Здравейте!
Не знам дали това е точното място, където да се обърна за съвет, така че предварително се извинявам, ако съм сгрешила.
Аз съм на 33 години, интелигентна, самостоятелна, амбициозна. Дълги години поддържах връзка именно с такъв мъж, дори и след като разбрах, че не съм жената тип "домакиня", за която той би се оженил, дори и след като го направи, дори и след като му се роди дете от тази връзка. Привличането може би беше твърде силно, защото многократно по силата на разума, а не на чувствата, се опитах да прекратя връзката ни безуспешно. Но постепенно започнах да си давам сметка, че времето минава, а в най-добрия случай аз мога да разчитам на едно извънбрачно дете, което ще има солиден, но далечен по празниците баща, а аз никога няма да съм щастлива в ролята на любовница с дете. Прекалено горда съм за това.
Постепенно и чувствата ми се промениха, защото болката от самотните празници и тайните отношения започна много да ми тежи. Преди 6 месеца най-накрая бях готова да прекъсна тази осемгодишна връзка.
Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда. Но скоро осъзнах, че нещата, които ни разделят са много повече от нещата, които са общи и за двама ни и че това е една луда, но краткотрайна любов. Когато бях решила да се разделим, разбрах, че съм бременна.
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така. И все пак, не съм на възраст, в която да имам предостатъчно време да направя аборт и да продължа безгрижно да търся подходящ съпруг и баща...докога?
Какво направихте или бихте направили, ако сте на мое място? Предварително ви благодаря за искреността.
Не знам дали това е точното място, където да се обърна за съвет, така че предварително се извинявам, ако съм сгрешила.
Аз съм на 33 години, интелигентна, самостоятелна, амбициозна. Дълги години поддържах връзка именно с такъв мъж, дори и след като разбрах, че не съм жената тип "домакиня", за която той би се оженил, дори и след като го направи, дори и след като му се роди дете от тази връзка. Привличането може би беше твърде силно, защото многократно по силата на разума, а не на чувствата, се опитах да прекратя връзката ни безуспешно. Но постепенно започнах да си давам сметка, че времето минава, а в най-добрия случай аз мога да разчитам на едно извънбрачно дете, което ще има солиден, но далечен по празниците баща, а аз никога няма да съм щастлива в ролята на любовница с дете. Прекалено горда съм за това.
Постепенно и чувствата ми се промениха, защото болката от самотните празници и тайните отношения започна много да ми тежи. Преди 6 месеца най-накрая бях готова да прекъсна тази осемгодишна връзка.
Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда. Но скоро осъзнах, че нещата, които ни разделят са много повече от нещата, които са общи и за двама ни и че това е една луда, но краткотрайна любов. Когато бях решила да се разделим, разбрах, че съм бременна.
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така. И все пак, не съм на възраст, в която да имам предостатъчно време да направя аборт и да продължа безгрижно да търся подходящ съпруг и баща...докога?
Какво направихте или бихте направили, ако сте на мое място? Предварително ви благодаря за искреността.
! 
