Кога и как започват децата да се защитават сами?

И аз също се замислям напоследък, за 2 седмици се случиха 2 подобни случки на синът ми (той дори е още по - малък, на година и осем месеца). В единия случай беше зверски нахапан по бузата, 10 дена му седеше раната и синината, тамън му мина и едно момиченце го издра по лицето и пак сме с рани в момента. И в двата случая неговата реакция направо ме зашемети, той стои мирно и не издава звук, и след като вече е пострадал и аз съм го дръпнала от другото детенце той сякаш осъзнава какво става и много плачка. Знам че се травмира, но не мога да му кажа да се защити сам, може в един момент той да се окаже от другата страна и не искам да подбуждам такива действия у него. Не знам кое е по - добре за него, опитвам се да обяснявам, но се съмнявам той да осъзнава защо някое детенце посяга и кога той може да се защити при нужда, а не да напада без причина

Не се притеснявай - когато се усетят, че не стоиш на една крачка от тях /а си в другия край на градинката, например/, си намират сами механизмите за самозащита.

Според мен децата не трябва да се самораzправят, zатова има въzрастни, които трябва да се раzберат с родителя на посягащото дете. Много е лесно и неангажиращо да прехвърлим теzи zанимания на децата и да ги оставим да се млатят както си поискат и да го наречем самоzащита.

baibibi ,разчитам на това сам да си изгради механизмите за самозащита.Никога не бих му казала да отиде да удари дете,против агресията в каквато и да е форма съм,но и не ми се иска и да си стои и да се оставя да бъде блъскан.Страховете ми може би са да не би да стане притеснително дете,което е в такава ситуация на конфликт някакъв(особено когато някой е по-силен от него и се налага по този начин), се свива в ъгъла...

Аз също се интересувам от темата. Синът ми е още малък, но всеки ден сме на детската площадка, където обикновено е пълно с по - големи от него дечица. Някои се отнасят към него като с бебе и му угаждат, когато примерно иска да кара колата /люлка/ и му позволяват, а други пък го избутват, като някои го правят доста агресивно. Коко стои и гледа безучастно, макар че по физиономията му личи, че се е понаплашил. От една страна хем ми се иска да правя забележки, а от друга си викам - ами ако той свикне така, винаги да очаква да го защитя, как ще го прави сам по - нататък, без да се оглежда за майка си? От друга страна пък може да си каже - тя ми е майка, защо не ме защитава  ? Та ще следя темата с интерес.

Когато беше по-малка дъщеря ми я биеха по - големите , ту за кофичка , ту за друго, лошото е , че сега се е научила ако и посегнат и тя започва да ги бие иначе си играе кротко.

Няма точен отговор на този въпрос. Децата са различни. Има такива, които са добрички и никога не биха могли да се защитят. Има такива, които биха се защитили ако някой ги удари. Има и такива, които са агресивни без да са предизвикани по какъвто и да е начин. Аз още не мога да преценя как ще се справя дъщеря ми, но май клони към втория тип. Въпреки, че тя не реагира когато я блъскат и бутат и много трудно заплаква поради болка. Но пък си има едно приятелче, с което е мила и добричка в началото и като види че той не отговаря на ... целувките и и започва да го бута и блъска. Абе - жени. Аз лично мисля да се опитам да я науча да се защитава, но не знам кога ще стане това.

Моят съвет е подобен като на baibibi. Не учи детето си да отвръща на агресията с агресия, нито пък скачай веднага да се намесваш, когато видиш, че има някаква препирня между него и друго дете. Остави го сам да се научи да излиза от ситуациите.
Ще видиш, че макар на теб да ти се струва малък и беззащитен, това съвсем не е така. По скоро, ако ти все се намесваш, ще го направиш беззащитен и чакащ на теб. Правилната защита обаче не винаги е отвръщане на удара. Затова и моят съвет не е да го учиш да отвръща. Правиш добре, че му обясняваш кое е правилно и кое не. Учи го да разпознава и избягва агресивните деца.

Сестра ми направи грешката да научи племенницата ми да отвръща и сега тя само така разрешава нещата. Като дори не се и замисла, че удря деца по-големи от нея, които също и отвръщат. Тя пак отива да мрънка на майка си и вместо да се научи да решава проблемите си, се научава само да се бие и да разчита, че майка и ще я подкрепи, въпреки че не е права.

С мъжа ми винаги сме били за това дъщеря ни сама да се учи да се оправя. Никога не сме скачали да я защитаваме от някого(с изключение на ситуации сериозно заплашващи я), нито сме толерирали идването и при нас и мрънкането. Винаги съм била наблизо и съм наблюдавала ситуациите. На мен също често ми е идвало да се намеся, но съм се въздържала. Само, ако нещата са загрубявали е имало намеса и от моя страна. Така тя се научи сама да си решава възникналите проблеми и то без агресия.
Моята приятелка, която има момче на годините на моята щерка, приложиха с мъжа си другата тактика. Винаги да разрешават те проблемите на сина си. Затова той се научи все да тича при тях, ако нещо някой му направи или му противоречи. Вече е на 11, но майка му и баща му все още ходят да се разправят с хорските деца.

veni9, за да не си мисли детето ти, че не го защитаваш, защото не ти пука, трябва да му обясняваш, защото не го правиш и в кои случаи би го правила 

За обясняването, правя го и то непрекъснато. Да се надяваме, че поне малко ме разбира...

Всичко е въпрос на инстинкт.Хората имат инстинкт за самосъхранение.
Зависи как са свикнали децата - ако знаят, че спасението е мама, просто се разплакват силно и тя дотичва да ги спаси.
Ако няколко пъти ги ударят и мама не се намеси, инстинктивно се защитават - бягат, удрят, хапят.
Децата не са беззащитни. Колкото и да са добри и кротки, не биха се оставили доброволно да бъдат бити, без да реагират.

Големият ми син се усети на 2год. и половина да се защитава сам.Имахме си едно "другарче",което си "умираше" от кеф да ми бие и бльска детето.След 1 година Дени сам го отбльсна /с рьчичка/и до там беше В момента защитава брат си Неизбежно е децата да се сбият на площадката.Ние родителите за това сме там.Непрекьснато се намесваме, и говорим и обясняваме с добро.

спокойно,щом се усети застрашено детето ще се защити-инстинкт

Отговорите ви ми действат обнадеждаващо и успокояващо,благодаря за което
Вярвам че действията ми са в правилната посока,мненията ви също  ми показват че е това е правилният начин .
За инстинктите и механизмите за самозащита на малчуганите се надявам всичко да е така,както го описвате ,с времето да се отключват правилните преценки,действия и постъпки-вече напълно осъзнати от детето

Децата започват да се защитават сами, когато усетят, че няма кой друг да го направи.
Дъщеря ми е много кротко дете, което никога не се бие. Но, преди дни на площадката едно дете рязко й дръпна кофичката и клекна с гръб до нея в пясъка. Дъщеря ми мина пред него, взе си кофичката си и продължи да си играе.
Е, та това е като не му седиш зад гърба ще се научи, че може и само да се отбранява.

съгласна съм

Моят отиваше в ъгъла и хлипаше,когато го закачаха-никога не си връщаше или пък сам да удари.
Обаче от известно време насам е започнал да се пази и да удря,когато го ударят.
Не го възпитавам в противното.
Предпочитам да може да се защитава.
Преди половин година станах свидетел на такава агресия,че ми се доповръща от болка.
Той седнал на количка да се вози в едно заведение.
Отива при него и друго дете и се качва.
В следващия момент решава,че количката ще  е само за него,нищо,че синът ми е пуснал стотинката и е бил пръв там.
Опита се да го избута-Павел седи и не мърда.
В следващият момент се обръща светкавично към него и забива показалец в окото му и натиска с пълна сила.
Малкият изпищя като на заколение,аз скочих,отидох за секунди и го дръпнах от количката.
Треперене,гърчове,напика се,окото му сълзи,той се мята в мен като риба на сухо.
Майката на детето стана,видя,че не е нейното,което плаче и си седна обратно на масата.
При все,че огласихме заведението с писъци и сервитьорката дойде да му носи вода и салфетки,разпитва ме какво точно стана и т.н. и онази овца беше на една ръка разстояние и чу всичко продължи да си седи невъзмутимо и да смучи цигарата.
Детето и какво да го виня-детска му работа,обаче тя поне можеше някаква съпричастност да покаже,да се извини поне.
Естествено си тръгнахме веднага.
От тогава предпочитам да удря щом го ударят.

Като изключим варианта за домашно насилие или умишлено учене на бой, според мен не зависи от това дали мама е до тях, а от характера. Вродено им е, някои никога не започват да се защитават.

Е, хайде сега - никога не почвали да се защитават някои деца.
Аз не съм видяла дете, дето да стои и да понася удари доброволно. Или бяга, или пищи, или реве, или се бие. Всички тези реакции са вид защита.
И аз, ако видя, че ме напада някой як мъжага, няма да му налетя на бой, а ще пищя и ще бягам.
Боят не е единствената защитна реакция, не обърквайте понятията!

Забелязала съм ,че при започването да посещава детско заведение като градина или ясла Децата като ,че ли осъзнават,че сами трябва да се бранят.Моето още не ходи,но с баткото беше така.

Хакиба и какво щеше да стане, той да бръкне на другото в окото, а то в другото негово ... и какъв е плюса? Ако не се беше намесила какво щеше да стане? Децата не трябва да се въzпитават да отвръщат , просто родителите им трябва да ги въzпитават. Ти zащо не отиде да си поприкаzваш с майката на другото дете ? 

Съгласна съм,и аз нямах впредвид само боя като ответна реакция


kloie,сина ми е на ясла от три месеца,обаче още не може да се брани.Замислям се всъщност дали не може(или просто аз не съм го виждала),и дали не се случва това когато ме няма.А когато съм до него тогава да разчита на помощта ми,защото знае че ще я получи

Аз не мисля, че е лошо, че се научила когато я ударят да удари ... напротив - смятам, че това е необходимо, особено за деца, които ходят на ясли и градини ...
Всъщност както знаем не са виновни децата, а родителите ... и докато има родители , който си чоплят носа на пейката докато децата им блъскат и удрят моето дете, то дотогава ще го насърчавам да удари когато го ударят ... Въпреки, че малък и още не се сеща да се защитава, то благодарение на тези деца на описаните родители болезнено ще се научи ...

Както са ти казали, детето ти само ще си намери защитната реакция и изобщо не е необходимо тя да е бой. Вярно, за по-малките деца приказките не сработват, но може да се научи да отбягва агресия.
Моята дъщеря тръгна рано на ясла и на мен ми изглеждаше, че е малка и беззащитна, докато на по-голяма възраст не я видях да се репчи на друго дете /от нейния калибър/ и да отбягва друго /по-едро от нея/. Обяснявала съм и, че да се бие не е хубаво, а да говори убедително /ала госпожата/, тя сама е разбрала кога и как върви - не напълно, де, но все пак.

Hakiba   - просто се ужасих и ми се доплака , като си представих тази грозна сцена 
Винаги , най - много съм се ужасявала на малкия да не му пострадат очите 
Нали сега е добре детенцето ти ?
А другото колко голямо беше ?

Колкото и да е неправилно и да скочат сега всички ССФ , заклевам се , че ако това се беше случило с моето дете , майката на другото щях да я пребия от бой 
А ако детето и е било голямо и то щеше да отнесе шамар , със сигурност ...

И винаги съм го казвала в много теми - не е вярно , че всички деца са ангелчета и са добрички .
Има злобни и гадни деца , както и такива възрастни ! Къде се крият причините за това е друга тема !

Относно случката с окото. Един ден, преди доста време, на три беше синът ми, когато тръгна на градина, един ден, като се ядоса и се насочи към окото ми. Аз се втрещих. Откъде му беше хрумнало?! Не съм го питала изобщо как се е научил, директно минах към разясненията и натъртих, че ако това се случи отново, няма да има думи, а бой. Е, случи се. Хич не го изчаках, а през ръката го пляснах. Придобих свиреп вид и последва тежко наказание - изолиран в коридора. После дълги, скучни разговори и напомняне всеки ден, без даже да е посягал. Години по-късно НИКОГА не си е позволявал да посегне към око.
Имаше и наченки на душене. Пак в същия период - хваща за гушата. Мерките бяха същите и това също беше изкоренено в зародиш.

Така че, децата, колкото и добри да са/ синът ми никога не е бил агресивен/, експериментират с разни хватки.Особено в тази възраст. Задължение на родителя е да види тези неща и да се справи с тях. Първите дни от градината синът ми вечно беше с подути очи и драскотини по врата. Ясно откъде е научил номера с окото и душенето, но ако аз не бях реагирала, келфайда, че дето ми е добро. Явно и другите родители са си свършили работата, защото много скоро почна да се  връща читав и без видими белези. Освен това децата растат. Осъзнават се, свикват да бъдат в колектив, да си делят играчките, да бъдат по-търпеливи. Ей такива неща. Първоначално, като тръгнат по ясли и градини, навлизат в непозната среда и почват да маркират територия. После се опознават, свикват, социализират се и нещата се подреждат.
В цялата група сега има само едно дете, което продължава да ги млати, ама то си е в реда на нещата, даже не се оплакват вече, оправят се с него, няма нищо притеснително. Само са го квалифицирали като "лошо" и хич не им пука. То, детето, вече може и въобще да не ги удря, ама етикетът си му стои. Тка че, научават се и да се защитават, и да контролират собствените си изблици.

Не съм склонна да вярвам, че в  крехка възраст едно човешко същество може да бъде обявено за лошо. Просто някои родители по-малко работят с децата си. А някои "работят" в грешната посока.
Нито добротата, нито лошотията извират от нас с раждането и ни поглъщат изцяло. В някакъв смисъл те се възпитават и канализират. У всеки от нас има и лошо, и добро. Кое ще изплува на повърхността и кое ще доминира е въпрос на усилия от страна на родителя и на воля от страна на детето.

да ... не може да се учат децата на самораzправа, докато има майки отговорни zа тях . Е да се пребиват майките вzаимно не е редно, но да си прикаzват и да си правят zабележки може 


Ми като гледат майка им да пребива някого от бой .. и сигурно си мсилят, че така се прави ...

Напълно поддържам тезата ти,а тактиката ти за справянето ти със ситуацията с окото и душенето е същата като моята,с единствената разлика че Александър от немайкъде си беше се научил да хапе,и то не когато е ядосан,а когато се радва за нещо .Както ме гушка и целуваа и хоп...хам за ръката .Слава богу експериментира в/у мен,но и да беше посегнал на някое дете аз винаги съм на една крачка разстояние и бързо щях да му стопя желанието за това .На този етап от развитието му се старая да предвидя действията му(повечето пъти успешно,все пак е моето дете),но тези на другите деца не мога(и затова съм винаги почти залепена за него).Страхувам се че може да се получи нещо такова както онзи ден,когато уж се гушкаха с другото дете когато то го стисна за вратлето...а майката на това дете не се намеси навреме,и не достатъчно адекватно според мен(но това е друга тема която няма да отварям).

Огнян беше също толкова беззащитен и кротък на възрастта на която е твоете детенце в момента ... сега, година по-късно, вече има известни защитни реакции...

мисля си, че такива се изграждат с времето, просто мъниците придобиват опит, както личен, така и пасивен - като наблюдават какво се случва около тях...

когато беше по-малък сме имали всякакви случки с агресивни деца, най-фрапиращата беше следната: по-голямо дете, в парка, уж си играят нещо, обаче изведнъж момчето застана в гръб на моето дете и започна да го души през гушката, вдигна го във въздуха даже, Огнян започна да реве неистово, а онова същество така беше сключило ръце, че по никакъв начин не можех да си изкопча детето, майката на момчето си седеше отстрани и подвикваше вяло нещо, най-накрая момчето пусна Огнян и започна да го плюе (по-скоро да храчи и плюе върху му) и да му вика "Нещастник, що ревеш бе, ти си лош, щом не можеш да си играеш..."

виждам по-горе, че е имало подобна случка и с други мами и малчовци...

оттогава всякакви миролюбиви мисли, че не бива да се отговаря на агресията с агресия, ми се струват неприложими... напротив, аз съм казала на моето дете, че не бива никой да го удря, щипе, хапе или дере и че ако някой направи това, той незабавно трябва да се защити, както сметне за добре... толкова...

освен това, не стоя безучастно острани, да видя аджеба дали той ще се справи сам, мъничетата нямат достатъчно социален опит да знаят кое е лошо и кое добро, аз съм там, за да го науча от какво да се пази, именно защото с напредването на възрастта той все повече ще се отделя от нас 

О, това го бях забравила, именно защото не е част от нападение, а от "забавление". И моят ме е ръфвал няколко пъти. Там само обяснявах/ баща му веднъж тръгна да го захапе и той, та да видел, ама аз нададох вой - видя ми се доста варварски метод/. Докато почна само да си отваря устата и да се разтреперва от желание да захапе, но да се овладява.
Какъв беше тоя порив, какво беше това чудо, животинско направо?! Има го при много деца. Повечето, които познавам, са го практикували пред очите ми. Самата аз още помня как баба доброволно ми се подлагаше да й правя "кошарка"/отпечатък от зъби / на ръката. Боже, любовта на тая жена не знаеше граници.
Е, аз не го понесох и му се наложи на малкия/бая малък беше, къде 2-годишен, може и по-малък, забравила съм/ да си сдържа този тип емоция. Кофти, ама не ми се връзваше хич да ходя със синини, щото детето прелива от любов

КЛОНКА,баба ти каква саможертва е правила само,малееее
Аз също не понесох този израз на любов  ,затова го стопирах в зародиш

При нас нещата се получиха някакси от само себе си. Не съм го учила, как точно да се пази. Той сам си се защитава и най-важното - сам преценява, как да реагира при определена ситуация. Например, когато племенникът ми, който е по-голям от него с 1 год. и 5 мес., го удари или блъсне, синът ми веднага отреагира, като го избута или го удари също. но когато го беше нападнало едно момиченце от групата му в яслата, той само се обърна, погледна я и сам се дръпна от нея, без да й го връща.

Децата експериментират . Някой налучкват , някой са го видели някъде ... Аз споделих в темата за ужасните детски приказки , ужасът и негодуванието си от това , че когато за секунди се загледах в Том и Джери , уцелих точно момента в който Джери бръкна с вилица в окото на Том 
Тук е ролята на родителите - да пресекат още в зародиш тези посегателства .
Много родители успяват .
Много обаче стоят и си пушат цигарите без да им пука от това , че отрочето им малтретира чуждо дете ...


Аз нямам практика да се бия по улиците . Всъщност съм доста спокоен човек .
Но повярвай ми , ако видя подобна случка , като бъркането в окото и опасността детето ми да ослепее , онази с цигарите ще пострада сериозно , заради вредния си навик да не възпитава детето си , защото тя е длъжна да го наблюдава .

Както разбирам , дори интерес не е проявила как е пострадалото дете  .


Онзи ден примерно както си вървя по улицата и водя детето за ръка , едно около 5 годишно момиченце / вървяха срещу нас / - дойде пред синът ми и започна да се опитва да го блъска , като му крещеше - " Ти си лош , няма да си играеш на площадката ... "
Детето ми се втрещи ...
Аз само отместих девойката и си продължих , но майка и и баба и гледаха отстрани и не реагираха ...
Някой може ли да ми обясни що за порив е това и на какво се дължи ?

Pipinka, аз също се чудя как може да има родители, които въобще да не ги е еня какво правят децата им и да стоят на метри от тях и въобще да не реагират, ако децата им се държат безобразно. Това сигурно е някакъв начин да възпиташ отракано дете. Знам ли... 

Аз все още помня случка с две такива "родителки". Хем са минали 8 години. Това беше и единствения път, в който сериозно съм се намесила, за да помогна на дъщеря ми да се справи с две невъзпитани хлапета.
Тя беше на три и бяхме да една площадка с пясъчник и пързалка в него. Всичко беше наред докато не дойдоха две по- големи от нея деца с майките си. Онези двете си седнаха да пушат и люпят семки на съседната пейка, а децата им решиха да потормозят моето.
Едното, което беше към 6 годишно взе да разправя на моята, че трябва да се маха от пързалката, защото била негова и с неговия приятел били я направили. Решиха да седнат на стълбите на пързалката и да не я пускат да се качва.
Моята гледаше като втрещена и аха да ревне. Стои и се чуди как да мине по стълбите. Отидох при нея и и казах да се качва. Тя се дърпа и вика, че не може от тях. Казах, че ако трябва ще ги прегази. Като видяха, че моята ще мине отгоре им и се махнаха. Бяха бая стъписани, щото явно са очаквали, че моята ще ревне и ще си тръгнем.
След това почнаха да сипват пясък по пързалката и да се готвят да го хвърлят по моята щерка. Казах им, че това не е добра идея и че, а са посмели, а съм ги завела при майките им. Имаше и един дядо с двете си внучета и той взе да им се кара и понеже беше по гръмогласен, майките им най накрая благоволиха да реагират.

Мисля, че още тогава моята щерка разбра, че не бива да се дава лесно и че много пъти тези дето се правят на бабаите, като видят че някой им се опъва, подвиват опашки.

Не видях смисъл да ходя и да и обяснявам.
Тя не е малка и би трябвало да знае кое е правилно и кое не.
Каквато и лекция да и бях изнесла надали щеше да и промени отношението.
За такива неща трябва да имаш повече сърце,отколкото разум.

Никога не съм го учила да отвръща.
Даже съм му правила забележки.
Обаче предпочитам да може да се защити,вместо да стои и хлипа в ъгъла.
И явно вече е дошло това време,защото той сам се усеща и се пази.
Децата са уникално интуитивни.

Нямах време да изчета мненията надолу и да ти отговоря.
Сега малкият е добре.
Тогава беше на 2 и 9-10 месеца,другото дете на около 4 по мое мнение.
Реакцията на детето ме притесни,но по никакъв начин не го обвиних дори и на ум.
Вбеси ме овчото равнодушие на родителката-поне малко съжаление и съпричастност да беше показала.

И в яслата синът ми е бил хапан-имаха ново момиченце,което хапеше наред и то все по бузите.
Беше му оставила синьо петно със следи от зъби-грозна картинка.
Той както е бял като пуканка,рус,със сини очи-контраста беше страховит.
Всички бяха много притеснени-лели,сестри,директорката...
Родителите на детето специално ме чакаха на другата сутрин(двамата), след като си бяха оставили детето за да ми се извинят и да се информират как е Павел,дали нещо могат да помогнат.
Майката се разплака и го взе да го прегръща като го видя от вратата със синината на бузата му.
Това е човешко отношение...,не е толкова трудно.
Нито съм ги обвинила,нито нищо.
Казах им,че са деца и всичко може да се очаква от тях-днес е тяхното,утре може да е моето.
Случва се.
Просто родителите са тези,които трябва да покажат,че подобно поведение е неприемливо и с реакцията си да не дават модел за подражание.

Нещо не ми стана много ясна тази случка,какво точно имаш впредвид...

когато дребното ти пищи до скъсване не озна;ава определено, ;Е другото е малолетен престъпник ...

Ама разбира се че не означава това,то и никой не спори по този въпрос
Прекалено брутално звучи ''малолетен престъпник'' ,а това че пищи така едва ли се случва ако наистина му няма нищо

а ако другото пищи ужасно без особена при;ина ти какво ще направиш? ще се юрнеш да лееш сълзи ида се извиняваш и да наказваш своето дете, та да е доволна майката на пищящото?

Бих се извинила,да,е чак да лея сълзи не... .Специално за хвърлянето на пясък-да,бих го наказала,но не за да е доволна другата майка,а за да покажа на моето дете че не трябва да прави така .Независимо дали пищи или не(и сериозно ли е или не) когато има ''пострадало'' от моето дете друго дете,моето трябва да разбере че е сгрешило(за да се избегне друг път същата ситуация).

Леле като ви чета направо душата ми се е свила. Аз каквато съм,как да се изразя,по-притеснителна и винаги съм мразела свади и разправии,как ще се справям с възпитанието на детето в тази насока? Той е още малък,но вече ги виждам децата по площадките колко са агресивни-взимат му играчките и тичат с тях,казват,че са си техни и дори майките не могат да се оправят с децата,Но... като гледам и синът ми не им остава длъжен-тича след тях,мръщи се и е готов да си ги вземе сам/ако може,защото все още не му е по силите да настигне едно 2-год. тичащо детенце/.Искрено се надявам,както са писали повечето мами тук,в един момент детето само да се усети как да се защити.

Ами някъде на 2 и половина започна да се защитава сам, но и до сега понякога когато съм наблизо , ако го ударят не се бие, ами реве и ме вика.

Виждам, че не съм първата съгласна с това мнение 
Синът ми макар и малък е от онези деца, които видят ли други или се озоват на място за игра / безпогрешно го разпознава/ хуква напред и забравя за присъствието ми .
До тук примина през няколко фази ... на прегръщане, стискане на деца , беше почнал да ги потупва / махайки с ръце/ ... после престана .
Мисля, че възприемат едно от друго .... буквално попиват поведение, освен всичко което им даваме като багаж от дома 
Наскоро бяхме за уикенда в един хотел в планината, където поради лошото време прекара повечето от времето по коридорите му с разнородни по възраст деца.
Както беше на фаза прегръдки, там след контакти с няколко по-големи от него "прихвана" от умението види ли дете да го блъска в гърдите ... ей така , виждам не го прави със злоба ... гледа реакция .
Правя остри забележки разбира се, обяснявам ... надявам се , че е поредното преходно поведение, което ще отмине.
Забелязах, че налита и на по-големи деца / с години над него/ и някои от тях се плашат и реват.
На други не налита ... значи усеща кого може да "напада" ...образно казано.
Взимам винаги критично отношение към него когато се налага , във възпитанието на другите  .. не се бъркам .
Да не забравяме, че те са все пак деца ... не винаги можем да виним родителите за поведението им, с което не искам да кажа, че всички постъпки са оправдани и незначителни.

МНикога не бих си наказала детето за нещо, напраило без да иска. Ако ще другото да се съдере от рев. А

Ти да не си майката от оная тема с шамара, а 

Щом смяташ това за правилно,о.к .Всеки е прав за себе си.Аз бих се почувствала кофти ако детето ми по някакъв начин засегне друго дете,независимо дали неволно или не.И бих му го показала,за да е по-предпазлив следващият път .
Вече доста се отклонихме се от темата обаче,въпроса ми беше друг,а не този който дискутираме.

Никога не съм го учила да се бие или защитава по някакъв начин - той сам си преценя кога и кой да удари (не ,че го одобрявам де), но както се казва трябва и той да се защитава, а не да стои и да го бият другите.

Хмм, не знам! И аз се чудя! 
Моя син още не е започнал да отвръща, обикновено започва да плаче и аз си го гушкам и напускам мястото на случката. Но, честно казано, иска ми се да отвръща и той по някакъв начин на удара, но не с удар, разбира се! 
Иначе, защо пък все моето да е прецакано........ 

Понякога се защитава,друг път плаче...зависи колко го е заболяло.Не съм го учила да отвръща на ударите,сам започна след като няколко пъти го удряха.Все обяснявам,че не е хубаво да удря децата и ако е ударил някого е хубаво да се извини.Забелязала съм ,че радко посяга пръв,което ме радва.

Ами моят, големият, е на шест години и още не се защитава. Той е пацифист.  Имахме само един случай. Той отива при едно непознато момченце и го питал:
- Искаш ли да си играем?
Момченцето казва:
- Ти си тъпанар.
Моят попитал (не знам къде е логиката):
- А ти на колко си години?
- На пет - казало момченцето и го замерило с пясък.
И тогава (о, чудо) и моят хубостник го замерил с пясък.
От тук вече виждах какво става (преди това те бяха скрити под слончето в парка).
Момчето започна да реве и да тича към майка си. Виждам, че моят тича след него. Да го водел при майка му! 
(Аз съм на няколко метра от тях с бебето.) И майката започва да крещи на моя. Намесих се, но не успях да се оправя с нея. Беше твърде заета да крещи, и крещейки, отнесе ревящия младеж.
П.П. Като по правило деца, които бият, блъскат и удрят, когато им се отвърне, опищяват орталъка и тичат за помощ.

Мда,така си е.
Побойникът от нашата група се е оплакъл,че Павел го бие и затова не иска да ходи на ясла.
Лелите разбира се бяха изумени.
Фактите говорят за обратното.

Моят син от седмица / две насам започна да вика 'Не така, не така' и да размахва ръчички , ако някое дете започне да го блъска, да му дърпа играчките или по някакъв начин да го застрашава.
Преди това не съм забелязвала у него каквато и да е реакция на самозащита. Честно казано, това, че се опитва да се брани сам ме радва, защото не рядко е бил потърпевш от агресията на други деца, единият път от които с доста сериозни последствия- белег от които носи и до сега.

И аз съм забелязала че е така,явно ''неуязвимите'' не могат да понесат че могат и да са ''от другата страна на барикадата''


И мен би ме радвало това
Няколко майки споделиха че дечицата са започнали реагират в такива ситуации,когато дечицата са били на 2,2 и половина,3 годинки,моето сега навлиза в тази възраст,дано и при него се отключат тези инстинкти