Безименна

Тук нещо не разбирам. Защо да е длъжен да обича всички деца? Да помогне на някой, който е в беда, да. Но бедата още не предполага обич, не и като задължение.
Според мен е достатъчно да подхожда открито и доброжелателно към другите, а обичта е нещо, което се получава от само себе си с развитието на отношенията. Ако се получи.

Май наистина малко залитате в малко хипарски послания от вида "всички сме деца на цветята, трябва да обичаме всички хора и т.н.".  Много пудрите любовта човешка и тя придобива вече нереален вид. Никога не ми е идвало на ума да казвам на моите, че трябва да са приятели с всички и да обичат всички, че непременно този, който страда трябва да бъде утешен. И това не означава, че вкъщи им е отказвана любов. Просто не очакват всеки да ги обича или да им бъде приятел. Не разбирам защо насаждате у децата такива идеалистични представи за човешките отношения. И моите в градината се влюбваха, къде споделено, къде не, но всичко си трая от ден до пладне. Сега е същото. Несподелената любов не е много приятна, но не им спестявам обяснението, че не можеш да накараш някого да те харесва или обича само, защото ти го харесваш или обичаш. И за мои детски несподелени и споделени любови съм им разказвала. Така децата се успокоиха, че не им се случва само на тях, че щом аз и баща им сме преживяли такива неща в детството си, значи и те ще се справят.
Всички подобни детски любови са много сладки, но не са нещо кой знае колко невероятно. Всичко това ги подготвя за живота като пораснат и за времето, когато любовите ще са също толкова силни, но и те ще се справят много по-лесно с чувствата си, защото вече ще са го преживяли в някакъв малък мащаб.

Ех , Сакри , липсваш ми !   И при ммен бате беше "цедката " - по едно време не можех едно гадже да завъртя заради него ! А тате , милият , ги подлагаше на дълбоки философски тестове ...и те сами си отиваха  ! Ако знаеш , Додо , колко пантофи съм изхвърлила
Имаш чудесно момченце , не се тревожи за него , защото съм сигурна , че той ще се справи и с любовта , превърнала се в "омраза " и със собствените си чувства !Сигурна съм , че не мрази момичето , по - скоро не знае как да се справи със собственото си безсилие и гняв , породени от несъответствията(да ги наречем) в неговото възпитание и това на девойката. Децата следват безусловно моделите на поведение на възрастните , така се учат да стават "големи ". Горкото момиченце - какво ли наблюдава в къщи  ?!Каква реакция да очакваш от мъж , който сигурно едно цвете не е подарил на жена си , камо ли да и целува ръцете , докато спи...
За съжаление , нагледала съм се на много подобни примери в практиката си и , както някой по -горе беше писал : грешката не е в твоя телевизор!
Като майка , жена , съпруга и всички останали социални роли , които съм принудена да играя в ежедневието си , гледам да науча от сега 4-5 годишните си момченца да бъдат "каварели" , да отстъпват място на момиченцата и като ги харесват , да не им го показват като ги "счупват " от бой  .Ако трябва да съм честна , трябваше да се справя и с нагласите на някои татковци , но това беше по -скоро притеснение от тяхна страна , да не би синовете им да загубят "мачо" присъствието си   на сцената.Бащите на "булките " пък убедих , че е по- добре щерките им да са ухажвани по един "мирен"и цивилизован начин , а и какво по - хубаво от това , дъщеря ти да бъде харесвана и отрупвана с внимание. Нещата не минаха без съпротива , но сега са на етапа цветя за рожден и имен ден от "ухажора" , дребни подаръчета , скрити в гардеробчетата за изненада и любопитни баби , които идват да питат кой , аджеба , е този , който толкова харесва внучката им !
И , така ! Няма лесни отговори и единствен правилен начин .Всички сме различни и , както казва Анда , не сме длъжни да обичаме всички . Но сме длъжни да бъдем толератни , хубаво е , ако можем да бъдем и повече съпричастни и да се опитваме да не нараняваме другите около нас , с думи или действия. Така мисля аз и се опитвам да го предавам и внушавам и възпитавам у моите деца.

Много скачаш. На мен ако някой ми досажда па макар и от най добри чувства и го помоля да престане и той не престане сигурно няма да се раzмине само с пантофи в кофата. Просто хората са раzлични и си имат раzличен темперамент. Не бих нарекла действието на момичЕто накаzание , а zащита на личното пространство един вид, а и баща и според мен си е прав . Но това спрямо прочетеното. Действащите лица не поzнавам лично що zа хора са и не мога да дам абсолютно обективно мнение 

Като прочетох ми стана много мило и тъжно за малкия.Моят син е на 4г и половина,но досега не имал подобни любовни трепети

Не, не е длъжен да обича, разбира се. Образно казано е така. Самата дума обобщава и носи в себе си посланието да бъдеш добронамерен, любезен, отзивчив, да не си груб, да си толерантен и съчувстващ. Тя изразява всичко и когато децата са много малки е по-лесно да употребиш нея, пред това да се впускаш в протяжни изброявания, които не винаги могат да бъдат разбрани.
Аз им казвам  примерно, че трябва да обичат и цветята, като пояснявам, че това означава да се грижат за тях, да не ги тъпкат и мачкат. По-лесно им е да го разберат по този начин. Сама разбираш, че буквално едва ли мога да ги накарам да генерират любов към растенията, или поне не към всички видове  Но тъй като свързват обичта с грижа, с мисъл и нежност е лесно да ползвам аналогията.

Радостина, очевидно е от доста други теми, че с теб имаме различни схващания за нещата от живота. Това е неоспорим факт. Поради което, умолявам те, да се въздържаш от класификации и обобщения и да спреш да натрапваш с нюанс на последна инстанция категоричните си мнения. Изказвай се, но не налагай и не се карай, моля.
Чудя се как по-отчетливо да ти напиша, за пореден път, че всички ние сме различни, но това не бива да ни пречи да сме толерантни едни към други. След като не разбираш нещо, просто приеми, че е възможно нещо и на ТЕБ да не ти ясно.

А не може ли едно дете да е безразлично към цветята или към човек? Ние да не би винаги да сме в някакъв водовъртеж от емоции? Хубаво, да не тъпчат цветята , ама кои цветя? Да не ходи по тревата, защото ще стъпче стръкчетата ли? Ако се започне с тази грижа и добронамереност към всичко докъде ще я докара? Не може да прави път на мравката, нали? Или да тича да помага на всеки, който има проблеми (или е изпаднал в беда)?
Кога това дете ще живее своя живот? Додо, извинявай, ама малко идеализираш и преувеличаваш.

И понеше двата поста са излезли по едно и също време.
Значи, да се въздържам от класификации и обобщения, които са различни от твоите, така ли?
Напомняш ми на една позната, която навремето така учеше сина си да бъде много добронамерен, да помага на всички. И накрая се оказа, че доста му е изнежила в душата. Детето си е твое, прави каквото искаш. Но и недей да забравяш, че става въпрос за момче, което ще порасне и ще трябва да се превърне в мъж. Всъщност ,това важи и за момичетата - те се превръщат в жени. Ако живеят с мисълта, че трябва да гледат на живота като през поезия ще има много да патят.

Декоративните цветя Радостина. А особено много тези, които са разцъфнали. 
Детето живее собственият си живот, но този негов живот не е самостоятелен. С действията и постъпките си по различен начин оказва влияние върху живота на n-броя други хора. И аз бих желала постъпките с които огорчава и наранява да бъдат по-малко от тези с които радва. Или преведено - не би ми било приятно да са саможиви и безогледни егоисти, които са безразлични към случващото се около тях. Предпочитам пред това дори да са във "водовъртеж от емоции".
Колкото и идеализирано да ти звучи. 

Не чети както ти е угодно 
Написах, че не възразявам срещу различното ти мнение, само срещу начина по който го налагаш.
Вълнувам се от това какви мъже ще израстат децата ми. Дори наскоро бях пускала тема по този въпрос. Но не мога да си спомня какво бе твоето по-различно мнение там 

dodo_dodo,напълно те разбирам!Когато прочетох цялата тема до тук,първо се разсмях,после се разплаках и после пак се смях! Синовете ни толкова си приличат!Явно са от онези романтични и чисти души,които живеят в своя прекрасен изпълнен с обич и добри чувства живот!Това с пантофите много ме развесели!Щом девойката е реагирала по такъв начин явно синът ти не и е съвсем безразличен Разбирам напълно колко наранен се е почувствал,но все пак тези сърдечни терзания бързо преминават,особено при децата!Поне така мисля...
Моят син си има няколко приятелки,с които като се срещнат започва едно прегръщане,гали ги по главите,по ръцете,прави им комплименти от рода колко са сладки и хубави някои от тях не приемат тези изблици на внимание и бързичко се измъкват А вчера ми разправя:"мамо,тя,Цвети ме целуна,защото ме обича!"
По някога ми е толкова трудно да коментирам нещо ,че предпочитам просто да се съглася!

ДА zа това има една много хубава книжка Because Brian hugged his mother която zапочВа така

Be kind in all you say and do,
Because acts of kindness follow you,
With just one kindness a chain will start
to grow and glow from hearth to hearth.

сори zа грешките в английския, но немския ми е по силния еzик  
Книжката раzкаzва zа момченцето Браян ,кейто се ъбужда една сутрин  и е много щастлив. Отива в кухнята и целува майка си и и каzва колко е добра и колко я обича, тя се почувствала много щастлива и направила на него и сестра му любимата zакуска и им каzала , чЕ са най добрите деца на света , те  се почувствали обичани и като отишли в училище   ....

И така. С което не искам да кажа , че ако някой ми стои на 2 пръста раzстояние и ме дърпа да ме целува няма да ме иzнерви zдраво  

SAKRI истинско удоволствие е да те чете човек   
И не само да те чете, но и да мисли над думите ти - за втори или трети път попадам на твои постинги, които си препрочитам по няколко пъти!
Благодаря ти за това  

Анда, Иса, Радостина, Госпожата   такава дисекция сте направили на проблема....
Замислям се колко е полезно разискването тук и колко различни гледни точки вижда човек. За мен лично това е огромния плюс на форумите - мога да видя и чуя неща за които и не съм си мислила, че някой би ги възприел така.


jabata_dil и аз не съм от толерантните. И аз не отстъпвам личното си пространство и емоциите си така лесно. Мен не ме учудва реакцията на момиченцето - тя е неподправена за жалост... Сакри го е казала по-нагоре много образно и няма нужда да го повтарям.
Мен ме потресе реакцията на бащата....
Хората са наистина много различни! И както винаги съм казвала всеки има право на мнение!

Точно това имах предвид. Не е полезно за никого през цялото време да има едно наум, че неговите действия оказват влияние върху живота на другите. Това е твърде голяма отговорност. Така има опасност детето започне да мисли за другите повече, отколкото за себе си. То в един момент ще мисли само как да угоди на околните, ще се страхува точно да не би да е егоист, ако мисли за себе си. Не става така, просто не става. Няма как да бъде добър за всички, защото в един момент ще установи, че на голяма част от онези всички не им пука особено за усилията, които влага. Една доза егоизъм не е навредила на никого.

доколкото раzбирам тук става въпрос именно zа това как да го ограничим до 1 доzа , zа да ен се стига до препиване .