То да ти се описва едно ,но да го преживееш е съвсем друго.Докато не се случи на една жена няма как да го изпита.Аз бях по- същия начин ,но след като се роди малката съм най-щастливата на земята.Незнам какво бих правила ако я нямаше ,тя е смисъла на живота ми.
- Публикувана: 8 юни 2008, 12:57 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2008, 09:45 ч.
Помогнете ми да разбера какво е това да имаш бебе?
То да ти се описва едно ,но да го преживееш е съвсем друго.Докато не се случи на една жена няма как да го изпита.Аз бях по- същия начин ,но след като се роди малката съм най-щастливата на земята.Незнам какво бих правила ако я нямаше ,тя е смисъла на живота ми.
Майчинството в началото е болезнено прекъсване на безгрижната ера на егоизма 
. Просто вече някой друг (51 сантиметров 
) изпълва къщата, времето, мислите, силите и съзнанието ти до краен предел. Плюс куп объркани чувства като безгранична любов, гордост до безумие, страх от абсолютно всичко.
Постепенно всичко си идва на мястото, научаваш се да живееш с куп неудобства, любовта ти към бебето се канализира, просто свикваш с новия човек. С порастването става все по-лесно, а обичта нараства - вече не е обич "по принцип", вече обичаш точно него, заради неговите си качества.
. Просто вече някой друг (51 сантиметров ) изпълва къщата, времето, мислите, силите и съзнанието ти до краен предел. Плюс куп объркани чувства като безгранична любов, гордост до безумие, страх от абсолютно всичко.Постепенно всичко си идва на мястото, научаваш се да живееш с куп неудобства, любовта ти към бебето се канализира, просто свикваш с новия човек. С порастването става все по-лесно, а обичта нараства - вече не е обич "по принцип", вече обичаш точно него, заради неговите си качества.
За мен е ,да имаш бебе се чувстваш най-важния човек на света.Защото знаеш ,че твоето малко съкровище не може без теб.А за въпроса ти отговора ще го научиш сама.Всяко едно бебе е уникално и различно едните са поспаливи и кротки /пожелавам ти такова /а другите са вечно ревливи и все им има нещо и плачат по цели нощи.Аз имах и от двете.Баткото беше кошмарен.Е не мога да кажа ,че не е имало и хубави моменти,но повечето което помня е само рев и рев.А сега с малкия Стефи нямам лош момент.Спи по цяла вечер.Играе в кошарата сам.Приказва си и винаги е усмихнат.Става със усмивка и ляга с усмивка. 
И честно казано не искам майчинството ми да свършва.Пожелавам ти това и на теб. 
И честно казано не искам майчинството ми да свършва.Пожелавам ти това и на теб.
Не знам какво е усещането.Може би като дойде този момент всяка жена го усеща различно.Но едно мога да кажа със сигурност, това е най-хубавото събитие в живота на всеки.И мъжете също се радват по своему, макар че тяхната връзка с детето не е толкова силна, както тази на майката.И бебетата са различни, ако е кротко няма да го усетиш докато стане на годинка и проходи, но ако е ревливо, тогава трябва да се въоръжите с търпение.Но единствено, което ще чувствате към това малко същество е ЛЮБОВ.
Много смислен въпрос.
Да имаш бебе е прекрасно, когато го желаеш. Когато си готов за това. За мен означава да позволиш на майчинския инстинкт, заложен в нашия пол да се активира, да промениш мирогледа си, да клекнеш и да погледеш през една отдавна забравена гледна точка. Да откриеш света наново. Да се вдетениш, за да порастнеш.
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/1108/52/
Това е за мен да имаш дете.
Да имаш бебе е прекрасно, когато го желаеш. Когато си готов за това. За мен означава да позволиш на майчинския инстинкт, заложен в нашия пол да се активира, да промениш мирогледа си, да клекнеш и да погледеш през една отдавна забравена гледна точка. Да откриеш света наново. Да се вдетениш, за да порастнеш.
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/1108/52/
Това е за мен да имаш дете.
spored men vyzrasta nqma koi znae kakvo zna4enie.az bqh na 17 kato rodih pyrvoto si dete bqh mnogo upla6ena,no koga q vzeh v rycete si i tq me pogledna osetih 4e moga da napravq vsi4ko za neq.sega sym na 25g i imam 3-ri momi4enca i 4akam mom4ence oktomvri.nqma ni6to po hubavo ot tova da du6ne6 deteto si,e da vremeto koeto imam za sebe si e mnogo malko,no tova ne e nai vajnoto nali:))))))))))))))))))))))
Незнам какво точно те притеснява. Аз като родих също нямах допир до бебе. Никога не съм се притеснявала. Един от най-трудните моменти беше, прибирайки се от родилното всички бяха болни от тежък грип- мама, свеки, мъжо... Аз трябваше да се възстановявам от секцио да мия да преварявам, да чистя, проветрявам ПОСТОЯННО, да се грижа за болните. Може би за това се хванах в ръце още първия ден в къщи и нищо по нататък не ме е притеснило. Теб те интересуват трудностите - хранене през 3часа това може да се каже, че е проблем особенно нощем докато се нахраните и приспите, докато легнеш и заспиш ш отново ставаш да се храните. Колики- реве, реве, реве посинява от рев и болка, а ти седиш и се чудиш как да му помогнеш когато вече си дал лекарства затоплил си нещо и си сложил на коремче и ... направил си всичко възможно, но бебето продължава да плаче нистово. Разбирасе не всички деца са така. После зъби - отново рев и безсънни нощи...
Захранване-алергии и предпочитания към храна.
Прохождане и падане.
Детска кухня и ще се доредя ли до държавната.
Ясла или гръдина - къде, коя и трудностите свързани със свикването, болестите...
Така няма лесно, но и по-хубаво нещо на този свят.
Всичко зависи от това как си се настроил да посрещнеш трудностите, които не са все пак толкова много!
Захранване-алергии и предпочитания към храна.
Прохождане и падане.
Детска кухня и ще се доредя ли до държавната.
Ясла или гръдина - къде, коя и трудностите свързани със свикването, болестите...
Така няма лесно, но и по-хубаво нещо на този свят.
Всичко зависи от това как си се настроил да посрещнеш трудностите, които не са все пак толкова много!
До скоро не виждах никакви негативи в това да имаш дете.Сина ми не беше проблемно и ревливо бебе.Но от няколко месеца започнах да усещам теглото да си майка - постоянно да мислиш за детето и да се страхуваш за него.На моменти съм мислила, че ще откача като изчезне за секунди от погледа ми, след като се върна нахапан от яслата, когато пътуваме с колата, а като се разболее и три дни е с Т направо място не си намирам.Единственото което ми тежи, че съм майка (ако мога така да се изразя) е постоянния страх да не се случи нещо лошо с най-скъпото, което имам на света!
И аз все отлагах бебето, поради "страх" от това дали ще се справя, дали ще е много трудно и т.н. Честно казано не е толкова трудно, колкото си представях. Освен това има различни бебета, някои по-кротички, някои не толкова, но каквито и да са всяка майка си обича бебето 
Една приятелка каза "не мислех, че в сърцето ми има място за толкова много любов".........това е самата истина Прекрасно е да си майка Единственото, което ми "тежи" както е казала 'МAРИЯ' е страхът да не се случи нещо лошо на детето.
Една приятелка каза "не мислех, че в сърцето ми има място за толкова много любов".........това е самата истина Прекрасно е да си майка Единственото, което ми "тежи" както е казала 'МAРИЯ' е страхът да не се случи нещо лошо на детето.
Самият факт, че се замисляш за такива неща, говори, че си готова за бебе.
Хубаво е, много, много е хубаво да имаш детенце! Двете ми деца са смисълът на живота ми и искам и още поне едно!
Има негативи - на първо място тревогите за детето - когато е болно, тъжно, раздразнено... Безсънни нощи, не можеш да излезнеш когато си поискаш или да отидеш където си искаш, малкото човече е зависимо от теб. Но пък с добра организация всичко е възможно.
За мен най-голям "препъни камък" беше операцията на сина ми когато беше на 25 дни. Не бях готова за такъв развой на нещата - мислех си, че най-трудното е раждането, а после раждането си мина и замина, а детето ми се оказа болно. За сметка на това покрай грижите за него бързо се взех в ръце.
Сега пък ми е трудно покрай недоспиването покрай двете бебета.
Но само баткото като ми каже "ма-ма", а дребната ми се усмихне - всичко забравям. Двете ми деца са най-хубавото нещо, което съм създала!
Хубаво е, много, много е хубаво да имаш детенце! Двете ми деца са смисълът на живота ми и искам и още поне едно!
Има негативи - на първо място тревогите за детето - когато е болно, тъжно, раздразнено... Безсънни нощи, не можеш да излезнеш когато си поискаш или да отидеш където си искаш, малкото човече е зависимо от теб. Но пък с добра организация всичко е възможно.
За мен най-голям "препъни камък" беше операцията на сина ми когато беше на 25 дни. Не бях готова за такъв развой на нещата - мислех си, че най-трудното е раждането, а после раждането си мина и замина, а детето ми се оказа болно. За сметка на това покрай грижите за него бързо се взех в ръце.
Сега пък ми е трудно покрай недоспиването покрай двете бебета.
Но само баткото като ми каже "ма-ма", а дребната ми се усмихне - всичко забравям. Двете ми деца са най-хубавото нещо, което съм създала!
да си майка означава никога повече да не си номер 1 в собствената си класация. но, колкото и да го виждах у приятелки, наистина го разбрах след като родих. моето бебе е залепено за мен постоянно, просто е гушкав и иска внимание нон стоп. в момента е в другата ми ръка 
за мен си време нямам, сега се надявам да се заслуша в прахосмукачката, за да поизчистя. първото ми и последно ядене за деня е вечер, когато съпругът ми го гледа за малко. после готвя, пера, гладя и т.н. - до 1:30, когато го храня, после се къпя и си лягам към 2:30... и така вече 3 месеца 
за мен си време нямам, сега се надявам да се заслуша в прахосмукачката, за да поизчистя. първото ми и последно ядене за деня е вечер, когато съпругът ми го гледа за малко. после готвя, пера, гладя и т.н. - до 1:30, когато го храня, после се къпя и си лягам към 2:30... и така вече 3 месеца
Нямаш представа какво е чувството когато всеки ден пред очите ти бебо преоткрива света, всеки ден по нещо ново, имам чувството, че никой не е от такова значение за мен, просто казано времето лети неусетно почти откакто третия човек е застанал до нас. Най голямото щастие за нас !!!! 
!!!!
Миличка, 
не си толкова малка все пак, на 22, аз имах бебче на 22 Просто трябва човек да е по-отговорен и смел, също и правилния човек да е до теб. С останалото всеки се е справил Грижите около бебето не са никак малки, затова не мисля да разпъвам "чаршафи" и да изброявам, но не е нещо изключително трудно и не възможно. И все пак вярно, трябва да ти идва от вътре желанието за дете, тогава всичко ще ти се стори по-лесно. Успех!
не си толкова малка все пак, на 22, аз имах бебче на 22 Просто трябва човек да е по-отговорен и смел, също и правилния човек да е до теб. С останалото всеки се е справил Грижите около бебето не са никак малки, затова не мисля да разпъвам "чаршафи" и да изброявам, но не е нещо изключително трудно и не възможно. И все пак вярно, трябва да ти идва от вътре желанието за дете, тогава всичко ще ти се стори по-лесно. Успех!