Публикувана: 21 май 2008, 03:23 ч.
Последно мнение: 12 ян. 2009, 11:42 ч.

Развеждали ли сте се и защо?

8 435
126
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 21 май 2008, 12:32 ч.

Мнения: 812

Да, но за щастие нямах дете. Омъжих се на 18, за човек 10 години по - възрастен от мен. След 4 години порастнах и ме смениха с по - млада Wink

Не съжалявам, даже напротив - първият ми брак беше една голяма школа. Опознах себе си, разбрах какво искам и от какво да се пазя. Иначе грозни сцени не е имало, бях глезена и ухажвана постоянно. Сега съм омъжена от 18 години, научила съм си урока и нямам намерение да се развеждам. Причини да го сторя винаги ще намеря, той също. Приятел бившия никога няма да ми бъде. Какво се пееше в онази песен..."Искаш със теб да останем добри познати. Как да разбирам това..."

# 46 21 май 2008, 12:39 ч.

Мнения: 765

Жена ти няма мустаци и брада , така че трудно си я представям като Хитлер и Осама.
Не съм и не ми се развежда. Не знам защо хората се разминават така в очакванията си, но при положение, че се обичат, няма батални сцени и не викат полиция да ги разтървава, сигурно могат да се разберат.
п.с. А също така, не познавам по-красива, мила и интелигентна жена от себе си, което неимоверно намалява шансовете ти за нещо по-добро след мен.

# 47 21 май 2008, 13:08 ч.

Не съм. Да пази Господ,ако се случи тога вече ще видя от къде изгрява слънцето-с 3 малки деца Stop

# 48 21 май 2008, 13:08 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

Рзведена съм, причината не е една, но най-общо компромисите, които се правеха основно от моя страна. Аз се промених до неузнаваемост за всички мои близки и приятели, с надежда и той да се опита да се нагоди на моя профил, но не. Явно само аз трябваше да правя компромис с живота си, вижданията за него и щастието си.
Събрах смелост и казах край и той знаеше, че назад връщане няма, защото за да кажа край, значи съм го обмисляла прекалено дълго дори.
Имаме дете, сега живеем по-спокойно и без цупения, караници за глупости и дребни неща.

# 49 21 май 2008, 13:16 ч.

Мнения: X

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 16:44 от Анонимен

# 50 21 май 2008, 13:22 ч.

Мнения: 3 423

Айде, айде, не драматизирайте! Жертви в
името на децата едва ли си струват. Децата,
та децата. Децата си хващат пътя един ден, а
вие оставате насаме с артрита и Рич Форестър.

# 51 21 май 2008, 13:32 ч.

Мнения: 154

тцъ. не съм се развеждала, щото не съм се омъжвала. имах едно съжителство, което беше част от три годишна връзка, ама на време се усвестих, че няма да правя безкрайни компромиси, докато той си вее ... по банкети, семинари и т.н.с повод и без повод. и така. а и аз мисля, че "брак в името на децата" си е направо безобразие - ако този брак е съпроводен с караници, обиди и, не дай Боже!, побоища. нищо от това, на което стават свидетели децата, не е в тяхното име...

# 52 21 май 2008, 13:33 ч.

Мнения: 765

Аз съм дете на разведени родители, имам разведени приятелки, имам и такива с по 2 развода даже, но пак са готови да се омъжат. Защо, ако бракът е бил бреме за тях го правят пак? Забравят ли ? Не мисля, просто никой не иска да е сам, независимо колко силен е , независимо че е имал кураж да си тръгне, когато остане сам започва всичко наново - търсене, намиране, напасване и връзка. С друг. Обаче като изключим тежките бракове с насилие и скандали, повечето си приличат. Защо да сменяш нещо добро за нещо добро, или нещо лошо за нещо лошо? Не е ли кодирано в нас да изпитваме влечение към един типаж хора и в крайна сметка да имаме един тип връзки, независимо че го правим с различни хора?
Не знам, разводът не е края на света, със сигурност даже е начало, въпросът е, че понякога, в някои случаи си струва да се положат усилия за запазване на брака. Не съм срещнала жена, която да съжалява за развода си, но съм срещала мъже, които съжаляват, точно защото жените обикновено изчерпват всички варианти преди да си отидат, докато мъжете са склонни да бъдат емоционално пасивни, дори , когато животът им зависи от това.
Колкото до децата - добрите родители не са непременно женените родители. Пак написах роман...

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 13:57 от барабалекс

# 53 21 май 2008, 13:50 ч.

Мнения: 212

Цитат на: dodo_dodo в ср, 21 май 2008, 11:29

Цитат на: Борис в ср, 21 май 2008, 10:32

И мен лично много ме кефи някои като кажат - "Ами разведохме се много културно и си останахме най-близки приятели. И сега поддръжаме отлични взаимоотношения и всеки от нас може да разчита на другия за всичко"

Еми баси и тъпата работа - като всичко е било толкова чудесно защо по дяволите сте се развели. Направо не мога да ги понасям подобни лиготии. За да се разведе човек значи ножът е опрял до кокала и хората не могат да се понасят повече и минута заедно. Как става тоя номер с голямото приятелство после не ми е ясно.

Няма как да ти стане ясно това с приятелството, защото мирогледът ти не ти го позволява.

Цитат

Борисе, балканският манталитет се е загнездил здраво в теб. Цивилизованите хора могат да се разделят без да изпотрошат имуществото и костите си и да поддържат добър тон след развода. Уви, в България това все още е рядкост.

Относно манталитета и мирогледа ми - МНОГО ЯСНО ЧЕ СА БАЛКАНСКИ МАНТАЛИТЕТ И МИРОГЛЕД. Вие какви искате да са - да не би да живея на Луната. Родил съм се, отраснъл съм на Балканите и тук смятам да си умра. Гордея се че съм Балканско чедо и че имам Балкански манталитет. На вас жените които имате друг манталитет прав ви път - никой не ви държи насила на Балканите. Като не ви харесва Балканския манталитет можете да се пробвате с другите манталитети по света.

А за развода и приятелството след това. Никой човек не се развежда от хубаво. Ако толкова ти е хубаво с този човек и вие сте първи приятели защо си се развел тогава? Аз смятам че за да се разведат двата души те просто трябва да не могат да се понасят помежду си нито секунда повече. Иначе защо се развеждат. И как така един човек няма да можеш да го понасяш покрай теб а след развода сте били вече големи приятели. Не мога да го разбера това.

Иначе аз не съм се развеждал и засега не смятам. Тъкмо и свикнах на кусурите на моята жена и сега да почвам пак отначало да свиквам с кусурите и недостатъците на друга - не благодаря. Мързи ме. Пък и всички жени са еднакви - само недостатъците им са различни.

# 54 21 май 2008, 13:55 ч.

Мнения: 516

Борисе, не викай. И без това личи, че си османлия. Шовинизмът ти е изключително неуместен.

# 55 21 май 2008, 14:04 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Флор в ср, 21 май 2008, 13:55

Борисе, не викай. И без това личи, че си османлия. Шовинизмът ти е изключително неуместен.

Не е шовинизъм а национална гордост. Човек няма ли право да се гордее че е българин. Ти да не би да имаш проблеми с българските мъже случайно.
И не ме обиждай на османлия защото съм българин а не турчин с фес.

# 56 21 май 2008, 14:04 ч.

Мнения: 2 070

Опитах се,но май не събрах достатъчно смелост.
Взех такова решение,когато прозрях ,че вече не приличам на себе си.
Промених се и не се харесвам така.Мисля ,че е въпрос на време да ми дойде куража

# 57 21 май 2008, 14:09 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: Борис в ср, 21 май 2008, 13:50

Ако толкова ти е хубаво с този човек и вие сте първи приятели защо си се развел тогава?

Приятелството е необходимо, но не и достатъчно условие, за да продължи един брак.Понякога.

# 58 21 май 2008, 14:09 ч.

Мнения: 4 736

Разведена съм. Спрях да го обичам, за мен това е достатъчно. При това положение нито мога да правя секс насила, нито да се усмихвам на разни шеги, нито дори да изтърпя една семейна вечеря.
Между другото пак ще се омъжа, нито съм се комплексирала, нито ме е страх че видиш ли " всеки следващ бил същия ". Този път за различен тип мъж.
Оправданията с децата са до време. Дрехи за голите ни страхове, нищо повече. Разбирам ги, защото и аз съм ги изживяла.

# 59 21 май 2008, 14:11 ч.

Мнения: 2 792

Не съм се развеждала, дори не съм се женила, но за сметка на това идеята да се разделя ми минава по няколко пъти на година и така в песни и закачки, вече 12-та година караме...
Реално не мисля, че и раздялата ни ще бъде точно раздяла, някак си нещата между нас вече са прекалено свързани за да могат да бъдат окончателно и безвъзвратно скъсани. Може би някой ден ще си хванем шапките и ще спрем да бъдем креватни партньори, но няма да бъде край на отношенията ни.

Препоръчани теми

Русия 2

Политиката в България - Тема 5

Моля, помогнете да спася детето си!

Новите безумни условия за градски транспорт в София

Причина:

Причина: