deteto mi e po golemi4ko na 13,i se straxuvam nai ve4e ot tova,4e xorata smqtat samotnite maiki i texnite deca za slabi sa6testva bez zakrila,za6toto taka ili ina4e,poradi lipsa na polovinka ili lipsa na pari se samoizolirame,sa6to i decata ni.daite mi savet,izpadam v depresiq,kogato si razsajdavam za tova

Мили дами, помагайте, страх ме е че ще изпусна положението от контрол. Детето ми е по-големичко на 13 и се страхувам най-вече от това, че хората смятат самотните майки и техните деца за слаби същества, без закрила, защото така или иначе, поради липса на пари се самоизолираме, също и децата ни. Дайте ми съвет, изпадам в депресия, когато си разсъждавам за това.

Моля, пишете на кирилица!

Последна редакция: сб, 14 юни 2008, 01:45 от Tatti

# 1 14 юни 2008, 06:51 ч.

Мнения: 4 458

Според мен повече зависи от теб а не от обществото. Вярно е че не можеш да си позволиш всичко, но все пак би могла да дадеш достатъчно, че понякога и повече.
Аз никога няма да забравя как исках да съм на мястото на моя съученичка и то не защото има пари, а азащото има най-готината майка на света. Майка и беше сама, разведена и не можеха да си позволят много но повярвай ми, бяха богати по друг начин Wink

# 2 14 юни 2008, 10:31 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

виж сега детето има нужда от любов - не от кола, не от мобифон, от любов и разбиране...и от контрол разбира се
от теб зависи какъв ще е сина ти
в семейства то двама души, с много пари и възможности децата растат нещастни - напр на Онаси дъщерята май се обеси, клко деца на богати, влиятелни и известни личности са зависими от наркотици и т.н.
не парите и семейни приятели осигуряват добрата връзка с родителя....както и това, че детето има двама родителя не гарантира, ч
е ще се разбира с тях е ще е добре

мисля си, че ти се чувстваш изолирана...а това ще почне да чувства и сина ти ако не промениш вижаднето си по въпроса
аз не съм самотна и въпреки това кръга ми от приятели напоследък крайно се затворил....дори близките си не виждам често - няма време....

# 3 14 юни 2008, 17:57 ч.

Трудничко е когато нямаш пари!
Но сега ,повече от всякога, трябва да си твърда!!!
Детето влиза в "трудната"възраст.Нека липсата на пари да не е причина да се учуждите.
Ти бъди ведра с него.Парите са средство за оцеляване и препитание,но не са водещи.
Ако има вариант ,сега през ваканцията да поработи.Нали има деца,които разнасят вестници newsm78

Той е малък за нещо друго,Но поинтересувай се в нета-може да има работа за децата докато са във ваканция
Така,детето ще разбере цената на парите!И най-важното ще придобие самочувствие

# 4 15 юни 2008, 20:51 ч.

Мнения: 2 708

Позволявам си да се включа, макар че може би няма да ти хареса това, което ще кажа, но си мисля че освен нещата, които са написали другите мами, с които напълно съм съгласна, трябва да помислиш и за това, как да не се усеща толкова съществено липсата на пари. Кой е казал, че една жена задължително трябва да изкарва по-малко пари.Естествено, нищо и никога не е сигурно, но нищо не е даденост. Работи върху себе си, усъвършенствай уменията си, така че да получаваш адекватно заплащане за тези умения. Ако човек няма достатъчно умения, няма да има и достатъчно средства, защото няма какво да продаде, за да получи пари срещу продажбата. В случая с труда и парите, ние продаваме труда си, уменията си, времето си, нервната си система и сигурно няма да е пълен списъка, но в замяна получаваме съответното заплащане. Всичко е въпрос на това, каква е принадената стойност на твоя труд.
И за протокола да отбележа, че и аз съм самотна майка - с 2 деца и въпреки, че имам от скоро приятел до себе си, съвсем не разчитам на него да плаща сметките, дори когато правих ремонт преди няколко месеца, не му позволих да ми купи и една кофа с боя. Страдала съм, но съм се и борила и съм се научила да не завися от никого.
Просто не се отчайвай, а се бори и вярвам ще успееш. И то не за да задоволяваш нечии капризчета, които са безкрайни, а и заради самата себе си. Освен това, те чака май 7ми клас, в който клас такива пари се ръсят, че не искам да ти казвам колко плащам на седмица за уроци. И то защото искам (дали ще успея е друг въпрос, видов ден е слад 3 седмици) да й осигуря среда, подходяща за израстването й като човек и личност.
Успех ти желая от все сърце. Надявам се да разбереш правилно поста ми Peace

# 5 15 юни 2008, 22:25 ч.

Мнения: 51

Здравейте!!
Да се включа ли за кураж или да се скарам?? Thinking

Какви са тези депресии когато сега трябват повече сили и увереност от всякога!!
Съгласна съм с Krische и мамите по горе-усъвършенствай се бе жена!Така ще покажеш на детето увереност и няма да го тласкаш към безсилие!Как ще се научи да се бори в живота?
Детето ми е на 11 год помага ми във всичко,макар да бе тръгнал по кривите пътеки,сега се оправи и не ме оставя да се мъча сама!!Завършихме двамата курс за графичен дизайн и 3d изображение-сега двамата се допълваме с идеи и работим заедно допълнително!Така се запали по това,че си докарваме приличен доход!!
Има толкова разнообразни неща!Пари се печелят,важното е да сте здрави и да не се отклонява от правият път!!Ти си човека който трябва да му покаже това!!!
Какво ти пука за хорското мнение......................... smile3534

УСПЕХ!!!!!!!!! newsm10

# 6 16 юни 2008, 07:32 ч.

Мнения: X

Преимуществено - когато се ходи някъде с хора - пари винаги има Wink

. Каквото се купи на другото дете, се купува и на мойто. Риска е така целия ти доход да отиде за данък обществено мнение - па имаш ли кво да вечеряш - пита ли те някой, но се оказва, че хората те възприемат според това можеш ли да отидеш на рожден ден и как си облечен като си отишъл, така че - ако искаш да си с тия хора - .... незнам дали ме разбра. А за реализацията - ако някой е предпочел кариерата, пред децата си, ами какво - тези деца освен без баща, живеят и без майка или като как да го разбирам. Самотна майка не може да работи по 12 часа на ден, т.е. може разбира се, но за мен не е оправдано. Дете на самотек не се оставя за нов ГСМ. Мое мнение. Кой иска да оставя.

# 7 16 юни 2008, 09:30 ч.

Мнения: 2 655

Мразя такива теми тук. Twisted Evil

Момичетата тук са борбени и успявам. Не ми харесва някой да пише плачейки и хленчейки. Живота е борба, а не хленч за пари.
Ами я се стягай и изкарвай пари. Пари има навсякъде, мислиш ли, че на мен ми е лесно. Почти няма нощ, в която да спя или работя до 01:00 и си лягам или лягам с децата и ставам в 04:00 часа пак да поработя малко. И ти можеш да го правиш! Днес съм станала в 4:00 да пиша в 7:00 вдигнах децата и ги заведох на градина и ясла сега продължавам да работя по един договор за 11:00 часа днес.. Мъжът ми от януари не е дал един лев у дома, да ама не се оплаквам.

След като от тази работа не печелиш добре, започваш да търсиш друга която ще спечелиш повече, ако няма намираш си нещо надомно, за през ноща. Децата са най-важни и не трябва да живеят в мизерия. Аз ако съм 13 годишното ти дете бих искала да те виждам усмихната и красива, уверена в себе си майка, а не скапана от живота и от факта, че е сама. . Вместо тема с хленч първо се регистрирай. Второ пусни тема как се справят майките тук. Трето още една тема, че търсиш допълнителна работа, ще видиш колко хора ще ти помогнат.
И още едно: майната му на хорското мнение! Ако продължаваш да се съобразяваш с него то ще те погълне и смачка.

Стани уверена в себе си и се бори. Всички тук го правим ежедневно, без да се оплакваме! А сега марш на работа, че и аз закъснявам вече.

# 8 16 юни 2008, 10:28 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Kаси в пн, 16 юни 2008, 07:32

Преимуществено - когато се ходи някъде с хора - пари винаги има Wink

това ми хареса най-много
данък обществено мнение не плащам
мога да купя...но когато не купувам не ми се реве...най-много да се амбицирам да искам повече от себе си
ещ ми е трудно и тъжно...но няма да се давам
вярвам ще се справиш
регистрирай се и идвай да се оплакваш когато имаш нужда, когато искаш да не си сама...просто когато искаш да бъдеш с някой

# 9 16 юни 2008, 10:33 ч.

Мнения: 1 919

И мен ме е страх.
Ужасно ме е страх че всички решения за Марти трябва да взимам аз.
Страх ме е, че тя понася депресиите ми в момента.
Не знам само аз ли съм така обаче много страдам от това, че уикендите ще размятаме като топка детенце между нас.
Не мога да го приема и това е.
За пари в момента не мога да се оплача, обаче пак ме е страх.

# 10 16 юни 2008, 12:39 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: galia_mi в пн, 16 юни 2008, 10:33

Най-много ми харесва, че решенията взимам аз самата и не трябва да късам нерви с БНД да го убеждавам в това или онова....Щото той си е кон с капаци - така трябва и толкова...Опитвала съм няколко пъти уж да обсъдя нещо...то стана грозен скандал, щото той е доволно тъп да не види по-далеч от пъпа си и да ми казва - ти си майка и решаваш!
За парите - ми аз сега съм по-добре от към пари отколкото когато БНД ме цоцаше яко! За работа- ами смених си и аз работата, адски ми беше трудно в началото..връщам се скапана и не питй как с полузатворени очи играем домино или редим пъзел...а понякога и по-сложни задачки с детенце....Трудно е и то много...но няма начин..А за уикендите - няма размятане, а твърда уговорка с БНД - колко време и как...Не виждам защо да не може да се постигне? А иначе за хленченето - сутринта сдъвках дребната по въпроса....Ееее, не може всичко в живота да е "Рожденият ден на Мечо Пух", трябва да се изпълняват и задължанията.....Та това е правило в живота по принцип.....

# 11 16 юни 2008, 13:28 ч.

Мнения: 1 919

Проблема за размятането е в мен. Никога не съм се разделяла с Марти и ми е много трудно да му я давам, а и още не мога да приема мисълта, че няма да сме 3-мата заедно.

# 12 19 юни 2008, 08:11 ч.

az sam dostata4no borbena,no tova e obqsnimo nali trqbva da sam maika i ba6ta da pravq remonti da izdarjam semeistvo,no tova ne mi pre4i da izpadam v depresiq,kato si pomislq 4e moje da mi se slu4i ne6to napr.rak ili kato znae6 4e cqlata otgovornost za otglejdaneto e varxu teb,otkazax se ot li4en jivot,za6toto pretarpqxme mnogo stresovi situacii i trqbva da se grija za emocionalnoto sastoqnie na deteto pak az sam na posledno mqsto

# 13 19 юни 2008, 08:33 ч.

Мнения: 4 458

Мила, права е Пела че не хленченето ще ти помогне.

Ами аз ако почна да се оплаквам до къде ще го докараме? Избягвам да разказвам историята си в подробности. На който съм казала и малкото преживяно от мен е заявявал че няма друга като мен и как ли по дяволите съм се справила и колко ли смела съм и как никой не може да направи това което аз съм направила... Да ама не. Аз не го приемам така, не смятам че съм направила кой знае какво, може би дори се подценявам и умаловажавам постъпката и решенията си... Винаги казвам едно и също: не съм направила нещо което друга майка на мое място не би направила! Винаги съм вярвала че всеки би постъпил така както аз на времето....
Моля те и моля останалите, не ме разочаровайте, нека си остана с мисълта че няма невъзможни неща...

П.П. писала съм по форума, ако ти е интересно може да се поровиш за да прочетеш през какво съм минала.

Много в резюме: сама с близнаци на няма и 2 г. - без работа, на едно майчинство с по 1 лв на ден. Тормоз от БНД, полиция, Агенция за закрила на детето, психолози, асоциация за закрила на жени и деца пострадали от насили, адвокати.... Сам сама, без помощ и подкрепа от никой ( само една приятелка на която съм безкрайно благодарна ). Когато децата бяха на 3 г. прелетях половината свят с 2 куфара в ръка за да потърся закрила и убежище в друга държава. Няма познати, роднини, приятели - САМА с 2 деца!!!
Благодаря на Бога, че сме здрави и все още имам сили да вярвам в доброто и светло бъдеще което ни предстои.
Няма не мога, има не искам!!!

# 14 19 юни 2008, 09:26 ч.

Мнения: 1 919

Цитат на: kiara в чт, 19 юни 2008, 08:33

Няма не мога, има не искам!!!

Киара много си права - това е.
За мен е това не искам да приема ситуацията.

# 15 19 юни 2008, 09:39 ч.

bravo na teb trqbva mi nqkoi po silen ot men da mi dava stimul ti ima6 bliznaci a az dete i 2ma mnogo vazrastni toest 3 deca

# 16 19 юни 2008, 09:49 ч.

mai vseki e unikalen s istoriqta si iskam da zaveda deteto na more no ne moga nqmam pari a imam vreme ne e li gadno drugite deca da xodqt vsqka godina i kak da predpazq deteto ot kompleksirane a ina4e ocelqvame borim se no ne e dostata4no,nqmame ka4estven jivot nqmame podkrepa kato v normalnite semeistva za vsi4ko sami umorix se da bada silna iskam da sam slaba nqkoi da me zakrilq i az bezza6titno da maukam na ramoto my po dqvolite taq emancipaciq mai trqbva pove4e da sam maj otkolkoto jena

# 17 19 юни 2008, 15:30 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: sneja1993 в чт, 19 юни 2008, 09:49

Виж сега...това дет го пишеш аз съм го минала...не е като да не съм! И както други мами ти казвам и аз - няма не мога, няма не искам! Премислях и пречупвах в себе си хиляди варианти, света изорах и си смених работата за по-добре платена...тичам като бясна котка по всякакви задачи, понеже имам и 2 броя възрастни родители на гърба си....До втората година на малката сме карали на дрехи втора употреба и подаръци от приятелки..а аз и един парцал не смеех да си купя! И тогава казах - баста! С моето образование в БГ няма пари за мен, имам много неща, които ме държат тук - сменям попрището!...Не че и досега не попроверявам оферти из големите биотехнологични фирми из Европа...ама тва е друга тема!

Но никога никога никога не съм искала и за секунда да бъда слаба и да мъркам за нещо на някой! Мога да помоля приятелти за помощ - това е друго....Но всеки е различен както добре знаем Wink

# 18 19 юни 2008, 17:58 ч.

Мнения: 2 708

Възхощавам се на факта, че виждам толкова много силни жени. Считам себе си за една от тях. А на тези, които още не съм открили силата в себе си - пожелавам в най-скоро време да го направят. Най-малкото аз бих била щастлива да намирам подкрепа тук, такава каквато я има от други мами. Не се предавайте, а се преоткривайте и работете върху себе си. Ние можем да се променяме. Всички хора могат. Просто трябва да повярваме в себе си. Peace

# 19 19 юни 2008, 18:17 ч.

Цитат на: Krische в чт, 19 юни 2008, 17:58

Възхищавам се на факта, че виждам толкова много силни жени. Считам себе си за една от тях. А на тези, които още не съм открили силата в себе си - пожелавам в най-скоро време да го направят. Най-малкото аз бих била щастлива да намирам подкрепа тук, такава каквато я има от други мами. Не се предавайте, а се преоткривайте и работете върху себе си. Ние можем да се променяме. Всички хора могат. Просто трябва да повярваме в себе си. Peace

Много ободряващо решително звучиш,но понякога когато,човек затъне в отчаянието трудно се измъква Tired

Аз когато бях най-уязвима имах чувството,че няма да оцелея-плакала съм,боляло ме е,всичко ми се струваше безсмислено,не исках да живея....Тогава една -две приятелки ,сестра ми и мама ме подкрепяха-БЕЗ БЛИЗКИ Е ТРУДНО ДА СЕ СПРАВИШ ,колкото и да си силен.
От скоро съм регистрирана тук и забелязвам,че има И теми,в които можеш да получиш съвет,подкрепа,разбиране....
Аз пожелавам,въпреки трудностите,въпреки болката и безверието,всеки да повярва в себе си,да повярва или поне да се опита да повярва.Няма как да оцелеем без сами да пожелаем това.

# 20 19 юни 2008, 18:32 ч.

Мнения: 2 708

Буля, абсолютно съм съгласна с теб. Но за да звуча сега така, то е защото успях да преодолея и самосъжалението и болката и мъката и какво ли не. Само като си помисля, че преди 1 година по същото време ми идеше да се хвърля от някъде и само мисълта за децата ми ме крепеше да не го направя, ми иде да се гръмна Laughing

И тогава не вярвах, че това ще мине, не вярвах на думите че всичко зависи от мен и на отношението, което имам към ситуацията. Че трябва да се стегна, да се взема в ръце и да променя нещата към по-хубаво за мен. Няма защо да лъжа - щастлива съм, че имах приятелки и майка и сестра, които бяха до мен и ме изслушваха, търпяха ревовете и сополите ми, подкрепяха ме безрезервно и ми даваха кураж.
Е, сега година след това - аз съм благодарна на това което ми се случи. Щастлива съм, че ми се случи, за да съм още по-щастлива сега, нещо в което не вярвах че е възможно да ми се случи. Всеки трябва да мине през своето страдание и да намери сили да му светне и да се вземе в ръце. Вярвайте мами - щастието е в нашите ръце. Hug

Искрено, ама наистина от дъното на сърцето си ви желая да успеете.

п.с и стискайте поне за миг палци за моето голямо момиченце - утре е изпита след 7ми клас по БЕЛ. Поставили сме си висока цел - иска ни се да успеем да влезем в немската гимназия - първа или втора - аз вярвам в детето си мами. Дори и да не успее точно там, аз вярвам че е положила нужното усилие. Поне за миг си помислете нещо позитивно утре сутрин и изпратете положителна енергия към нея - ще съм благодарна, защото и аз ви пращам от моята.

Успех мами, ще следя Naughty

дали сте направили себе си и децата си щастливи Laughing

# 21 19 юни 2008, 19:54 ч.

Sf
Мнения: 978

Страхът е хубаво нещо, защото те тласка да продължиш напред и не ти позволява да спираш. Не се депресирай за неща, които не можеш да промениш - детето ти вече е голямо, трудно ще го размятате, ако то не желае. Пък само си помисли, колко деца, живеещи с майките и бащите си са притиснати - и финансово, и психически. То не е до самотна или несамотна майка.

Цитат на: Krische в чт, 19 юни 2008, 18:32

и стискайте поне за миг палци за моето голямо момиченце - утре е изпита след 7ми клас по БЕЛ. Поставили сме си висока цел - иска ни се да успеем да влезем в немската гимназия - първа или втора - аз вярвам в детето си мами. Дори и да не успее точно там, аз вярвам че е положила нужното усилие. Поне за миг си помислете нещо позитивно утре сутрин и изпратете положителна енергия към нея - ще съм благодарна, защото и аз ви пращам от моята.

Стискам палци! fingerscrossed

# 22 19 юни 2008, 23:33 ч.

май всъщност всичко се свежда до това,че искаме да направим децата щастливи,а това не винаги е лесно

# 23 19 юни 2008, 23:44 ч.

Мнения: 2 708

Няма щастливи деца с нещастна майка. Това си е мое мнение Wink

# 24 19 юни 2008, 23:57 ч.

Цитат на: Krische в чт, 19 юни 2008, 18:32

дали сте направили себе си и децата си щастливи Laughing

Крисче,май май сме минали по сходни пътечки Hug

И аз съм била на ръба и съм произвела реки от сълзи и сополи... #Crazy

дано не се повтаря вече.оффф беше гадно.
Но сега съм добре,защото ОЦЕЛЯХ!
Ще стискаме палци на седмокласничето Hug

Утре ,моля те ,пиши как е минал изпита.Айде дано мине по вода!

# 25 20 юни 2008, 01:51 ч.

всъщност исках да ви питам какво ви вдъхва увереност въпреки трудностите ,как се зареждате положително.издайте ми тайната

# 26 20 юни 2008, 04:18 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: карина4 в пт, 20 юни 2008, 01:51

Няма тайна Naughty

Всичко е на кантар, или... или... Просто си даваш ясна сметка за ситуацията, преценяваш какво искаш за себе си и децата си и действаш. Почукаш ли, ще ти се отвори. Поискаш ли, ще ти се даде! Wink

ако чакаш някой да дойде и да ти помогне, да реши проблемите вместо теб, да изтегли каруцата от калта докато ти седиш и гледаш от страни.... има много да чакаш. Знаете приказката за неволята.. мдааа.

Аз си имам една песничка която винаги ми е повдигала духа в трудни моменти Wink

Дори на децата съм я пяла често и те я знаят, не на изуст но ....

# 27 20 юни 2008, 09:25 ч.

Цитат на: карина4 в пт, 20 юни 2008, 01:51

В трудни моменти си представям красивото бъдеще-И аз си пея песничка,която ми помага да премина крачка напред.
Трудните моменти са повече ,но те са необходими ,за да оценим хубавите.
Купи си книга-"Пилешка супа за душата" Или "Силата е в теб"-на Луиз Хей. Такава литература също помага ,за да се посъвземеш.
Говори,плачи пред близки приятелки,но не и пред синът ти!!!И никога ,ама никога не си вменявай чувство за малоценност-и в другата тема ти казах,парите и вещите не са всичко-Другото е важно,то остава....опитай се и ти го разбереш!!!!

Последна редакция: пт, 20 юни 2008, 14:01 от буля Георгивица

# 28 20 юни 2008, 13:57 ч.

май това ми е грешката,че за пред другите съм силна а пред него показвам всичките си слабости

# 29 21 юни 2008, 08:41 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Нямате представа, колко сила намерих в себе си, когато животът ме постави в положението сама да отглеждам детето си!Не е вярно, че майките отглеждащи децата си сами са слаби - много по - силни са от много хора, които гледат на нас като на слаби същества

# 30 21 юни 2008, 11:42 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: bloodywhite в сб, 21 юни 2008, 08:41

Не знам кой гледа на "вас" като на слаби същества... Обикновено гледаме на "вас" като на много силни жени. И обикновено е така.

# 31 21 юни 2008, 12:34 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Цитат на: ivonska в сб, 21 юни 2008, 11:42

Цитат на: bloodywhite в сб, 21 юни 2008, 08:41

Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря bouquet

# 32 21 юни 2008, 13:13 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: bloodywhite в сб, 21 юни 2008, 12:34

Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря bouquet

Прочетох го. Цитирах вас, но говоря по принцип. Не мога да си представя кой идиот би помислил подобно нещо, просто...

# 33 21 юни 2008, 14:29 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Цитат на: ivonska в сб, 21 юни 2008, 13:13

Цитат на: bloodywhite в сб, 21 юни 2008, 12:34

Aко прочетете първият пост на авторката на темата, ще разберете за кой тип хора говоря bouquet

Има най - различни хора...
За съжаление много хора не са така великодушни и изпълнени с възхищение и ентусиазъм, каквото срещаме всички ние тук във форума ...

# 34 27 юни 2008, 15:11 ч.

Варна
Мнения: 373

Защо говорите за страх?
Вече 5-та година живея сама с дъщеря си в град, който не ми е роден и в който имам малко познати. Помагали са ми хора, които просто съм познавала, а сега вече мога да нарека приятели. Нито за миг не ме е било страх. Намерих си квартира (трудно, защото повечето хора като чуят, че съм сама жена с дете и отказват), правех всичко възможно да имам по-голям доход (пак трудно, защото за всичко се иска време и внимание), в период от 3 г. дори и не ми минаваше мисълта за мъж до мен. Мога да кажа на всички, решили сами да отглеждат децата си - няма от какво да се страхувате. Но е адски трудно - плакала съм не веднъж, не от страх, а от умора. С чисто сърце мога да кажа, че ако сега трябваше отново да решавам дали да живея сама - отново щях да го направя.

# 35 27 юни 2008, 19:50 ч.

на колко е дъщеря ти сигурно е малка и ти е по лесно

# 36 28 юли 2008, 16:56 ч.

Мнения: 18

Ще се справиш,не падаи духом.Трябва да си силна

# 37 28 юли 2008, 18:47 ч.

Мнения: X

* Не разсъждаваш за това, освен ако разсъжденията ти не водят до нещо градивно. Примерно - решение. Примерно - ако някой те съжалява - как ще постъпиш с него -какво ще му кажеш, как ще го погледнеш, и дали ще го погледнеш повече.
* Не се изолираш - т.е. опитваш се в максимална степен да не го правиш.
* Финансово - зависи от много неща, аз изплащам ипотека, пък не се налага да се изолирам по тази причина.
* Най-големия проблем е самият страх.

аз не разбрах - ти разведена ли си или не си

когато мен ме беше страх, околните ги беше повече страх и от мене и това ми направи много лоша услуга. Т.е. не се обграждай с хора, които смятат, че изпадаш в лошо положение. Могат да ти скъсят живота. Напротив, останалите, които са преминали през това, ще ти кажат, че не е нищо особено.

а вече имам и неприятно усещане в мъжки план - нещо много успеем с всичко да се справяме, пък те не обичат така. Хич не обичат. Толкоз не обичат, че бягат като попарени. Така че за съжаляване според мен много не става дума тука. Peace

# 38 29 юли 2008, 00:40 ч.

Мнения: 429

Карина4, какво значение има на колко е детето ?
Моля те, спри да се жалваш!На всички ни е трудно , но повечето се борим за да имаме каквото имаме. Твоето дете е на 13 т.е. достатъчно голямо е да седи само в къщи или да се занимава с нещо, докато ти си на работа (само да вметна , че на 14г започнах да работя). С малко дете как е по- лесно?!
За протокола и на мен ми се плаче понякога , даже си плача, само че с това живота ми няма да стане по- добър.
Така,че се стегни !Тук всички сме сами и на всички ни е трудно и всички имаме своите страхове!

# 39 29 юли 2008, 17:27 ч.

Мнения: X

Е този подход не е правилен, даже е разрушителен, тя търси помощ, който не може да й помогне, поне да не й пречи. За да се обърнеш за помощ към форум, може бая да си ударил дъното, и някой да ти се изтапанчи да ти обяснява, как видиш ли и той е зле, но се справя - не върви. Аз лично също не се изразих правилно, може би и моя пост е прозвучал назидателно-подигравателно, като не беше това идеята.

Последна редакция: вт, 29 юли 2008, 18:40 от Анонимен

# 40 29 юли 2008, 20:53 ч.

Моля ви ,да се включа и аз...И аз съм разведена от 2 години.Имам синове на 13 и 14 години.Като изключим какъв "герой"съм/по думите на всички обкръжаващи ме/,имам един ОГРОМЕН проблем-отношението на децата към мен.Пояснявам предварително,че те са момчета.Обвиняват ме за всичко!!!Въпреки,че "душата ми излиза",за да осигуря всичко,необходимо за възрастта им в битов план-блъскам на смени,товаря се като магаре от магазина,Когато вчера помолих по-големия ми син да отиде до магазина,той ми отговори,че другите му съученичи не ги карали майките да пазаруват Аз в яда си му казах,че другите деца имат бащи,които помагат на майките им да пазаруват и коли ,с които да го правят.Защото да мъкна по 8-10 кисели млека,хляб,олио и т.н. от не до там близкия магазин,вече не ми е по силите./Защото ,нали се сещате как ядят в тази възраст!!!/На няколко пъти ми иска издръжката на баща му/60 лева!!!/,защото била за него.Много пъти съм се опитвала да му обясня,че неговите разходи са много по-големи от 60 лв.-интернет,дрехи,храна,отопление,учебници и т.н....,но той не"желае"да ме разбере...Не ме разбирайте погрешно-обичам безумно децата си,освен това са смисъла в живота ми!!!Дори тази година големият ми син/същият.../влезна в най-елитното училище в града,в който живея и това беше най-щастливия ми ден в живота/въпреки,че само аз си зная колко нерви ми е струвало това/Сега ,обаче съм му била длъжница,защото бил влезнал в ........гимназия!!!Иска скъпи подаръци,които, естествено ,не мога да осигуря.Малкият-примък-отмък!И него не мога да го помръдна за нищо!По 1 час учихме на предмет!Добре поне ,че свърши учебната година!Сега реанимирам за следващата.....Знам,че момчетата се възпитават от личния пример и копират поведението на бащата!Но когато него го няма ,какво правите!Знам всичко как да бъде на теория,но на практика съвсем различно,за съжаление,се получава.Ако някой може да ми помогне или пък се е сблъсквал с подобен проблем,моля да пише.

# 41 29 юли 2008, 21:42 ч.

Мнения: 429

Каси, извинявам се ако съм звучала назидателно. Не съм целяла това. Просто обърнах внимание - момичетата пишат , дават идеи , съвети , споделят опита си. Това е голяма помощ.А отсреща какво? -само извинения как не става това и онова.
На мнение съм ,че човек като не иска да направи нещо , най-лесно е да си намери оправдание!
Peace

Пак казвам не искам да засягам никой с поста си , но това е моето мнение Peace

# 42 30 юли 2008, 11:15 ч.

Jenia mama...Ами не мислиш ли, че за създадената ситуация причината не е липсата на баща,ами неща като липса на отговорности,задължения,правила.Аз съм с две малки деца и от сега ги уча да ми помагат,че вкъщи всеки има права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ.Сега ми помагат милите,а пък какво остава,ако бяха на възрастта на твоите синове.Аз не бих ги молила да купят нещо от магазина,а бих го превърнала в част от задълженията им. Peace

Даже очаквам те самите да проявят инициатива, именно знаейки ,че сме сами и няма на кой да разчитаме.Би трябвало да са по отговорни.Ами като не искат да мъкнат остави ги гладни малко и това е.Като искат да се включат, не стават нещата наготово. Rolling Eyes

А това пък ,че искал издръжката от 60 лв. Shocked

Ами дай му я.Ама само тези пари и нищо друго Тоест с тези 60 лв да си купи закуска,да излезе с приятели,да си купи вкъщи да яде,дрехи,да си плати интернета. Peace

Ще имаш големи проблеми,ако не вземеш някакви мерки,ако от тази възраст си позволяват такова поведение и отношение.Именно поради липсата на баща ти си тази която трябва да е по строга,да възпитава и въвежда правилата. yes

Иска скъпи предмети, ами да ходи да работи лятото и да си купи.
"Знам,че момчетата се възпитават от личния пример и копират поведението на бащата!"

Ами личния пример на майката? ти си ги оставила да живеят,като царе вкъщи и си се нагърбила сама със всички отговорности и задължения. newsm78

Като го няма бащата(a и да го имаше) ти си тази която дава пример,която ВЪЗПИТАВА..не само обгрижва.Ама така не става обяснаваш, той не желае да разбере.Горкия. Rolling Eyes

Ами като не желае вземи мерки.Навлизат в трудна възраст,ако сега не ги стегнеш малко.може и да ги изпуснеш.Трябва изцяло да промениш тактиката и начина на възпитание.Въобще преосмисли начина им на възпитание след като имат такова отношение към теб,към парите,към това какво трябва и не трябва,какво може и не може.Неща като уважение,отговорности,труд.Успех bouquet

# 43 30 юли 2008, 21:35 ч.

по лесно е когато децата са малки и пубертета е далече но когато поотраснат стават различни нещата,понякога губиш увереност,и търсиш опора,но ако няма такава,какво се получава,ако си зле и с парите,ако трябва да поемеш повече отговорности отколкото можеш и не можеш да разпуснеш и ти се струва,че ще експлоадираш,какво правиш?

# 44 30 юли 2008, 21:45 ч.

Мнения: 1 217

Защо не ги пратиш при баща им известноп време да видим дали няма да посмалят малко изискванията newsm78

# 45 30 юли 2008, 22:11 ч.

не поема отговорности,зает е да си живее живота

# 46 31 юли 2008, 00:45 ч.

Мнения: X

все се чудя, защо всички се опитвате да ги пратите при бащите им? или при бабите? ама толкова ли ви тежат тия деца? какво им е на децата? какво правят? цапат ли? плачат ли много? рахата ли ви развалят? не искат ли да спят? много въпроси ли задават? досадни ли са ви? пречат ли? искат да ядат? искат от парите ви ли? много пари ли искат? толкова много ли?

* еми пращайте ги при бащите или бабите, друг съвет не мога да дам. щом ви пречат

# 47 31 юли 2008, 00:50 ч.

Мнения: X

Извинете, децата ви са големи, колко пари ви искат, че чак да мрънкате. Колко струва едно дете? В пубертетна възраст. Непоносимо много! Това иде да рече, че пубертетната възраст изисква увеличаване на размера на издръжката. Да пробваме да се преборим за това. Ясно е, че разходите с годините се увеличават. Надявам се никога да не обърна детето си в Евро.

# 48 31 юли 2008, 00:54 ч.

Мнения: X

Цитат на: BezPravila в вт, 29 юли 2008, 21:42

Харесвам те и уважавам мнението ти. Аз самата често имам склонност към прекомерна грубост, коя никому не помага. Това ми беше мисълта. А иначе - по-добре истината, колкото и да боли- наистина, но някак - понякога -съобразена със случая.

* може и да помогна. въпреки, че съм с баща, съм живяла доста скромно материално. това не беше големия ми проблем в живота. материалното човек успява да постигне сам, със собствени усилия, с подходящите стимули. на мен ми е липсвало духовното някак. въпреки, пак казвам, че съм расла в семейство с двама родители -явно и двамата, от зор да постигнат материалното, са недогледали другото....
** по този начин са ми помогнали да разбера какво да дам на моето дете. това, без което то няма да може.

# 49 31 юли 2008, 11:23 ч.

Мнения: 1 217

Защо изкривяваш нещата? Никой не твърди,че децата му пречат.Майката ясно е описала,че просто адски и тежи тяхното нежелание да и помагат и прекалено големите им претенции,без да се съобразяват с положението и.И вълшебник не би се справил.

# 50 31 юли 2008, 14:37 ч.

Мнения: 264

Може би всички допускаме грешки във възпитанието в желанието си да направим най-доброто за децата ги пазим прекалено и вършим всчико вместо тях. Съгласна съм с писаното по-горе, че може би дамата сама си е послала подобно отношение от страна на големия си син. Не я виня, защото много момчета с двама родители са по същия начин, после ние, жените, си патим от подобни "кръшкачи" дето майките им са едни орлици... Mr. Green

Моят съвет е също да започне да изисква, а не да моли, да ангажира повече синовете си в домашната работа, защото иначе ще има да мъкне торби .... smile3511

# 51 2 авг. 2008, 21:17 ч.

Мнения: 7

Знам,че сам е много трудно,но аз не се притеснявах да търся помощ от приятели.
Самотна майка съм и вече не се срамувам да искам това от което се нуждае детето ми.Помага ли са ми майки съвсем не познати с които сме се засичали в парка.Научих ,че срам гърло не храни и дете не облича.Благодарна съм,че все още има добри хора,готови да помогнат,но не забравяй че ти трябва да им подскажеш от какво имаш нужда.
Пожелавам ти да случиш на приятели и късмет.

# 52 2 авг. 2008, 22:38 ч.

Мнения: 1 023

като гледам "ли4ните ми" са казали каквото са имали да казват - аз само ще се повторя, ма днес ми е ден за повторение явно.
та, всеки се оправя както може и колкото му е по силите.
някога и отгоре.
на мен семйството ми помага. финансово. което не е малко, но е до тук.
аз също работя в семейството. на повикване или на максимални обороти, когато се налага.
2 месеца съм си била с детето по 4 до 6 будни 4аса - и съм го разнасяла като багаж. работила съм по 14 до 16 4аса дневно. ти ги сметни колко ми остава за домакински и други плюс придвижване от то4ка до то4ка. няма събота няма неделя, няма дати - всеки ден е еднакъв на предишния и следващия.
сега имам 20 дни ваканция.
първата от не ми се ще да казвам от кога, 4е 4ак се о4удвам как безобразно бързо лети времето. щото казвам на отпуската ваканция, забележи.
и след 20 дни - пак се връщам на същите обороти.
а от някой си септември като отвори градината, дано поне си наглася половината седмица да си заспивам с дете, щото тогава по4вам курс по трети език, неу4ен до сега.
мдааа.
при мен не са водещи пове4е пари, при мен е водещо, 4е моя ресор в семейството не върви като не съм нали4на, а това за съжаление ще ме отдале4и от дете ми, което ми е приоритетно, щото е такава работа, 4е вариант по темата няма.
и така до нова година. докато реша да продължам ли или да приклю4вам.
дотогава - дупе да ми е яко.
а ина4е, детето ми си прибира стаята само, оправя си леглото, прибира си сгънатите дрехи, слага мръсните в пералнята, пуска миялната, пере си слиповете и 4орапките като се къпе, изгвърля боклук, носи си раницата, носи и покупки от магазина, и си подрежда обувките - неговите и моите, и се опитва да се храни сам, което е катастрофално откъм мърсотия, ма кво да праиш - такъв му е джинса, ако за тва ше го трепам, по на пред мене си и баща ми да утрепам. и баба ми - ма нея ве4е я няма, та все едно е отървала.
що се отнася до искам това или онова - малките искат също като големите, при това искат безогледно - знае, 4е може да има вси4ко, но няма да го полу4и от мен, защото не е редно. полу4ава когато има празник, или има награда, или му е било обещано предварително и договорено - кое може и кое не може.
та всеки сам за себе си.
и по своя на4ин.

# 53 6 авг. 2008, 22:35 ч.

Здравейте!Пак съм аз!Много благодаря на всички,които ми писаха!Наистина не очаквах,че някой ще ми отговори,просто излях мъката си на компютъра.Ели,още много,много преди да се разведа ,аз бях единствения човек,който вършеше ВСИЧКО вкъщи!Баща им -в командировки и щом се върнеше-примък-отмък!Децата не проявяват инициатива ,а ако го направят /за каквото и да било/,след това го натякват/също като баща си/.Това го имат за даденост,явно-мама ВИНАГИ да се справя. Много подробно обяснявам стойността на 60 лева-за какво стигат,Много често,за съжаление чувам от естата на бащата:"Ти какво толкова правиш за тях?"Което е безумно,защото се вижда много добре какво правя за децата./който иска да го види ,де!/За съжа ление ,струва ми се,че повтарят думи,които чуват в дома на баща си/който живее при майка си/.Ели,казваш да взема мерки.Какви?Опитвам се да говоря с по-големия.Понякога разсъждава като че ли нормално.Дор и казва,че сега живеем по-добре в материален план/сравнително,де/Понякога му е мъчно,че ако имаше двама родители, е щял да разполага с двойно повече-което не беше така с неговия непрактичен баща/Каси,нямам нерви отново да водя дело с баща им за 20-30 лв,които ще ми дадат в/у издръжката.Смятам,че с добра политика и мирен тон/което в интерес на истината много ми коства/,мога да ги изврънкам от баща им за някои нужди на децата-начало на уч.година,пари за билети и т.н.SANTEC-за сега с много труд се справям децата ми да не се чувстват различни от другите.Не давам на хората повод да ме съжаляват.Позволавам си да "мрънкам"само пред майка ми.А по повод на това,че все искат и искат ,и това нямали ,и онова нямали моите деца-скоро говорих с приятелка,която е наистина много добре в материарен план-и нейните деца били вечно недоволни.Хайдут Велко-между другото-след 2 седмици ще поверя децата на баща им за 2 седмици за пръв път откакто са се родили/което ме изпълва в тих ужас,а аз ще отсъствам от града,което е много важно,защото в противен случай до обяд са у тях,следобяд вкъщи.Дано всичко е наред,ще ви пиша как е минало....И обещавам,че по-често ще проверавам какво ми пишете,т.е. всеки ден вече!Отново Ви благодаря!

# 54 7 авг. 2008, 12:05 ч.

Ели,пробвах с това да не купувам нищо 3 дни.Големият седеше до обяд на компа,следобяд ходеше в свекърва ми ,ядеше и пак се връщаше у нас.През цялото време мрънкаше ,че хладилника е празен,но не отиде да пазаруваjavascript:void(0);
Thinking. Карина,баща им наистина си гледа спокойствието,оправдава се с това ,че работата му е свързана с командировки и в града е само 4-5 дни в месеца/дори и тези дни не прекарва изцяло с децата си,защото сулъо и пулъо са по-важни/14 години отгледа децата си с дистанционно и по телефона.Дори и по телефона им се обажда 1-2 пъти седмично,което е безумие според мен при тези евтини абонаментни планове.javascript:void(0);
newsm78

Но....вече спирам да се чудя на "бащината любов",това си е негов проблем!Децата вече не го слушат/не,че преди е бил авторитет пред тях/и много често отказват да ходят в къщата му.P.S.-малкият беше при майка ми,,защото големия се"готвеше"за изпити и сега от два дни е при баща си и вече пита за прибиране.

# 55 11 авг. 2008, 13:12 ч.

Мнения: 303

Аз работя през лятото на 2 места, за да се справям, но родителите ми гледат детето, докато съм на работа.
Ти не знам къде живееш, но аз плащам 350 лв. месечен наем.
Не се оплаквам, имам добър доход за самотна майка, през лятото стигам и до 1500 лв.
Сега смятам да врънкам бившия да ми вдигне двойно издръжката, но ние се разведохме по взаимно съгласие.
Въпреки всичка, аз пак не се примирявам и си търся работа в чужбина.
Ако имаш родители, които да ти помагат, не се колебай, и бягай навън да поработиш.
Сега има много работа в чужбина.
Пожелавам ти успех!

# 56 11 авг. 2008, 13:27 ч.

да,много е лесно да се спасиш в чужбина и да оставиш отговорностите и да си казваш ,че работиш и изпращаш пари ,а децата кучета ги яли,да се спасяват както могат,нали няма непораснали деца

# 57 14 авг. 2008, 12:11 ч.

На този етап не мога да оста вя децата си и да замина за чужбина.Все още не мога да ги поверя на никого,защото са във възраст,в която се нуждаят от поне единия си родител,за да бъдат контролирани,Когато още малко пораснат,поне да завършат средното си образование,може да помисля за работа в чужбина.Професията ми го позволява.Сега обаче ,не мога да рискувам да изпусна децата си.

# 58 14 авг. 2008, 16:23 ч.

радвам се,че мислиш по този начин,защото парите не компенсират липсата на родител Hug

# 59 15 авг. 2008, 16:05 ч.

Карина,Карина.....нямам думи моето момиче,,,,

# 60 15 авг. 2008, 17:32 ч.

Мнения: X

Като ви чета с 'пубертетните' деца, свет ми се извива.
Моят план върви до към тази възраст да съм поусигорила неща, и разходите да се свеждат до текущи за мен и дете. Аз работя от около 15 г. възраст - тогава помагах на родителите си - имаха магазини. Лятото - и с парите оттам ходех на море. Така ме възпитаха, бях много доволна и горда, че работя. Преди това много помагах на майка си. Брат ми - по същия начин. Не виждам защо твоите не искат, наистина, но звучи страшно. Опитай се да ги научиш отсега, стоене на компютър по цял ден.. незнам...
Но пак казвам, моя е на 3 почти - опит нямам никакъв, с 'пубертетни' деца.

# 61 15 авг. 2008, 19:25 ч.

Цитат на: карина4 в пт, 15 авг 2008, 17:57

ako nqma6 semeen magazin 6te izprati6 li decata da rabotqt na 4ujdi

Ето за това се тюхкам,,,, Naughty

Хем си на зор,хем гледаш зъбите на коня...
Семеен магазин.семеен ресторант,......деца женени до живот за мама и тати.
Я марш на работа.....Има толкова работа за учемици-полезно е да се работи,да знаят цената на труда.
Какво значи нямам пари...имаш ли възможност-физическа да работиш,не би трябвало да нямаш пари за елементарни нужди......
И когато децата работят при ЧУЖДИ е даже по-добре,отколкото ако работят при мама и тати...

# 62 16 авг. 2008, 08:08 ч.

Мнения: 2 708

Едно от правилата на форума гласи, че тук се пише само на КИРИЛИЦА.

# 63 16 авг. 2008, 08:15 ч.

Мнения: 5 299

Цитат на: Krische в сб, 16 авг 2008, 08:08

Едно от правилата на форума гласи, че тук се пише само на КИРИЛИЦА.

..и всички постинги написани на латиница се трият...

# 64 16 авг. 2008, 12:07 ч.

София
Мнения: 6 477

Карина, като чета твоите постове все едно гледам децата на моя приятелка в пубертета. Напълно те разбирам...те просто в този период стават други хора. Било доказано, че части от мозъка на пуберите драстично се променят и на моменти се държат като невменяеми! Не е шега! Аз изпитвам ужас и срам като погледна назад и видя какъв пубер съм била! Само за успокоение на майките с пубери - в 9-ти клас публично заявих, че спирам да уча и отивам да работя на смени в хлебозавода!!! Не знам майка ми как издържа...Година по-късно обаче ме обхвана изключително лудатата амбиция да взена в Университета специалност, за която имаше само 10 бройки за момичета за цялата страна....Да, наистина тогава успях и бях с най-високия възможен бал.....Така че, мила, търпение, разговори, права и задължения - адски ясни и точни и много стискане на зъби докато отминат поне още 3-4 години.....Колкото да примера на бащата - недей да се упрекваш, не е от такава изключителна важност....по-скоро пример от теб....и чувство на съпричастност и отстъпчивост.
От сега ме тресе треска какво ще е при нас след 10-тина години.........

# 65 16 авг. 2008, 16:04 ч.

Мнения: 2 708

Цитат на: карина4 в сб, 16 авг 2008, 15:11

iztriite me pak 6te pi6a na latinica

След такава реплика, не виждам защо изобщо те учудват нещата, които ти се случват, или които казваш, че не са наред с децата. След като толкова елементарно правило за писане на родния ти език не можеш да спазиш......
След като ти не уважаваш правилата, защо мислиш, че другите ще те уважават, или че децата ще се съгласяват с твоите.

Елементарно, много елементарно карина.......явно съм се заблуждавала за теб.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: