бебе и домашен любимец

На 9 месеца се прави кастрация/оперативно ,хапчетата водят до рак и не са удачни/ .Така хем предпазваш котака от ''бойни ''рани,от полово предавани болести/не се смейте има и при тях/ ,а и не се стига до създаване на нежелано потомство

Не подлагам на такива неща животните си...

Това беше супер готино  !!! Направо си го представих  . Стелт-че, развесели ме.  

Бих добавила, че се предпазва до някаква степен и от запушване на пикочните канали (при мъжките най-вече).

Гледам спорът е станал много голям...
Хората имат различна гледна точка за обичта към животно. За някои животните са нещо като плюшени играчки - ден да мине, друг да дойде докато им се нарадваме. За други животното е пълноправен член на семейството с всички предимства и недостатъци.
Нашият случай е вторият. За мен котаракът ми е първото дете. Взела съм го от новородено, побираше ми се целия на дланта ми. Много е буен и своенравен - приема само мен и съпруга ми, сега вече и детето (като поотрасна). Но това и за миг не ме е накарало дори да се замисля да му търся нов дом, защото знам, че няма да е добре за него.
Веднъж, докато още беше малък, решихме да го вземем с нас за уикенда на село. По време на пътя се тресеше целия, вдигна температура, изби му сол по носа.... Като пристигнахме беше по-нисък и от тревата и бучеше като прахосмукачка. НИКОГА няма да си простя какво му причиних на това животно за 2 дена. Миличкият, едва дочака да се приберем и вече на входната врата се опита да се отскубне от мен само и само по-бързо да се прибере у дома!

Такова е положението в нашето семейство. Взехме животинката няколко месеца след като се оженихме с идеята мъжа ми да стане малко по-отговорен и да свикне да се грижи за живо същество (бъдещо бебе).
Аз снимки няма да показвам, че сигурно много хора ще ме замерят с камъни, ама както писах и в началото на темата - от изписването от болницата веднага позволих да котарака да се "запознае" с новия член на семейството. Дори педиатърката ми каза, че този вариант на отглеждане на бебето е много добър за него и ме насърчи да действам по-спокойно и свободно.

Но в крайна сметка всеки решава сам за себе си и за семейството си!

Така все едно собственоръчно си ''захвърлила'' онези мали пухчета дето никой не ги иска или пък ще ги вземе ''за малко'' докато му омръзнат  
 Хубаво си описала как живее котето ти през лятото ,обаче не си се сетила че и те като и хората се изнежват в топлите апартаменти и после ТРУДНО привикват да зимуват на вън.  ,трудно разбират че  трябва да се пазят от хората защото не всички са грижовни има и такива дето причиняват болка за развлечение,....и ред други неща  ...за този стрес  писах

Съвсем добронамерено се чудя - момичета, не изпадате ли малко в другата крайност. Как така сме щели да дадем животното на родителите ни например Еми че аз бебето си оставям на родителите си, що пък да не оставя животното?


Нека попитам - представи си теоретично, че науката докаже някаква вреда за бебетата, които се отглеждат с животни. Това би ли те накарало да се замислиш да му търсиш нов дом, за да предпазиш бебето си? (само теоретично говорим)

Идеята ми е- дали заради недостатъчно проучване, дали заради попадане на други материали от тези, които вие посочвате (между другото на мен някаква статия в бг-мама не ми е показател, мога да извадя други от нета с противоположната теза, но не е в това въпроса), та представи си че някой родител по някакви причини е стигнал до друго заключение, различно от твоето за съжителството на бебе и животно. Кое ще е според теб отговорно и безотговорно в този случай да се направи?


Добре де, но по-горе хора, които също обичат животните си и защитават твоята теза разказаха за други случаи, в които животното е приело много по-добре новото място и е щастливо там. Според теб не е ли възможно да има и такива случаи?

 Защо се карате момичета? Всеки сам избира как и с кого да живее. Не е необходимо да налагате гледната си точка. Колкото до кастрациите - ако животното излиза често само навън е необходимо да се кастрира, за да се предпази от нежелано потомство, което да запълни редиците на бездомните кофермани.
 Аз съм избрала да живея с кучетата си и бебето, но други пък смятат, че животно вкъщи е неоправдан риск. Приемам го, но това не значи че съм съгласна. Всички сме различни и това е най-хубавото. Трябва да сме толерантни към избора на другия. 

Няма какво да си представям хипотетични неща. Тук говорим за конкретни ситуации и аз за това съм написала:

Докато бях бременна (имах много тежка бременност с лежане и повръщане до 5-ти месец) гинекологът ми препоръча да се освободя от присъствието на котарака, просто ей така за всеки случай. Имам и един спонтанен аборт преди това....
Бях готова аз да се изнеса да живея при майка ми и баща ми, но не и да пратя котарака при тях!

Така, че сега спокойно може да си приготвите купчината с камъни и да започвате да мятате, да ме осъдите колко съм безотговорна и що за майка съм....

Но това е МОЕТО решение.

В селата има хиляди котки и там недобросъвестни хора, от които трябва да се пазят се намират далеч по-трудно, отколкото в града.... Освен това животното остана при баба и дядо, които го хранеха и го пускаха, в стаята, когато иска да влезе... В селата никой не кастрира котките и те си раждат свободно... какво значи да съм захвърлила пухчетата.... Когато майката отгледа децата, тя сама ги гони от нейната територия и те си намират нови семейства, които да се грижат за тях... Ходят си на воля в съседските къщи и дворове, понякога не се вясват с дни, живеят си свободно, не ми е хрумвало да ги следя какво правят... Отгледали сме толкова потомства котки (собствени и чужди), колкото не можеш да си представиш... Пък и както е ясно котките от порода "селска превъзходна" се приспособяват много добре в зимни условия... не съм казала, че трябва да я метнеш зимата в снега, ако никога не е излизала от апартамента... Точно късната пролет и ранно лято е най-подходящото време да свикне животното да живее навън, ако сте решили, че на село ще му е най-добре....

което в същност е жалко,защото едно неправилно нещо не става ''правилно'' просто защото всички така правят.Тук идва и ролята на по-образованите ''граждани'' да разясняват и да популяризират едно по хуманно отношение...
.....В този ред на мисли преди 100 години робовладелците така са обяснявали колко са щастливи робите защото така са свикнали..... та дано след още 100 да няма мнения подобни на твоето за ''щастливите  животинки''....дето така били свикнали....
   Ето например моя котарак не е ''свикнал'' да взема хапчета за ревматизма си ,НО С ТЯХ се движи не така сковано и според лекаря му ще изживее остатъка от дните си БЕЗ БОЛКИ.Какво да го пусна в пипера ли и да пиша колко е щастлив или да го лекувам


П.П Уточнявам за неразбралите,че това което съм записала под картинката е самата истина аз живея на село

Виж се кви глупости пишеш само... Явно "градските" чада и хабер си нямат от котки... Котките не са домашни любимци (изключвам онези оскубаните и направени от човека породи). Те са хищници, от столетия се гледат по селата, за да регулират числеността на гризачите, имат си сложен социален живот. Могат и оцеляват прекрасно, саморегулират популацията си. Много котки никога не допускат да ги доближи човек и въпреки, че живеят в населено място се държат като истински, диви животни... Нямат нужда от ваксини, кастрации и кабелна телевизия... Явно точно тези, които казват, че не гледат на котките като на плюшени играчки точно това правят...

Винаги има 2 мнения по въпроса. Всеки сам решава за себе си.

Нашият избор е да гледаме бебе и куче заедно в апартамент! Малката обожава кучето, обича всички животни и страшно много им се радва.
Преди месец се преместихме в друга държава, нито за миг не съм си помисила да я оставя на някого, а напротив. Направих всичко възможно, за да е с нас. Тя е част от семейството ни и всички я обичаме, както и тя нас! Сега сме заедно и щастливи!

Момичета не се карайте,всеки си има гледна точка и си живее както той намира за добре.В спора се ражда истината,но не винаги,защо да се караме,всички сме майки все пак
По темата за кастрациите моето мнение е,че щом животното излиза само без надзор са необходимост,защо да се плодят нещастни животинки по улиците.Моите котараци и тримата излизат навън и тримата са кастрирани,иначе спят вътре и изобщо влизат и излизат когато си искат.женското ми куче което прибрах отвън също го кастрирахме,имам и мъжки който нищо не може да и направи по простата причина,че той е 35 кила а тя 5 ,но не виждам смисъл да се разгонва и да се тормозят и двамата...

Ами тогава излез навън и се поогледай а недей да разясняваш на по-необразованите "граждани" как хуманно да си ваксинират и кастрират котките... А с робовладелци да ги сравняваш - просто нямам думи... Това не са магарета... котки са.... свободни като птички... Дайте да ги изловим и да ги набутаме по апартаментите за да се грижим за тях...

И аз съм на това мнение, и заради това не гледам котка в апартамент, защото ми е жал.  Докато живеех в къща, имахме котки, които влизаха и излизаха когато си искат. Аз съм израснала с тях и съм жива и здрава!