разговаряте ли или бихте ли разговаряли с децата си за...

От съвсем малки им обяснявам всичко това. И да, мисля, че родителите са хората, които трябва да разговарят с децата по тези въпроси.
Определено насаждам у тях моите представи за света, които бих определила като една всеобхватна толерантност. Единствените неща, към които се отнасям с презрение и, нека да го нарека, НЕобич, са простащината и престъпните наклонности. Надявам се моите деца да наследят това отношение от мен и от баща си.

Дъщеря ми е на две години и един месец. Отскоро й говоря за децата в домове. Случи се, че гледахме едно филмче от благотворителната серия на Стани богат. Децата, които са показани, са с тежки увреждания. Говорих й, че тези деца си нямат майка и баща, че ги гледат чужди хора, че няма кой да им купи играчки и дрехи и бонбони, че непрекъснато ги боли и пр. и пр. Тя много силно се впечатли. През вечер -две засичаме това филче и аз пак говоря. Тя се натъжава, започва да имитира плач и ме кара да я гушкам.

Не смятам, че е рано и че не бива да й причинявам това страдание. Трябва да осъзнае каква късметлийка е и да прави каквото й е по силите да помага на ближния. Засега расте любвеобилна и състрадателна. Ще видим!

Водим разговори по различни теми, но не ги подхващам аз - когато има интерес, пита, а аз отговарям. Коментираме всичко, у нас няма теми табу. Гледам да не наблягам на "различността", а на "еднаквостта" - че всички сме хора.

По темите с домовете беше по-трудно - от една страна, беше ми трудно да обясня как така нямат родители и да отговоря на десетките въпроси - "Нали НЯМА КАК да се роди човек, ако няма татко със семенце и мама с коремче? Умрели ли са родителите им? Нямат ли баба и дядо тогава?" и т.н. и т.н.

Трудни разговори са това, от една страна, защото детето може да го асимилира като вид заплаха - един вид, че родителите им са живи и здрави, но са ги изоставили, защото не слушат (примерно)... От друга страна може пък нито за миг не искам да внушавам усещането, че е супер късметлия, че има дом и родители, за което едва ли не трябва да се отблагодарява с нещо...

Дияна е наясно с доста от тези неща. От разговори в семейството.
Преди време когато имах възможността да посещавам домове за сираци, тя беше с мен. Имаше приятелки, и ги обича и като им види снимка на компа винаги пита за тях. Няма значение, че са ромчета. И аз имам познати роми, едно семейство, от добрите хора са.
Преди квартала ни беше пълен с араби, сега с негри. Понякога се налага да отговарям на въпроса "мале мамо тоз защо е толкова черен"

Не мисля обаче, че улицата може да те научи на толерантност. Ако я няма в семейството, и в детето няма да се развие.

ве4е сме запо4нали с тези разговори.и марти ве4е знае къде живеят децата,които нямат мама и тате.за другото е още рано,но разбира се 4е ще му бъде обяснено.дори мисля да занесем някои от старите му игра4ки в дома.карала съм го да дава храна един 4овек,който ровеше в кофите.правя вси4ко възможно да възпитам един толерантен и широко скроен 4овек.само се 4удя..........как така вси4ки сме толкова толерантни,а навън е пълно с крайно НЕтолерантни хора,за съжаление доста 4есто и на детските площадки??ставала съм свидетел на доста грозни коментари от майки към по разли4ни деца.

Не сме говорили целенасочено за тези неща. Те някак се случват в самия живот като сме обсъждали някоя случка, ставало е въпрос за контректно дете или семейство, че дори и за неща от улицата. Те отсега си знаят, че хората са различни, някои неща зависят от хората, но други не.

Наскоро, в магазина, синът ми видя един мъж, който беше доста нисък/не джудже, вероятно с някакви проблеми в растежа/ и почна да ми вика :"Виж, мамо, виж този малкия..."
Почувствах се ужасно неловко.
Първо реагирах остро, за да спра първоначалния му порив, после почнах някакви обяснения, обаче се усетих, че съм неадекватна в ситуацията.
След това го видяхме пак още два пъти, обаче синът ми вече не го оглеждаше и не го коментираше. Явно е разбрал.
И все пак имам колебания, че може би трябва предварително да се обясняват някои неща, а не в движение, при сблъсък, защото се получават конфузни ситуации.

От друга страна, не зная как да подхвана темата, без да онагледя. Ще взема да му обяснявам, а той при вида на всеки, който му се струва малко по-странен, да ми задава въпроси на висок глас, от рода "този гей ли е", с което може и да си изядем нейде боя

Първата му среща с циганин го накара да иде при него и директно да го попита защо е "мръсен", като визираше лицето му, а не дрехите - човекът си беше чист.
Обясних му пред самия човек, че просто е по-тъмен, защото се е пекъл на слънце повече. Не зная защо не посмях да му кажа, че е циганин, всъщност няма нищо лошо в това.
После се размислих и рекох да му обясня за циганите, а не да го лъжа, че имат тен.
Оттам обаче, на морето нарече циганин един наистина потъмнял от слънцето човек. Направо се видях в приключение, докато обясня кой бял, кой черен, кой жълт, кой прекалил със солариума

Възпитавам детето си не толкова  в толерантност към различните, колкото в приемането им за напълно нормални/не говоря за циганите, тях си ги обича, заради маладежа в градинката, от когото му купувам играчки и който е много симпатичен и си говори с него когато никой друг не ще, а за хората с някакви проблеми/. Иска ми се да не развива съжаление към тях, а просто да приема различните неща в природата и живота като част от всичко, което е нормално, но да се съобразява, че такива хора имат специфични нужди, някои от които са по-различни от неговите.

Имам малък проблем с душевно болните, които си говорят сами по улиците и крещят.
Първо му казвах, че говорят по телефона със слушалки и не трябва да ги безпокои, сега минахме на "репетиции" - репетират на глас какво ще кажат, като се видят с човека. Не ми се ще още да му обяснявам, че "не са сами", защото ще вземе да реши, че е забавно да си има "невидимо другарче" и да му говори

Не говорим надълго и нашироко. А и не смятам, че има нужда. Което не означава, че детето ми ще порастне нетолерантно към останалите. Мисля, че всяко акцентиране на тема различия ще увеличи интереса му, вместо да го приучи да не се впечатлява от различията. А и личният ми пример му е достатъчен. Темата за цигани и негри я минахме в движение. С точно 2 думи коментар, че те не са мръсни а винаги са си такива. Среща деца с увреждания и не проявява онова здраво любопитство, което може да се забележи у част от възрастните. Няма предразсъдъци, никога не е бил отдалечаван от такива деца, например. Не се движи в компания от майка и баба, да кажем, които коментират всеки подминат пешеходец, тъй че няма откъде да се научи на нетолерантност.
За някои от изредените "различия" е все още рано за коментар. А други ги намирам за напълно нормални. И ако някой се чуди как да ги обясни на детето си, нека първо да си даде сметка защо детето му ги забелязва / ще ги забележи и се нуждае от обяснения въобще.

И ще ви дам един конкретен пример: синът ми НЕ знае, че имаме скъпа кола. Той просто знае кои са нашите коли. Но някои от децата в градината му знаят. Сами се сещайте защо - защото някой възрастен се е впечатлил и ги е информирал. Иначе какво разбира едно 3-4 годишно дете от цени, коли, че и сравнения на цени? Същото е и с деца на разведени родители, и с деца с увреждания, и с много други различия ...

Няма нищо лошо в това децата да осъзнават кое е по-скъпо, по-хубаво, по-качествено от друго.
Не смятам, че това води до някакви комплекси у когото и да било.
Мен са ме упреквали, че детето ми не знае смисъла на парите и затова изобщо не схваща, че не е нормално да му се купува всичко, което му скимне.

Едно е да ритне и да строши аксесоар в кола за 50 000лв., друго е да строши такъв в кола за 150 000, например, и трето в кола за 5 000, защото цената им е различна.

В смисъл, какво лошо има в това детето да знае, че нещо е скъпо, а друго нещо е по-малко скъпо?
И какво общо има това с темата? Че възрастните ги информират, това си е ясно, ама къде е връзката?
Освен че разбрахме, че имате скъпа кола, де, което беше полезна информация

Напълно си права, но в някои случаи, като в нашето семейство, се налага по възможно най-деликатния начин да противодействам на някои предразсъдъци, национална нетолерантност (понеже детето е със смесен произход, дядо й е заявил, че ако тя не се отрече от втората част, няма да му бъде внучка), и неприемане на каквито и да е различия, които се насаждат на детето от най-крехка възраст. Аз съм предупредила, че ако чуя още веднъж нещо подобно, те повече няма да видят детето, и съпругът ми ме подкрепя, но не искам да травмирам детето с междусемейни дрязги, затова просто й обяснявам, и обяснявам, и пак обяснявам 

чЕта му раzлични книжки в които прикаzно са описани раzлични неща. Има доста. Джелсомино, Гъливер, Аслиса, МЕри Попинz ... Сега имаме една zа по малки каzва се Ана в старната на обратното. Става въпрос , чЕ ана се чувства раzлична , косата и не е руса, малка е, носът и е голям , обича повече течЕн шоколад отколкото твърд ... и моли облака да я zакара в стараната на обратното. Там всичко, което иначЕ е твърдо е течно, всичко , което е кръгло е четвъртитио и всичко, което обикновенно е четвъртито е кръгкло . Ана все още си е дребна, има длъг нос и т.н но вечЕ бне се чувства раzлично, а както трябва ...

Напротив, никаква информация не е. Защото скъпа за всеки значи различно. За мен може 2000 лв да е скъпа, за теб може да е нищо и обратно  Това, което имах предвид, е че никой у нас не му е казвал скъпа / евтина и т.н. Той тези сравнения ги научи от градината, от конкретни деца, с удивително коректна информация, което вече ми говори за родителска намеса.

 Говорим си доста - малката не знам колко разбира, но пък подражава на баткото и като действия и емоции. Опитвам се да го възпитам да бъде толерантен към другите и да не съди по външният им вид. Дано успея - за сега поне всичко е наред, единствено не е съгласен за циганите (били мръсни,миришели и крадели деца  - не знам откъде го е чул, защото аз с цигани крадци не плаша). Има едно момченце с което от време на време си играе - детето има недоразвита от китката ръчичка - в началото на моят син не му направи впечатление, но после директно попита детето защо му е такава ръката. Мен ми стана супер неудобно, но майката само ми направи знак да мълча - другото момченце се изправи, погледна сина ми и му каза "Ами така съм се родил, не ме боли и мога да си играя! Хайде да се пързаляме" и двамата хукнаха - до там беше с въпросите. Само понякога като види "различни" хора по улицата задава доуточнителни за себе си въпроси, но вече не крещи а пита тихичко, защото разбра че може да ги обиди

Да смятам това за моя отговорност.

Абе, моят син е много се впечатлява.
Проявява интерес детето и пита директно. Преди директно питаше хората, сега по-често пита мен.
Когато беше на 3 години, известно време наблюдава с интерес майката на едно другарче от своята група, после я пита на колко е години/млада, готина мацка/ и накрая рече "много си хубавичка, но защо имаш допълнителни пръсти?"

Жената беше с хубава ноктопластика, с доста дългички нокти