Безименна

Радостина, Додо ти е отговорила на репликата към мен.
Само да кажа, че не си изчела докрай думите ми.
Да, уча го да обича всички деца, в миговете, когато страдат и ги боли, защото, колкото и инфантилно да е, съм му обяснила, че единственото нещо, което е по-силно от болката, е любовта и че всеки наранен заслужава да види, че е обичан.

Не смятам, че детето ми ще бъде обладано от всемирна любов поради тези мои наставления. Нито вярвам, че ще раздава обичта си на кило за де кого свари.

Хипарските постулати са ми симпатични сами по себе си, макар да не ги изповядвам. Тимуровското движение ми лежеше на сърце и все още прилагам практиките му. Но всички, които ме познават, знаят, че това далеч не означава, че съм беззащитен идеалист.

Да, детето ми се натъжава единствено и само от отказана обич. Обич като широко понятие - мило отношение, добра дума, споделена игра, усмивка и т.н.
Да, притеснява ме това, че въпреки моите думи да не очаква от всички да го харесват, той не го осъзнава като възможност и може спонтанно да реши, че ако някой не се вълнува от болката му и му откаже подкрепа, значи е "лош". Защото децата все още мислят двуцветно, нюансите им се губят.
Разчитам на интелекта му и на жизнения опит да подредят нещата по местата им.

Търся баланса, не съм застрахована от грешки, но както казва самият ми 5-годишен син, аз "щадя тъпото му его"
Чувствителен е, но със сигурност хищникът у него е жив и е готов да излезе при необходимост. Важното е да се проявява при подходящите обстоятелства, а не да се изявява наволя. В детския свят трябва да има светлина и идеализъм, защото времето му е твърде кратко, много бързо влизат в света на възрастните, а там, ако нямат топлината от спомена, че "всичко е любов", просто ще умрат от студ.

Хващам се само за това, защото снощи видях и думите на Додо, че е казала на Дени "Няма причини да я мразиш" ...
Наскоро обсъждах на дълго и широко детските чувства с моето психи:

Нормално и здравословни е децата да изпитват две противоречиви чувства към един и същ обект. Да обичат мама и да мразят мама - примерно. Не следва да им се обяснява как :"Нееее, ти не мразиш мама, ти я обичаш..." нито негативните им чувства и емоции да се тушират.

На "Мразя я." следва да се отговори нещо като: "Разбирам, много си й ядосан, тя те е наранила...", за да не изпитва детето чувство на вина поради негативните си чувства. 

Съгласна съм , че така нареченото социално приемливо поведение , не е нещо , което трябва да е приоритет във възпитанието на децата. Но те така или иначе живеят във "водовъртеж" от емоции и само от родителите и средата , в която се възпитават и растат , зависи дали това ще е водовъртеж от положителни или отрицателни емоции. Дали "водната пързалка " ще ги бухне направо в черната вода или преди това ще им покаже , че има и други цветове . Лично аз съм се старала(не винаги успешно , признавам си ) първо да поплуваме малко в синята вода , после в червената , да потопим пръстче и в черната , но да изчакаме златната вода и тогава да цопнем вътре. А , ако може и да се задържим за по -дълго там... Според мен , е от значение , не да внушаваме или учим децата на чувства и емоции , а по -скоро да ги научим ида им покажем как да се справят с тях , така че да са полезни за себе си , но и да не нараняват останалите. Да знаят , че няма нищо лошо в това да изпитват любов , страх , омраза , гняв , състрадание , милосърдие... , но и да могат да го показват , да го изразяват; че няма страшно да изпитват гняв или други отрицателни емоции , а да се научат как да се справят с тях. Ако моето поколение беше научено да бъде по -експресивно , да показва емоции и да може да ги владее , колегите терапевти нямаше да имат толкова много работа сега !
Мое вътрешно убеждение , че това е важно да възпитаваме у децата - умения да изпитват чувства и да владеят емоциите си.Както и да им показваме , че светът е за всички и , ако сме толерантни , съпричастни и търпеливи , той ще е едно по- добро място за живеене! Ако в детска възраст ги приучим на подобни умения , като пораснат няма да имат или поне ще са по -малко проблемите им с отрицателните емоции и ще могат да се справят с тях.Не ми се иска още в ранното им детство да ги "товарим" с мисли за това , колко е жесток светът около тях и те не трябва да показват чувства , ако искат да бъдат истински мъже ,примерно.Според мен този товар е по -непосилен.Лично аз не познавам родител , който ще разбие на пух и прах вярата на детето си в Дядо Коледа например , за да му покаже колко "суров " всъщност е животът !

Децата живеят в този свят и по някакъв начин трябва да оцелеят в него. Не използвам думи от вида "жесток или лош свят", защото сам по себе си светът не е нито жесток, нито пълен с любов. Това са все категории на възрастните.

Благодаря на Клонка, Иса и госпожата за мненията. Полезно ми е да ги чета - защото в голяма степен като насока се припокриват с моите представи и виждания как трябва да възпитавам, но същевременно доразвиват темата и обръщат внимание на нейни аспекти, които съм пропуснала или за които не съм си дала сметка. Ето защо е полезен този форум 

А, не, извадени от контекста, думите ми придобиват неясен смисъл, дори неточен.

Изобщо не иде реч за някаква неоспорима или задължителна любов.
Да "обичаш" е широко понятие, което държа да прилага в миговете, когато някое дете страда.Да го наречем съпричастност към болката, внимание, загриженост.
В по-широк смисъл, обичта към всички деца е вид уважение и добро отношение.

Относно думите на Додо, аз също бих казала, че няма смисъл някой да бъде мразен, защото ни кара да изпитваме гняв или обида. Може просто да игнорираме обидата и да продължим, няма смисъл да потъваме в негативните си емоции.

Самата аз, като възрастен, изобщо не отделям от времето си, за да мразя когото и да било. Пренасочвам енергията си към приятните изживявания, а не към затормозващите.

Благодаря и на Радостина.
Спорейки с теб Радостина, ми помагаш да избистря позицията си. Това също е много важно.
Не отричам спора, държа само да бъде облечен в приемлива форма, така че той да бъде градивен, а не да носи неприятни емоции за участниците в него 

И аз така
Но при децата всичко е много по-бързо, първично и категорично. Тяхното 'мразя' не е баш като нашето. По-скоро се препокрива с "ядосан съм ти, обиден съм..." Всяка сутрин моето диване ми казва, че съм "лоша майка" и няма повече да ми е 'приятелка' само защото я будя  5 мин. по-късно пак сме си 'приятелки'. 

Кой казва, че светът е жесток или пълен с любов?
Всеки сам си го назовава и го открива за себе си.

Всъщност, интересно ми е, щом моралните и етични категории са за употреба само на възрастните, как децата ти осмислят емоциите си?
Посредством какво?
Изпитват НЕЩО, което не знаят как да назоват ли, що ли? Или в света на децата, в който те трябва само  да "оцелеят", битуват някакви специфични емоции, непознати на възрастните?

Значи разбираш какво имам предвид и аз под "обичам", когато казвам, че очаквам да го употребява при децата

Ясно; за децата според мен обаче нещата се разбират буквално. А освен това наблюдавам и истински вкус към мелодрамата, сантименталните романи от деветнайсети век биха им паснали страхотно.
Затова доста внимавам с тази дума. Не помня да съм казвала, че някого или нещо трябва да обича. То всъщност и не трябва, трябва просто да се държиш добре.
Поне според мен е важно човек да бъде точен и конкретен с тези неща, защото детската фантазия може много да забие нанякъде.

Всъщност, интересно ми е, щом моралните и етични категории са за употреба само на възрастните, как децата ти осмислят емоциите си?
Посредством какво?
Изпитват НЕЩО, което не знаят как да назоват ли, що ли? Или в света на децата, в който те трябва само  да "оцелеят", битуват някакви специфични емоции, непознати на възрастните?
 Клонка е била по -бърза ! На мен също ми е интересно какви други или може би различни категории използваш ?

"Ох, не знам когато порасна, как ще говоря с момичетата за секс" - изненада ме Големия трол тези дни. 
Още преди доста време му обясних с думи съвсем прости какво е секс, защото думата звучи буквално навсякъде. Та бързо-бързо се стигна до въпроса: "Какво пък е това секс?".

 Не изчетох всички мнения по темата, но ще си позволя да изкажа моето. Все си мисля, че причините за дадена реакция или поведение у дадено дете трябва да се търсят по-дълбоко. Dodo dodo е афектирана, то е ясно. Аз като майка на момче, което също е изключително любвеобвилно, гальовно и обичливо напълно я разбирам. Мисля си, че въпросната госпожичка вероятно е свидетел на такива отношения вкъщи. В смисъл, сигурно не смята за нормално мъжът да целува жената, а да я...побийва, да речем. Вероятно расте в семейство, в което такъв вид емоции- целувка, погалване, прегръдка - не са срещано явление. За да му изхвърли пантофките на Денис, сигурно е видяла от някой. От кого ли?!  Ясно е, щом бащата е реагирал така.
За мен реакциите на децата в дадена ситуация в повечето случаи са копие на реакциите на възрастните. Никак не се учудвам, че детето ми проявяваше агресия по едно, макар и много кратко време, просто защото съм си позволявала да го зашлевя - аз, съпругът ми, баба му или дядо му. Когато започнах да се сдържам, той стана друг - започна да казва много често "обичам те".

Къде съм написала, че моралните категории са за употреба само от възрастните? Написах, че са категории НА възрастните. НИе като възрастни ги насаждаме у децата си. Когато видим детето да плаче не го питаме каква емоция изпитва с въпроса "какво изпитваш", а направо я назоваваме под формата на въпрос, например "тъжно ли ти е, обиден ли си, боли ли те" и т.н. И детето отговаря с да или не или започва да кима или да реве още по-силно. Като кажем на децата, че светът е гадно или чудесно място те го приемат за чиста монета в малката възраст ,докато не започнат да пълнят понятията със свое разбиране и опит.

Имам момче и момиче и в този смисъл във всеки един момент мога в някоя от двете ситуации. Имаше едно момченце преди време, което много харесваше дъщеря ми, дори за кратко бяха близки, но в един момент тя го отхвърли. И какво да й кажа, че няма право да скъса с него ,защото ще нарани чувствата му ли? Вярно, не му е казвала нито обидни думи, нито му е хвърляла вещите, но така или иначе му е показала, че не иска повече да се занимава с него. И същото това момченце в един момент започна да ходи постоянно след нея като поведението му за нея стана нетърпимо, дори се стигна донещо като физическо отмъщение (полял я с вода като му казала, че има работа). Хайде, кажете сега какво трябваше да направя? Да й кажа, че трябва да го търпи, защото той го прави от любов към нея ли? За него наистина е от любов, но това опрадвава ли го за постъпката му?
Синът ми също въздиша по едно момиченце, но се видя, че тя не е заинтересувана от него. На него какво трябваше да му кажа? Да опитва до безкрайност ли? Казах му, че се случва така в живота и ако иска да продължава, ако иска да се откаже. И той реши да се откажа, още повече, че други момичета му обръщаха внимание. Цялата история приключи с реплика от вида "ако ще".

Ето от този пост на Госпожата беше провокирано написаното от мен, че сам по себе си светът не е нито добър, нито лош (жесток). "Не ми се иска още в ранното им детство да ги "товарим" с мисли за това , колко е жесток светът около тях и те не трябва да показват чувства , ако искат да бъдат истински мъже ,примерно.Според мен този товар е по -непосилен.Лично аз не познавам родител , който ще разбие на пух и прах вярата на детето си в Дядо Коледа например , за да му покаже колко "суров " всъщност е животът ! "