Има ли деца, които НЕ тренират?

Хм.5-годишна.Не е спортна натура.Мързи я.Предпочита творчески занимания пред изразходване на енергия по онзи начин.Може да се опитам да я науча на ластик да скачаме.Колелото стои пред вратата в прах.Пробах я на кънки-ц, не и хареса.Плуване е ред-имам усещането, че пак няма да и хареса.Това е за сега, може по-натам да проима интерес.
Та-аз не съм съвсем показател, защото е малко над възрастта, която си определила.
ПП-дебелогъзи момичета няма да създавам, все ще намеря как да компенсирам.На този етап, въпреки мързела си-не е дебела, даже е  на долната  граница.

ама защо е това схващане: не тренира--> Е дебело. 

Забележи-ПП-това е именно заради това схващане, дебелогъзи стават освен от обездвижване и от кофти храна.На нашата площадка три деца са в нормите си.Останалите са въз-едрички, да не кажа откровено дебели.Деца на по 5 години да тежат 30 кила и отгоре за мен е зле...
Но питаш-защо не ги пускам...Принципно-иска ми се, ама някак да е с мярка.Тренирала съм ударно в тази възраст, в резултат накоето имам травми.Въпреки това не съм слаба Та не бих ги пуснала на спорт ей така, за да не са дебели или за да си уплътняват времето.Има с какво друго да се занимаят, но и наистина си има нужда и от умерено спорт.Към умереното ще се стремя, па може да се задоволя и с от време на време.

Целенасочено не тренират спорт, т.е. не ходят на тренировки през учебната година.
НО ходят на танци. Играят навън колкото е възможно. Лятото е времето за спортуване с дядо им - по горите и поляните, води ги на стадиона, по спортни площадки. Обичат и да се занимават със земеделска работа в градината - плевят, поливат и други дребни работи (с това направо избиха рибата).

Движението невинаги е  спорт.  Хиподинамията е проблем, а не липсата на спорт. РАдстина, бравос на децата- трудотерапия му се вика на това
ШАни, аз си мисля, че не бих си записала децата на спорт, ако те не искат.

Дъщеря ми се очертава не-трениращ тип, танци може, но в часовете по физическо не се справя, тромава е някак. Кара колело и на морето плува доста добре- идва с мен до шамандурата с пояс на кръстчето. Слаба и висока, аз съм била същата.

Моят е на 5 и не тренира нищо, не иска. Мислех да го запиша на плуване, но решихме да отложим за есента тази работа най-рано. Имам усещането, че и това няма да иска да прави, но поне се нави да пробва. Иначе е строен и няма изгледи от него да стане дебело дете, движи се нормално. Спортът не е задължителен ако детето не се интересува.

Мързелана е, ходи на мод. балет в градината, ама колко ли тренира  Бях я записала на плуване пак в градината. Ходи 1път->потънала->уплашила се->не ходи повече

Да. Моето момиче, на 8 години. Опитахме с балет, плуване, танци - не и хареса. Сега учи езици и пее. Свиреше на пиано и много и харесваше, но я спрях, че нещо ме ядоса учителката.

Пусти мързел - нищо не ще да тренира. Сега трябва да търся детски театър. Искаме да играем театър. Поне е фина девойка.
А малкото - няма начин - ще се наложи да спортува. Иначе, ако си хаби енергията вкъщи, трябва всяка година да правим основен ремонт.

Моя със сигурност ще го запиша да тренира нещо, защото спорта е най-доброто което прави. Не мисля да го лишавам от заложбите му.

Засега и моят не "тренира".
Ако футболът в детската градина, дето е към някакъв уж професионален клуб "Лъвчетата"/бил единственият детски клуб по футбол, към Левски, даже и турнир имат всяка година, оттам захранват юношеския на  Левски/, се води някаква тренировка, значи тренира.
Ще ходи на плуване задължително, независимо дали иска, или не/засега има желание/

А относно интереса на децата към спорта, мисля, че винаги може да се намери нещо, което да ги заинтригува и да бъде удоволствие. Дори по-пасивните деца могат да открият нещо за себе си. Ездата е за любителите на животни, голфът за мислителите, които не обичат много да се морят и т.н., да не изброявам.

Моят син не тренира.Имахме желание да го запишем,но той отказа.Излиза ми с номера,че по цял ден е навън с децата,играят футбол и т.н.Като си идем на село кара по цял ден колело и тича с приятели,а и по чукарите обикаля с баща си,та не се притеснявам,че ще затлъстее.Но тренировките пред компютъра не се изпускат. 

Голямата - на 6 и половина - не е спортен тип. Страхлива е и не си пада по силови изпълнения. Още не се е научила да кара колело на 2 колелета. В момента, в който се наклони към едно от помощните колелета, пуска кормилото и почва да пищи. Опитах да я запиша на ски училище от градината - изобщо не пожела с аргумент "ще ми бъде трудно".
Ходи на танци и гимнастика в градината. Доволна е. С танците добре се справя - бяхме вече на тържество. Ще имаме и тържество за гимнастиката и ще видим там как е.

Малката се очертава по-спортна и определено ще и търсим някакво занимание.

Иначе играят много на вън - тичат, движат се, катерят се.

Не мисля,че децата които не тренират задължително са дебели-това е резултат първо на предразположеност и второ на култура на хранене още от бебешка възраст.И все пак от наблюденията които имам-гена си е ген,както се казва.Колело,скейтборд,разходки,плуване лятото на море или басейн,игра със деца-това според мен им трябва на децата,а не стимулиране на непрекъснато съревнование,което и без друго им се натрапва в училище.Моят син не тренира нищо,но с баща си се учат на баскетбол,волейбол,бейзбол(сега е хита),сега му прави един лост в къщи,на който да прави упражнения.Спортна култура,така да се каже

Моят е на почти на 9. Досега не е ходил да тренира никакъв спорт, понеже това свързано с водене и взимане, а никой от семейството няма време затова през седмицата. Следващата учебна година обаче ще го запиша да тренира футбол (той това иска) и ще видим дали ще се справи с ходенето и прибирането сам от тренировка. Иначе ходи в една театрална школа всяка събота.

Голямата ми дъщеря не тренира нищо. Занимавала се е с танци и с художествена гимнастика, но преди години. Сега не й остава време за такива неща. Избрала е да ходи в училище, в което се учи много, да ходи допълнително на математика и английски и да участва в театрален клуб. От тази седмица започва и уроци по китара (като малка ходеше на пиано). За спорт време не остава, приоритетите й са други. Ако остане свободна минутка, чете или рисува. Записала се е обаче на спортен лагер през лятото.

Дребната тренира по свое желание. Сега нямат лед и тренировките са "намалени" до 5 седмично. Тази седмица правят контролни и тя е изключително доволна от дисциплината 100 м спринт 

Мерси още веднъж.
Моята дъщеря също не тренира целенасочено.
В смисъл - кара колело, беснее по улиците, плеви треви с дядо си. Помага му в градината, ходи на плуване с баща си, ако той има време... Опитва се да овладее волейбола.
Но нищо конкретно.
Та се чудех, дали има и други като нас. Тя няма афинитет към нито един спорт, но е доста подвижна.
Аз нямам възможност да я водя никъде и се чудех, дали не греша и дали да не положа макс. усилия, за да я водя на спорт.
Обаче, както споделя Янита, сме с други приоритети и явно спорта ще е винаги ей така, междудругото.

Просто не трябва да се допуска обездвижване на децата, независимо дали тренират или не, трябва да има едни два часа дневно, посветени на чисто физически занимания - дали ще тича в парка, ще играе на жмичка или ще ходи на тренировка, не е от такова значение.

Каката мислим сега лятото да я запишем на художествена гимнастика,а малкия след време на футбол/това е мечта на баща му/,но ще видим дали това на децата им харесва.И разбира се ,ако не им харесва ще ги оставим сами да изберат какво да тренират.

Ха, ха, хубав въпрос, което ме навежда на мисълта, че все се каня да пусна тема за извън-училищните (детскоградински) занимания.

Не, нищо не тренира. На 5 1/2 г. Не я влекат спортовете. Страх я е да не падне и да се удари. Даже колело на може да кара. Преди ходеше на плуване и май това е единственият спорт, който й харесва.

Голямата "тренира" народна топка и колоездене. По цял следобед, ежедневно Не желае да има график, по който да ходи на тренировки. Исках да я запиша на плуване, но ми обясни, че иска да плува само когато тя реши, не във вторник и четвъртък от 15 до 16ч. Как да я запиша?
Малката е дисциплинирана и ще ходи, ако и кажа. Но пък нея не я влече спортът.

Нашата даже не иска да й купиме, което е още по-странно. Обикновено децата искат само и само да им се купи нещо, пък дали ще се играе с него, няма значение, а Констанца въобще не ще колело.

  Не тренират нищо целенасочено.
Щерката ходеше на танци, но нещо не се разбра с госпожата и се отказа. Не е най-спортна натура, въпреки подвижността й.
 Колело кара с такъв ужас, че вече не знам дали да я натискам.
 Малкият пък си кара  с голямо удоволствие колело. Друго не спортува към момента(освен безразборно тичане  ).
 

Като се замислих, Дени би си паднала по нещо екстремно. Въпросът е дали аз мога да го преживея.

Всъщност спорта възпитава и създава полезни навици. Колкото и да се опитваме, без личен пример не можем да помогнем на децата си да изградят прилична двигателна култура. Затова все опитвам да запиша дъщеря си на нещо, а и тя все иска още нещо, и до няколко месеца и омръзва. Същата работа с колелото като по-горе писалите... направо да се хванеш за главата. Сега тръгна пак на карате (почти година след като ходи един месец), по собствено желание - да видим колко ще изтрае.
А на мен най-големия ми проблем по принцип е, че трябва да я водим и връщаме - адски ми е трудно с организацията, и с оползотворяването на тези час-два по време на тренировка - ако бях сама, как да е, можех и аз да потренирам, ама като ми прикачат и ремаркето (малката)... трудна работа.
Янита, гледах щерка ти - напълни ми душата! Браво!

Аз съм била дете, което нищо не тренира. Отчитам го като огромен минус. И смятам децата винаги да ги занимавам с нещо спортно задължително. Да не повтарят моята грешка. Дори да са се метнали на мен и да не са спортни натури, ще се занимават с нещо. Не очаквам да станат шампиони, но спорт - задължително, плюс каране на колелета, планински преходи с баща им и т.н.

Моите деца не тренират. Нямат желание. Предпочитат да търчат в градинката, да ритат футбол на ливадата, да карат колела в парка, да плуват в морето, да ходят на ски-училище за по няколко дни, да ги водя на ледената пързалка, но не и да имат някакви строго определени и целенасочени занятия.
А и аз, както и баща им, имаме лоши спомени от активния спорт в нашето детство, така че не настоявам.

  Каква хубава тема - аз мъъничко да изместя питането, но ми се ще да чуя вашите мнения дали ще съм на прав път, ако настоявам Мартин да тренира нещо.
  Той е страшно енергичен - непрекъснато търчи и подскача, всяка вечер, ако не вали, по няколко часа кара колело, по семейните излети катери баири без умора, изобщо Гинко Пружинко е, не се притеснявам, че ще му дойде нагорно. Искам да тренира, защото смятам, че това ще го направи по-организиран и отговорен, а той има нужда. Обаче от друга страна Мартин живее с мисълта, че трябва винаги да е пръв, че винаги трябва да е най-добрия, не умее да губи, за него е провал дори ако заедно с друго дете са с равен резултат, макар и първи и изобщо тази му мания за първенство ме тревожи / да добавя още че по характер е властен, организатор е има изявени лидерски качества, чак тарторски/ и се чудя дали няма да се засили ако е поставен в постоянна състезателна среда или ще му помогне да я преодолее?

Моят син също не тренира нищо за момента. Ходи на английски език и пиано по един път в седмицата. Исках да го запиша на плуване от пролетта, но той се разболя 2 пъти през април, после дойдоха празниците и засега не сме организирали нищо. Другата ми идея е да го запиша да тренира тенис на корт, близо до нас на стадион Септември има много приятни кортове, миналата година попитах и треньора каза като навърши 5 години можем да опитаме. Иначе след детска градина, с приятелчета играят на детската площадка, тичат, карат колело, не се спират. Мисля, в почивните дни да организираме и походи до Витоша, но засега още нищо не сме започнали.

e, къде е истината?
И Тесс, защо да е минус, че нищо не си тренирала?


Аз също нищо тенденциозно не съм тренирала и явно затова и моите деца не са "спортни".
Хвърляла съм се на плуване, волейбол, хандбал, нар. танци, дори балет..., но за съвсем малко. Не е като да не са ме пробвали нашите.
Та ето това ме терзае повече... Че нямам възможност и аз така да си пробвам децата. Спортисти няма да ги правя. Нямат качества...
Обаче май-май е нужна проба 

Шани и аз това се притеснявам, че нямам възможност да ги пробвам на много неща, а трябва за да разберат кое им харесва.

Навремето без да съм спортувала кой знае колко съм ходила на баскетбол, волейбол, хандбал, народни танци. Избрах си танците.

Дали пък спортът няма да му помогне да приеме, че можеш да си пръв, само когато си положил много усилия, а не когато просто поискаш да е така? Конкуренцията с равностойни съперници в спорта учи, че победата се заслужава и се извоюва и че в едно състезание винаги има и последни. Правилният ефект обаче много зависи и от треньорите.

Аз именно на това се надявам - смятам, че спорта е най-удачния начин да преодолее манията си за величие, но от друга страна... малко ми е трудно да формулирам опасенията си - притеснявам се , че ще изпадне в една от двете крайности - или ще се откаже и комплексира, или ще почне да се стреми към първенство на всяка цена.

Георги - няколко години плуване - лично решение, дори не съм стъпвала на басейна.
Сиси - ходи на танци/според мен няма кой знае какво чувство за ритъм, ама ходи. Обича водата и водата я обича, миналото лято просто се гмурна под водата и заплува. Преди това ходи на няколко тренировки-ужасно скучни, по час стояха прави във водата и си топяха главите. Както и да е. Ако иска да плува по нататък ще я водя. Ако пожелае да спре - о.к.
Аз съм тренирала в ученическа възраст по 7-8 тренировки седмично целогодишно и съм със смесени чувства и спомени. Травми нямам за радост.
За килограмите - спорта не е панацея. Това дето ги прави борбени и отговорни - дрън, дрън ще ме прощавате ама примери да искате.
 И разни такива- залагам на удоволствието от движението, каквото и да е то, нека им бъде начин живот.

Не е по темата, но не е спортът този, на когото трябва да разчиташ да възпитава детето ти. Някой друг трябва да се потруди, а спортът може да е от полза. Ах, тези малки, сладки лидерчета.

А за да има удоволствие-то възпитава ли се или?То е ясно, че трябва да имаш и вътрешна потребност, насила шампионка по художествена гимнастика няма как да я направя, а и не искам.Просто се питам обаче-ако не им покажа, че има И такова-как да разберат харесва ли им?

анджък, де.
Точно и аз това се питам? 
И затова за сега:

Моята не я виждам да спортува. Аз също никога нищо не съм спортувала. Опредлено не ми харесва. Също така смятам, че серизоните занимания със спорт водят до доста травми. Братята ми тренираха спортна гимнастика 10 години и знам за какво става дума и какви последствия имат и сега. Може би бих я записала на танци, но ако тя иска, защото досега танците в градината завършиха с пълен провал. Саша е насочена повече към артистичните изяви и като я гледам е малко непостоянна. Ще видим.. може би в училище ще избера плуване, но само ако тя желае. Няма да настоявам да спортува само защото "така трябва". Просто не съм убедена в таз максима. Тя и без това не спира на едно място, та движение не й липсва.

 Моля, не ме изхвърляйте от темата, защото аз съм майка на спортуващи отрочета Да ви кажа, изненадана съм, че въобще се подлага на съмнение ползата от спорта за физическото и психическото развитие на децата. Говоря за умерени, професионално ръководени и съобразени с физическите характеристики и желанията на децата занимания. Занимания, които безспорно влияят благотворно върху определени аспекти на личността, без изобщо да изключват други, формиращи се например чрез заниманията с изкуства или особено пък чрез доброто домашно възпитание . Не виждам никакъв конфликт. Да, хамалогията с воденето и взимането от тренировки е убийствена  за лишените от бабина помощ в логистиката, но нима с езиците например не е същото? А не смятате ли, че здравето на децата и възпитаването у тях на ценности, които биха били изключително полезни за него цял живот си заслужават?  Ми ако през седмицата е невъзможно, спортът за много хора е начина на прекарване на уикендите.
  А за родителите, които ценят спорта, но не откриват мотивация в децата си бих казала, че те играят решаваща роля за формирането на такава. Ако не докато са малки, тогава кога? Ми ако осемгодишното  хлапе реши, че не му се учи език, защото мрази да пише думички или не му се ходи на училище, защото изисква определени усилия,  които за стоене пред телевизора или компа не са нужни, ще го оставите ли? А тринадесет-четиринадесет годишното, дори здравословно да е ОК ще има потребност от поставянето на цели, от борба за постигането им, от отдушник за нервно- психичното напрежение от усиленото обучение и екстри от рода на бушуващи хормони и "фатални" любовни трепети.
 Не казвам, че трябва да се действа "за ушите и в басейна", но е удачно на дечковците да се обясни защо е добре да спортува, защо не да им се посочат за положителни примери за успели хора които спортуват, да им се постави въпросът не дали, а с какво биха искали да се занимават-ето поле за автономност на избора . Не разбирам как без да опитат конкретен спорт за един определен период от време, по-дълъг от три посещения, могат да преценят дали им харесва. Това е все едно да твърдиш "синът ми мрази опретата и затова не см го водила никога". Еми извинявайте. Пак се отплеснах

 Б.а.Последен ред "опретата" да се чете "операта", а "см"- "съм" Така е, като пиша все фермани. И още нещо: д ги водим често на опера не значи да ги правим оперни изпълнители, нали

Харесва ми горното мнение и в нашето семейство се водехме от този принцип, когато записахме децата на занимания.

Но смятам, че ако родителите осигуряват достатъчно двигателна активност на децата, не е  задължително да се тренира специално.

magsyn

Така е в общи линии, права си.
Предлагането си е предлагане. Но времето в едно денонощие и в една седмица е ограничено. Когато заниманията на децата са предимно организирани логистиката е решаваща, независимо дали става въпрос за пеене или бягане. За да се развива едно дете в някоя област и да има напредък то е нужно заниманията да са поне 2 пъти седмично. Което означава, че детето може да има 2, максимум 3 вида занимания, което означава средно натоварване по веднъж всеки ден. Тренировките при спортовете, както чета тук са почти всеки ден. За да се занимава детето с още нещо, то се оказва, че поне 2 пъти в седмицата ще трябва след училище да се занимава с 2 занятия. На всичко отгоре ученето на езици и изкуствата изискват самостоятелна подготовка вкъщи, защото е очевидно, че няма как да си научи думите само на курса или да учи упражнението по цигулка само на урока.
В допълнение, нещата се навързват според интереса на детето. Много често се получава така, че един вид изкуство е свързано тясно с друг вид изкуство, напр. пеене със свирене. При спортовете е същото - един вид гимнастика с някакъв друг вид спорт. Много е трудно разкъсването между коренно различни дейности, защото всяка изисква специфични настройки и умения. Например, учителите по пеене казват, че гласът потно тяло не търпи, което означава, че е много трудно детето да е било допреди малко на лека атлетика и да пее почти професионално. Същото важи за свиренето на инструменти - музикантите имат нужда от фината моторика на ръцете си и много си я пазят, почти инстинктивно и няма да тръгнат да висят на успоредката.
 Но има и нещо друго. Децата са тези, които избират. И ако ги тегли към едно няма как да му се наложи нещо друго. На всичко отгоре веднъж захванали се с нещо, децата се увличат, особено ако са талантливи. Тогава те отделят много от времето си на това нещо и някак естествено се откъсват от другите неща.

  Интересно къде в думите ми видя, че си търся заместител?  Ако не забеляза, аз не се оправдавам с характера на детето ми, нито му се умилявам, а само го констатирам. Няма тема, в която някой да не почне да поучава. Дали и какви усилия полагам, за да помогна на детето ми не смятам да подлагам на обсъждане тук - единственото, за което потърсих съвет, е дали спортът ще му е от полза, като отчитам какъв му е характера.

...започвате да залитате в крайностите и да вадите от контекста.Във всички мнения има истина, пречупена през призмата на особеностите на всеки един от нас, и най-вече-на децата...

magsyn
съгласна съм, но това важи за всякакви занимания. Например дъщеря ми ходи в момента (5 годишна е) на занимания по куклен театър. Това също учи на дисциплина и постоянство. Съгласна съм, че в "трудната възраст" е много важно децата да бъдат ангажирани с нещо, но според мен не е задължително това да е спорт. Изобщо ме дразни тази "задължителност" на спорта в мисленето на хората. Аз например смятам, че човек може да се движи и без да спортува. Например може да ходи в планината, без това да спада към стандартните видове спорт. Задължително е според мен децата да се занимават с нещо конкретно, подходящо за всяко дете, но пък защо да е точно спорт. Да, аз не съм пробвала да давам детето си да спортува, защото няма около нас подходящо място, а в градината няма басейн. Но пък съм преценила къде е силата й и съм я насочила засега към подходящо занимание. Ако трябва да избера спорт или театър, определено за нея ще избера театър  А и съгласете се, че в днешно време не всеки има финансова възможност да води децата си на всички занимания, на които пожелае.

Дори да имам много пари пак не бих ги водила на всичко. Децата не са навити пружини, че по цял ден да са по пътищата. Имат нужда и от неорганизирана, непринудена игра сами или с други деца. Вкъщи сме приели принципа всяко дете да има право на 2 вида занимания. За трети вид при иключителни обстоятелства. Иначе ще ги побъркам, а не искам отсега да изпадат в нервни кризи от претоварване. Достатъчно е, че са по 4-5 часа заети само с училище и подготовка на домашните на ден.

И на мен не ми допада тази задължителност на спорта. Едва ли не ако не ходи някъде да тренира животът му е изгубен. А и да си призная на моменти съзирам някаква мода у родителите да се доказват по този начин. Имам не един или двама колеги и колежки, които са много недоволни като разказват, че родителите им са ги карали задължително да ходят я на ски, я на плуване, я на нещо друго в продължение на години и дори не са ги питали дали искат. Това нещо на моите не мога да им го причиня, независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго.

Аз съм била дете, което не е спортувало. Но не бих се определила като безотговорна, недисциплинирана, неорганизирана, неактивна, нехуманна, неатрактивна, неразвита, неатлетична, нездрава и какво ли още не. Мъжът ми е спортувал активно до 20тата си година - и той, също като мен е отговорен, амбициозен, организиран и каквото още там смятате, че дава спортът. С тази разлика, че има сериозни здравословни проблеми и фигурата му изобщо не е атлетична - това се преки следствия от дългите години спортуване. В темата за вредата от спорта има доста интересни изказвания.
Децата могат да спортуват ежедневно, без това да е обвързано с тренировки в точно определени часове и дни в зала.

все по-осъзнат става тоз момент.



специално за извънкласната форма на езиково обучение ще го оставя. Все пак ще се съобразя с възможностите на детето си. Не просто да му се налагам.
Така смятам да постъпя и със спорта, който е под час.

Обаче наскоро си общувах с едно момиче в 11 клас. Тя ми каза така: за какво ми са 2 вида езика, които владея на професионално ниво и 3-ти, който ми е на работно, вместо да съм тренирала нещо 2-3г. и сега да не съм толкоз ниска?
Макар, че погледанто реално, това е ген. Но тя разсъждаваше така. И усетих известен укор от нейна страна към родителите си.

Ей, Богу... в опита да си перфектен родител, понякога бъркаш тотално...

Съгласна съм с baibibi. Аз също не съм била спортуващо дете, но игрите ни навън тогава бяха повече, имаше пространство за игра, и ми се струваше достатъчно. Дъщеря ми е на 8 год. и от една се занимава активно с рисуване, ходеше и на плуване, но й идваше много. Нямаше време за елементарни детски игри пред блока с децата, липсваха и тези простички детски контакти. След разговор с нея решихме: остава рисуването, защото го предпочита, а плуването, когато имаме свободно време ходихме индивидуално на басейн, кара колело почти всеки ден и т.н.

Разликата между спорта и активното свижение е точно в това - че за спорта се изисква упоритост и съзнателност, това се и възпитава. Докато с колелото може да не излезеш днес, щото те мързи или ще дават филмче, на тренировка трябва да отидеш, защото няма да я отложат с час-два заради теб. А непостоянството е точно това, от което се оплакват хората, които не са се задържали никъде. Постоянството се възпитава. Не днес малко, и после когато можем, а всеки ден, или на определени интервали, но редовно!
Мисля, че трябва сериозно да се огледаш не толкова за вид спорт (макар че е важно да му харесва:), а за подходящия треньор. От него зависи дали ще помогне на детето да насочи правилно енергията си - не да печели на всяка цена, а да бъде все по-добър и все по-добър, да се състезава със себе си, да се самоусъвършенства. В тази посока бойните изкуства са ненадминати - там не е важно да биеш някого, а много други неща... а и постоянно се срещаш с по-силни и по-слаби от теб и разбираш, че не може да си винаги най.

И още нещо за тренировките - език може да се научи и по-късно. Но "работните навици" се изграждат възможно най-рано. Ако на 7 можеш да си вдигнеш задника и да потичаш 3 пъти седмично, ще имаш сили и способности за организация  и за 3 извънкласни занимания на 15 години.

Спортът не е единственото нещо, което възпитава в дисциплина и постоянство. И в изкуствата е така - има си фиксирани часове за занятия и няма как да не се ходи. И още нещо - не можеш да отидеш на урок по цигулка без да си си научила упражненията, т.е. трябва да си организираш така времето вкъщи, че да намериш кога да свириш. При колективните изкуства, например танцов състав или вокална група пак няма мърдане, защото един като го няма на репетиция и работата куца.

Просто едно време само номенклатурите можеха да си записват децата без проблеми на всички спортове, особено в София. За другите деца нямаше възможност. И нега спортът се смята за нещо престижно, защото същите тези родители или искат да затвърдят статуквото, че и те са ходили като деца, или да се докоснат до това, което са имали децата на началниците едно време. Тенисък се смята за много престижен спорт и това е само един пример как ако детето ходи на тенис майката гордо го съобщава и се изживява като аристократка.

Taка е. И тук прилагам последен аргумент в полза на спорта и млъквам, защото започвам да си звуча твърде настоятелно. Спорта Е здраве. И не просто движението, а 3 основни неща - амплитудните движения, аеробните натоварвания и разтягането. Можеш колкото искаш да се разхождаш с колелото, да се разхождаш или да копаеш в градинката, няма да постигнеш физиологически това състояние, в което "тялото пее" - като добре акордиран инструмент. Подходящото натоварване - редовно, обмислено и разнообразно подобрява метаболизма, оправя настроението, кара ни да мислим позитивно, и ни помага да се справим набързо с болежките.
Крайностите не са особено полезни, и наистина професионалното спортуване е причина за доста травми, но в края на краищата то е въпрос на избор. И определено не е за всеки - аз не бих направила дъщеря си професионална гимнастичка например, освен ако очевадно това е пътят и - има и такива хора, и тогава колкото и да се плашиш от травми, не изглежда правилно да откажеш насила детето.

Сребърен облак, да, спортът Е здраве, което не изключва обратното! Т.е. човек може да е здрав и без да спортува. Аз неслучайно дадох за пример ходенето на планина. Едно време като бяхме малки всяка събота или неделя ходешхме с нашите на Витоша. Ама не както сега с колата до някоя асфалтирана полянка  Отовахме до Злтните мостове с автобуса и оттам нагоре, понякога и до Черни връх. Аз на 5 г. възраст съм качвала Черни връх без проблеми. Няма летни жеги, няма сняг, ние сме там. Смятам, че това е един прекрасен начин човек да поддържа здрав организма си и без да спортува активно.

А по отношение на дисциплината и постоянноста, това го дава всяко сериозно занимание.

Когато аз бях ученичка, от април до юни нямахме часове по физическо, а ходехме два пъти седмично на плуване. Тренирала съм баскетбол, включително като студентка.
Уви, не мога да обясня на Дени, че и в спорта се изисква постоянство, както и в ученето. Нея просто не я влече нищо организирано.

Шани, истината е някъде по средата - ние би трябвало да им дадем възможност да опитат различни неща, а те да преценят кое им харесва.

Здрасти пак!  
Сребърен облак
Radostina,  снякои неща съм съгласна, но това за номенклатурата не е съвсем така. Просто сериозните средства, които през ужасния комунизъм  държавата системно заделяше не само за елитния, но и за масовия спорт, са съизмерими  сигурно само с размера на комисионните, които отидоха и отиват по джобовете на приватизаторите на спортните обекти, строени с  парите на родителите ни.
 Лично аз съм  се занимавала  дълги години с  плуване, синхронно плуване, по- кратко с лека атлетика, дори малко хандбал, без да имам родители номенклатурчици и, което е същественото, без да заплатя за това един лев. За да го правя не са ми били нужни никакви протекции, защото обикновено нещата започваха с училищния отбор по съответния спорт, за да стигнат до високите нива на спортно майстортво. Дори в Университета имаше добри отбори по плуване, ветроходство и сигурно много други спортове; ходехме по състезания и в чужбина.
 А колко родители са наясно , че единственото свястно нещо в непрофесионалния спорт, което бе оцеляло до момента-ученическите  спортни школи предстои- да бъде унищожено, може би и  в резултат на нашата родителска и гражданска незаинтересованост? Защото в момента все още действат школите, предоставящи възможност  за БЕЗПЛАТНИ  занимания по най- предпочитаните видове спорт (имам преки впечетления от тази към община "Триадица"), но се предвижда прекратяване на финансирането от догодина, нали здравето на децата е последната грижа на управляващите. Така че и в момента (все още) има възможности за родителите, които истински се интересуват, да осигурят възможности за спорт на децата си, без да натоварват семейния бюджет (нали трябва да има пари за цигулката  )

И къде са тези безплатни занимания по спорт?

И когато пиша за времето на соца имам предвид точно това, което съм написала. И тогава, и сега София не е България. Винаги в София са се влагали много пари, защото тук е седалището на цялата държавна администрация. Колкото и пари да са давани едно време за спорт, то в по-малките градове не е имало кой знае какъв избор, а и тогава спортните школи бяха с идеята за високо спортно майсторство, а не за масов спорт. Това за масовия спорт съм го чувала и чела само в речите и когато ни хващаха за някоя спартакиада да правим масовката. Ако може да се каже, че е имало нещо безплатно то е било в училище. Но и там имаше в най-добрия случай отбор по лека атлетика или някой колективен спорт. Или имаше спортно училище, което е специализирано.

И на мен ми е интересно.

 Зала "Триадица" в кв."Мотописта", на една пряка на ул."Костенски водопад"- същата, която периодично фигурира в новините като поредната застрашена от "гушване" от някой, според общинарите, "сериозен бизнес кръг". Миналата година дори имаше брожения сред родителите и живущите в района, подписки, медийни изяви  и се размина. Предлагат плуване (на басейна на 22ро училище, спортна и художествена гимнастика, таекуондо, ски. За другите райони не зная, но все още действуват аналогични структури-"ученически спортни школи", финансирани от общината.
 Radostina,   почти във всеки по-голям град може да ни зарадва  гледката на пасящи овчици на полуразрушен стадион или неработещ басейн, порутена или превърната в битак спортна зала. Те са строени през соца и не са били предназначени за нац. състезатели, но там са се създавали такива. Колко родени и изградени изцяло в София наистина големи спортисти имаме? И в тази връзка, кой си спомня за какво служеше зала "Универсиада", а  "Фестивална"?, а базата на Панчарево? Но хайде стига спам.
 От друга страна, заниманията със спорт са въпрос на личен избор и приоритети-така е било и преди, и сега. Който се  интересува винаги ще открие пътя. Който не желае, винаги ще си намери подходящи аргументи.  И не разбирам защо се противопоставят заниманията с изкуство на тези със спорт. Може и да има редки изключения, но те са съвместими по принцип, поне на лаишко ниво. Не може да отхвърляме с лека ръка една идея, формулирана още в античността( "здрав дух в здраво тяло"- Аристотел, нали?) и залегнала в основата на векове усъвършенствуваната система на обучение на елитни световни учебни заведения.