"Вие бедни ли сте?"

Веднъж тук споделих, как "новата дограма" била също критерий. 
Синът ми е на осем, но сме си говорили много по тези въпроси в ДГ и той също реагира от няколко години така:  на такива питанки.
Едно хлапе, V клас, веднъж му казало "Вие май сте богати колкото нас.", това е явно важно за онова дете. С другите си приятелчета такива теми не се обсъждат с интерес. Те се вълнуват от топката, от жомашката, от правенето на къщички в гората /с картони/, от сладолед /за това всеки родител отделя без затруднение/, от катеренето по сливата, от някоя игра на компа /този комп е на различна стойност в различните къщи, важното е обаче да може да се играе любимата игра/, от това, дали телефонът работи, за да се обади или да го намерят /цената е без значение, щом върши работа/. Цени на вещите за послужване не се обсъждат много, но вероятно това е при "неговите" деца. Средата е много важна и при хлапетата. Лично аз не харесвам меркантилните такива, чиито вълнения са свързани предимно с паричната равностойност на поредната покупка. Често това се случва при липса на други интереси и ценности. Иначе синът е добре запознат с доходите ни, моите и на съпруга ми, държи си устата затворена дори пред близки, предупреден е, не му съставлява трудност. Предпочитам да е в тези неща, за да има реална представа. Не мисля, че му е вредно да цени трудът, възнагражданетие, което се получава срещу същия, това го стимулира да работи и в момента. Нищо, че е само на осем.
Надделяване и победители в такива състезания няма. Важно е децата да се възпитат в посоката, че винаги може повече, по- добро, по- скъпо и т.н., но че това най- често не е нужно. Както и да си подбират среда според техните интереси и да им се създават овреме такива.

Никога не говоря с детето за пари, това ми е принцип. Малък е още, твърде малък, за да разбере. Ако не желая да му купя нещо, обяснявам защо го смятам за излишно и непотребно, а не се измъквам с класическото "нямаме парички" Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.
А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ

За съжаление тази ситуация не е изключение.Не мога да разбера каква е тази мания сред децата да се питат едно друго :"ти какво имаш " и т. н..например децата в градината на дъщеря ми и се подиграват,че не и купувам кукла барби,разни детски лаптопи и кукли на уинкс и други подобни неща.Засега успявам да и докажа ч,че книжките са най-хубавото нещо и че няма по-добър приятел от книгата.Знам че на някои ще им се стори твърде глупаво и старомодно на фона на масовата истерия от играчки,но за мен е така.И аз се тревожа дали ще успея да и внуша ценностите на които мен са ме учили ,носъм все по песимистично настроена като гледам заобикалящият ни свят.за мен нещата стоят така-родителите нямат време за децата си и с купуването на скъпи играчки и телефонни апарати по някаккъв начин изкупват вината си.Моля никой да не се засяга от моето мнеие.Не целя да обиждам никого.

Според мен е голяма простотия да "си вреш носьт в чуждата паница",а и да парадираш с злато,комп,GSM и т.н.Уважавам хора с пари,които си мьлчат и не го показват.

Този въпрос не съм го чувала още в обкръжението на сина ми или подобни.
При нас актуалните теми са: Ти имаш ли си гадже? за дисковете на Ю ги Йо и пр.

Но съвсем ясно си спомням, че ние -аз и сестра ми едно време тормозехме майка ми с този въпрос.
Мисля, че това е по-мъчително за родителите.

При нас гледам също още от деца са "марково" ориентирани. Не zнам питат ли богат ли си или не, но марковите неща са куул ...
Сред колегите си гледам строят все големи и нови къщи, не купуват апартаменти или на старо ... е да иzплащт ги по 40 години , но ...
Моят начин на действие е ... детето ходи с каквито дрехи има в гардероба, а те чЕсто са купени на 2 ра ръка или на раzпродажба. ЗА мен дрехите не са иzраz на нещо съществено. Вzехме апартамент , неголям но достатъчен, не сме сторили къщи и пр. , но пък нямаме zадължение към банка и не плащам лихви на никого . За сметка на това пътуваме много в раzлични държави, правим си стойностни ваканции , детето ходи по няколко пъти годишно на море, до Бъгария и си поzнава всички роднини и учи много неща, каним много гости . Поне на 2 месеца веднъж някой пътува насам , уикендите сме на планина, имаме целогодишни карти zа басеини, zоопаркое , паркове. Имам въzможност да zапиш детето на курсове по английски, муzика , рисуване и еzда и zимната ваканция да иде на ски, посещава една от най добрите ясли и е спокоен и му харесва ... Та с 2 думи рипа ми гъzо дали например Магдалена е с блуzка Есприт, а моя ходи с дрешка 2 ра ръка и на Магдалена майка и дали носи перлени обеци, но живее под наем . И като ги гледам хората в първия момент може да се пообъркат от външния вид, но доста бърzо влиzат в час като се zаговорим. 
По повод zа това как се чувства детето, ако ценостите на връстниците не съвпадат с нашите . Ами zа сега не обръща внимание, но смятам да му съzдам доста интереси и zанимания, като намеря средта която му допада и zаниманията в които участват повечЕ деца с подобни раzбирания. Ако на курса по еzда вниманието е насочено към парцаляци ще го zапиша на друго място. Ако смята вместо да учи английски да си гледат ГСМ ите ще иде в друго училище и така.

И моят син се е интересувал от паричното ни състояние и на това на хората около нас. Аз се втрещих когато за пръв път повдигна темата. Сега вече приемам въпросите му, обяснявам, че това кой колко пари изкарва не го определя като човек или приятел.
И аз като авторката на темата имам различна представа за това, какво е необходимо да се купи на едно дете (или респективно в семейството). На никого не дължа обяснение за изборът си.
Ама какво се очудваме, че децата задават такива въпроси, като например собствените ни родители (поне в моят случай) ни искат едва ли не фиша за заплатата.

Децата живеят на същата планета като възрастните. Хваща ги същата мания като на възрастните. Не ми харесва децата да си харесват приятелите по материално и социално положение.
Нашите деца не знаят точно какви са ни доходите, а и това не е тяхна работа. Имало е моменти на сравнения - защо ние имаме/нямаме това, а други имат/нямат онова. Говорим си за тези неща с идеята да разберат, че за различните хора количеството пари Х може да се изхарчи за едно или за друго (например да си купи нов телефон или да запише курс по танци) и как всеки от нас преценява кое му е по-важно.
Засега рядко се е случвало някой да ги пита богати ли са или бедни, може би са извадили късмет с децата, с които се срещат обикновено и с които ги свързват всякакви други неща, но не и парите.

Мисля,че децата трябва да знаят стойността на парите.Как се изкарват,и че нищо не пада даром от небето.Големият ми син /19 г./ миналото лято си намери работа за 2 месеца като охрана в един супермаркет,защото искаше нов телефон.Казахме му,че ако изкара поне половината пари,ние ще доплатим.Малкият ми син /11 г./ искаше колело с не знам колко скорости.Цялата минала зима спестява пари,пролетта ходи да помага на дядо си да берат череши и с малко наша помощ купихме колелото.Тази година сменихме компютъра с по-нов пак по тяхно желание и с тяхно участие.Можем да си позволим тези разходи,защото не са деца които постоянно искат нещо,но мисля,че е добре да знаят кое колко струва и какво струва на едно семейство да го осигури.

Задаван ми е този въпрос-"Ние бедни ли сме?" Тя още не може да прецени кои дрехи са маркови и дали компа или телевизора са скъпи. Но хубавите и по  качествени  играчки ги разпознава. И  ако поиска нещо , което няма и аз откажа е  задавала този въпрос.

Ами дечицата са проекция на семейната си среда и обществото като цяло...Каквото ни обществото - такива и децата в него

С тази идея, Красимира, в нашето семейство по тези въпроси се говори с детето /голямото/ така, както се обсъждат всички други важни неща. Но това си остават наши, семейни разговори.
Най- доброто за синовете ми е да съзнават, че само по себе си богатството, респ. бедността зависят основно от тях самите и това е редно да се научи рано. Освен това така ми е по- лесно да откажа покупка, ползвам реални аргументи, истинските такива, които си важат и за нас, възрастните.
Когато бях още ученичка и исках нещо скъпо бях своевременно научена, че за да имам нещата, които искам, трябва да работя повече. Ако пък не ми се работи, то е по- добре да сведа и желанията си до по- малки висоти. Хареса ми тази практика и я прилагам към детето, живот и здраве ще я приложа и по отношение на второто.

Да , добре е да се дава правото на иzбор и решение на децата, докато аz май не успявам и тук бъркам. Някак си ми е по лесно да рпавя нещата както аz мисля zа правилно. Хм . ще опитам да приложа някой от вашите варианти 

Аз пък не виждам нищо лошо в това, детето да знае, че има бедни и богати хора. Надявам се някой ден, да науча дъщеря ми, да помага на хората, които са в по-лошо материално състояние от нея. Не мога да си затворя очите и да кажа, всички сме равни.
Има много богати хора, има и много бедни хора. Това е действителността.
Никога не бих казала, ако еди кой си няма компютър, значи е беден, или ако дрешките му не са маркови, значи няма пари. Както и не бих казала, еди кой си има еди какво си, значи е много богат. Аз ценя хората спрямо това което имат в главата, а не в джоба.
Не бих се обидила, ако някой каже, ама вие нямате еди какво си, значи сте бедни. По-скоро бих обяснила, на върпосния човек, че ние може да нямаме това, но пък имаме друго (било материално или духовно)
Въпросите, които детенцето е задало, наистина може да са продиктувани от приказките на възрастните.
 Не мисля и да обсъждам материалното ни положение пред децата преди да разбират, още по-малко пък чуждото материално състояние! Нито деля детето си от дечица от семейства  в по-лошо материално състояние. Напротив.
Аз също си имам виждане по някой въпроси. Няма да купя на детето гсм, до определена възраст, не защото нямам възможност, а защото не смятам, че и е необходим. Не смятам да купувам купища дрехи, и то маркови, на дете, което ги израства за няколко месеца. Купувам това което и е необходимо. Имам си становище и по въпроса, колко и защо да давам джобни. Не давам на детето определени храни по същата причина, защото аз така преценявам. И това, че майката, която блъска шоколад в ръцете на дъщеря ми обяснява, че това е тоблерон, също не ме впечатлява. Надявам се детето винаги да има това от което има нужда, и не смятам да прекалявам, не искам да възпитам глезанка, която знае че всичко и е позволено и може да има всичко. Пък другите ако искат да мислят че сме бедни.

Откровено казано съм раздвоена в отговора.
Може да се устои физически с многократни обяснения на причина и следствие стил “Няма да имаш телевизор в стаята, защото има в хола, защото телевизорът излъчва, защото статистиките показват, че децата с телевизор в стаята си затъпяват и т.н. ” и категорична позиция на родителите -  децата накрая свикват и се примиряват. НО не може да е устои на всичко и трябва да се действа селективно, т.е. да избереш най-малкото според теб зло. В противен случай действително детето започва да се чувства подтиснато или най-малкото изолирано. Ще дам два примера:
Надпреварата в класа на дъщеря ми е по линия на компютри, телевизори в стаята, GSM-и, при момичетата аксесоари на H20 (преди беше на Winx). Родителите на съученичка на дъщеря ми са против интернет и кабелна телевизия вкъщи. Детето е прекрасно възпитано, будно, културно, но по някакъв начин отхвърлено от масата, защото няма възможност да си чати по скайпа със съучениците, пък и героините от двата сериала на са й известни, защото по ефирните телевизии не ги дават, откъдето изпада малко в изолация.
Аз съм категорично против скъпите GSM-и с безброй функции, защото за мен това е само апарат за телефонна връзка. Да, но независимо от милярдите ми обяснения, че телефонът е само средство, а не цел, дъщеря ми си превърна във фикс идея притежаването на по-хубав апарат. След четири години мълчелива борба помежду ни го получи, защото просто не издържах на непрекъснатите коментари кой какво имал, кой модел какъв бил и т.н. и защото не исках повече да фокусира желанията си в материалната сфера.

Що се отнася до това кой колко е беден и богат, единствено допустимия за мен отговор е, че всеки човек има различни приоритети и това, което за един е бедност, за друг е богатство.

соларис, права си, но има и някои други варианти. НЕ zнам колко точно струва скъпия гсм с много функции, но със сигурност можеше zа теzи пари да иде на някой интересен лагер в чужбина или да идете семейсно на почивка някъде или нещо одобрено от теб, zа което другите ще искат да и подражават , не тя на тях... или мисля много идеалитичнио 

Много е важно за мен детето да се научи, че стоките и услугите имат основно най- вече предназначение, а стойността не е най- важната им характеристика. Така, напр., за мен е важно синът да ползва компютъра и Скайпа, но не е задължително този компютър да е непременно "скъп". Важно е да има телефон, за да може да осъществява свръзка, но редица функции, поставяни върху този тип стоки човек никога не ползва, излишни са и би било добре той да го осъзнае. Добре е да има ТВ в къщи, но не е задължително да има по един във всяка стая, животът не е само телевизия. Не е задължително да отидеш на околосветско пътешествие или на Карибите, за да си починеш добре и да прекараш една хубава ваканция. Не е задължително да се изхарчиш за поредния марков парцал- нещо не чак такова ще ти свърши същата работа, дори би могло да изглежда и да ти стои също не по- зле от марковите дрехи и аксесоари. Няма нужда да платя на коафьор за едно подстригване на връхчета, което струва 4.00 лв. при съседката- фризьорка, ефектът е един и същ.
Както писах вече надделяване няма, задължително е обаче детето да се научи да си поставя граници, да игнорира тази нескончаема надпревара, която производители и търговци се опитват да вкарат насила в живота ни и често успяват, защото има хора с подобна настройка.
Говорим редовно в къщи не само за труда и парите, говорим и за излишните неща, които ежедневно се рекламират, продават, предлагат, акцентираме на това, че те наистина са напълно излишни и целят единствено печалби за търговеца, не и запълване на някаква потребност.
Както всички задължителни навици, така и този- да се прави реална оценка на нуждите, ползите и цената, съпоставка между тях, намиране на смисъл, човек следва да придобие в по- ранна възраст.

въпроса с ваканциите на раzлични места при мен е важен, zащото искам детето да пътува ,да види и да учи раzли,ни неща , хора и еzици. Няма zначЕние дали е на Карибите или в Гърция или просто да обиколи България, но не да стои на едно място и да си тъпче главата с чуждите фобии.

Общо взето децата копират нашето поведение. Това, че толкова малки деца питат за пари и придобивки е симптом на цялото общество. Имам доста познати, за които марковите дрехи и скъпите вещи са причина да общуват или не с някого. Е, кажете ми как децата им ще са по различни. Аз лично не възприемам дрехите като показател за материално положение, старая се да втълпявам същото и на детето (децата си).

Да, стоките имат предназначение, но искам детето вече да може да прави разлика кое е скъпо и кое е евтино, кое е изгодно, кое не и т.н.На този етап Зръчно например тя приравнява към Шоколадово яйце.Например.Само че Зрънчото струва 25 ст. а яйцето-2лв.Искам да знае разликата.
Разделение на бедни-богати винаги е имало и ще има.

jabata_dil , скъпият GSM струва 79 лв от промоцията на Мтел , но си има така жадуваната камера, радио, MР3 и т.н. По-евтин е от предишния й, но има екстрите, за които тя бленуваше.
Що се отнася до другия вид оползотворяване на парите, бъди сигурна, че е го правим редовно. Ние не сме материалисти и всеки възможен миг използваме в пътуване, включително и в чужбина.
Цитирах GSM-а, първо защото видях след 4 години инат от моя страна лоши последствия/ все пак заобикалящата среда спечели битката/ и второ, в подкрепа на тезата, че трябва да се избере по-малкото зло. Аз съм забранила ред други неща, но не всички все пак

jabata_dil , нямам предвид даден от теб пример, сравнявам излишно скъпото с друго, аналогично, което би могло да допринесе до задоволяване на същите нужди. Това е идеята- да се установят нуждите и да се види дали същите могат и следва да бъдат задоволени, по какъв начин.

На мен все още не ми е задавал този въпрос. НО аз се замислям колко е тънка границата между наистина необходимото и прекаленото.
Аз също не му угаждам за всичко, което поиска или което имат другите деца. Не правя разделение между бедни и богати. Той знае, че мама и тати ходят на работа, за да печелят парички и да има за дрехи, играчки, люлки, почивка...Затова той ходи на градина докато ние печелим парички.

Много точно казано, Judy, и аз разсъждавам в същата насока. За мен лично покупките винаги са форма на необходимост, а не елемент от така разпространената "шопинг терапия". Въпросът е доколко децата имат механизъм да правят тази реална оценка, за която и ти говориш. Защото ето - получава се едно противопоставяне - аз се мотивирам, че някаква вещ не ни е необходима, но всички наоколо я притежават... Доколко тежестта на моята преценка и влиянието на средата в един момент няма да влязат в конфликт - както е писала и solaris, страхувам се в един момент да не се наложи да отстъпя... До сега не съм била изправена пред такава дилема, защото синът ми е на пет, но когато стане на 10, на 15?
Сондирам мнения, защото искам да съм подготвена. Не искам да самочувствието на детето ми да е изградено поради притежанието на някакви дрънкулки, но и не искам да е аутсайдер. Къде е златната среда?

Не са родени с такъв механизъм, ние им го създаваме. Поне трябва да го направим, иначе ще се изгубят в огромния бълващ безкрайни глупости и излишества пазар и ще се превърнат в негови роби. Няма как да е лесно, както по отношение на всички въпроси, отнасящи се до възпитанието и тук няма общовалидни рецепти. Нали знаеш, "златната среда" е нещо като "постоянното равновесие"- към тези неща всеки се стреми непрестанно и този процес изисква постоянни усилия и промяна, дори и на приоритетите.

 
Аz лично обичам да паzарувам интересни неща. Нее zадължително да са скъпи, но шопинг терапията ми е любима. Последно се zапалих по правенето на суши и сега се терапирам с търсене на интересни продукти подходящи zа суши ... т.е шопинг терапията нее zадължително да е беzумна и раzсипна.

Истината е ,че децата не растат в гората и за това им правят впечатления всякакви неща.Различните деца,се впечатляват и от раз
лични неща.Големите ми деца например,никога не са се вълнували от материалното положение на другите хора.С тях винаги сме споделяли семейното си материално състояние и сме обяснявали защо можем или не можем да си позволим еди какво си......В резултат смея да твърдя ,че израснаха ,като добре ориентирани умеещи да преценят какво ,как и по какъв начин могат да получат това което искат.Никога не са имали към нас неразумни искания и никога не са си деляли познатите на имащи и нямащи.Дъщеря ми е студентка в чужбина,без да е и в минимална тежест за семейният бюджет/което направо ме кара да се чувствам виновна до някъде/,така реши тя,така го направи.Синът ми сам събра пари за първият си гсм,за първото си пътуване в чужбина с малка помощ от нас,започва това лято отново работа ,защото има друга цел.Всичко това децата ми ,го правят не защото ние не можем да си го позволим,а защото така са научени.
На другият полюс е малката,тя е дете което много се впечатлява от това, кой какво има и защо го има. Още преди три години коментираше ,че еди кой си имал три клоуна за Р.Д.,значи са мнооооого богати  На мен ми вика,мамо защо имаш много обувки ,а пък си купуваш дрешки от втора употреба,бедни ли сме вече ? И разни подобни.Казвам ви никога ,а ма никога не съм коментирала кой какво и защо го има.В същото време смея да твърдя ,че ценностите на семейството ни в които възпитаваме децата си въобще не се изчерпват с материалното.Но факт е ,че детето ми ,за мой ужас ,когато си облича дрехите сутрин за градина ,старателно оглежда етикетите на блузките.

Винаги съм се изумявала на родители, които се обясняват на децата си за семейните доходи и тези на другите семейства.
Имам доста познати, чиито деца винаги питат това колко струва, онова колко струва... Знаят цените на всичко. Говорим за деца на 5-6-7 годинки. Едното ми обясняваше, че майка му взима заплата на 20-о число всеки месец   Друго пък знае размера на лизинговата вноска за телефона на майка си....
Изобщо, половин счетоводители са тези деца. И нямат детство. За тях играчките, както и всичко останало се дели на евтино и скъпо. Така оценяват и приятелите, учителите и околния свят изобщо....
Колкото и купища пари да имам, не бих ги насаждала, като самочувствие на детето си, както и ако не ми достигат парите, не бих му отнемала детството, занимавайки го  с тези проблеми...
Като чуя, че някой искал да възпита у детето си уважение към парите, направо ми става смешно. Какво уважение от дете, което, нито ги изкарва, нито ги харчи, още по-малко може да им направи някаква сметка...

колкото повече порастват, толкова повече виждат цените на етикетите. Както и ние знаехме цените на хляба, млякото, сиренето и т.н., защото ни пращаха да пазаруваме. Също знаехме цените и на най-скъпите и недостъпни играчки - например най-голямата кукла в магазина, която струва 30 лева (при положение, че заплатите бяха от по 200 лева). Много добре знаехме и ние за какво става въпрос. И сегашните деца знаят. Естествено, възрастта има значение. Не съм очаквала и не  ми се струва добре дете на 4 години да се истересува от цената на играчката си, но за дете, което вече ходи на училище е нужно да има отношение към стойността на парите.

Lara, светът е материален. Синът на 6 години беше в първи клас и смяташе до 10.00 , пазаруваше, имаше телефон, за да имам връзка с него, тогава бяха първите му стъпки в Скайпа и Нета, тъй като тогава се учеше да пише, да има свои джобни, които да решава кога и за какво да харчи. Нормално е да познава цените на стоките, да си прави елементарни сметки. Нормално е да разговаряме за това с него. Нормално е да му обясня, защо Х не прави рожден ден, защо едно дете подарява футболна топка, а друго- пъзелче, защо У не ходи на басейн и на море, защо не всеки посещава курсове, не ходи на тенис или боулинг и т.н.
Аз желая той да е на ясно, че имам средства да си позволя определени неща, защото работя еди какво си, а работя еди какво си, защото съм положила труд преди това.
Това няма нищо общо със самочувствието на детето. Прави се не с тази цел, а с друга, която вече бе обсъдена. Не възпитаваме "уважение" към парите и вещите, но гледаме да възпитаме съзнание относно техния произход и умения да се изкарват, спестяват и харчат разумно. Това не са "проблеми", това е част от живота- и моя и неговия. Проблеми ще станат обаче неминуемо, ако той счита, че парите идват от Марс, а нуждите му се задоволяват от Венера.
Не е редно тези разговори да започнат да се провеждат когато синът е вече пълнолетен и започне сам да печели. Тогава е безвъзвратно късно. Както ще е късно да разговаряме за секс, когато започне да води полов живот.

Много пъти ми се е налагало да отговарям на такъв въпрос. Старая се да науча децата си, че важното за тях трябва да е какво представлява самият човек, а не как и с какво е облечен.
Виктор ходи на у-ще една година с чанта Quicksilver, преди да разбере от някой свой съученик.
Както казват старите хора, по наше време такива работи нямаше.
Всички ходехме с престилки с бели якички и еднакви чанти, но бяхме истински приятели.
Наистина се изумявам от 10-11 годишни деца, които преди да заговорят някого преценяват външния му вид, и ако не е с маркови дрехи или обувки, изобщо не го отразяват.

Напълно съм съгласна. Още е малка, не мисля да я лишавам от нищо, но всичко /или по-важните неща/ трябва да са заслужени.

Няма връзка между престилките с бели якички и здравината на приятелството. Привидната еднаквост не прави хората по-възвишени.
 И тогава който искаше търсеше начин да блесне и затова процъфтяваше търговията със стоки, донесени от тираджии и гурбетчии в Либия. По същата причина и се обменяха долари на черно от заминаващи си курортисти, а от унгарци и чехи се купуваха палатки на старо.

Абсолютно споделям това мнение - написаното от belinda се отнася и до мен и сина ми.

Е кое му е пагубното детето да знае кога родителите му взимат заплата? И какво е това заплата всъщност?Ми той тока, дето тече, за да може да гледа детското по телевизора да не е по подразбиране присъстващ?Колкото и да сме "богати" предпочитам децата ми да знаят цената на това, което потребяват.Както и разликата, че допреди 2 години играеше с количка от 10лв, а сега има нова, скъпа, и отношението и към тази вещ би следвало да се попромени малко, както и изискванията към родителите...

Обаче не можеш да отречеш, че понякога правим покупки които просто ни доставят удоволствие  . Децата също имат нужда от удоволствие, не може да ги учиш да купуват само необходими неща.
И моя големия вече се интересува от доходи от цени и възможности. Няма начин да се избегнат подобни разговори, а и не е правилно според мен. Все пак в темата пишат майки на 10 годишни и такива на две-три годишни. Все идва един момент когато е редно да започнеш да възпитаваш и в тази насока.
Аз уча моите, че изобщо на хората въпроси за пари не се задават, пред чужди хора за нашите финансови възможности не се говори и т.н. Уча ги да пазаруват разумно, много ми помогна касичката на големия (малкия е над тези неща още  ). Той вече разполага с някакви "свои" средства, а скоро ще започне да разполага и с джобни, старая се да го науча да харчи разумно, а и да живее с изборите си  . Да мисли.
От друга страна няма как да не се стигне до въпроси относно "оригиналките", е малко рано стигнахме то тях, но какво да се прави.
Всъщност както и при другите "неща от живота", уча децата си на всичко което, аз и съпруга ми считаме за правилно и възпитано.

До момента обърнах внимание на основната цел, която преследва всяка отделна покупка- задоволяване на определена нужда. Създаването и изживяването на удоволствие е също нужда и тази нужда следва да намери, както и всяка друга, начин да бъде удовлетворена, след направена трезва преценка дали е истинска нужда, как може да се задоволи и следва ли това да е задължително по най- скъпият или екстравагантен начин. Затова дадох пример с ваканцията, с фризьорката. Могат да се дадат и още в тези насоки.
Пазаруване обаче само заради пазаруването лично аз не приемам за нормално. Нямам такива нужди, мога да си създам удоволствие по други начини. От това мога да извлека повече ползи и да платя по- малка цена. Много ми се ще на това да науча децата си, няма да им е вредно, убедена съм.

Веднъж на обяд дъщеря ми доведе гостенче , което, хапвайки каза:
-Вие трябва да сте много богати!     
Засмях се и попитах защо мисли така.
-Защото хладилника ви е пълен! 

Имам и познати, които казват:" Бивайки на високо ниво, нямам причини да общувам с низините!"

За мен да си богат е израз на вътрешното ти усещане за комфорт със себе си. Надявам се да науча децата на сходно усещане.
Иначе съм един голям потребител от голям град, с голямо семейство и големи разходи.

Засега моята дъщеря не ми е задавала този въпрос,и все още не дели нещата на скъпи и евтини.Не ѝ купувам маркови дрехи(освен на WENICE и Барби),а и тях ги купувам защото ги харесвам като качество.Знае,че като ѝ кажа,че в момента няма пари,не се тръшка.Има кукли Барби,но от БГ и купувам от китайските евтенийки,а скъпите са от чужбина.Засега не е направила разлика.Със съпруга ми имаме частен бизнес и тя е идвала с мен до банката да теглим пари.Но на становището ѝ веднъж,"ЧЕ В БАНКАТА ВИНАГИ ИМА ПАРИ" съм обяснила,че докато отидат там,за да ги изтегля,трябва да работим и да ни се плати.И се радвам,че не иска много играчки,а книжки,защото пари за книги не ми се свидят.

Един вид - показваш на детето си, колко много пари даваш за него и очакваш толкова уважение от негова страна ли?

Хора, възпитавайте децата си както намерите за добре! Просто виждам как страдат децата, които знаят, че родителите им нямат пари за определени неща и с какво ниско самочувствие са. От друга страна, деца на родители със същите възможности, но като Белинда, обяснили друга причина защо няма да купят дадено нещо, са в пъти по-незатормозени. Това е.

Според мен не е нормално изобщо детето да се замисля за цената на подаръците и защо някой подарява по-скъп, а друг по-евтин подарък. Народна мъдрост гласи "На харизан кон, зъбите не се гледат"! По този начин ти насочваш вниманието на детето си към материалното благосъстояние на хората. При мен е точно обратното - гледам да го разсея от този момент. Поне, докато е дете.

Не знам ти с каква цел го правиш, но е факт, че причината за тази тема е именно въпросът от устата на едно дете "Вие бедни ли сте?", което означава, че то е възпитано така, че за него това е важно.
А замисляла ли си се някога, че убеждавайки детето си, колко много си учила и колко много пари взимаш  за това, то може да започне да смята бедните хора за глупави, мързеливи и недостойни да бъдат негови приятели?
Но ако в същност това е целта ти, значи говорим на съвсем различни езици и няма смисъл да продължаваме!

Това за хладилника ми напомни и друга случка у нас .Еси си кани приятели на гости и аз им предлагам плато от плодове ,различни и кокос за почерпка.Едно от децата ме поглежда със съжаление и пита,а нямате ли у вас поне бисквити ,те не са скъпи.Веднага моята пък парира въпроса с,да а ма ти не знаеш ли ,че плодовете са по-полезни и по-скъпи.

Лара,

Ти какво очакваш, комунизъм ли? От всеки според възможностите, на всеки според потребностите, ли?
Да, има беднии богати. Не мога да го избегна, а и не искам. Ако децата ми ще се депресират от това, че не карам мерцедес или че не мога да им задоволявам всяка прищявка, доникъде няма да стигнат. Парите за всички хора са в ограничено количество, пък дори да са милиарди. И на най-богатите им се налага да не харчат за определени неща, независимо от причините.
А в много случаи (тук БГ пак не е подходящ пример заради цялата целия хаос) мързеливите и глупави хора са бедни. Все пак се иска малко акъл и напъване да се изкара 1 лев.
Единственото обяснение, което имам за възгледите ти е, че детето ти е още в много крехка възраст и няма никакъв достъп до пари.

Лара, намирам за напълно в реда на нещата да обясня, когато ми е зададен въпрос. Ние у нас обикновено си говорим, като ме питат отговарям, не се дърпам в ъгъла. Темата не е табу и не виждам защо на сила трябва да я превръщам у нас в такова. Ако някой няма желание да разговаря в къщи по тези въпроси- негова воля, да не разговаря. Аз се мотивирах достатъчно защо говоря в къщи, какво говора и каква е целта ми. Който пожелал- прочел и разбрал. Давам пример с осемгодишно дете, не с бебе. На бебето си не обяснявам, естествено, тези неща.
Ако детето ми ме пита какво означават понятията "богат" и "беден" също обяснявам- нищо ненормално не виждам в това. Нормално е да говорим и за причините, водещи до тези състояния.
Това обаче няма нищо общо с оценката на различните хора, не за това си говорим у нас. Когато обаче виждам, че на детето Х майката си стои у тях и е здрава, таткото е някъде, незнайно къде и то не знае къде е морето, не може да се облече нормално и няма телефон /личен, домашен/, на който да го потърсиш /говоря съвсем принципно/ и детето ме попита защо е така, аз разбира се ще отговоря, че това има нещо общо и с мързела.
Не превръщай темата в лични нападки, до тук никой не го прави. В клюкарника има достатъчно такива. Никъде не обсъждам тук какво работя и колко получавам, респ. харча, можеш да прочетеш писаното вече от мен, не навирам личното си битие в нечии очи. Споделям становище и се мотивирам.  
Не можеш да видиш дали и как "страда" моето дете по обясними причини.   Моето дете не се "тормози" от истината. Не виждам причина да съчинявам разни неща. Въобще насоката, на която обръщам внимание е доста различна.

Така ли направих?
Не съм се опитвала ни най-малко да те засегна, нито те нападам с нещо. Ако съм го направила, неволно е, извини ме.
Просто моят модел на възпитание е друг. Споменах вече разликата, няма да я повтарям.
А иначе ние също си говорим в къщи, но за по-хубави неща от това, защо са бедни или богати съседите ни, приятелите на децата ни и т.н.
Това, което исках да кажа е, че светът така и така си е материален, това не можем да го променим, но можем да се постараем децата ни да не са материалисти, поне, докато са деца!

Желая успех във възпитанието на децата на всички тук! Нека да станат точно, каквито вие искате! 

С децата си за пари говоря,защото съм на мнение,че те трябва да разбират стойността на парите.Дори в детската градина си спомням,че имаха такива игри.Но не обсъждам богатството и бедността на другите,ащото нито ме интересуват,нито пък децата ми се вълнуват от това.Лично за своите деца смятам,че те трябва да уважават парите,без да им се кланят и да им пеят възхваляващи химни.За мен всеки,който не цени парите,изкарани с труд,е глупак.

Определено така направи.
"показваш на детето си, колко много пари даваш за него",
"...замисляла ли си се някога, че убеждавайки детето си, колко много си учила и колко много пари взимаш  за това, то може да започне да смята бедните хора за глупави, мързеливи и недостойни да бъдат негови приятели..." /такова чудо като много или малко пари вземам не съм писала не само в тази тема, а и изобщо, тъй като това е твърде условно понятие, а това, че често между благосъстояние и други качества има връзка пък не мога да отричам/,
"ти насочваш вниманието на детето си към материалното благосъстояние на хората"- за да насочвам вниманието трябва аз да инициирам такива разговори.
Нормално е едно дете да попита някой дали е богат или беден, както е нормално да попита дали е болен или здрав, дали нещо е добре или зле направено. Нормално е да получи и отговор, а не мълчание или излишно изкривяване на разговора в други насоки. Нормално е да обсъжда важни неща основно в къщи, не на улицата. Не пиша, че това са основни разговори или че децата говорят навън само за това. Напротив, пиша точно обратното. Разговорите между децата в компанията на сина ми /оня, дето не е бебе/ са различни, не предимно на тема "пари" и "цени". Дали в къщи ще се акцентира предимно на такива разговори е еднакво погрешно, както и ако не се говори въобще. Не мога да игнорирам или омаловажавам съществуващи неща, както и причинно следствени връзки между причина и последица.
И обърни внимание- писала съм, че обсъждам НАШИТЕ финанси, нашия труд, нашите заплати. За останалите често не знам, няма и какво да обсъждам, освен ако не е налице очебиен пример.
През септември синът ме пита защо учителите стачкували. Не е похвалем модел на възпитание да не обясня или да излъжа.

Темата не се е повдигала май засега у нас. Така или иначе рядко коментираме финансовото състояние на хората около нас, пред децата никога, нормално е и за тях да не е интересно. Веднъж, на около 5 години беше синът ми, когато се учуди, че на едно детнце от ДГ баща му нямал кола. Тогава му обясних, че те със сигурност имат други ценни неща, а колата не им е от първа необходимост просто.

За нищо на света не бих искала децата да почнат да мерят хората според материалното им състояние, има време като пораснат да стават материалисти, ако искат. Не им е сега момента да мислят кой е беден и кой богат, нито пък на кого родителите какво имат.

На моят син му е рано за такива въпроси.
И не мисля давам поводи за обсъждане на такива теми.
Имам принципи обаче на тема натякването на децата за произхода на парите и лишенията на родителите,свързани със спечелването им.
Направило ми е много грозно впечатление преди доста време обвинението/защото за мен си беше такова/ на една позната,която заяви на сина си:"Баща ти се дави в морето за тези пари,а ти само чупиш и съсипваш"
Не бих вменила на детето си вина,че родителите му се блъскат за да му купуват разни неща.
Те затова са родители и тяхно задължение е да се грижат за него.
Кой доколкото може да си позволи.

За съжаление такова ни е обществото...
Много ясно помня как в една тема тук прочетох изразяване на негативно отношение към детска градина, защото децата там ходели с маратонки "Найк" и това било снобарско - това е обратната страна на медала.

Не обсъждам с дъщеря ми нито нашето финасово състояние, нито това на околните. Никога не се извинявам с "Нямам пари." Казвам защо няма да купя това или онова с реалните причини. Не коментирам коя купена й вещ колко струва и не изисквам специално отношение към дрехите и вещите й, които са по-луксозни.

Ако на сегашните й години /4/ й се случи да се сблъска с подобно приятелче - просто ще се опитам да им огранича леко срещите, ако сле случи след 1-2 години - ще обяснявам малко по-обстойно за това какво е основното при избор на приятел и кое е вечното в една приятелска връзка.

Нямам време да изчета всички отговори. Но на въпроса на BirdsFlu: не мисля, че ощетяваш детето си, напротив. Създаваш му истински ценности. Ако можеш да го опазиш от хора (респ. деца), за които какво имаш определя колко струваш, го прави. Ако не можеш, му дай опорна точка, за да разбере, че има и такива хора, но че техните ценоости не са истинските ценности. На мен лично ми стана мъчно за това момиченце. Представям си колко пусто ще му бъде като порасне, сред всички лъскави дрънкулки, мерцедеси и силикони, от които ще бъде обградено.

Judy, виждам, че не приемаш това, че мисля различно от теб, но и не те насилвам.
Първият цитат от моят пост не е насочен към теб.

А относно многото учене и многото пари, също съм ги използвала условно, защото също смятам, че това е условно понятие, така че няма нужда да се засягаш.

За мен не е нормално това, което за теб е нормално - светът е шарен! Казваш, че е нормално детето да пита някой, дали е богат или беден. Бих му отговорила, че това не е важно и че богатството на хората не се измерва с парите, които притежават и най-вече, че парите по никакъв начин не правят човека повече от другите.
Аз често слушам децата за какво си говорят, защото ми е интересен начинът по който разсъждават. Ами, всяка втора дума е облечена в цена, или марка - "На Пепи са му купили мотор за 500 лв", "Харесах си едни маратонки за 150 лв", "Мамо, ще ми купиш ли шапка на Найк - в МОЛ-а е 35 лв". И просто не говорят за тези, които нямат телефон с камера и мп3, които ходят с маратонки за 20-30 лв... За мен това е жалко.

моята малката, от както навърши 4,  по4на да си събира пари4ки-това са жълтите стотинки от големите! минахме периода на шантажа и мрънкането за пари! сега знае кои пари стигат за игра4ките й и кои за сладолед! интересното, 4е в на4алото не си даваше имането, последствие запо4на да заема или да дава пари, на който няма!откакто знае цифрите,сри4а цените! сега даже е наясно, 4е аз както не работя, не мога да си позволя да хар4а без да мисля, полезно е,както в поговорката, който не работи, не трябва да яде! и спря да иска от мене, логиката надделя! но сега 4акам да прави нещата за награда, за мене са периоди! големите са свикнали на каквото има, с колкото може и има да се разполага, не робуват на парите,нито на снобското показване! при това са благодарни за това,което се прави за тях, за да им се осигури и задоволи желание,нужда! затова и работят ваканциите! отговорност и спестовност са си важни за  живота,както и умение да си влагат и заработват парите!но богати, бедни не сме квалифицирали преди те да го открият сами и да знаят и +, и- на многото или малкото пари!

Нормално е да задават тези въпроси!
Не виждам нищо странно в това...
Хората са измислили класите - първа,втора,трета...пета!

Това за класите добре, ама важи за нормалните държави. Все пак не мисля, че наркопласьор с мерцедес е кой знае каква класа!

За някои хора е важен мерцедеса, не професията.

Не виждам нищо срамно или лошо един родител да каже на детето си, че няма пари за едно или друго нещо. Все пак сме им родители, а не пещерата на Аладин, от която могат да вземат колкото и когато искат. И това не е редно - децата да изискват какво ли не от родителите си само, защото родителят бил длъжен. Няма длъжен за маратонки от 200 лева. Длъжен е да осигури обувки на краката на детето. Ако не детето не му харесва като порасне достатъчно, че да има право да работи, моля, нека работи. Родителят е длъжен да осигури покрив, храна, дрехи и основно или средно образование. Нататък е бонус.

И в коя точно 'нормална' държава наркопласьорите не ходят с Мерцедеси?  

Добре де, може би не се изразих правилно. Вярно, че ходят, но също така е вярно, че уважавани са хора с определни професии и образование-лекари, учители, инженери, артисти и т.н. Те се водят средна и висша класа. При нас май не е точно така, класата са определя от дохода и колата. И никой на запад няма да се прехласва по мерцедеса на наркопласьора и да го счита за висока класа.

Лара, обръщаш се към мен, цитирайки мои постове, като правиш коментар към тях без основание, влагаш в тях несъществуващ смисъл,това не приех, нормално е да не го приема. Първият или ентият цитат са адресирани към конкретен човек, независимо дали е към мен или не и съдържат лични обръщения и нападки, което е меко казано излишно. Не пиша, че касаят само мен. Нека бъдем точни. Иначе чужди мнения приемам, не са ми проблем.
На въпроса какво или дали някой е богат- беден /или какъвто и да било/ не мога да отговоря, че това не е важно, тъй като не това ме питат. Аз обичам да отговарям точно на поставени ми въпроси. Не шикалкавя, особено с децата. Ако не отговоря- ще се намери кой да го направи, със сигурност, затова предпочитам този отговор да дам аз.
Е да, малкият син не ми задава такива въпроси, но от личен опит знам, че и на него ще му дойде времето така, както дойде времето при големия ми син. Децата през зимата играеха и у нас /имам личен и постоянен контакт с деца, за чиято възраст е нормално да знаят какво са парите, как се изкарват и харчат/ и не мога да кажа изобщо, че постоянно парите и цените са им били тема на разговор.
Да знаеш какво е дадения обект е едно, да знаеш от къде идва и как да го използваш рационално е друго, да го издигаш в култ- съвсем различно. Дано този път да е ясно. За сина ми поне вече е ясно, че между тези неща има разлика. Полезно би било тези неща да не смесват, защото са различни.
Не се притеснявам да обясня, че за покупката Х нямам средства, не ми е срамно да го обясня, защото понякога истината е точно такава. Няма смисъл да си съчинявам причини. За никого не е полезно. Винаги пък се стремя да обясня, ако считам, че покупката У е безсмислена или че оферираната за нея цена е прекомерно висока. И това намирам за полезно.

 Все още не са ми задавали такива въпроси,нито съм чувала някой да ги пита подобно нещо.
 Децата ми знаят от къде идват парите ,и че не всички хора получават еднакви заплати.
 Купувам това,което смятам за необходимо и добро за тях и за нас.
 Ако преценим,че нещо не ни е необходимо просто обясняваме защо няма да вземем това или онова.
 
 

Някак странно ми се струва слагането на златни украшения в един кюп с компютъра или акумулаторното моторче на едно място с книгите...

Дъщеря ми е на 5 и половина и няма абсолютно никакво отношение към парите.Нито към това дали някой е богат или беден,или дали обувките на приятелките й са "маркови" или не.Тя определя нещата като хубави и грозни.Нямат парична стойност.Синът ми вече е нормално да има голяма представа за парите,защото е на 18г.,но това,което много ми харесва при него е,че приятелите му са подбрани не по финасови възможности,а по общи интереси и възпитание.Преди два дни обаче спомена,че в училище с приятели са обсъждали заплатите на родителите си,но не с цел показност,а напротив.Много от приятелите му са споделили,че родителите им,с висше образование и на отговорни длъжности,особено в банки,получават малки заплати.Неминуемо е,че децата растат и финасите на семейството не може да останат неизвестна величина.

Judy, ще цитирам първият си пост в темата и последващият от твоя страна, за да видиш, че не съм влязла тук да се уточнявам с теб, а за да изразя личното си мнение. Ти вече беше изразила своето, но въпреки това ТИ се обърна към мен, опитвайки се да ме убедиш в своята позиция.
Нямам намерение, нито да споря с теб, нито да те убеждавам в нещо, но обвиненията ти към мен са безпочвени.

Нямам нищо против, пиша пак, да разсъждаваме по темата- всеки да го прави, само без излишни и неверни тълкувания на чуждите постове. Мисля, че е ясно. В цитатите, които си дала има позиции, в това няма нищо лошо. В моите цитати- това, за което писах, че не ми е приятно да чета, а именно- опит за тълкуване на неказани неща и интерпретация на личния ми живот, в частност на на поведението ми, което не знаеш какво е.
Ако по темата имаш нещо конкретно- пиши, чудесно е да има мнения.

Виждам темата леко се е отклонила...

В светлината на последните постове да кажа, че никога не съм ценяла парите, нито съм ги уважавала. Като дете не са ме учили на такова нещо - парите са за харчене и точка. В момента не бих могла да кажа цената на абсолютно нищо - нито на хляба, нито на млякото, нито на бензина... нито дори на обувките, които си купих последно.

Това, на което родителите ми ме научиха и се надявам да науча дъщеря си е да се простира според чергата си. От момента, в който стана съзнателен човек съм въвела правилото на 'едно' и го спазвам - купува й се едно нещо - по неин избор независимо от цената. Преди дни навърши 4 години и смятам да променя леко правилото в скоро време - Има на ден по 1 лев, който да похарчи както си иска. Когато тръгне на училище сумата ще е седмична, а после и месечна.

Никога не коментирам нито с дъщеря си, нито с близките си кой какво може да си позволи и защо може да си го позволи - дали, защото е мутра или защото е министър или защото е чистач...

Доволна съм от отношението си към парите и вещите и ще съм доволна дъщеря ми да има моето такова.

В Германия първото ми впе;атление беше, ;Е пенсионерите карат едни от най хубавите коли и главно те седят по заведенията 

Аз ги занимавам, но светът /т.е. битието в БГ/ е толкова объркан, че понякога и аз се оплитам в калчищата. Пример: моите деца, като всички други деца на света, искат да имат това или онова, което имат техни другарчета. Аз им излизам с контра, като им обяснявам, че не могат да притежават всичко, което е измислено на този свят. Ето например, тяхната приятелка Х няма собствена стая, а спи с майка си и баща си в една стая. Те приемат аргумента ми и решават, че наистина е по-разумно да имат две отделни стаи, а не поредната играчка. В следващия момент им чета конско, относно училището и ученето на уроците. Давам пример с таткото на приятелката Х, който е професор в университет. Следва логичният въпрос - а защо да учим като него, та той дори няма голяма къща и дъщеря му си няма собствена стая!

Подкрепям напълно Isa.

Не деля вещите на децата си на "скъпи - ценни" и "евтини - неценни". Купувам всяко нещо с ясната мисъл, че може да бъде скъсано/счупено ей сега веднага Ако нещо, което иска, не ми е по джоба - просто обяснявам, че не му е нужно  Не обяснявам за пари...
На първи юни го заведохме да си избере едно нещо за него и едно нещо за брат си. Избра си карти ЮГиО за себе си (много ценни тези карти) и дрънкалка за брат си. Общо 5 лв.

Друга прясна случка - първото съперничество за момиче  Действието се развива в градинската група. Момъкът Х казва, че ще се жени за момата У, която е изгората на Мартин. Мартин скача, че той ще се жени за нея. Момъкът Х: "Ама ние имаме джип БМВ, пък вие имате стар Опел" ( ). Мартин казал, че У ще реши  И тя избрала Мартин, въпреки Опел-а 
Майката на момичето, явно доволна от решението на дъщеря си, сподели с мен тази история, не Мартин. Поговорихме с него по въпроса по - късно. Той каза, че си мислел първо да му каже на Х, че имаме и втора, нова и хубава кола (е, не е джип БМВ), но нея я карам аз, а не баща му, който обикновено го води и взима от градина, ама решил, че това не е най - важното и оставил У да ги избира по друго  И аз доволна 

Иначе - знае, че има много бедни хора, че има деца, които нямат какво да ядат, камо ли играчки да си купуват. Събира си стотинки в касичка, но все забравя да ги ползва. И знае, че парите ги пуска банкоматът. Но не сме обсъждали това колко сме "богати" или "бедни", най - малкото защото тези понятия са много относителни. Въобще не знае човекът колко пари изкарваме месечно и за какво могат да стигнат те. Пращам го да си купува дреболии сам, но му е още трудно да познава парите - хартиени, метални, бъркотия  Разчита на продавачите да му връщат ресто или пък му давам точни пари.
Засега толкова знае... по - натаък ще видим. Темата ми е много интересна

За ученето и връзката му в богатството/успеха още не сме стигнали да говорим, тъй като не е ученик още.

 Дори и сега не мога да кажа, дали ние сме бедни  Цялостното водене на статистика от тази гледна точка ми е не понятна. Примерно мога да кажа в момента това не ми е по възможностите или нещо друго и толкова. Децата ги възпитавам на същия принцип, не ги занимавам с финансово благосъстояние и богатство и бедност, не фиксирам погледа си и съответно техния  върху вещите, заради стойността им. 
 Но пък от друга страна имам претенция какво купувам, не обичам да харча за абсолютни глупости и директно си казвам, че заради една прищявка няма да си давам парите за нещо, което не си струва.
  И тъй като съм успяла да възпитам собственото си небрежно отношение към понятието "богат -беден", тази година януари Момчил ни погоди страхотен номер (после бая време си търпеше последствията).
 Тъй като първия срок се ремонтираха салоните, нямаха физическо, съответно той не носеше екип, после като ги оправиха, той на два пъти си го забрави. Нормална история, ако не бяха последващите събития, майка ми взимайки го от училище, бива причакана от учителката по физическо, която заявява:
 - Извинявам се, че ви безпокоя във вашето тежко финансово състояние, разбирам, че нямате пари дори да си платите тока, но не може ли поне някакви гуменки да му осигурите, защото не може и втория срок да не играе.
 И се оказа, че те имали физическо в класната стаята (а не рисуване, както милия ми син го представи), още и през първия срок и според него той е участвал в това физическо, но е играл зад гърба на госпожата и тя за това не е разбрала. И на всичкото отгоре през цялото време е твърдял, че ние нямаме пари да му купим екип и няма как да на мерим и е рисувал някакви батални семейно-финансови катаклизми на нищета и не възможност за плащане на сметки.
 Спирам, че много се отклоних.

Ъххх, ами май сме бедни, защото не й купувам всички филмчета, които госпожите им пускат в детската 
С триста зора кандисвам да сваля нещо. Много съм бедна, ей, и на интернета се скръндзавя.

Леле, Кифлоооооо  !

Защо авторката толкова се учудва от въпроса на детето, не е ли чела как в голяма част на темите в този форум се обсъжда кой какво има (до смущаващи подробности), пък и се показва.
Повечето писарушки са майки.
Две и две събираме.

Мъчно ми стана за вас, че сте толкова бедни; да ви дадем малко филмчета, а? 

Не видях, извинявам се ако има такова нещо, а аз не съм го прочела, тук някой да заявява, че "уважава" или "обича" парите- било той, било децата му. Като всяка неодушевена вещ към тях не е нормално да се изпитват чувства. Всяка вещ, с която боравим, следва да се познава и да се ползва по предназначение, което няма нищо общо с наличие/ липса на чувства към нея. Писах и това, нека правим тази разлика.
На сина говоря и за наркотиците, което изобщо не означава, че изпитваме, и аз и той, привързаност към тях, но за тях следва да се говори. Те са с нас, в нашия свят.
Определено възрастта и личната специфика на детето са важни в това отношение. Вече писах за сина, който на 6 години беше ученик и пазаруваше, имаше и джобни. Е, невъзможно е такова дете да не бъде запознато и да не задава въпроси от такъв характер. Дори част от текстовите задачи  /и съвсем нормално е да е така/са свързани с определяне цената на дадени покупки и изчисляване на рестото. Това няма нищо общо обаче с някакво емоционално възприемане на парите, покупките и понятията богат- беден.  Бих се замислила, ако детето ми не се интересува от същността им, след като те са част от средата му. Този интерес и познания изобщо не са свързани с издигането на тези предмети и понятия в култ, обаче. 
Емоционалното им възприемане лично аз свързвам вече с някакъви комплекси по темата- вечните сравнения по такива показатели /често защото други не са в наличност/, както писах- липса на създадени интереси у децата към други неща, прекалено материалистичен начин на живот, липса на духовност и вътрешен живот, определяне същността на индивида единствено съобразно количеството, вида и качеството на притежаваните от него вещи- т.е. причини, пряко свързани със семейното възпитание и ценности. Ако синът ми по стечение на обстоятелствата попадне в компания с такова дете определено няма как да си станат много близки, ако това дете няма интересите и на моето, те няма как да се сближат.
Снощи децата играха четири часа мач пред блока. Играха с нашата топка- вече парцалива и грозна. Едва ли им е направило впечатление това. Просто имат по- важни неща като теми на разговор, други работи за вършене.

Кифла , zащо не напишеш един сценарий да вzеме някой да го хареса и да филмирате случката  отдавна не съм гледала хубави детски игрални филми 

Разби ме този Момчил  ! Да не е брат-близнак на Пипи?

Едно време имаше хора с 'връзки' и шофьори на ТИР .Това бяха, 'богати' хора.Без да обиждам никого,питам ,тяхното поведение и начин на мислене
ли ще възприемем?
На Кифлата синът е просто върхът!

Според мен децата трябва да знаят, че родителите купуват вещи, за да се ползват, а не за показност. Не четох всички мнения, но ми направи впечатление проблема колко телевизора следва да има в къщи. Ние например имаме във всяка стая, всяко дете е "персонализирано и джиесемирано", но това е за удобство. Така сме преценили с таткото, така сме направили, за да не идват да ми хленчат кой кого прередил на компа. Ходим приблизително по 1 месец на море, но това се прави, за да си починем, а не за да се хвалим. Ходим на екскурзии, засега само в Бг, от тази година и в чужбина. Не се смятаме за богати, нито за бедни.

Това не е само в Германия  но не виждам връзката му с наркопласьорите 

Нямат връzка, там е работата, че мерцедес не е колата на наркопласьорите и не е определение zа класа, а zа вкус към определена марка коли. 
Не zнам в България какво класово раzделение има , но като цяло има недостиг на културни хора и има иzобилие на простаци. Кой има и кой няма пари в такава среда е беz zначение, всички са в една кочина.

За това си абсолютно права.  Познавам много хора, които въпреки добрите си материални възможности предпочетоха и предпочитат да не живеят в България точно заради общата кочинка.

Аз пък винаги ще предпочитам България,просто защото това е моята България-такава,каквато ние си я направим.Хората имат погрешно романтична представа за далечните страни.Друго е обаче да идеш като турист,съвсем друго е да опъваш каиша там.Ако един човек му се работи и е с акъла си и тук ще е добре.Дано повече млади хора проумеят това и останат в България.

Ubi bene - ibi patria /Там където е добре, там е родината/ - Са казали древните римляни. 
Не разбирам патриотичната ти нотка... или може би зависи от това какво влагаш в 'добре'. Ако свързвайки го с 'акъла си' и 'му се работи' разсъждавам в насока, че става дума за материални възможности... в един момент не това е определящото, поне не за мен.

Колкото и 'добре' да живея - все ми се налага да излизам на улицата, където 'добрата' ми кола влиза от дупка в дупка, хубавите ми обувки затъват в боклуци, прах и мръсотия, всеки държавен чиновник ме назвиква все едно съм последния прошляк... да продължавам ли?

Това определено не е моята България, поне докато на ден виждам 100-тина човека изхвърлящи си фасовете през прозореца на колата.

Извинявам се за офф-а, но излишния патост винаги ми е бил меко казано ...неразбираем.

хм и аz нещо подобно щях да напиша, zащото и аz си имам България и си имам София, но в моите парковете не са иzполzвани zа сметище, в горичката на семинарията съм се раzхождала беz да се налага да се деzинфекцирам след това и в zаведенията в парка съм сядала беz да ми смърди от буклучарника органиzиран zад блиzките храсти , на ръбче съм играла по тротоарите където сега неможеш да минеш от паркирали коли и плочките на тротоара до училището в което учих леля ми помни кога са ги полагали теzи същите, когато тя е била учЕничка там , преди 45 години.
Така , че в товоята България не ме кани, zащото поzнавам хора на въzраст със собствен биzнес, добре раzработен с поzнати и много добри колеги и доста добри доходи и при въzможност се иzпаряват в някоя друга държава и zаряzват всичко с думите Тук не се живее и Оправия няма.

Оооо,Жабке,теб не те каня.Ти винаги си недоволна от нещо.Мерси от такова присъствие.

Довлна съм от неща от които има смисъл да съм доволна. Но не мога да съм доволна от всички буламачи, които ми сервират , нали?

Миналата година и аз повдигнах темата.  Поводът беше едно съвсем малко момиченце, което беше попитало "А кухнята откъде ви е? За колко я взехте?" . Някак не очакваш, че на тази възраст ще се интересува от такива неща. 
Големият трол ми разказва за един младеж в градината. Когато младежът е добре разположен, казва на децата: "Добре, можеш да пазаруваш в магазина на баща ми". Ако не е, забранява да се пазарува от там. 
Митичният магазин е толкова популярен и важен за дребните, защото в него продават карти "Ю ГИ О" (а сред тях, легендарният "Синеок бял дракон", представяте ли си?). 
От гледната точка на възрастен да притежаваш малко магазинче не е житейски успех и повод за гордост. Не е то като да си управител на банка, кмет на града или министър-председател (все хора, които би трябвало да будят уважение и респект, май).
Обаче за децата магазин с карти е - ехей!

В контекста на изминалите исторически събития, никак не е чудно, че не е готино баща ти да е министър- председател. Ех, сладоледаджия да беше...

Според мен най-важното в случая е личния пример...
Ето какво имам предвид-когато аз бях малка, родителите ми разполагаха с големи финансови възможности...Във време, когато марката Sony и Panasonic беше страшен лукс, и един телевизор струваше 3000лв, ние имахме 3 броя.Както и да е, майка ми и баща ми никога не са парадирали с това, скромни хора, радващи се на живота...Никога не са ми давали обяснения кое колко струва, колко е заплатата им...Научиха ме да ценя труда на хората, да ценя хората за това, което са...
Имах приятелка с доста бедни родители, много се обичахме, не съм задавала въпроси, просто го приемах, знаех че баща ми и майка ми работят хубава работа и затова имаме пари, а на приятелката родителите не могат да си намерят хубава работа и затова нямат.Нито съм задавала повече въпроси, нито ме е интерсувало.
Когато в училище, децата обсъждаха тези неща, аз самата изпитвах неудобство,странно ми беше че се обсъждат тези неща, нито съм се хвалила, нито пък обиждах някой, който няма.
Незнам...някак си майка ми и баща ми успяха да ме научат на това...
А пък повярвайте ми, в момента съм свидетел на едно семейство, което толкова яко ги тресе грандоманията, че пред детето се обсъждат коли, с-класи, джиесеми, майката обсъжда всяка по неугледна жена по улицата...И детето е същото като тях...
Пък ако въпроса "Вие бедни ли сте" е съвсем невинен, няма нищо нередно...децата понякога задават къде къде по стряскащи въпроси.По-важното е цялостното виждане на детето, което се оформя, доста често следейки примера на родителите.