колкото повече порастват, толкова повече виждат цените на етикетите. Както и ние знаехме цените на хляба, млякото, сиренето и т.н., защото ни пращаха да пазаруваме. Също знаехме цените и на най-скъпите и недостъпни играчки - например най-голямата кукла в магазина, която струва 30 лева (при положение, че заплатите бяха от по 200 лева). Много добре знаехме и ние за какво става въпрос. И сегашните деца знаят. Естествено, възрастта има значение. Не съм очаквала и не ми се струва добре дете на 4 години да се истересува от цената на играчката си, но за дете, което вече ходи на училище е нужно да има отношение към стойността на парите.
- Публикувана: 3 юни 2008, 09:32 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 17:11 ч.
"Вие бедни ли сте?"
Lara, светът е материален. Синът на 6 години беше в първи клас и смяташе до 10.00 , пазаруваше, имаше телефон, за да имам връзка с него, тогава бяха първите му стъпки в Скайпа и Нета, тъй като тогава се учеше да пише, да има свои джобни, които да решава кога и за какво да харчи. Нормално е да познава цените на стоките, да си прави елементарни сметки. Нормално е да разговаряме за това с него. Нормално е да му обясня, защо Х не прави рожден ден, защо едно дете подарява футболна топка, а друго- пъзелче, защо У не ходи на басейн и на море, защо не всеки посещава курсове, не ходи на тенис или боулинг и т.н.
Аз желая той да е на ясно, че имам средства да си позволя определени неща, защото работя еди какво си, а работя еди какво си, защото съм положила труд преди това.
Това няма нищо общо със самочувствието на детето. Прави се не с тази цел, а с друга, която вече бе обсъдена. Не възпитаваме "уважение" към парите и вещите, но гледаме да възпитаме съзнание относно техния произход и умения да се изкарват, спестяват и харчат разумно. Това не са "проблеми", това е част от живота- и моя и неговия. Проблеми ще станат обаче неминуемо, ако той счита, че парите идват от Марс, а нуждите му се задоволяват от Венера.
Не е редно тези разговори да започнат да се провеждат когато синът е вече пълнолетен и започне сам да печели. Тогава е безвъзвратно късно. Както ще е късно да разговаряме за секс, когато започне да води полов живот.
Аз желая той да е на ясно, че имам средства да си позволя определени неща, защото работя еди какво си, а работя еди какво си, защото съм положила труд преди това.
Това няма нищо общо със самочувствието на детето. Прави се не с тази цел, а с друга, която вече бе обсъдена. Не възпитаваме "уважение" към парите и вещите, но гледаме да възпитаме съзнание относно техния произход и умения да се изкарват, спестяват и харчат разумно. Това не са "проблеми", това е част от живота- и моя и неговия. Проблеми ще станат обаче неминуемо, ако той счита, че парите идват от Марс, а нуждите му се задоволяват от Венера.
Не е редно тези разговори да започнат да се провеждат когато синът е вече пълнолетен и започне сам да печели. Тогава е безвъзвратно късно. Както ще е късно да разговаряме за секс, когато започне да води полов живот.
Много пъти ми се е налагало да отговарям на такъв въпрос. Старая се да науча децата си, че важното за тях трябва да е какво представлява самият човек, а не как и с какво е облечен.
Виктор ходи на у-ще една година с чанта Quicksilver, преди да разбере от някой свой съученик.
Както казват старите хора, по наше време такива работи нямаше.
Всички ходехме с престилки с бели якички и еднакви чанти, но бяхме истински приятели.
Наистина се изумявам от 10-11 годишни деца, които преди да заговорят някого преценяват външния му вид, и ако не е с маркови дрехи или обувки, изобщо не го отразяват.
Виктор ходи на у-ще една година с чанта Quicksilver, преди да разбере от някой свой съученик.
Както казват старите хора, по наше време такива работи нямаше.
Всички ходехме с престилки с бели якички и еднакви чанти, но бяхме истински приятели.
Наистина се изумявам от 10-11 годишни деца, които преди да заговорят някого преценяват външния му вид, и ако не е с маркови дрехи или обувки, изобщо не го отразяват.
Никога не говоря с детето за пари, това ми е принцип. Малък е още, твърде малък, за да разбере. Ако не желая да му купя нещо, обяснявам защо го смятам за излишно и непотребно, а не се измъквам с класическото "нямаме парички" 
Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.
А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак
Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ 
Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак
Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ Напълно съм съгласна. Още е малка, не мисля да я лишавам от нищо, но всичко /или по-важните неща/ трябва да са заслужени.
Няма връзка между престилките с бели якички и здравината на приятелството. Привидната еднаквост не прави хората по-възвишени.
И тогава който искаше търсеше начин да блесне и затова процъфтяваше търговията със стоки, донесени от тираджии и гурбетчии в Либия. По същата причина и се обменяха долари на черно от заминаващи си курортисти, а от унгарци и чехи се купуваха палатки на старо.
И тогава който искаше търсеше начин да блесне и затова процъфтяваше търговията със стоки, донесени от тираджии и гурбетчии в Либия. По същата причина и се обменяха долари на черно от заминаващи си курортисти, а от унгарци и чехи се купуваха палатки на старо.
Никога не говоря с детето за пари, това ми е принцип. Малък е още, твърде малък, за да разбере. Ако не желая да му купя нещо, обяснявам защо го смятам за излишно и непотребно, а не се измъквам с класическото "нямаме парички" Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.
А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ
Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак
Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ Абсолютно споделям това мнение - написаното от belinda се отнася и до мен и сина ми.
Е кое му е пагубното детето да знае кога родителите му взимат заплата? 
И какво е това заплата всъщност?Ми той тока, дето тече, за да може да гледа детското по телевизора да не е по подразбиране присъстващ?Колкото и да сме "богати" предпочитам децата ми да знаят цената на това, което потребяват.Както и разликата, че допреди 2 години играеше с количка от 10лв, а сега има нова, скъпа, и отношението и към тази вещ би следвало да се попромени малко, както и изискванията към родителите...
И какво е това заплата всъщност?Ми той тока, дето тече, за да може да гледа детското по телевизора да не е по подразбиране присъстващ?Колкото и да сме "богати" предпочитам децата ми да знаят цената на това, което потребяват.Както и разликата, че допреди 2 години играеше с количка от 10лв, а сега има нова, скъпа, и отношението и към тази вещ би следвало да се попромени малко, както и изискванията към родителите... 
Много точно казано, Judy, и аз разсъждавам в същата насока. За мен лично покупките винаги са форма на необходимост, а не елемент от така разпространената "шопинг терапия".
. Децата също имат нужда от удоволствие, не може да ги учиш да купуват само необходими неща.И моя големия вече се интересува от доходи от цени и възможности. Няма начин да се избегнат подобни разговори, а и не е правилно според мен. Все пак в темата пишат майки на 10 годишни и такива на две-три годишни. Все идва един момент когато е редно да започнеш да възпитаваш и в тази насока.
Аз уча моите, че изобщо на хората въпроси за пари не се задават, пред чужди хора за нашите финансови възможности не се говори и т.н. Уча ги да пазаруват разумно, много ми помогна касичката на големия (малкия е над тези неща още
). Той вече разполага с някакви "свои" средства, а скоро ще започне да разполага и с джобни, старая се да го науча да харчи разумно, а и да живее с изборите си . Да мисли. От друга страна няма как да не се стигне до въпроси относно "оригиналките", е малко рано стигнахме то тях, но какво да се прави.
Всъщност както и при другите "неща от живота", уча децата си на всичко което, аз и съпруга ми считаме за правилно и възпитано.
До момента обърнах внимание на основната цел, която преследва всяка отделна покупка- задоволяване на определена нужда. Създаването и изживяването на удоволствие е също нужда и тази нужда следва да намери, както и всяка друга, начин да бъде удовлетворена, след направена трезва преценка дали е истинска нужда, как може да се задоволи и следва ли това да е задължително по най- скъпият или екстравагантен начин. Затова дадох пример с ваканцията, с фризьорката. Могат да се дадат и още в тези насоки.
Пазаруване обаче само заради пазаруването лично аз не приемам за нормално. Нямам такива нужди, мога да си създам удоволствие по други начини. От това мога да извлека повече ползи и да платя по- малка цена. Много ми се ще на това да науча децата си, няма да им е вредно, убедена съм.
Пазаруване обаче само заради пазаруването лично аз не приемам за нормално. Нямам такива нужди, мога да си създам удоволствие по други начини. От това мога да извлека повече ползи и да платя по- малка цена. Много ми се ще на това да науча децата си, няма да им е вредно, убедена съм.
Веднъж на обяд дъщеря ми доведе гостенче , което, хапвайки каза:
-Вие трябва да сте много богати!
Засмях се и попитах защо мисли така.
-Защото хладилника ви е пълен!
Имам и познати, които казват:" Бивайки на високо ниво, нямам причини да общувам с низините!"
За мен да си богат е израз на вътрешното ти усещане за комфорт със себе си. Надявам се да науча децата на сходно усещане.
Иначе съм един голям потребител от голям град, с голямо семейство и големи разходи.
-Вие трябва да сте много богати!
Засмях се и попитах защо мисли така.
-Защото хладилника ви е пълен!
Имам и познати, които казват:" Бивайки на високо ниво, нямам причини да общувам с низините!"
За мен да си богат е израз на вътрешното ти усещане за комфорт със себе си. Надявам се да науча децата на сходно усещане.
Иначе съм един голям потребител от голям град, с голямо семейство и големи разходи.
Засега моята дъщеря не ми е задавала този въпрос,и все още не дели нещата на скъпи и евтини.Не ѝ купувам маркови дрехи(освен на WENICE и Барби),а и тях ги купувам защото ги харесвам като качество.Знае,че като ѝ кажа,че в момента няма пари,не се тръшка.Има кукли Барби,но от БГ и купувам от китайските евтенийки,а скъпите са от чужбина.Засега не е направила разлика.Със съпруга ми имаме частен бизнес и тя е идвала с мен до банката да теглим пари.Но на становището ѝ веднъж,"ЧЕ В БАНКАТА ВИНАГИ ИМА ПАРИ" съм обяснила,че докато отидат там,за да ги изтегля,трябва да работим и да ни се плати.И се радвам,че не иска много играчки,а книжки,защото пари за книги не ми се свидят. 
Йуди толкова са раzлични хората, аz ен съм материалист, но обичам страхотно много да откривам и купувам интересни неща Малкия обича и се радва, когато камиона на ДХЛ спре с пакета от амаzон . Зане всичко , кое от кого му е подарено и се радва и на тениската от баба си еднакво както на ДВД то с филмчета от баща си Важното е че иzпитва удоволствие не от надпревара с другите
толкова са раzлични хората, аz ен съм материалист, но обичам страхотно много да откривам и купувам интересни неща Малкия обича и се радва, когато камиона на ДХЛ спре с пакета от амаzон . Зане всичко , кое от кого му е подарено и се радва и на тениската от баба си еднакво както на ДВД то с филмчета от баща си Важното е че иzпитва удоволствие не от надпревара с другите 
Колкото и да сме "богати" предпочитам децата ми да знаят цената на това, което потребяват.Както и разликата, че допреди 2 години играеше с количка от 10лв, а сега има нова, скъпа, и отношението и към тази вещ би следвало да се попромени малко, както и изискванията към родителите...
Хора, възпитавайте децата си както намерите за добре! Просто виждам как страдат децата, които знаят, че родителите им нямат пари за определени неща и с какво ниско самочувствие са. От друга страна, деца на родители със същите възможности, но като Белинда, обяснили друга причина защо няма да купят дадено нещо, са в пъти по-незатормозени. Това е.
Нормално е да му обясня, защо Х не прави рожден ден, защо едно дете подарява футболна топка, а друго- пъзелче, защо У не ходи на басейн и на море, защо не всеки посещава курсове, не ходи на тенис или боулинг и т.н.
Аз желая той да е на ясно, че имам средства да си позволя определени неща, защото работя еди какво си, а работя еди какво си, защото съм положила труд преди това.
Това няма нищо общо със самочувствието на детето. Прави се не с тази цел, а с друга, която вече бе обсъдена.
Това няма нищо общо със самочувствието на детето. Прави се не с тази цел, а с друга, която вече бе обсъдена.
А замисляла ли си се някога, че убеждавайки детето си, колко много си учила и колко много пари взимаш за това, то може да започне да смята бедните хора за глупави, мързеливи и недостойни да бъдат негови приятели?
Но ако в същност това е целта ти, значи говорим на съвсем различни езици и няма смисъл да продължаваме!
Това за хладилника ми напомни и друга случка у нас .Еси си кани приятели на гости и аз им предлагам плато от плодове ,различни и кокос за почерпка.Едно от децата ме поглежда със съжаление и пита,а нямате ли у вас поне бисквити ,те не са скъпи.Веднага моята пък парира въпроса с,да а ма ти не знаеш ли ,че плодовете са по-полезни и по-скъпи.
Лара,
Ти какво очакваш, комунизъм ли? От всеки според възможностите, на всеки според потребностите, ли?
Да, има беднии богати. Не мога да го избегна, а и не искам. Ако децата ми ще се депресират от това, че не карам мерцедес или че не мога да им задоволявам всяка прищявка, доникъде няма да стигнат. Парите за всички хора са в ограничено количество, пък дори да са милиарди. И на най-богатите им се налага да не харчат за определени неща, независимо от причините.
А в много случаи (тук БГ пак не е подходящ пример заради цялата целия хаос) мързеливите и глупави хора са бедни. Все пак се иска малко акъл и напъване да се изкара 1 лев.
Единственото обяснение, което имам за възгледите ти е, че детето ти е още в много крехка възраст и няма никакъв достъп до пари.
Ти какво очакваш, комунизъм ли? От всеки според възможностите, на всеки според потребностите, ли?
Да, има беднии богати. Не мога да го избегна, а и не искам. Ако децата ми ще се депресират от това, че не карам мерцедес или че не мога да им задоволявам всяка прищявка, доникъде няма да стигнат. Парите за всички хора са в ограничено количество, пък дори да са милиарди. И на най-богатите им се налага да не харчат за определени неща, независимо от причините.
А в много случаи (тук БГ пак не е подходящ пример заради цялата целия хаос) мързеливите и глупави хора са бедни. Все пак се иска малко акъл и напъване да се изкара 1 лев.
Единственото обяснение, което имам за възгледите ти е, че детето ти е още в много крехка възраст и няма никакъв достъп до пари.
Препоръчани теми