Кога и как започват децата да се защитават сами?

О, това го бях забравила, именно защото не е част от нападение, а от "забавление". И моят ме е ръфвал няколко пъти. Там само обяснявах/ баща му веднъж тръгна да го захапе и той, та да видел, ама аз нададох вой - видя ми се доста варварски метод/. Докато почна само да си отваря устата и да се разтреперва от желание да захапе, но да се овладява.
Какъв беше тоя порив, какво беше това чудо, животинско направо?! Има го при много деца. Повечето, които познавам, са го практикували пред очите ми. Самата аз още помня как баба доброволно ми се подлагаше да й правя "кошарка"/отпечатък от зъби / на ръката. Боже, любовта на тая жена не знаеше граници.
Е, аз не го понесох и му се наложи на малкия/бая малък беше, къде 2-годишен, може и по-малък, забравила съм/ да си сдържа този тип емоция. Кофти, ама не ми се връзваше хич да ходя със синини, щото детето прелива от любов

КЛОНКА,баба ти каква саможертва е правила само,малееее
Аз също не понесох този израз на любов  ,затова го стопирах в зародиш

При нас нещата се получиха някакси от само себе си. Не съм го учила, как точно да се пази. Той сам си се защитава и най-важното - сам преценява, как да реагира при определена ситуация. Например, когато племенникът ми, който е по-голям от него с 1 год. и 5 мес., го удари или блъсне, синът ми веднага отреагира, като го избута или го удари също. но когато го беше нападнало едно момиченце от групата му в яслата, той само се обърна, погледна я и сам се дръпна от нея, без да й го връща.

Децата експериментират . Някой налучкват , някой са го видели някъде ... Аз споделих в темата за ужасните детски приказки , ужасът и негодуванието си от това , че когато за секунди се загледах в Том и Джери , уцелих точно момента в който Джери бръкна с вилица в окото на Том 
Тук е ролята на родителите - да пресекат още в зародиш тези посегателства .
Много родители успяват .
Много обаче стоят и си пушат цигарите без да им пука от това , че отрочето им малтретира чуждо дете ...


Аз нямам практика да се бия по улиците . Всъщност съм доста спокоен човек .
Но повярвай ми , ако видя подобна случка , като бъркането в окото и опасността детето ми да ослепее , онази с цигарите ще пострада сериозно , заради вредния си навик да не възпитава детето си , защото тя е длъжна да го наблюдава .

Както разбирам , дори интерес не е проявила как е пострадалото дете  .


Онзи ден примерно както си вървя по улицата и водя детето за ръка , едно около 5 годишно момиченце / вървяха срещу нас / - дойде пред синът ми и започна да се опитва да го блъска , като му крещеше - " Ти си лош , няма да си играеш на площадката ... "
Детето ми се втрещи ...
Аз само отместих девойката и си продължих , но майка и и баба и гледаха отстрани и не реагираха ...
Някой може ли да ми обясни що за порив е това и на какво се дължи ?

Pipinka, аз също се чудя как може да има родители, които въобще да не ги е еня какво правят децата им и да стоят на метри от тях и въобще да не реагират, ако децата им се държат безобразно. Това сигурно е някакъв начин да възпиташ отракано дете. Знам ли... 

Аз все още помня случка с две такива "родителки". Хем са минали 8 години. Това беше и единствения път, в който сериозно съм се намесила, за да помогна на дъщеря ми да се справи с две невъзпитани хлапета.
Тя беше на три и бяхме да една площадка с пясъчник и пързалка в него. Всичко беше наред докато не дойдоха две по- големи от нея деца с майките си. Онези двете си седнаха да пушат и люпят семки на съседната пейка, а децата им решиха да потормозят моето.
Едното, което беше към 6 годишно взе да разправя на моята, че трябва да се маха от пързалката, защото била негова и с неговия приятел били я направили. Решиха да седнат на стълбите на пързалката и да не я пускат да се качва.
Моята гледаше като втрещена и аха да ревне. Стои и се чуди как да мине по стълбите. Отидох при нея и и казах да се качва. Тя се дърпа и вика, че не може от тях. Казах, че ако трябва ще ги прегази. Като видяха, че моята ще мине отгоре им и се махнаха. Бяха бая стъписани, щото явно са очаквали, че моята ще ревне и ще си тръгнем.
След това почнаха да сипват пясък по пързалката и да се готвят да го хвърлят по моята щерка. Казах им, че това не е добра идея и че, а са посмели, а съм ги завела при майките им. Имаше и един дядо с двете си внучета и той взе да им се кара и понеже беше по гръмогласен, майките им най накрая благоволиха да реагират.

Мисля, че още тогава моята щерка разбра, че не бива да се дава лесно и че много пъти тези дето се правят на бабаите, като видят че някой им се опъва, подвиват опашки.

Не видях смисъл да ходя и да и обяснявам.
Тя не е малка и би трябвало да знае кое е правилно и кое не.
Каквато и лекция да и бях изнесла надали щеше да и промени отношението.
За такива неща трябва да имаш повече сърце,отколкото разум.

Никога не съм го учила да отвръща.
Даже съм му правила забележки.
Обаче предпочитам да може да се защити,вместо да стои и хлипа в ъгъла.
И явно вече е дошло това време,защото той сам се усеща и се пази.
Децата са уникално интуитивни.

Нямах време да изчета мненията надолу и да ти отговоря.
Сега малкият е добре.
Тогава беше на 2 и 9-10 месеца,другото дете на около 4 по мое мнение.
Реакцията на детето ме притесни,но по никакъв начин не го обвиних дори и на ум.
Вбеси ме овчото равнодушие на родителката-поне малко съжаление и съпричастност да беше показала.

И в яслата синът ми е бил хапан-имаха ново момиченце,което хапеше наред и то все по бузите.
Беше му оставила синьо петно със следи от зъби-грозна картинка.
Той както е бял като пуканка,рус,със сини очи-контраста беше страховит.
Всички бяха много притеснени-лели,сестри,директорката...
Родителите на детето специално ме чакаха на другата сутрин(двамата), след като си бяха оставили детето за да ми се извинят и да се информират как е Павел,дали нещо могат да помогнат.
Майката се разплака и го взе да го прегръща като го видя от вратата със синината на бузата му.
Това е човешко отношение...,не е толкова трудно.
Нито съм ги обвинила,нито нищо.
Казах им,че са деца и всичко може да се очаква от тях-днес е тяхното,утре може да е моето.
Случва се.
Просто родителите са тези,които трябва да покажат,че подобно поведение е неприемливо и с реакцията си да не дават модел за подражание.

Нещо не ми стана много ясна тази случка,какво точно имаш впредвид...

когато дребното ти пищи до скъсване не озна;ава определено, ;Е другото е малолетен престъпник ...

Ама разбира се че не означава това,то и никой не спори по този въпрос
Прекалено брутално звучи ''малолетен престъпник'' ,а това че пищи така едва ли се случва ако наистина му няма нищо

а ако другото пищи ужасно без особена при;ина ти какво ще направиш? ще се юрнеш да лееш сълзи ида се извиняваш и да наказваш своето дете, та да е доволна майката на пищящото?

Бих се извинила,да,е чак да лея сълзи не... .Специално за хвърлянето на пясък-да,бих го наказала,но не за да е доволна другата майка,а за да покажа на моето дете че не трябва да прави така .Независимо дали пищи или не(и сериозно ли е или не) когато има ''пострадало'' от моето дете друго дете,моето трябва да разбере че е сгрешило(за да се избегне друг път същата ситуация).

Леле като ви чета направо душата ми се е свила. Аз каквато съм,как да се изразя,по-притеснителна и винаги съм мразела свади и разправии,как ще се справям с възпитанието на детето в тази насока? Той е още малък,но вече ги виждам децата по площадките колко са агресивни-взимат му играчките и тичат с тях,казват,че са си техни и дори майките не могат да се оправят с децата,Но... като гледам и синът ми не им остава длъжен-тича след тях,мръщи се и е готов да си ги вземе сам/ако може,защото все още не му е по силите да настигне едно 2-год. тичащо детенце/.Искрено се надявам,както са писали повечето мами тук,в един момент детето само да се усети как да се защити.