Дали наистина са го удряли по главата?

Моят син също проговори рано и много правилно и досега не ме е лъгал ...
В тази ситуация бих повярвала на детето си ...
Честно казано , тази последователност с която предава случката и точните описания ме навеждат на мисълта , че случката е точно такава ...
И да , случва се лелките да бият децата ... Няма да коментирам що за дебил трябва да си , за да удариш двегодишно детенце по главата 

На тази възраст още не си фантазират ...
Моят син наближаваше три години , когато започна да разказва небивалици - примерно , че в двора на детската градина живеели 5 мечки и 4 вълка 
Но за сериозни неща , винаги всичко ми е казвал точно и версиите му са съвпадали на 100 % с другите участници ...

Не оставяй нещата така !

Нямам опит с детски градини, но дъщеря ми винаги всичко ми разкава, ако стане нещо навън докато се гледат с детегледачката. Казва кои, как я е бутнал и какво е станало, независимо после, жената потвърждава разказа и. В този ред на мисли, моя съвет е да се довериш на детето си. Най-малкото то трябва да знае, че ти му вярваш и ще го защитиш!
А за лелките в детските градини - аз бих си поговорила много сериозно с тях без да ги обвинявам директно, но твърдо и ясно бих им разказала какво ми споделя детето, че му вярвам изцяло и ако още веднъж има инцидент от този род е редно да се информират съответните институции. В крайна сметка работата на лелките в детската градина е да възпитават, а не да налагат малките невинни "чудовища". Който няма нерви, да не работи такова нещо. Ако са професионалисти трябва да знаят други методи да накарат едно новодошло детенце да се адаптира по лесно...

Ролевите игри ние не ги правим аз с нея, а тя с кукли и др. играчки. И психолозите така провеждат сеанс - като наблюдават как детето играе с играчките си. Ако е имало насилие, то проличава в играта, но не знам дали за инцидентен случай като вашия ще проработи 
При нас не се налага аз да подтиквам дъщеря си към ролева игра - тя сама започва да води разни диалози с куклите си и оттам дословно разбирам какво си говорят с другите деца и персонала в градината и изобщо каква е атмосферата.

Много е трудно да установиш каква е истината, защото лелките ще отричат, много ясно...
На една приятелка детето също го бяха ударили по вратлето, но бащата случайно видял и дори тогава лелката отричала, а директорката естествено застанала на нейна страна. Той така се беше ядосал, че го правят на глупак...Стана голям конфликт - те даже спряха детето от ясла 

Ами има и лелки, които бият децата, има и деца, които си фантазират(например тъжен е, че не е с мама, стрес и т н)
Моята щерка разказваше навсякъде, че ние с баща й е бием  , умирала съм от срам
В тази ситуация не знам кой е крив и кой прав, но можеш спокойно да им кажеш че си притеснена от факта, че детето го бият или че то интерпретира някоя ситуация по този начин и че разчиташ на тях ситуацията да с епромени

Не съм казала подобно нещо. Не изопачавай думите ми!
Само исках да ти кажа, че често децата изопачават действията на възрастните. И винаги, когато моето дете е било наказано в ДГ е отричало, че е направило нещо, но учителката ми обяснява. И тук става въпрос за тези наказания, които не са дадени просот ей така. Като например дъщеря ми и нейната приятелка решават да прескочат през прозореца / групата е на първия етаж/, за да си поиграят на площадката. Учителката ги вижда и ги наказва да седят на столчетата. Не говоря за удари по главата.
Не, не приемам каквото и да е станало някой да удря децата ни.
Не обичам да научавам, че дъщеря ми е била даже наказвана да седи на стола.

Имаме подобен случай с Дани.Отидох да разговарям с госпожата,тя отричаше,но оттогава не се е оплакал отново.

Дъщеря ми се беше оплакала, че учителката я е бутнала или блъснала... нещо подобно.
Направих 2 неща:

1. Обасних на дъщеря ми още веднъж, че никой няма право да я удря, блъска, бута... Ако това й се случи да каже, че това е забранено "Деца не се бият", че за това се ходи в затвора. Да отиде незабавно при директорката на градината и да й каже кой я е ударил.
2. Говорих с учителката. Попитах много спокойно дали се е случило нещо подобно. Не съм заплашвала, но не се и извинявах. Дадох ясно да се разбере, че по никакъв начин не позволявам физически наказания. Учителката каза, че това не е истина, че инцидент не е имало...
Сигурна съм, че дори и да е имало нещо, то не се е повтаряло.

ОК, Франческа, не съм те разбрала правилно - съжалявам.
Иначе има развитие: днес като го взимах лелките направо се размазваха от любезност, даже една от тях го занимаваше отвън. Попитах го пред тях как е изкарал и той ми каза "плаках", но далеч по-спокоен, съвсем не като вчера. Те също казаха "поплака малко", но всички се съгласихме, че това е нормално  По-късно потвърди всичко, което ми казха и те - че е ял малко, че е играл с едно друго момченце и т.н. Ок, забравям за случая, стига да не се повтаря. Но както виждате има смисъл човек да си казва! И наистина - децата на такава възраст явно не лъжат. Тъпото е, че понякога заради една лелка може да се настроиш срещу всички останали, които нищо не са направили. Но както казах, забравям за случая. Поне ще се опитам.

Преди години синът ми си беше ударил пръста и нокътчето му се отлепи в горната част и тръгна да пада. Инцидента стана в детската градина, търсели червей под плочите и една му паднала на пъстите. Нищо не казах на учителката защото това можеше да се случи и когато е при мене все пак палаво дете беше. Слагах му лепенка да не го закачи по невнимание и му обясних, че като си измие ръцете трябва да я махне и да поиска от госпожата да му слижи нова. По това време бяха сборни групи и не познавах госпожите. Отивайки вечерта да го взема той се засили към мен с думите ... виж виж нямам лепенка, казах на госпожата да ми сложи, а тя ми каза после и ме излъга. Огледах се за госпожа, не видях такава, и го попитах коя е тая госпожа която го е излъгала. Отидохме да приберем дрехите от шкафчето и на излизане на вратата ни посрещна въпросната госпожа и като ме почна с един тон как това не било вярно как как съм можела да му вярвам, какви претенции съм имала към нея и ред такива. Хванах ръчичката му и я попитах къде му е лепенката. А тя ми отговори, че като съм искала да му слагат лепенки да съм занесяла една кутия и щяли да му слагат. Много грозно беше от моя страна, че си изпуснах нервите пред детето, но просто бях позеленяла от бяс. По това време детето беше на 3 години и говореше перфектно, няма шанс тя да не е разбрала той какво иска.
На въпроса лъжат ли децата май отговора е ясен. Вярно е че фантазират, но смятам че всяка майка може да различи фантазията от реалността. Не е нормално децата ни да стават жертви на настроенията на някои госпожи.

Да приемем например, че детето наистина е ударено - ако е така /не дай боже/, то лелките вече знаят, че то говори! Едва ли ще посмеят още нещо да му сторят.

Ако пък изопачава ситуацията, то тогава съм сигурна, че ще ти каже отново, че е удряно. И това ще ти го повтаря докато свикне с новата обстановка, хора и порядки.

Не искам да ти давам съвети, защото само ти си знаеш какво ти е, но аз бих изчакала. 

  Уф, че съм, чак сега видях, че си писала за продължението.
Но това само затвърждава в мен  съмнението, че наистина са го ударили. 
Дано никога не се повтаря и да стискаме палци ние майките на които децата още не могат да говорят, да не се случва нещо подобно! 

Бо, абсолютно по същия начин разсъждавам и аз! В смисъл, че ако е излъгал вчера, ще излъже и днес. А днес не ми каза, че са го удряли. Значи и вчера не е лъгал. Но както казваш, лелките вече знаят, че говори. Едно на нула за мен.  И дано не се повтаря.

Дано ако са го удряли да не се повтори вече

И моята лигла така. Баща й никога не й беше посягал,  но в желанието си да остане с мен, твърдеше на всеослушание, че не искала да стои с тати, защото я биел.

И аз така си мисля, че няма да се повтори.