Моля за съвет

Не знам защо въпросите се въртят основно около интелектуалните различия, защото и другите неща, които споменах са важни. Далеч съм от идеята да си сравняваме дипломите, по-скоро имам предвид широтата на възгледите, досега със света, амбициите. За протокола (понеже има такива въпроси към мен), аз имам две висши образования, говоря три езика, работя на доста висока позиция и пътувам непрекъснато по света. Той е завършил свободен университет, не говори езици и въпреки, че има доста свободно време е напълно инертен по отношение на това да постигне нещо по-добро за себе си, т.е. има много ограничени (от моята камбанария) размах и цели. Освен това, аз разсъждавам много по-трезво и практично за нещата от него, неща от този сорт...Честно казано, не искам ролите ни в двойката да са разменени, а до голяма степен ми се струва, че се получава точно това. Опитвам се да го стимулирам за нещо повече, но не съм сигурна, че извън ентусиазма е готов и способен да надскочи досегашните си рамки. Не е глупав, а е по-скоро въпрос на лична философия докъде ще стигнеш, колко високо е твоето небе...и именно това ме подтиска. 

Ужасно познато ми звучиш. Така говорят и две мои много близки приятелки, единствената разлика е, че едната е на 38, а другата на 40. И двете търсят - успял професионално и материално, добре изглеждащ, мил, внимателен и безумно обичащ ги ерген. За мъже печелещи под 10 000 лв месечно и при това такива които не са собственици на фирми или поне изпълнителни директори в средно голяма западна компания изобщо не искат да чуват, защото не са им на нивото. Естествено трябва да отговарят и на горните изисквания за красота и отношение към възлюбената. Иначе са готини мацки във всяко едно отношение, трезвомислещи и практични, но представата им за подходящия партньор е ...... нямам думи.
Преди много години в една моя любима книга прочетох една много умна според мен мисъл "величието на един човек не зависи от величината на неговото поле на действие".
Ако обичащ този мъж, ако се чувстваш добре с него - не гони вятъра, а се постарай да ви е добре заедно. Ако забележките са ти само това дали говори или не езици, дали печели еди-колко си на месец, дали пътува или не служебно  и дали ще стане директор някой ден, честно казано мисля, че гледаш в грешната посока. Ако не ти харесва защото е груб, не те уважава, няма за какво да си говорите (но не за бизнес планове и професионална реализация) и на какво да се смеете заедно, то тогава разбирам притесненията ти.
И последно - баба ми, която беше преживяла две войни, ми каза навремето когато тръгна да се женя след привличането, любовта и другите неща да не пропусна да си представя дали на този мъж мога да разчитам при всякакви обстоятелства, а не да гледам дали родителите му или той в момента са богати и с положение. Да се опитам да си представя как даден мъж би се справил ако случайно един ден целият му свят се преобърне с краката на горе. И ако мисля, че той ще успее да изплува и при обстоятелства различни от това, на което е свикнал да разчита, тогава да го взимам. Е имаше и други съвети, но този не ме е подвел досега.

след толкова много разлики какво все пак ви свърза в началото?ти какво хареса у него, че забременя от този мъж?ако е било грешка - реши го сега, а не когато се роди детенце, което не е виновно за нищо.а как ще живееш ако детето прилича на него по характер, това ще те дразни ли?по отношение на образованието - важно е разбира се, но имай впредвид, че да откриеш мъж, който да си тежи на мястото и да поеме мъжкият товар в едно семейство не е лесно и това, че той говори три езика не значи, че ще може да смени бушоните образно казано.бракът е проза и ако не ви е уютно на двамата заедно и не се радваш да го посрещнеш вечер, ако не ти се свива сърцето когато го няма и ако не можеш да разчиташ, че ще е до теб когато ти е тежко, ако не се чувствате като един екип и да си говорите на японски вечер това няма да стопли сърцето ти.
в крайна сметка ти решаваш - животът си е твой.
късмет

Наистина си попаднала в много сложна ситуация...Но моето мнение е да родиш детето и да поживееш все пак с бащата.Може пък отношението и чувствата ти към него да се променят.И чак след като се убедиш,че наистина нямаш тръпка и не можеш да го търпиш,вземи окончателно решение.Освен това поговори и с него за това как се чувстваш,какво не ти харесва в него,какви са очакванията ти...За сега най-важно е да си родите живо и здраво детенце.Успех!

Митера,напълно те разбирам, точно тези качества, които присъстват в представата ти за идеалния мъж тук липсват и това те обърква.Да, права си по принцип да искаш мъж, които е една крачка пред теб, това изглежда и по-мъжествено дори...Според мен обаче мъжът като същност и личност не е само от това какви са кариеристичните му стремежи(да, важно е никога да не оставя семейството си гладно), оттук нататък следва душа която може да бъде толкова дълбока, че да се удавиш в нея. Имам следното наблюдение: природно интелигентните хора, които нямат силно изявени цели от такъв тип са тези, които искат де се радват на живота със всичките си сетива, те умишлено оставят свободен мозъка си, за да може той по-ясно и свободно да възприема света наоколо...
Имам една приятелка, която беше в твоята ситуация(обаче не беше бременна) и поради същите причини се раздели с един разкошен бих казала мъж, след време попадна уж точно на такъв, какъвто искаше, той я вдъхновяваше с амбициозността си и широтата на възгледите и сега ми се оплаква, че той толкова много е задълбал в неговите си работи, че е станал изключително скучен и има все по-малко време за нея и за детето