Не знам как да го формулирам...На някоя от вас дали се е случвало нещо подобно:От няколко дни съпругът ви обядва в заведение,близо до работата му и вие да си мислите:дали не ходи заради някоя сервитьорка;ако работи с хора,дали не се вижда служебно с определени клиентки по-често;и др. подобни.Веднага уточнявам,че не съм имала поводи за ревност,нито съм правила проверки.Просто понякога ми минават такива мисли през главата.Не ми е приятно,но не мога да го преодолея.Съпругът ми ме обича,по няколко пъти на ден се чуваме, и си го казваме,не е от мъжете,които много се заглеждат или правят коментари,така че видимо нямам причина за тези мисли.Но ги има.Би ми било интересно вашето мнение.И дали на вас ви се случва нещо подобно,или аз нещо не съм в ред... 
минават ми такива мисли и още как,но само върху конкретна личност...В последствие от общи познати разбрах,че ТЯ го е направила на глупак и му е "хлопнала вратата"!!!След време,когато се появих АЗ,тази кака взе да се сеща,че след като не и върви в живота,а ние сме щастливи,си помисли ,че може би е изпуснала нещо..... 
и започна едно виждане"по приятелски"петък вечер!!При което на мен ми се пилеха нервите 
след ,като ясно заявих,че нежелая да си общувам с конкретната персона,но не мога да го спра да се вижда с "приятелката си",той започна да се среща от време на време с нея,за обяд и т.н.Не знам,аз ли си вкарах автогола с моята ЛИБЕРАЛНОСТ или що?Ама се нервя ,когато му звънна и той ми каже,че ще се види за малко с нея!Все ме уверява,че нищо няма,ама 
как би се почувствала... 
Да не говорим, че освен неувереността, има и други проблеми- ще го раздразниш и така нататък. Всички ревнуваме и това донякъде е полезно, според мен, защото така по- честичко се замисляме, че човекът до нас не е даденост, а трябва да се борим постоянно за общото щастие. /Малко прекалено поетично прозвуча, ама тя любовта си е поезия, така че.../ 
