бебе и домашен любимец

simplyaven, далеч съм от мисълта че за всяко едно питане се ходи на лекар или се въртят телефони, а ти?  Малко поне човек трябва да се запознае с проблема който го касае, особено пък с превантивна цел! Форумът е идеалното място. А търсачката не всеки път намира това, което ти трябва.
Но става въпрос за сарказмът, който проявен в сериозна тема, може да създаде грешно впечатление у питащия, че нещата не са толкова сериозни и вместо да помогне - да навреди.

И мисля изобщо не си длъжна да даваш линкове в темите... това е въпрос на желание /при нежелание не се получава /

не, не го разбирам това. аз питам лекар за всичко, което определям за наистина сериозно, когато се отнася до мен, бебето, членове на семейството и т.н. а ако не искам да питам лекар и пусна тема, то чета какво ми се пише, а не се хвърлям да заклеймявам пишещите, които вече са минали по този път.

доколко темата е супер сериозна, ми е малко абсурдно да коментирам, освен ако не съм склонна да спра да ям половината храни по магазините, сума ти меса, да си извеждам детето с кислородна маска и все в този дух. виж, психозата, причинена от незнание, е много страшно нещо. примери в историята, колкото искаш.

търсачката работи превъзходно, линковете са напред, аз като напиша котка или животно, намирам поне 3 теми веднага. хайде, със здраве и без токсоплазмоза 

Да споделя моя опит - не го натрапвам като избор на решение на въпроса ти - просто споделям. Като забременях - вече в къщи си бяхме взели първо коте, после куче, така идилия бяхме, че въобще не сме си поставяли въпроса с тях или без тях, даже според баба ми - заради животните съм забременяла, защото съм изпитала силни майчински чувства към тях. Уведомих още в началото гинеколога ми - тои ме подкрепи напълно в решението да задържим животните, като всеки месец правихме контролни кръвни изследвания - всичко беше ОК. Псъветвахме се и с ветеринаря на животинките ни - тои също беше "за". Преди да изпишат бебо бяхме занесли езна дрешка в родилния дом и мъжът ми два дни по - рано им октави на животинките тази дрешка - зада свикнат с миризмата на бебчето.  Нямахме проблем и с първото запознанство. Ние също мислехме да не пускаме животните в стаята ни поне два месеца- докато детето придобие някакъв имунитет - но още вечерта настана война вкъщи - котката на бравата на врата - тя си отваря всички врати сама, кучето дращи и плаче - ужас - така 1 час и после всички в леглото, и така .
Хигиената трябва да е безупречна - миене на кучето след всяка разходка, смяна на котешката таолетна дори по два пъти на ден, ежемесечно обезпаразитяване, периодична ваксинация, отлична лична хигиена, постояно почистване на дома - въобще не ми е тежало и не ми тежи и сега, та то си етакава радост.
 Всичко с детето ни е наред, няма никакви алергии и много свикна с животинките си, но за жалост кола блъсна кученцето ни Маша - голяма мъка, не мога да Ви опиша......, та сего си имаме само Ефи и много я тормозим - а тя когато Коко я "милва" стои като препарирана - животните имат усещане че е дете.
Това са моите деца:

simplyaven, сега забелязвам че две теми са слети в една ...  в този случай наистина не може да се определи доколко темата е сериозна, по простата причина че темата не е много ясна     както и кой за какво говори     както и да е 
е, хайде и ти със здраве  и без токсоплазмози разбира се

Общо взето никой, с изключение на
emoli :"Вземи си я когато детето ти е над 2 годишно." не разбра какво питам (не искам да засегна никого, най-вероятно не съм задала коректно въпроса).
Ето защо ще кажа пак, че не питам за зарази,алергии и т.н. Рисковете са ми ясни и за себе си съм решила временно котката ми да бъде при майка ми. Просто исках да видя мнения какъв е най- удачният период да я оставя там. Нямам търпение да си я взема
Благодаря все пак за всички мнения 

Много ми хареса това 

ceciii, знам, че после адаптацията е по-трудна, ако животното не е било вкъщи, когато се появи бебето, а и бебето е добре да е от първия ден с животното, за да приеме организмът, че това е нормалната флора, но щом си решила вече няма смисъл от коментари. Няма период, в който е "най-добре" да си прибереш животното. Вече е въпрос на желание и добра воля. 

Аз съм бременна в 18 г.с. и нямам никакво намерение да се разделя с кучето ми. Едва ли има проблем, когато животното е ваксинирано, обезпаразитено и се спазва някаква хигиена. Освен това при всичките ми нервни изблици заради бременността, кучето само утешава и развеселява