Веднага казах,след като направих теста.До два дни знаеха абсолютно всички мои близки и познати. 
- Публикувана: 3 юни 2005, 10:59 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2005, 22:02 ч.
Кога казахте на близките, че сте бременни
Аз пък изчаках да стана почти трети месец, за да кажа на нашите. Зарадвах ги на Бъдни вечер, но по по-специален начин. Бях направила подробна презентация на Пауър Пойнт - бебето говреше и разказваше всичко на своите бъдещи баба и дядо -коя е мама, кой е тате, кой е доктора, колко е голямо и какво си има в момента. АБе получи се невероятно мило и уникално интересно. Моите родители седяха пред компютъра като гръмнати от новината, от нестандартното й представяне - ВСИИИЧКО. Ще си спомням този миг 
.
А на близките и комшиите казах - едва като почна да ми личи...
На приятелите - около 3-4 месец
.А на близките и комшиите казах - едва като почна да ми личи...
На приятелите - около 3-4 месец
Разбрах че съм бременна в 6та седмица.Няколко дни след теста за бременност отидох при лекарката за потвърждение,а на връщане видях баща ми да си разхожда кучето.Спряхме с колата и веднага го "застрелях",че ще става дядо.А човечецът просто седеше и не знаеше какво да каже 
от радост.След три дни вече всички знаеха а след седмица ме разкриха и приятелите щото спрях да пуша.Е сеа припалвам..... 
от радост.След три дни вече всички знаеха а след седмица ме разкриха и приятелите щото спрях да пуша.Е сеа припалвам..... 
този момент също ше го помня вечно
толкова бяхме радостни с приятеля ми че разказахме на целят свят и какво беше учудването 
ми когато всички около нас се оказаха страшно суеверни почти всеки каза "честито много се радвам не се казва до 3м" аз това не го знаех и ми беше едно кофти все си мислех ами ако има истина в това 
изобщо не очаквах такава реакция
толкова бяхме радостни с приятеля
ми че разказахме на целят свят и какво беше учудването ми когато всички около нас се оказаха страшно суеверни почти всеки каза "честито много се радвам не се казва до 3м" аз това не го знаех и ми беше едно кофти все си мислех ами ако има истина в това изобщо не очаквах такава реакция
Първият човек който разбра че съм бременна( дори преди мен) беше моя колежка, която помолих да види резултатаот теста вместо мен! След 20 минути разбраха и всичките ми приятелки, после разбра таткото и накрая казах на майка ми!Всичко това се случи в разтояние на 2- 3 дни. Бях във втория месец!
ами...веднага след теста на почти всичките родители:-)) Мъжът пък, въпреки предупреждението да си траем до към 3-тия месец....20 мин след разговора оповести новината на всички близки приятели...голяма компания:-))
А за любимата ми баба...изчакахме да минат 3 месеца и малко, защото тя въпреки, че е страшно либерална ( да ни е жива и здрава), все пак е на преклонната възраст от 90 години...което тъи някои рискове. За наша изненада първата й реакция беше голяма радост... е после като се поокопити почна веднага да мисли за злободневните работи...как ще се промени живота, колко пари ще трябват и прочие:-))) Но определено не съжалявам, че изчакахме толкова ( тя леко ни се нацупи, че преди нея знаят толкова хора),но защо да я притесняваме излишно дълго време?!
Иначе на други роднини, познати, приятели, съседи - казвам според интуицията. Преди да ми проличи - ако преценя на момента... Сега вече - няма как:-))А не съм се и крила..., но някакси не ми се виждаше много удачно при положение че не ми личи да изцепвам в непринуден разговор... "Абе аз...така и така съм бременна!.."
)
На хора, които не са ме виждали отдавна или не виждам често казвам и до днес
Та моя съвет е ... помислете наистина... как ще се отрази новината на баща ти. Така или иначе ще разбере, но ако това ще го притеснява или натоварва 8 месеца, въпреки хубавите емоции, дали си струва?
А за любимата ми баба...изчакахме да минат 3 месеца и малко, защото тя въпреки, че е страшно либерална ( да ни е жива и здрава), все пак е на преклонната възраст от 90 години...което тъи някои рискове. За наша изненада първата й реакция беше голяма радост... е после като се поокопити почна веднага да мисли за злободневните работи...как ще се промени живота, колко пари ще трябват и прочие:-))) Но определено не съжалявам, че изчакахме толкова ( тя леко ни се нацупи, че преди нея знаят толкова хора),но защо да я притесняваме излишно дълго време?!
Иначе на други роднини, познати, приятели, съседи - казвам според интуицията. Преди да ми проличи - ако преценя на момента... Сега вече - няма как:-))А не съм се и крила..., но някакси не ми се виждаше много удачно при положение че не ми личи да изцепвам в непринуден разговор... "Абе аз...така и така съм бременна!.."
)На хора, които не са ме виждали отдавна или не виждам често казвам и до днес
Та моя съвет е ... помислете наистина... как ще се отрази новината на баща ти. Така или иначе ще разбере, но ако това ще го притеснява или натоварва 8 месеца, въпреки хубавите емоции, дали си струва?
След като минаха парвите 3 рискови месеца. Не исках ако стане нещо да натъжавам нашите и притеснявам, а и да отговарям на куп неприятни въпроси от други хора.
Зависи от какво е болен баща ти. Ако е насистина нещо което не трябва да има вълнения трябва много тактичо да се постъпи.
Обмисли добре.
Зависи от какво е болен баща ти. Ако е насистина нещо което не трябва да има вълнения трябва много тактичо да се постъпи.
Обмисли добре.
Сега прочетох за суеверието за 3-те месеца. Не знaех че и такова има.
При мен се случи това че като минаха тези 3 месеца казах на моя приятелка.
И тя много ме засегна като каза "ама как може да не кажете до сега. Бебето ще остане нямо защото не сте казали веднага "
Даже сега като го написах това ми стана много мъчно от случката и обидата от нейна страна.
И ми се напълниха очите пак точно както тогава.
Извиняваите момичета за отклонението но исках да го споделя.
При мен се случи това че като минаха тези 3 месеца казах на моя приятелка.
И тя много ме засегна като каза "ама как може да не кажете до сега. Бебето ще остане нямо защото не сте казали веднага "
Даже сега като го написах това ми стана много мъчно от случката и обидата от нейна страна.
И ми се напълниха очите пак точно както тогава.
Извиняваите момичета за отклонението но исках да го споделя.