На някоя от вас дали се е случвало нещо подобно:
- Публикувана: 7 юни 2008, 10:36 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 05:11 ч.
За ревнивите мисли...
Да, ама от другата страна - аз съм тази, която обядва /всъщност от години/ в едно и също заведение близо до работата. Всъщност излъгах, първото го преместиха и направиха китайски ресторант, та обядвам в съседното. И знаеш ли защо - не защото много ми харесва сервитьора, или сервитьорката, а защото е наблизо, предлагат готвено обедно меню, което е готово и директно го сервират, така че спокйно се класираш с хапването в обедната почивка, а е съвсем различно да хапнеш нещо готвено от сандвичи или хамбургер.
как би се почувствала...
Минавали са ми ревниви мисли през главата, но когато имам основание за тях. Знам, че ако мъжът ми пожелае, може да ми изневери по всяко време. Излишно е да се тормозя, че бил нощна смяна например или че посещавал често едно и също заведение, или че се парфюмира в някои случаи. Мога да си помисля нещо за изневяра, ако му се обади жена или момиче, ако често му се обажда, а не му е колежка, да речем, ако намеря писмо или съобщение с многозначителен текст, ако намеря женско бельо в колата му или някоя снимка, но никога без причина.
За 15 г. ми се е случвало да ревнувам само веднъж. Тогава имаше конкретен повод и човек. Ама да си мисля, "Сега защо мъжът ми яде все в таз кръчма? Дали не харесва сервитьорката?".. не ми се е случвало. Без конкретен обект и повод няма как да ревнувам. Аз работя с мъже предимно. Ако той вземе да си вкарва такива мисли в главата няма да сме заедно 
Ако ще си говорим за ревност-аз съм човека.Болна съм на тая тема.Без повод си тровя живота сама.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Ако ще си говорим за ревност-аз съм човека.Болна съм на тая тема.Без повод си тровя живота сама.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Неговия не-засега,не съм изглупяла до там.
Но ревнивите мисли при мен са чести.Нова колежка появи ли се в офиса му,ми се скапва настроението.
Какво да направя като съм омъжена за най-сладкия мъж на света.
Ама е много натоварващо.Аз по цял ден това мисля и все нищо не измислям де.
От известно време съм решила,че няма повече да съм така и не ми пука,ама май не се получава...
Краси, нормално е да си мислиш такива неща, важното е никога, ама никога да не показваш или недай си боже казваш на мъжа си за тях. Защото така му показваш, че в някаква степен си неуверена, което не е добре, ама никак. 
Да не говорим, че освен неувереността, има и други проблеми- ще го раздразниш и така нататък. Всички ревнуваме и това донякъде е полезно, според мен, защото така по- честичко се замисляме, че човекът до нас не е даденост, а трябва да се борим постоянно за общото щастие. /Малко прекалено поетично прозвуча, ама тя любовта си е поезия, така че.../
Да не говорим, че освен неувереността, има и други проблеми- ще го раздразниш и така нататък. Всички ревнуваме и това донякъде е полезно, според мен, защото така по- честичко се замисляме, че човекът до нас не е даденост, а трябва да се борим постоянно за общото щастие. /Малко прекалено поетично прозвуча, ама тя любовта си е поезия, така че.../
Мисля, че трябва да имаш много свободно време за да мислиш такива неща без да имаш сериозно основание. Освен това, всеки човек било то мъж или жена може да кривне, колкото и да го следиш.Въпрос на потребности.Просто не виждам защо излишно си създваш тревоги като нямаш поводи за притеснение.Аз съм се напатила от ревниви мъже и сега най-после съм щастлива!Не ме следи мъжа ми, имаме ми доверие - аз на него също.
