Нямам притеснение от нищо,всичко мога да му кажа,всичко!!! 
- Публикувана: 15 май 2008, 09:11 ч.
- Последно мнение: 20 май 2008, 07:51 ч.
разговаряте ли или бихте ли разговаряли с децата си за...
da,ot бебешка възраст; като цяло подчертаваме приликите и хубавото на разликите, избягвам да групираме хората по външни признаци и да стагаме "етикети"; говорили сме за раси,осиновени деца,пол,болести-като цяло ми прави впечатление че децата ни много по-малко от мен се ангажират с разликите,приемат ги абсол.естествено и хич не дълбаят(поне нашите деца за момента)
категорично съм на мнение, че с децата трябва да се разговаря не само за тия теми но и за много други и то не да се чака "подходящия момент" за поредната лекция, а да се използват ежедневно случки провокиращи подобни реплики...естествено начинът за различните възрасти ще бъде различен, обемът информация също....дъщеря ми е на две годинки и засега избягвам да й насочвам вниманието към подобни теми, но няколко пъти сме виждали хора в инвалидни колички и тя знае че се возят в "мънъчко бу", вероятно скоро сама ще се досети че "имат ох на крачетата".....Това е само един пример, но не мисля че детето трябва да се изолира от проблемите на обществото- нито и да се претоварва с тях - както и че семейството трябва да предшества улицата, училището.... в обучението и вдъзпитанието на децата....
Говорим, да. Искам да е наясно с тези неща, не знам до колко успявам за сега. Всички сме чували, че децата понякога са жестоки към различните - такива са не само защото са твърде малки и не осъзнават последствията от думите и действията си. А и защото много малко им се обяснява. Понякога имам чувството, че толерантността е просто един мит, но не толкова при децата, а при възрастните, чиито задължение и дълг е да оформят мирогледа на отрочетата си.
Би трябвали родителите да говорят на тези теми с децата си.Поднесени в подходяща форма и думи според възрастта им.
Не познавам абсолютно здрав човек. Аз съм очилатка, кака има астма, малката-проблем с кожата , братовчед инвалид и т.н. Какъв е критерия за нормалност?
Опитвам се да наричам нещата с истинските им имена и се надявам тя да ги приема, макар понякога, да си призная, се шокирам -надявам се да не ме усеща.
Тези дни малката игра с едно красиво момиченце на площадката, не и се стори странно , че е тъмнокожо.
Опитвам се да наричам нещата с истинските им имена и се надявам тя да ги приема, макар понякога, да си призная, се шокирам -надявам се да не ме усеща.
Тези дни малката игра с едно красиво момиченце на площадката, не и се стори странно , че е тъмнокожо.
Eстествено. Имат в групата мулатче, преди имаха и китайче. Много адекватно реагира.
За жалост учителката им рови в обратната посока, говорила им куп неща за циганите.
Общо взето за всички изброени категории сме говорили, за хомосексуализма не съм задълбавала, но все пак сме отбелязали пред нея, че един познат батко харесва мъже (тя беше озадачена от вида му и се държеше дръпнато, та обясних).
За жалост учителката им рови в обратната посока, говорила им куп неща за циганите.
Общо взето за всички изброени категории сме говорили, за хомосексуализма не съм задълбавала, но все пак сме отбелязали пред нея, че един познат батко харесва мъже (тя беше озадачена от вида му и се държеше дръпнато, та обясних).