Ще си имаме бебе !

Моята история е следната. Много исках бебе, но все имаше разни причини които ни караха да отлагаме, и така близо 2 години, ако не и повече. Накрая аз не издъражах и казах на мъжа ми не ми се чака повече, проблемите ни няма да се разрешат така или инъче в близко бъдеще. Той склони най накрая след няколко месеца отлагане, обеща ми, че началото на 2004г. ще работим по въпроса. Така и направихме. Аз веднага започнах да си изчислявам уволациите и същински маратон,всеки ден, че и по 2-пъти понякога, за по сигурно. 1 месец беше на голямото очакване, но нищо, 2 по същия начин и пак нищо, 3 вече бях притеснена, 4 бях разтроена и отчаяна. На всяко зъкаснение си правих тест, но    Следващия месец реших да ходя на лекър за да разбера и ако има проблем да работим по отстраняването му. Но реших да изчакам да ми дойде и след като ми свърши тогава да посетя чичо доктор. Аз се бях отчаяла вече, но взе да ми закъснява. Казах си, никакви тестове повече и предния месец ми закъсня ама нищо, ще чакам. Пък и как ще съм бременна ние почти не сме го правили, и двамата бяхме болни...няма начин, предните месеци не сме спирали и нищо не стана а пък сега.. абсурд. Но взеха да стават 10 дена от закъснението 11 дена, 12 дена, а на мен никога не ми е закъснявало толкова много. И казвам на мъжа ми давай да ходим на лекър има ми нещо, не ми идва, знам, че не съм бременна, значи е нещо друго. Отидохме на доктор и той ми гледа само левия яйчник, което ме учуди все пак може и другия яйчник да се оплоди. Но си казах: все пак той е лекър трябва да знае. Та човека ме гледа 20мин. и ми каза, че не съм бременна и да отида другата седмица ако не ми дойди. Минаха още няколко дена и аз съвсем си внуших, че ми има нещо. Накрая мъжа ми ме накара да си направя тест, но аз бях категорична, че е излишно, защото не съм бременна. Но той много настоява и аз склоних накрая. Взех си тест и двамата стоим и чакаме да видим какво ще покаже теста. Появи се първата лента, и аз нападнах мъжа ми: Видя ли не съм бременна, и в този момент се появи втората лента   , не можех да повярвам бях толкова щастлива и се разплаках. А мъжа ми в шах: Ама защо плачиш нали това искаше. А аз плачех от щастие. Това беше най хубавата изненада която съм получавала някога. Отидохме на друг лекър да потвърди и се оказа че десният ми яйчник е оплоден, а предния лекар гледа само левият. Прекарах една много лека бременност и едно тежко раждане, но си струваха 13 часа мъка. Сега имам едно хубаво и здраво момченце.  

Ето ме и мен най сетне разписана в тази прекрасна тема

След като опитваме от юли 2005 да станем четерима успяхме през март

Ползвах тестове за ову - Клиър План. Ползвах и други марки но не се отчиташе добре ову.
През март бях на фоликулометрия и лекарката каза че фоликулите не са достатъчно големи - дрън , дрън. Даде ми хормонални изследвания които така и не направих. Отидох при друг лекар , той пък изръси - тънка лигавица , дори да се получи оплождане не може да стане импалнтация - поредната лъжа. И той ми даде хормонални изследвания.
Взех че паднах по стълби и си натъртих гръбнака. Правих рентгенови снимки - 2. Мислех си е и да съм забременяла едва ли ще запазя бебето. (Овуто беше на 17.03 а рентгена на 22.03)
Но 31.03 дойде и замина аз седях на тръни. Имах си всички симптоми че леля фло ще ме навести. Но тя не дойде още 3 дни и аз направих тест. Появи се много бледа 2 черта. Мъжа ми не повярва.Каза та ние не се трудихме тоя месец - бяхме сексували само 2 дни - 17.03 и 18.03 . ПМС продължаваше минаха 7 дни и лелята пак я нямаше и втори тест - лъснаха 2 черти.
Е до тук добре. Бяхме щастливи .
Но се почнаха едни болки и аз отидох на лекар. Видя се точката не мога да ви опиша погледа на щастливия татко . Усещането е върха.
Но в 6 г.с прокървих и се замъкнах пак на лекар. Който се усъмни за кухо яйце. Гледа ме с коремен ехо и естествено нищо не видя , но естествено ме шашна и ми опъна нервите.Търсех инфо какво се вижда и какво не. Днес вече 7 г.с отидох при друг лекар който ме гледа пак с коремен и се видя една малка бледа точица. Той каза че всичко си е в нормите и всичко е наред. Да отида след 10 дни пак ако нямам търпение а ако мога да чакам , към края на май.
Ако ви кажа , че не се наревах после ще е лъжа.

И това е моята история. Нямам симптоми на бременна. Не ми се гади, нямам променен апетит, само ме болят гърдите.

Какво бих казала като финал - има много некадърни лекари , лекари които могат да ти скъсят живота само с една дума и жест и без да имат основание, има и добри , но те май вече са на изчезване.

Пожелавам на всяка една от нас да стане майка - това е най голямото богатство!

Ето и моята история!
С приятеля ми живеем заедно от 5год, а иначе сме двойка от 10г. Пробвахме, пробвахме...но...нищо!
И решихме : спираме да мислим за това и да става каквото ще! И понеже не сме женени, се заехме поне това да свършим. От началото на годината започнах да мисля само за сватбата! Записах час за ритуалната и на излизане, нещо ми стана притеснено - хем се радвах, хем се боях, че нещо има за да не ни посети щъркела..... И така минаха няколко дни, в които трябваше М да ме посети, но почна да закъснява - 1ден,2ри ден,3ти ден...аз все го отдавах на емоцийте. А притеснението не ме оставяше, и не издържах - взех си тест и веднага го направих.
И О ЧУДО - ДвЕ ЧЕРТИ /макар и слаба, но я имаше/ и после още един и пак така, но вече по-ясна.
Не знаех как да изразя щастието си - смях се, плаках .....
Та май ще съм булка с корем, но то лошо няма.
Още не мога да повярвам, че се е случило, но ТО е факт и само се моля всичко да е наред и някъде през студения януари, да се появи още едно здраво и красиво бебе в форума /то грозни бебета няма/!
Успех и кураж на всички!

Здравейте и от мен

Казвам се Христина и съм на 28 г. , а моето слънце се казва Андрей и също е на 28 г.От близо три години сме заедно.В края на втората година реших ме да се оженим и да си имаме бебче.  
Аз си мислех , че правенето на  е лесна работа , но уви.
Със съпруга ми исках ме да си имаме малко съкровище и да се роди някъде в края на април и началото на май.Но .....
 
Някой ни беше казал , че в днешно време можеш да си планираш кога да забременееш и зодията на бъдещето бебче.Пълни лъжи
Но все пак с усилия в продържение на три месеца, нашата мечта се сбъдна . 
 Сега през юни ще си имаме едно сладко малко човече.
 
Още малко остана.Нямаме вече търпение.

Желая успех на всички и никога не губете надежда.
 

Може би е малко рано да се разписвам и тук, но честно казано знам наизуст почти всяка история написана преди мен тук. В месеците, които опитвах те ми действаха вдъхновяващо и окуражаващо и се надявам и моята да подейства така на момичетата, които мечтаят за бебе.

С любимия ми официално започнахме с опитите за бебе от нова година /2005/. В началото просто спряхме да се пазим. Аз мислех, че още първият месец ще съм с положителен тест /имам едно забременяване преди 4 години, от 1 непазене!!!/, но уви...
Никога няма да забравя февруари месеци, при който регистрирах 4 дневно закъснение и може би 4 отрицателни теста, след което лелята дойде. През този месец имах и всички възможни симптоми, които междувпрочем имам и сега. Затова и разочарованието ми беше  огромно. Какви ли не мисли ми минаваха през главата... Като човек свикнал да постига нещата, които желае на всяка цена направо се разсипах. С помощта на момичетата от форума обаче се съвзех и с нови сили реших, че ще предпрема всички необходими мерки - без меренето на температура. Купих си тестове за овулация, следях си ЦС... Но март месец резултатът отново беше негативен.
Април реших да не мисля за това, да не следя нищо и ... това също не доведе до никъде. Колкото и да не планираш правенето на бебе по време на месеца, наближи ли датата на м. неизменно затаяваш дъх в очакване... така се случи и месец май.
Още преди да ми дойде бях взела решението - да разбера на 100%, че бебчо не идва по своя воля, а не защото ние с моя любим не сме си обърнали внимание на здравето.
Така на 3-ти ден си направих хормоналните изследвания. Както очаквахме бяха тип-топ. После на 12 ден бях на преглед - цитонамазка, оглед на яйчници и т.н. Тогава лекарката ми каза - имаш си един чудесен фуликул ,който до 48 часа ще се пукне.
Казах на любимия и 5 дни под ред не пропуснахме. На 21-ия ден си направих и изследване на прогестерона и той си беше в норма.
На 22-ия ден както ми бяха казали, че всичко ми е ок, ми се появи обилно бяло течение /гъбички/, като на 23-я /или 24-ия ден - не помня/ заедно с него на превръзката си видях и няколко капки розова кръв /явен признак на имплантация/.
Няколко дни по-късно /един ден преди закъснението/ Шуър чекът ми отчете много бледа втора чертичка, която днес лекарят ми потвърди.
какво беше различното този месец - за първи път след секс оставах да си спя в леглото до сутринта, бях решена да изследвам всичко до край и ако не става 1-2 месеца да пия противозачатъчни, за да не очаквам нищо и да се ратоваря от фоновия стрес в края на всеки цикъл; може би донякъде тези разочарования ме научиха, че не всичко в живота е в наши ръце и това, което не зависи пряко от нас е всъщност онова, което ни прави най-щастливи; може пък просто бебчо да е искал да се роди водолей /при положение, че винаги съм декларирала, че не обичам водолеи /...не знам каква е причината, но според мен децата ни започват да ни учат на много неща още преди да сме ги създали. и ако се бавят, то може да е именно, за да ни подготвят както трябва!
ВЯРВАЙТЕ и ще успеете! /както казва лали, на която също специално благодаря за подкрепата/

Здравейте!!!
Аз се казвам Вили, на 24 год. съм и съм бременна за първи път.С моя любим сме заедно от 3 години, а живеем заедно от почти 2. Т.е. новината за бебчето му е подарък за годишнината:)Не сме правили специални опити да забременеем, но спряхме да се пазим и така.Закъсня ми с 1 ден, с 2 , с 3 ... на 6-тия не издържах и след работа се затичах към къщи с тест под ръка.Бях сама и веднага побързах да направя теста.Появиха си се 2 четрички ясни като бял ден. Сърцето ми се разтуптя, няма друго такова усещане.После любимият се прибра и му казах.Той беше на седмото небе от щастие. Вече казахме на наще, а след седмица ще съобщим на техните - стискайте палци Това е от мен.Поздрави на всички

Ето и нашата история: спряхме да се пазим през април 2005г. Но по принцип този първи месец нямахме никаква бебеправеща дейност, тъй като на мен ми гориха раничка. Започнахме с активните опити през май - с тестовете за овулация, обаче нищо. След този цикъл започнах и с меренето на температура и взе, че стана. В деня, когато трябваше да ми дойде, вечерта, си направих един Sure Check и чертичките бяха две . На другия ден - още два и те също +. И така след една седмица отидох и на лекар, където потвърдиха "диагнозата". Това е момичета, не е особено драматична история. Но честно да Ви кажа имах си притеснения относно възможността да забременея, тъй като съпругът ми има варикоцеле и четох доста за последствията. Радвам се, че въпреки това сме на път да станем трима!
Надявам се, че всичко ще бъде наред до края. 

Здравейте!Крайно време е да разкажа и аз за нашата история.
С мъжът ми живеем заедно от февруари 2004 г.Сватбата ни беше на 11 септември същата година.
Почти веднага след като се събрахме,решихме,че ще си имаме дете.И започнахме да работим по въпроса.Но се оказа не толкова лесно.Всеки месец чаках с нетърпение закъснение,но цикъла беше железен-28 дни.Е,няма лошо в това.Месец след месец ми идваше и в един момент съвсем се отчаях.
Ходих на лекар да разбера всичко ли ми е наред,мнението беше категорично-абсолютно здрава.
Тогава какво става?Опитах се да спра да мисля за това,но не беше лесно.Отдадох се на работата и се забавлявах при всеки удобен случай.
Всяка година моите шефове ни организират банкети за Нова година.И така дойде поредния.Много весело беше.Тогава в един момент докато танцувах, потънах в размисъл.Дадох си сметка,че предпочитам да гушкам бебче,дори и да се простя с всичко това.
Тогава от сърце се помолих на Господ да ни дари с детенце и другата година по това време да бъда с бебче.Молитвата ми беше истинска и от сърце.Не съм фанатичка,но вярвам в Бога.Той е този,който ни дарява с дечица.
И така не след дълго забременях.С таткото бяхме много щастливи.Дай Боже всичко да е наред и октомври-още по-щастливи.
Желая  всеки  да го сполети нашето щастие!

Здавейте момичета,
Искам и аз да Ви разкажа моята история.
От дълги години знам, че имам кисти на яйчниците, но не съм си предтавяла, че ще имаме пробли, просто съм си живяла в заблуда.
Преди 1 г и 6м, решихме, че е време да се захванем с бебеправенето по-сериозно. И след няколко месеца проблема излезе на яве, нередовен цикъл, закъснения, надежди, много надежди и не по-малко сълзи след всяко разочарование, депресии и безсънни нощи. Ясно беше, че без лекърска намеса нещата няма да се оправят. Така и стана след 4 месечна липса на цикъл и отрицателни тестове си казах, че е крайно време да се взема в ръце и да започна да се лекувам.
Намерих си нов доктор, който да ми обясни подробно всичко да ми пусне поредните изследвания и да ме лекува.
Започнах със стимулация с Клостилбегит, и след това Дуфастон, първите два месеца нищо, нямах овулация дори, мерех си БТ и нямаше място за надежди  нещата бяха ясни. Не спирах да се моля на Бог всяка вечер, да паля свещи само с една, едничка молба да ни дари с бебе. Но на третия месец вече ми беше омръзнало и бях решила да се откажа за няколко месеца да си почина и на пролет пак. И така, около мен само положителни емоции, и си казах, че ако ми е писано ще стане и не искам да го мисля повече и да се тормозя, а достатъчно тормозех и мъжа си по този начин. Не спирах да се моля естествено. Един ден видях как БТ в графиката се покачи и остана така още няколко дни. Реших точно на рожденият си ден да си направя тест. И най-бленуваният подарък за мен вече беше реалност, чертичките бяха две.

Много съм щаслива и благодаря на Бог, че ми даде това безкрайно щастие. Сега само се моля всичко да е наред и през Март да сме най-щасливото семейство.

Реших и аз най накрая да напиша в тази тема.
Ние с моя мъжпросто го направихме .
Мислих си че няма да стане от веднъж, че може да има проблеми, но бебо се появи още след първия месец в който опитахме почти сериозно.
Моя мъж искаше бебо да го правим още миналата година . Все ми викаше хайде хайде, ама аз все имаше нещо което трябваше да свършим. Правихме апартамент и не се виждах в ужаса от разбити стени, плочки разхвърлени насам и натам, прескачащи се майстори аз бременна и готвеща и сватба.
За това понаправихме апартамента, оженихме се  и на медената си седмица  си направихме и най страхотния  подарък- малкото бебче, което сега си кротува в корема ми .
В началото не разбрах, че съм и бременна. Татко беше много болен. Търчахме в болницата, с часове стоях там и чаках най- лошото. За щастие всичко се размина.
И аз си мислих, че от напражението не ми идва, че от умора кръвното ми пада тъй като за секунди от време на време ми прилошаваше. И така докато не направих теста и не видях . Беше една радост, събудих бъдещия татко в 5 часа сутринта да му кажа новината и се започна една. музика, танци от 5.30 сутринта. /горките ни съседи /.

Сигурно много от вас знаят моята история, но така или иначе ми е съвестно да не се отчета тук, защото този форум ми помогна много, когато имах най-голяма нужда от помощ.
Забременях ноември 2003, съобщих новината на приятеля и след няколко седмици той ми предложи брак. Естествено, приех и всичко си тръгна нормално. Бях в 10 седмица, когато една сутрин се събудих в кръв, веднага хукнахме към МД. Приеха ме по спешност и ме сложиха да легна на едно легло, без чаршафи, без възглавница - направо върху дюшека, защото съм била длъжна да си нося от къщи Забиха ми 2 инжекции но-шпа и с това спешния ми прием завърши. На другия ден ми взеха кръв, но гинекологичен преглед никой не ми направи. На ултразвук ме прегледаха след 3 дни - в понеделник
Бебето беше добре. Започнаха да гадаят диагнозата. Първо беше отлепена плацента, после киста на жълтото тяло. Голямо чудене настана. Но единственото лечение, което ми прилагаха беше но-шпа. Откарах си в болницата 1 месец. Чак последната седмица лекуващият ми лекар се сети да ми вземе влагалищен секрет. От който се оказа, че имам жестоко възпаление - трихомони, коки и какво ли още не. Сложиха ми абокат и започнаха да ми наливат антибиотици. Явно късничко защото една нощ получих страхотни контракции и извиках дежурната акушерка. Нищо ми нямало, сигурно съм имала разстройство и затова ме болял корем.  След малко ми изтекоха водите, пак я извиках, тя вика - напикала си се.... абеееее не ми се говори.
До сутринта всичко беше приключило, направиха ми кюртаж.
Последваха много сълзи, много безсънни нощи и като резултат съпругът ми отиде да живее при майка си, защото съм го побърквала Разбира се че подадох молба за развод.
Няколко месеца по-късно съвсем случайно съдбата ме срещна с най-прекрасния човек на света   След една седмица вече живеехме заедно, а следмесец той ме помоли да се оженя за него, след още един месец решихме да си направим бебе и въпреки всичките ми страхове стана от първия път
И така точно 1 година след загубата на бебчето ми аз се оказах бременна за втори път. Имахме малко проблеми в началото, но сега дебелеем заедно. Чакаме малкия мъж да се появи в началото на ноември и сме безкрайно щастливи Не бях и подозирала, че някога ще изживея живота си така пълноценно 
Както се казва ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ!

Хей мамчета! Хайде и аз да си кажа... Нямаше нищо планувано. Аз съм малко трудна за улавяне, а приятеля ми умираше да се оженим и да имаме бебче, но аз се инатях - обичам си го много, но ми се живееше още... Все му казвах, че има още време, а и ми остава още година до дипломиране... Обаче на бебчо не му се е чакало и уж се пазехме, ама на! Беше голям шок и ме е срам да кажа, но ми мина през акъла да го махна  ... На приятеля ми му се насълзявяха очите като го споменавах, от което ме болеше много. Бях ужасена, шокирана, защото никога не ми се е вярвало, че наистина ще се случи.  В крайна сметка съобщих на мама, която ми даде подкрепата си, татко също, а лекарката ми, която междувпрочем е семейна приятелка от много години (тя е изкарала и мен на бял свят ) ми каза, че с бременността ми засега всичко е чудесно и всичките ми страхове вече изчезнаха! Сега съм безкрайно щастлива и ми става смешно как се бях ошашкала !!! Пък знам, че някак ще се справим, щом съм обградена от толкова грижи.
Сега грея и не мога да спра да се радвам и странно много съм се разнежила, не ми е много типично!
Успех на всички мами! 

Наистина чудесна темичка, за това реших и аз данапиша своята история. Тя не е необикновена, но си е моята  и за това ще я споделя с вас. При нас правеното на бебето  бше отложено от други всекидневни грижи. Но когато го решихме не си давахме много зор, просто така ако стане! Това беше м.ХІ, ХІІ 2004год. Тогава откриха, че имам псевдокисти на едната гърда и ми предписаха едно лекарство, което помага за образуване на жълто тяло, т.е. да ва се срещу стерилитет. (Което много ме учуди). Вече почвах да се изнервям, че цикъла ми идваше редовно, както винаги и започнаха големите чуденки: ами ако немога да забременея, ами ако никога нямам деца и т.н. Сигорно почти на всички са им минавали тези тревоги през главата. През м.І, 2005год. когато ме дойде бях вече тотално изнервена, но и малко ми олекна, защото времето през което трябваше да правим бебче (дните на овулацията) една вечер се напихме с мъжа ми в къщи и правихме луд секс и просто не ми се искаше бебчо да е заченат в такъв момент. И така ..... до следващия месец. Идва датата, но цекъла не. Първия ден реших че е нормално(беше ме страх да си помисля даже), но на втория вече знаех,че съм бременна. И тук е интересната част от моята история. Защо бях сигурна? Заради нашия татко. Според мен неговата съдба е да е обграден със скорпиони: най-добрият му приятел е зодия скорпион, дъщеря му е зодия скорпион (въприки че е трябвало да бъде  съвсем друга зодия, но съдаба!) и накрая аз съм зодия скорпион. Просто подсъзнателно занех, че и бебето ни ще бъде същата зодия, а този месец се правеха точно скорпиони. Е това е моята история и аз си обичам. За радостта от двете чарти мисля, че е излишно да споменавам, за страха преди теста също. но съдбата беше благосклонна и аз съм много щастлива1