Развеждали ли сте се и защо?

  • 8 437
  • 126
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 386
Не искам да доизчитам темата, стигнах до Шанел и Ивонска.
Пише ви порасналото дете на родители, които също смятат, че личното им щастлие е по-важно от детето.
Знаете ли какво мисля за такива хора и как всичко това се е отразило на животеца ми?! По-добре да не знаете.

Не съм се развеждала и (да не казвам никога), но не бих се развела като имам дете. Не мога да (си) го позволя..

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 11:48 от Ева на сцена

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
И мен лично много ме кефи някои като кажат - "Ами разведохме се много културно и си останахме най-близки приятели. И сега поддръжаме отлични взаимоотношения и всеки от нас може да разчита на другия за всичко"

Еми баси и тъпата работа - като всичко е било толкова чудесно защо по дяволите сте се развели. Направо не мога да ги понасям подобни лиготии. За да се разведе човек значи ножът е опрял до кокала и хората не могат да се понасят повече и минута заедно. Как става тоя номер с голямото приятелство после не ми е ясно.

Няма как да ти стане ясно това с приятелството, защото мирогледът ти не ти го позволява.

# 32
  • Мнения: 11 747
ох, аз съм дете на неразведени родители...  Що не се бяха развели?

# 33
  • Мнения: 6 029
Ева, ако беше живяла в моя ад, щеше да искаш да се разведат точно колкото го исках и аз.

# 34
  • Мнения: 673
  А мислиш ли ,че си щяла да бъдеш по щастлива , ако те само заради теб бяха решили да не се разведат. По- голямата болка в твоя случай е ,че са те изоставили. Разводът не би трябвало да слага край на грижите за детето родено от разрушения брак, но и това като че ли е типично в балкански стил.

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 11:43 от radivdani

# 35
  • София
  • Мнения: 18 679
Не съм, ама и аз точно като Шанел на втората година след сватбата си бях написала молбичката Rolling Eyes На една крачка бях...Защо се отказах? Ами...няколко са нещата...Той мнооого се стараеше да не се осира повече, аз мнооого го обичах още, въпреки осирането и...някак не можах да си представя един щастлив живот без него Rolling Eyes Не, че е невъзможно, просто тогава не успях да си го представя. Въобще не съжалявам, човекът си заслужи втория шанс. Мисля, че сега семейството ни е много по-истинско и хармонично от тогава. Предполагам, че просто се разделих с детските представи за живота и пораснах. Какво да се прави, при някои става по трудния начин Rolling Eyes
И така до следващото осиране, да видим кога ще дойде и кой ще е издънката този път Laughing

# 36
  • Мнения: 2 386

Ама наистина толерирам съвместното съжителство, бракът без деца в началото (ти си ми и личи  Wink ) , за да се намали шанса от развод и разочарование по-късно, когато децата са налице и са огромна отговорност.

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 11:48 от Ева на сцена

# 37
  • Мнения: 2 018
Ева на сцена аз също съм дете на разведени родители. За моя жалост те се разведоха, когато бях вече на 17 години.
Няма да описвам причините поради които желаех толкова много тяхната раздяла, само ще спомена, че бях стигнала до там - да бягам от дома си, за да не съм свидетел на едни от най-грозните сцени от живота си.

Този сценарий повече ли ти харесва?

Когато едни хора не са един за друг, дори и децата не могат да ги сближат!
При теб болката,  може би идва от там, че си отгледана от баба си и дядо си, а не от това, че си дете на разведени родители. Разсъждавам само.

# 38
  • Мнения: 11 747
Ева на сцената, тя твоята работа и с разведени и с неразведени родители, май е все тая...  Важно е родителите да са отговорни и грижовни, дори да са разведени и не са освободени от тези си задължения, ако не са разведени. Не е достатъчно родителите да останат заедно, за да са щастливи децата.

Мен ми се струва, че неразвелите се заради децата си, всъщност не са намерили смелост и кураж, та с децата се оправдават. Поне при мен определено е така!

# 39
  • Мнения: X
И мен лично много ме кефи някои като кажат - "Ами разведохме се много културно и си останахме най-близки приятели. И сега поддръжаме отлични взаимоотношения и всеки от нас може да разчита на другия за всичко"

 Как става тоя номер с голямото приятелство после не ми е ясно.
Какво не ти е ясно? Ти приятели нямаш ли?
Много ясно,че ако приятелят ми Иван има пробелми с алкохола, или е некадърен лигльо,  който не може да поема отговорност, той все пак ще си остане моят приятел Иван и ще сме в прекрасни взаимоотношения,щото примерно имаме някакви сходни интереси и ни е приятно да си пием бирата заедно. Но ако този Иван ми стане мъж, стой та гледай колко хубаво ще си засерем хубавите отношения.... С някои хора просто в един момент разбираш,че колкото и ценни да са като личности, трудно се живее в един дом,под един покрив и като се разделите всъщност си правите взаимна услуга. Как да не се заобичате след това?

# 40
  • Мнения: 2 386
Няма как да очакваме да се разберем, след като всеки знае какво му е било на него, не на другия. Нормално е. Simple Smile

# 41
  • София
  • Мнения: 3 099
И мен лично много ме кефи някои като кажат - "Ами разведохме се много културно и си останахме най-близки приятели. И сега поддръжаме отлични взаимоотношения и всеки от нас може да разчита на другия за всичко"

Еми баси и тъпата работа - като всичко е било толкова чудесно защо по дяволите сте се развели. Направо не мога да ги понасям подобни лиготии. За да се разведе човек значи ножът е опрял до кокала и хората не могат да се понасят повече и минута заедно. Как става тоя номер с голямото приятелство после не ми е ясно.

Тъпа е, ама не цитираната работа!
Може, и така е редно да бъде, Ганьоу! Сексът се е изчерпал, сексъъъъът. Пък иначе компромиси правят ли се...

# 42
  • София
  • Мнения: 1 481
Разведох се и заживях с бившия си съпруг в хармония и щастие. Не сме се разделяли, не е имало други хора, но в живота ни се беше настанила една оргомна тъпота и скука, бяхме станали на съквартиранти, които не се вълнуват особено един от друг-типична картина на двойка от ученическите години. Тогава още нямахме дете.
Малко след развода се преоткрихме- аз установих, че не искам да го губя, че искам да съм с точно с него ако не завинаги, то поне мнооого дълго време. При него се получи същото. 
Така че- понякога разводът носи много благоприятни последици.

Повечето от познатите ни не знаят, че сме разведени, моите родители- също  Simple Smile

# 43
  • Мнения: 1 959
И мен лично много ме кефи някои като кажат - "Ами разведохме се много културно и си останахме най-близки приятели. И сега поддръжаме отлични взаимоотношения и всеки от нас може да разчита на другия за всичко"

Еми баси и тъпата работа - като всичко е било толкова чудесно защо по дяволите сте се развели. Направо не мога да ги понасям подобни лиготии. За да се разведе човек значи ножът е опрял до кокала и хората не могат да се понасят повече и минута заедно. Как става тоя номер с голямото приятелство после не ми е ясно.

ОК. Аз съм лигла. Гореописаното отговаря точно на отношенията ми с бившия (10 годишна връзка).
Аз се разбирам с много мъже и мога да разчитам на тях, но това не означава, че бих им била съпруга.
Ако за теб с това се изчерпва "всичко е било чудесно" в семейните отношения- за мен не.
Той не искаше дете. Изневеряваше ми. Имаше си негови занимания, заради които аз все бях сама.
Той е интелигентен, свестен мъж. Много от познатите ми не разбираха какъв пък е чак толкова проблема. Това не беше "моето" семейство.
Разведохме се по мое желание. Бързо-за 1 ден, за 1 час.
Преживявах го повече от година. Не съжелявах за взетото решение, но като останеш съвсем сам
и ти е едно такова страшно...
Разбираме се чудесно сега, помагаме си, познаваме новите си партньори.
На мен определено ми е по-добре от преди. Той съжелява, че е допуснал да си тръгна.


# 44
  • Мнения: 24 467
Не съм се развеждала. В родата дори разведени нямаме.
Обаче съм развеждала. Доста. /По служба, де, не по друга линия  Confused/
Та съвсем накратко имам впечатления, че основните причини са свързани с липсата на обективна преценка в началото, липсата на предварително необвързващо съжителство, преди предприемане на "стъпката", завишаване на претенциите към "насрещната страна" и занижаване на същите към собствената особа.
Хора, живели само в дома на родителите си, например /чест случай/ и директно скочили в брачните връзки не са винаги щастливи, понеже често пъти не са дорасли за самостоятелност и отговорност. Иде им в повечко.

Общи условия

Активация на акаунт