Ще си имаме бебе !

ЩЕ СИ ИМАМ БЕБЕЕЕЕ !!!
Ето че и аз видях двете чертички!
Вчера бях на ехограф и ми казаха, че още няма ембрион, но си имам сакче   !Така че явно ще си имаме още един бебок , здраве и живот!Много се радвам, искам на всички да кажа, но мисля да изчакам ощте около месец, за да съм сигурна, че всичко е наред!!!
Обичкам ви мами, искам всички да ви цункам  

И ние ще си имаме бебеееееее
Ния, така го наричам, пък да видим дали наистина Ния се е скрила в корема, да не се окаже някой Ниичо.....примерно....


Този път майчиното шесто чувство ме е подвело и вместо момиче се роди момче Даниел , но аз съм изключително щастлива, притеснява ме само факта че един ден ще съм свекърва, но каква ли?!

Днес, след видеозона с чиста съвест мога да кажа, че ще си имаме още едно бебче.
Искаме момиченце, но Божа работа.
Историята еследната: след спонтанен аборт, пазене и три месеца бебеправене, през ноември цикъла не ми дойде.
Направих 4 теста за бременност  все положителни, като във времето втората ставаше все по-наситена(признак, че бебо се развива, защото се бях наплашила след аборта).
Днес чухме сърчицето на бебето и съм спокойна.

когато аз правех всичко възможно да забременея не знаех за съществуването на този форум може би ако съм ви познавала тогава щеше да ми е по-леко  
официалните опити за бебе започнаха навръх нова година 2001(преди това имах един спонтанен аборт).след 3 месеца успяхме,но отново пометнах в 3 месец честно казано вече бях започнала да се отчайвам-не вярвах,че ще мога да зачена и родя бебче.и точно когато реших,че няма да мисля за забременяване и ще се опитам да наредя живота си без детенце за момента се оказах отново бременна изкарах ужасни 8 месеца,но не съжалявам нито за секунда!ако трябва да го повторя бих го направила отново.важен е крайния резултата както всички знаете -а при мен всичко е двойно възнаградено желая на всички вас да си родите живи и здрави пуканки,които да задържат усмивките на лицата ви от сутрин до вечер леко бременеене на успелите и приятни опити на продължаващите да опитват

Здравейте,нека разкажа и аз.През 2003г се върнах от чужбина и в голямата еуфория с приятелят ми решихме,че искаме бебенце,вече бяхме заедно 5 год..От първият път се получи,бях безкрайно щастлива,но срещнах неразбиране от страна на родителите ми,прокървих и ме приеха в болница,изпокарахме се с нашите.Лежах 20 дни,като през това време почина любимата ми баба,много тежко го преживях.Изписаха ме в добро състояние,но след две семици почина и дядо и на следващия ден загубих бебчето.Едва изчаках три месеца,за да подновим бебеправенето,но не ставаше,сълзи,сълзи и в след 6 месеца,научих щастливата вест-бях бременна.Наложих си цялото спокойствие на света,напуснах  и работа.С родите лите ми се разбрахме,макар и малко късно,в 6 месец се оженихме с мъжа ми и сега е на лице бебе Криси-най -сладкото същество на света.Желая ви успех,не се отчайвайте момичета,всичко един ден си идва на мястото.

Здравейте, момичета!
Аз не съм от вашия форум, нито съм бъдеща майка, но съм минала по пътя и исках просто да ви окуража и споделя моята история.
7 години чакахме ей тази малка шушулка от снимката по-долу.
По една или друга причина спирахме и възобновявахме опитите за бебе години наред. През това време заминахме и в чужбина. Посетих няколко лекари с надеждата да се разбере причината за моето незабременяване. Всички казваха - всичко е наред, няма причина да не стане.
Аз сменях гинеколог след гинеколог. При поредният посетен такъв, се оказа че имам-
1. Слепена шийка на матката (следствие възпаление най-вероятно)
2. Висок пролактин.
Слепената шийка на матката се откри по време на рутинен гинекологичен преглед.  Подложи ме на манипулация с разширители и ми каза, ако до 3 месеца не съм бременна да отида отново. За лош късмет в това време ми излязоха  резултатите (за кой ли път) при ендокринолога -с потвърждение на диагнозата - хиперпролактинемия.
Докторът-ендокринолог беше категоричен, че засега няма да ми изпише нищо, тъй като лекарствата за това заболяване имали много странични ефекти.  Идваше ми да крещя. Нямаше за кога да чакам. Бях вече над 30 и чувах тиктакането на биологичния си часовник.
Започнах да чета за това заболяване и така попаднах из чуждестранни форуми на жени с моите проблеми.  От там научих за едно лекарство -Dong Quai (Angelica sinensis) (женски женшен), което е на билкова основа. Момичетата бяха много доволни от него. Пие се за много неща -ПМС, поликистозни яйчници, менопауза, хормонален дисбаланс и пр. както и за  друго - False Unicorn root (Chamaelirium luteum) -наричан също така "женска" билка.
Реших, че нямам какво да губя и си ги купих от аптеката.
Пих ги 2.5 месеца и изненадващо забременях.
Имах много проблеми покрай това прословуто забременяване, бременността ми беше много тежка, но сега се радвам на чудесно момиченце, което е на почти 2 години.
Дай Боже всекиму!
Желая ви скорошно забременяване от все сърце!
От вас ще станат чудесни майки!

П.С. ако някой се интересува, ето малко информация за

dong quai (angelica) и false unicorn root (Chamaelirium luteum)

Време е и аз да се разпиша тук

Имах си доста проблеми със здравето и затове все отлагах. Все ми се искаше да бъда в "изрядно" здраве преди да го направим. Накрая обаче реших, че такъв момент няма да има. Много ми помогна и този форум тук. Научих толкова много неща, колкото не бях научавала от всичките ми приятелки, майка ми и т.н.
Заради разните ваксини изчакахме още няколко месеца.
После се отдадохме на любов по бабешката рецепта - след 8 ден през ден, след 12тия всеки ден 4-5 дни. И то взе, че стана. Не съм се и надявала, че ще стане от раз, на мен такива хубави работи не ми се случват
Теста ми отчете една бледа черта на деня, в който трябваше да ми дойде (направих си от тези с лентичките унимарк), след 3 дена си направих касетъчен шуърчек и вече чертата беше плътна.
10 дена по-късно бях на ехограф, измериха го 6 мм и му тупкаше сърцето.  

Пожелавам успех на всички  от все сърце

ЗДРАВЕЙТЕ,при нас бебчето стана от първия път незнам но бях сигурна ,дори когато първият тест даде отрицателен резултат.втория направих 2дни след като ми закъсня и ето че се появи още една чертичка.сега искам само да сме живи и здрави и да се видим с нашия бебчо през юли.желая на всички момичета здраве и скоро да се похвалят.

Ето и моята история.
След сватбата и двамата със съпруга ми искахме дете, само че цикълът ми нито веднъж не закъсня. Не се притеснявах, просто мислех, че нямаше защо. Обаче като се започнаха едни лоши събития. Първо започнах да слабея и да ме обхваща една необяснима нервност. Не обърнах внимание. После най-големия удар беше, когато баща ми почина. Направо нямам думи. След 2 месеца ми откриха гуша бях станала 43 кг и бях кълбо от нерви. Хормоните ми бяха ударили тавана, пулс 140, направо се хванаха за главата докторите. Оказа се че това е причината да не мога да забременея. След 4 месеца лечение ми закъсня цикъла, само че не исках да казвам все още. Обаче съпругът ми разбра, че ми закъснява и ме попита. Направихме тест и се оказа че е отрицателен, направихме втори, пак същото и решихме да чакаме. Само че след 10 дена закъснение се неразположих. Разочаровах се но нищо не можех да направя. Когато отидох при ендокриноложката й казах какво ме притеснява и тя ми каза, че лекарствата са ми дошли в повече и затова ми е закъсняло. Междувременно хормоните ги бяхме вкарали в норма. Следващият месец ми закъснява с 20 дена, обаче аз си викам то е от лекарствата, мъжа ми съгласен И на 1 януари както си бездействахме мъжа вика абе я да вземем един тест. ОК речено сторене. Веднага се наредиха двете чертички и двамата в тъча, седим и гледаме. Веднага пак в аптеката след 1 час още един тест. Пак същото. Обаче още ме е страх да се равдам първо през доктор. Докторката вика ЧЕСТИТО!!! И оттогава радост ама радост.    

 Това е от мен.
Леко бременеене на всички и хубави и здрави бебета.

Ние много искахме да си имаме бебе. Още не бяхме се оженили, когато решихме дори каква зодия да бъде. Започна едно голямо търсене кога точно да спра противозачатъчните и кога ще ми бъде овулацията. Купихме тестове за овулация, подготвихме всичко и заминахме на планина (ние морските хора обичаме планината). Всичко вървеше по график, докато не дойдоха дните за овулация. Единия тест отрицателен, втория отрицателен и така всичките... Много се натъжих и много се притесних. Прибрахме се във Варна и бебе нямаше.

Дойде и сватбения ден, беше романтияно и прекрасно, но бебе пак нямаше... Минаха още два цикъла на нерви и тревоги - да не би нещо да ми има, защо не мога да забременея, ще забременея ли някога и други подобни мрачни мисли. Но който трябва си знае работата. Успокоявахме се, че бебето още не му се идва при нас и като реши ще се появи.

Мина Коледа, дойде Нова Година и отидохме на кумове. Качихме се на планината, на сняг. Пригодихме и шейни, но аз не исках да се качвам... Дали беше по навик, ако случайно съм бременна да не направя нещо на бебето или тайничко се надявах, че гърдите ми са наедрели този път не заради идващия цикъл, а заради бременността незнам. Върнахме се и на следващия ден на работа един препарат за почистване на стъкла направо ме влуди. Взех си тест и най-накрая видях 2 чертички. Едната тоооолкова бледа, че наистина се виждаше с малко повече въображение... но все пак бяха две! Извиках мъжа си да види и той, бях толкова щастлива... а той влезе и ми каза "измисляш си"    Почувствах се много странно, но хем сигурна в себе си, хем страхуваща се да не сгреша. Изчаках още три дни и направих втори тест.. той вече беше категоричен. Веднага отидохме на лекар Аз влязох в кабинета, а мъжа ми стои и чака отвън. Като излязох не беше на себе си - блед, изплашен, очуден защо ме е нямало толкова време, добре ли съм. Беше много объркан. А лекарката ни каза: "Честито родители"!

Кой казва, че на Коледа се случват чудеса! Наистина се случват! Нашето бебенце е заченато точно на Коледа!

Във вторник сме на консултация и нямам търпение да чуя сърчицето му и да го видя как си мърда.

Със съпруга ми решихме да имаме второ дете, веднага започнах да пия фолиева киселина и отидох на профилактичен преглед при гинеколог. С обърната матка съм и очаквах бебчето да се забави.
Три месеца неуспешни опити; в края на четвъртия си купих кутийка тестове за ову (+ един за бременност) за следващия месец. Така и не ги използвах. Отворих само теста за бременност, който на втория ден закъснение ни показа желаните две чертички. Резултатът ни зарадва, но и изненада, защото нямах никакви признаци на бременност освен закъснението. Признаците се появиха чак в 5 г.с.
Пожелавам на всички от цялото си сърце щастието, което изпитахме ние!

Здравейте и от мен ! И аз така като вас един ден реших, че съм готова да стана майка. Първият месец не стана, нищо казах си вторият ще стане, но и вторият не стана, не изгубих надежда казах си третият вече няма как да не стане, но пак съм се лъгала...и така мина и четвърти, пети, шести....вече губех надежа, на всеки цикъл се затварях в някоя стая  и плачех тайно. Продължихме да се опитваме, какво ли не правех за да стане, но и на седмният месец пак не се появи очакваният резултат.Вече бях изтощена и физически и психически..майка  ми ме успокояваше, че повечето хора се опитват с години и не губят надежда, а аз съм се отчаяла от толкова малко опити....но не аз си мислех, че има нещо Един ден застанах пред иконата в хола и се помолих от цялото си сърце и душа със сълзи на очите, ГОСПОД да ме дари с рожбичка! Дойде и следващият опит осми месец и пак нищо....казах си край, отказвам се..не мога повече!
Спрях всякакви опити..нямах даже желание и за секс...целият месец излизах с приятелки на вън и гледах да се разсейвам. Оставаха 5 дена до цикъла ми, реших да обърна внимание на мъжа ми...свършихме каквото имахме да вършиме..в деня на чаканият цикъл той не се появи....ами е редовен като по часовник, казах си станало е най-после, направих си тест..но уви имаше само една чертичка Както винаги се разплаках.....след три дена прокървях. Пак се отчаях...но на мен цикъла ми е дълъг, а този път беше само 2 дена и много леко, реших да отида на лекар. Доктора ме попита дали ми се повръща или повдига, казах му ми ДА но мисля, че е от внушение. Когато залепи ехографа на коремчето ми каза: " Ами мойто момиче, не е внушение, бременна си"..все едно духа ми се отдели от тялото и отиде някъде другаде, няма такова щастие...(Бях забравила, че се помолих толкова искренно на ГОСПОД) цялата се разтреперих. След това съобщих на бъдещият татко....и така днес ме щастливи родители на малкия Криси


ПОЖЕЛАВАМ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША НА ВСИЧКИ,.... ДА ДОЙДАТ ПО-СКОРО БЕБЧОВЦИТЕ ПРИ ВАС!

Ето ви и моята история: През септември 2000г. се оженихме и същият месец ми закъсня цикъла с около 10 дена. Купих си тест отрицателен, а и ние се пазехме. Отидох на гинеколог и там ми поставиха диагнозата аменорея вследствие на поликистоза на яйчниците с препоръка за оперативно лечение. Аз бях толкова учудена, че неможах и да реагирам. Прибрах се в къщи и казах на мъжът ми, той ме успокои и решихме да потърсим и друго лекарско мнение. Препоръчаха ми д-р Красимира Жекова. Прегледа ме пратиме на изследвания и беше категорична, че нещата ще се оправят само медикаментозно. Започнах лечение първите шест месеца с сериозни дози хормони тъй като имах нарушена хормонална функция. След това започнах да взимам противозачатъчни и да се следя за кисти, но в продължение на следващите две години те си се появяваха и изчезваха периодично,съпроводени от доста чести кръвотечения. През пролетта на 2003 вече беше дошъл момента, но трябваше три месеца преди да спра контрацептивите да пия други лекарства и так през юли ги спрях и отидохме на море,когато се върнахме ми предложиха нова работа и аз приех. Започнахме ремонт вкъщи и в еуфорията на новата работа не се бях усетила, че ми закъснява. Два дена подред се успивах сутрин за работа/необичайно за мен/ и на третият ден реших да си купя тест,когато отида на работа. Купих си направих го и в началот се появи една черта, но малко по късно и още една. Бях много щастлива но и много объркана, затова отидох и купих още един тест, след като видях че е положителен се обадих на таткото да му съобщя новината. На 17 септември отидох да установят бременноста, където се видяха два плодни сака, но в последствие се разви само единият от тях. Сега съм мама на едно прекрасно момченце
ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И В ДОРОТО КОЕТО Е КОЛО ВАС