...започвате да залитате в крайностите и да вадите от контекста.Във всички мнения има истина, пречупена през призмата на особеностите на всеки един от нас, и най-вече-на децата... 
- Публикувана: 13 май 2008, 18:00 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 12:01 ч.
Има ли деца, които НЕ тренират?
magsyn
съгласна съм, но това важи за всякакви занимания. Например дъщеря ми ходи в момента (5 годишна е) на занимания по куклен театър. Това също учи на дисциплина и постоянство. Съгласна съм, че в "трудната възраст" е много важно децата да бъдат ангажирани с нещо, но според мен не е задължително това да е спорт. Изобщо ме дразни тази "задължителност" на спорта в мисленето на хората. Аз например смятам, че човек може да се движи и без да спортува. Например може да ходи в планината, без това да спада към стандартните видове спорт. Задължително е според мен децата да се занимават с нещо конкретно, подходящо за всяко дете, но пък защо да е точно спорт. Да, аз не съм пробвала да давам детето си да спортува, защото няма около нас подходящо място, а в градината няма басейн. Но пък съм преценила къде е силата й и съм я насочила засега към подходящо занимание. Ако трябва да избера спорт или театър, определено за нея ще избера театър
А и съгласете се, че в днешно време не всеки има финансова възможност да води децата си на всички занимания, на които пожелае. 
съгласна съм, но това важи за всякакви занимания. Например дъщеря ми ходи в момента (5 годишна е) на занимания по куклен театър. Това също учи на дисциплина и постоянство. Съгласна съм, че в "трудната възраст" е много важно децата да бъдат ангажирани с нещо, но според мен не е задължително това да е спорт. Изобщо ме дразни тази "задължителност" на спорта в мисленето на хората. Аз например смятам, че човек може да се движи и без да спортува. Например може да ходи в планината, без това да спада към стандартните видове спорт. Задължително е според мен децата да се занимават с нещо конкретно, подходящо за всяко дете, но пък защо да е точно спорт. Да, аз не съм пробвала да давам детето си да спортува, защото няма около нас подходящо място, а в градината няма басейн. Но пък съм преценила къде е силата й и съм я насочила засега към подходящо занимание. Ако трябва да избера спорт или театър, определено за нея ще избера театър
А и съгласете се, че в днешно време не всеки има финансова възможност да води децата си на всички занимания, на които пожелае.
Дори да имам много пари пак не бих ги водила на всичко. Децата не са навити пружини, че по цял ден да са по пътищата. Имат нужда и от неорганизирана, непринудена игра сами или с други деца. Вкъщи сме приели принципа всяко дете да има право на 2 вида занимания. За трети вид при иключителни обстоятелства. Иначе ще ги побъркам, а не искам отсега да изпадат в нервни кризи от претоварване. Достатъчно е, че са по 4-5 часа заети само с училище и подготовка на домашните на ден.
И на мен не ми допада тази задължителност на спорта. Едва ли не ако не ходи някъде да тренира животът му е изгубен. А и да си призная на моменти съзирам някаква мода у родителите да се доказват по този начин. Имам не един или двама колеги и колежки, които са много недоволни като разказват, че родителите им са ги карали задължително да ходят я на ски, я на плуване, я на нещо друго в продължение на години и дори не са ги питали дали искат. Това нещо на моите не мога да им го причиня, независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго.
И на мен не ми допада тази задължителност на спорта. Едва ли не ако не ходи някъде да тренира животът му е изгубен. А и да си призная на моменти съзирам някаква мода у родителите да се доказват по този начин. Имам не един или двама колеги и колежки, които са много недоволни като разказват, че родителите им са ги карали задължително да ходят я на ски, я на плуване, я на нещо друго в продължение на години и дори не са ги питали дали искат. Това нещо на моите не мога да им го причиня, независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго.
Аз съм била дете, което не е спортувало. Но не бих се определила като безотговорна, недисциплинирана, неорганизирана, неактивна, нехуманна, неатрактивна, неразвита, неатлетична, нездрава и какво ли още не. Мъжът ми е спортувал активно до 20тата си година - и той, също като мен е отговорен, амбициозен, организиран и каквото още там смятате, че дава спортът. С тази разлика, че има сериозни здравословни проблеми и фигурата му изобщо не е атлетична - това се преки следствия от дългите години спортуване. В темата за вредата от спорта има доста интересни изказвания.
Децата могат да спортуват ежедневно, без това да е обвързано с тренировки в точно определени часове и дни в зала.
Децата могат да спортуват ежедневно, без това да е обвързано с тренировки в точно определени часове и дни в зала.
Децата могат да спортуват ежедневно, без това да е обвързано с тренировки в точно определени часове и дни в зала.
все по-осъзнат става тоз момент.
Ми ако осемгодишното хлапе реши, че не му се учи език, защото мрази да пише думички или не му се ходи на училище, защото изисква определени усилия, които за стоене пред телевизора или компа не са нужни, ще го оставите ли?
специално за извънкласната форма на езиково обучение ще го оставя. Все пак ще се съобразя с възможностите на детето си. Не просто да му се налагам.
Така смятам да постъпя и със спорта, който е под час.
Обаче наскоро си общувах с едно момиче в 11 клас. Тя ми каза така: за какво ми са 2 вида езика, които владея на професионално ниво и 3-ти, който ми е на работно, вместо да съм тренирала нещо 2-3г. и сега да не съм толкоз ниска?
Макар, че погледанто реално, това е ген. Но тя разсъждаваше така. И усетих известен укор от нейна страна към родителите си.
Ей, Богу... в опита да си перфектен родител, понякога бъркаш тотално...
Съгласна съм с baibibi. Аз също не съм била спортуващо дете, но игрите ни навън тогава бяха повече, имаше пространство за игра, и ми се струваше достатъчно. Дъщеря ми е на 8 год. и от една се занимава активно с рисуване, ходеше и на плуване, но й идваше много. Нямаше време за елементарни детски игри пред блока с децата, липсваха и тези простички детски контакти. След разговор с нея решихме: остава рисуването, защото го предпочита, а плуването, когато имаме свободно време ходихме индивидуално на басейн, кара колело почти всеки ден и т.н.
Разликата между спорта и активното свижение е точно в това - че за спорта се изисква упоритост и съзнателност, това се и възпитава. Докато с колелото може да не излезеш днес, щото те мързи или ще дават филмче, на тренировка трябва да отидеш, защото няма да я отложат с час-два заради теб. А непостоянството е точно това, от което се оплакват хората, които не са се задържали никъде. Постоянството се възпитава. Не днес малко, и после когато можем, а всеки ден, или на определени интервали, но редовно!
Мисля, че трябва сериозно да се огледаш не толкова за вид спорт (макар че е важно да му харесва:), а за подходящия треньор. От него зависи дали ще помогне на детето да насочи правилно енергията си - не да печели на всяка цена, а да бъде все по-добър и все по-добър, да се състезава със себе си, да се самоусъвършенства. В тази посока бойните изкуства са ненадминати - там не е важно да биеш някого, а много други неща... а и постоянно се срещаш с по-силни и по-слаби от теб и разбираш, че не може да си винаги най.
И още нещо за тренировките - език може да се научи и по-късно. Но "работните навици" се изграждат възможно най-рано. Ако на 7 можеш да си вдигнеш задника и да потичаш 3 пъти седмично, ще имаш сили и способности за организация и за 3 извънкласни занимания на 15 години.
Обаче от друга страна Мартин живее с мисълта, че трябва винаги да е пръв, че винаги трябва да е най-добрия, не умее да губи, за него е провал дори ако заедно с друго дете са с равен резултат, макар и първи и изобщо тази му мания за първенство ме тревожи / да добавя още че по характер е властен, организатор е има изявени лидерски качества, чак тарторски/ и се чудя дали няма да се засили ако е поставен в постоянна състезателна среда или ще му помогне да я преодолее?
И още нещо за тренировките - език може да се научи и по-късно. Но "работните навици" се изграждат възможно най-рано. Ако на 7 можеш да си вдигнеш задника и да потичаш 3 пъти седмично, ще имаш сили и способности за организация и за 3 извънкласни занимания на 15 години.
Спортът не е единственото нещо, което възпитава в дисциплина и постоянство. И в изкуствата е така - има си фиксирани часове за занятия и няма как да не се ходи. И още нещо - не можеш да отидеш на урок по цигулка без да си си научила упражненията, т.е. трябва да си организираш така времето вкъщи, че да намериш кога да свириш. При колективните изкуства, например танцов състав или вокална група пак няма мърдане, защото един като го няма на репетиция и работата куца.
Просто едно време само номенклатурите можеха да си записват децата без проблеми на всички спортове, особено в София. За другите деца нямаше възможност. И нега спортът се смята за нещо престижно, защото същите тези родители или искат да затвърдят статуквото, че и те са ходили като деца, или да се докоснат до това, което са имали децата на началниците едно време. Тенисък се смята за много престижен спорт и това е само един пример как ако детето ходи на тенис майката гордо го съобщава и се изживява като аристократка.
Просто едно време само номенклатурите можеха да си записват децата без проблеми на всички спортове, особено в София. За другите деца нямаше възможност. И нега спортът се смята за нещо престижно, защото същите тези родители или искат да затвърдят статуквото, че и те са ходили като деца, или да се докоснат до това, което са имали децата на началниците едно време. Тенисък се смята за много престижен спорт и това е само един пример как ако детето ходи на тенис майката гордо го съобщава и се изживява като аристократка.
Спортът не е единственото нещо, което възпитава в дисциплина и постоянство.
Крайностите не са особено полезни, и наистина професионалното спортуване е причина за доста травми, но в края на краищата то е въпрос на избор. И определено не е за всеки - аз не бих направила дъщеря си професионална гимнастичка например, освен ако очевадно това е пътят и - има и такива хора, и тогава колкото и да се плашиш от травми, не изглежда правилно да откажеш насила детето.
Сребърен облак, да, спортът Е здраве, което не изключва обратното! Т.е. човек може да е здрав и без да спортува. Аз неслучайно дадох за пример ходенето на планина. Едно време като бяхме малки всяка събота или неделя ходешхме с нашите на Витоша. Ама не както сега с колата до някоя асфалтирана полянка Отовахме до Злтните мостове с автобуса и оттам нагоре, понякога и до Черни връх. Аз на 5 г. възраст съм качвала Черни връх без проблеми. Няма летни жеги, няма сняг, ние сме там. Смятам, че това е един прекрасен начин човек да поддържа здрав организма си и без да спортува активно.
А по отношение на дисциплината и постоянноста, това го дава всяко сериозно занимание.
Отовахме до Злтните мостове с автобуса и оттам нагоре, понякога и до Черни връх. Аз на 5 г. възраст съм качвала Черни връх без проблеми. Няма летни жеги, няма сняг, ние сме там. Смятам, че това е един прекрасен начин човек да поддържа здрав организма си и без да спортува активно.А по отношение на дисциплината и постоянноста, това го дава всяко сериозно занимание.
Когато аз бях ученичка, от април до юни нямахме часове по физическо, а ходехме два пъти седмично на плуване. Тренирала съм баскетбол, включително като студентка.
Уви, не мога да обясня на Дени, че и в спорта се изисква постоянство, както и в ученето. Нея просто не я влече нищо организирано.
Шани, истината е някъде по средата - ние би трябвало да им дадем възможност да опитат различни неща, а те да преценят кое им харесва.
Уви, не мога да обясня на Дени, че и в спорта се изисква постоянство, както и в ученето. Нея просто не я влече нищо организирано.
Шани, истината е някъде по средата - ние би трябвало да им дадем възможност да опитат различни неща, а те да преценят кое им харесва.
Здрасти пак! 
Сребърен облак
Radostina, снякои неща съм съгласна, но това за номенклатурата не е съвсем така. Просто сериозните средства, които през ужасния комунизъм държавата системно заделяше не само за елитния, но и за масовия спорт, са съизмерими сигурно само с размера на комисионните, които отидоха и отиват по джобовете на приватизаторите на спортните обекти, строени с парите на родителите ни.
Лично аз съм се занимавала дълги години с плуване, синхронно плуване, по- кратко с лека атлетика, дори малко хандбал, без да имам родители номенклатурчици и, което е същественото, без да заплатя за това един лев. За да го правя не са ми били нужни никакви протекции, защото обикновено нещата започваха с училищния отбор по съответния спорт, за да стигнат до високите нива на спортно майстортво. Дори в Университета имаше добри отбори по плуване, ветроходство и сигурно много други спортове; ходехме по състезания и в чужбина.
А колко родители са наясно , че единственото свястно нещо в непрофесионалния спорт, което бе оцеляло до момента-ученическите спортни школи предстои- да бъде унищожено, може би и в резултат на нашата родителска и гражданска незаинтересованост? Защото в момента все още действат школите, предоставящи възможност за БЕЗПЛАТНИ занимания по най- предпочитаните видове спорт (имам преки впечетления от тази към община "Триадица"), но се предвижда прекратяване на финансирането от догодина, нали здравето на децата е последната грижа на управляващите. Така че и в момента (все още) има възможности за родителите, които истински се интересуват, да осигурят възможности за спорт на децата си, без да натоварват семейния бюджет (нали трябва да има пари за цигулката)
Сребърен облак
Radostina, снякои неща съм съгласна, но това за номенклатурата не е съвсем така. Просто сериозните средства, които през ужасния комунизъм държавата системно заделяше не само за елитния, но и за масовия спорт, са съизмерими сигурно само с размера на комисионните, които отидоха и отиват по джобовете на приватизаторите на спортните обекти, строени с парите на родителите ни.
Лично аз съм се занимавала дълги години с плуване, синхронно плуване, по- кратко с лека атлетика, дори малко хандбал, без да имам родители номенклатурчици и, което е същественото, без да заплатя за това един лев. За да го правя не са ми били нужни никакви протекции, защото обикновено нещата започваха с училищния отбор по съответния спорт, за да стигнат до високите нива на спортно майстортво. Дори в Университета имаше добри отбори по плуване, ветроходство и сигурно много други спортове; ходехме по състезания и в чужбина.
А колко родители са наясно , че единственото свястно нещо в непрофесионалния спорт, което бе оцеляло до момента-ученическите спортни школи предстои- да бъде унищожено, може би и в резултат на нашата родителска и гражданска незаинтересованост? Защото в момента все още действат школите, предоставящи възможност за БЕЗПЛАТНИ занимания по най- предпочитаните видове спорт (имам преки впечетления от тази към община "Триадица"), но се предвижда прекратяване на финансирането от догодина, нали здравето на децата е последната грижа на управляващите. Така че и в момента (все още) има възможности за родителите, които истински се интересуват, да осигурят възможности за спорт на децата си, без да натоварват семейния бюджет (нали трябва да има пари за цигулката
)
И къде са тези безплатни занимания по спорт?
И когато пиша за времето на соца имам предвид точно това, което съм написала. И тогава, и сега София не е България. Винаги в София са се влагали много пари, защото тук е седалището на цялата държавна администрация. Колкото и пари да са давани едно време за спорт, то в по-малките градове не е имало кой знае какъв избор, а и тогава спортните школи бяха с идеята за високо спортно майсторство, а не за масов спорт. Това за масовия спорт съм го чувала и чела само в речите и когато ни хващаха за някоя спартакиада да правим масовката. Ако може да се каже, че е имало нещо безплатно то е било в училище. Но и там имаше в най-добрия случай отбор по лека атлетика или някой колективен спорт. Или имаше спортно училище, което е специализирано.
И когато пиша за времето на соца имам предвид точно това, което съм написала. И тогава, и сега София не е България. Винаги в София са се влагали много пари, защото тук е седалището на цялата държавна администрация. Колкото и пари да са давани едно време за спорт, то в по-малките градове не е имало кой знае какъв избор, а и тогава спортните школи бяха с идеята за високо спортно майсторство, а не за масов спорт. Това за масовия спорт съм го чувала и чела само в речите и когато ни хващаха за някоя спартакиада да правим масовката. Ако може да се каже, че е имало нещо безплатно то е било в училище. Но и там имаше в най-добрия случай отбор по лека атлетика или някой колективен спорт. Или имаше спортно училище, което е специализирано.
И къде са тези безплатни занимания по спорт?
Зала "Триадица" в кв."Мотописта", на една пряка на ул."Костенски водопад"- същата, която периодично фигурира в новините като поредната застрашена от "гушване" от някой, според общинарите, "сериозен бизнес кръг". Миналата година дори имаше брожения сред родителите и живущите в района, подписки, медийни изяви и се размина. Предлагат плуване (на басейна на 22ро училище, спортна и художествена гимнастика, таекуондо, ски. За другите райони не зная, но все още действуват аналогични структури-"ученически спортни школи", финансирани от общината.
Radostina, почти във всеки по-голям град може да ни зарадва гледката на пасящи овчици на полуразрушен стадион или неработещ басейн, порутена или превърната в битак спортна зала. Те са строени през соца и не са били предназначени за нац. състезатели, но там са се създавали такива. Колко родени и изградени изцяло в София наистина големи спортисти имаме? И в тази връзка, кой си спомня за какво служеше зала "Универсиада", а "Фестивална"?, а базата на Панчарево? Но хайде стига спам.
От друга страна, заниманията със спорт са въпрос на личен избор и приоритети-така е било и преди, и сега. Който се интересува винаги ще открие пътя. Който не желае, винаги ще си намери подходящи аргументи. И не разбирам защо се противопоставят заниманията с изкуство на тези със спорт. Може и да има редки изключения, но те са съвместими по принцип, поне на лаишко ниво. Не може да отхвърляме с лека ръка една идея, формулирана още в античността( "здрав дух в здраво тяло"- Аристотел, нали?) и залегнала в основата на векове усъвършенствуваната система на обучение на елитни световни учебни заведения.
Radostina, почти във всеки по-голям град може да ни зарадва гледката на пасящи овчици на полуразрушен стадион или неработещ басейн, порутена или превърната в битак спортна зала. Те са строени през соца и не са били предназначени за нац. състезатели, но там са се създавали такива. Колко родени и изградени изцяло в София наистина големи спортисти имаме? И в тази връзка, кой си спомня за какво служеше зала "Универсиада", а "Фестивална"?, а базата на Панчарево? Но хайде стига спам.
От друга страна, заниманията със спорт са въпрос на личен избор и приоритети-така е било и преди, и сега. Който се интересува винаги ще открие пътя. Който не желае, винаги ще си намери подходящи аргументи. И не разбирам защо се противопоставят заниманията с изкуство на тези със спорт. Може и да има редки изключения, но те са съвместими по принцип, поне на лаишко ниво. Не може да отхвърляме с лека ръка една идея, формулирана още в античността( "здрав дух в здраво тяло"- Аристотел, нали?) и залегнала в основата на векове усъвършенствуваната система на обучение на елитни световни учебни заведения.