бебе и домашен любимец

Аз съм против бебе и животно да се гледат на едно място.

И аз малко се възмутих от темата и държа да се изкажа - няма как животното, което за първи път вижда бебе, да знае, че не трябва да се качва при него, да го пипа и подобни. Животните са животни, те са като малки деца, които никога не порастват на ръст и на ум. Най-общо казано.

Те не могат да съобразят нещата, които ние можем. За това са животни. Но могат да бъдат обучени. И това всъщност не изисква толкова много усилия. Малко четене, малко подход, малко съобразяване на реалностите...

Ние също живеем в къща с двор. Навън има много котки. Не мога да възпитам всяка една от тях. За това и не оставях детето си само навън. Нито пък сега, когато опасност от котките за нея няма, но има други неща - катерене, падане, удряне...

Никого не агитирам. Просто изказвам мнение. Човек трябва да разсъди, преди да си вземе домашен любимец. Ние за това сме хора, за това имаме глави на раменете си.

Малко емоционално стана, ама не се сдържах.

Djulichka, другият път като ме цитираш използвай целия пост!!! Защото моето съображение не е, че не мога да чистя или да внимавам и да не ги събирам заедно, а и  КОТЕТО ДА Е ПО-ДОБРЕ!!! И то наистина е по-добре!Знам защото го познавам, защото го обичам, защото всеки ден мисля за него, защото аз му купувам храната и играчките и чакам с нетърпение да се премастиме в новото жилище и ЛУСИ отново да е при мен!!!

Когато се запознахме с мъжа ми щяхме да си вземем боа, даже той си я беше поръчал, но не можаха да му доставят... И добре направиха, защото аз затворени животни не обичам... Всичко пускам да се разхожда из апартамента (с изключение на рибките  ), та имах намерението първо да пригодим хола да може свободно да си пълзи, пък после да си я купим... После решихме, че няма да е добра идеята, защото все някога ще си направим детенце, а апартамента ни е малък и не може да отделим цяла стая за една змия, а пък ние да се завираме в една спалня... Та минахме на вариант декоративно зайче, но то пък излезе тазманийски дявол...  То нахапа всичко, до което има достъп, мислех че ще му стане нещо, бях чела, че много неща не трябва да ядат, но вече не се притеснявам... Това кабели, мебели, обувки, килими, одеала, дрехи, табуретки и дивани, стената, гумите на бебешката количка... няма проблем с храносмилането... Естествено, не бих оставила зайчето само с бебето, че после кой ще е виновен, ако нагризе и него.... Тъпо и безотговорно е да се обвиняват животните, за безхаберието и безмозъчните постъпки на хората...

Съгласна съм с мнението на Dincho. Безотговорно е да взимаш животно, когато ти се прииска и да му биеш шута, като ти омръзне. Каквото и да ми говорите, това си е точно "омръзване" - родило се е бебето, имате си по-приятни и интересни занимания, защо да полагате досадни грижи и за животно, като може просто да го разкарате.
Някои хора взимат животното, като някаква играчка и занимавка, докато не се сдобият с бебе и тогава - айдеее у лево, не ми трябват излишни грижи. Само, че едното няма нищо общо с другото животното си е животно, бебето си е бебе.
Когато си взимах кучето бях с ясното съзнание, че след година-две ще имам и дете!
Обаче мъжът ми е от онези, дето ги описвам по-горе. И постоянно ми дудне колко му било писнало от кучето - същото куче, за което до преди време се грижеше с удоволствие, разхождаше, играеше, обичаше...сега му било досадно. С удоволствие би го запратил на някъде, ако му дам зелена светлина. Но това няма как да стане, кучето си е наше, то е част от семейството, детето ми ще расте с него. Нищо, че ми се налага постоянно да слушам от хората реплики, като "защо не го разкарате това куче". на някои им е много чудно, защо наистина не го разкарам това куче, за какво ли ми е, нали имам бебе  
И така искам да ви кажа, че и на мен въобще не ми е лесно да балансирам между кучето и бебето. И двете искат грижи, иска се ежедневно чистене за да се поддържа хигиена на ниво. Очите постоянно са ми на 4, не допускам кучето до бебето все още, не ги оставям сами в стая. Абе хората много ми се чудят, викат - все едно гледаш две бебета ...ама едното е по-непослушно
И никога, ама никога не ми е минавало през ум да си подаря кучето някъде на отглеждане.

За коте не се изискват особени грижи. И аз не го приемам като излишна "грижа" - то ми е удоволствие. Даже преди да се съглася с "всички" да го дам у наще казвах - "абе какво ме занимавате с косми и тн, ами хората като са раждали в плевня". Да, но човек не може да е егоист и да мисли само за собственото си добро и за нуждите да обича и да гали още някой. Има ситуации и ситуации - всеки преценява как да постъпи! Има хора, които се дават децата на бабите за по седмици, месеци и ... И аз така дадох си детето(котето) на бабата(така казваме - ще отидеш в баба ти) за няколко месеца!!!

Имам куче на 12 години, то е част от семейството ми, никога не бих го изгонила, не позволявам и на дъщеря ми да го тормози.

gabi_i  аз не съдя никой. Щом така си решила, значи така е най-добре за животното.  Аз не визирам конкретно теб, не съм чела цялата тема, тука някъде на предишните страници например прочетох, че мацката трябвало да лежи по цял ден през бременността и видиш ли не можела да полага грижи за котката, затова й била шута. Че какви грижи изисква толкова една котка - да сипеш храна сутрин и вечер и да изчистиш през деня 2-3 пъти тоалетната (за 2 мин. работа) Голяма грижа, да не можеш да гледаш котка, все едно изисква ежечасови занимания  

И аз лежах през моята бременност доста, кучето ми беше най-доброто приятелче тогава. Беше плътно до мен.

ането и аз не отговарях само на теб. Тая мацка с лежането по време на бременност я разбирам обаче(като изключа "бие шута"). Аз лежах за задържане и бях дори на подлога 2 месеца и не ставах изобщо(даже после се учих да ходя). Но тогава за котето и мен се грижеше мъжът ми  и майка ми. Тя ако не е имала такава подкрепа по-добре да не мъчи животинката. Та пак казвам - ситуация и ситуация. Ти си лежала, но явно не само.
И едно е да дадеш домашния си любимец в сигурно семейство, друго е да го изхвърлиш като "мръсно коте".

  Вие съвсем се втелявате. Какво значи да му биеш шута? И кое му е жестокото? Безотговорно и жестоко е да го захвърлиш на улицата. Ама да намериш друг дом където да се отглежда въпросното животинче съвсем не е жестоко. Котето ми си беше в двора, обикаляше и из съседните къщи. Dincho ще ме прощаваш, ама би ли ми посочила къде точно аз споменавам, че съм изхвърлила котето? И никой, ама никой не може да предвиди какво ще му се случи през следващите 10-15 г. Който казва, че може говори глупости. Утре може някой от семейството ми да получи алергия, или да умра и пак ще е супер безотговорно, че не съм го предвидила  . Пак влизам в безсмислен спор, защото моите убеждения са, че детето ми е ВИНАГИ пред животните. Преценила съм, че има риск и толкоз. И не съм държала коте и бебе в едно помещение. Не оставям и детето си само с животни. Бебето ми беше на терасата в количката, а аз влязох за две минути да му налея вода в шишето. Както и да е няма да се обяснявам повече. Със същата страст аз бих защитавала тезата си, че е безотговорно да се гледа животно и бебе, особено ако животното е в къщи, но ще се получи един глупав спор подобен на тези за  бездомните кучета. А вие преиначавате думите и ги пречупвате през вашата призма, а вашето виждане не е най-обективното имайки предвид, че имате домашни любимци и ги отглеждате на едно с бебетата си. Да се захвърли животното на улицата е безотговорно и жестоко може би, но да се погрижиш то да получава добри грижи, но от друг стопанин не само не е безотговорно, а е едно рационално и адекватно решение.
П.П.  Simplyaven много и излишно се палиш. Дори на моменти граничиш с грубост. Няма нужда, не можеш да промениш света и да накараш някой да обича повече животните от децата си и да ги поставя над всичко. Пък и едва ли някой се прави на самарянин тук. Струва ми се, че скоро темата ще излезе от добрия тон така, че смятам да приключа. Дразни ме, когато някой не приема различното мнение и осъжда. За мен вашите мнения са различни, но не осъждам, и не ви наричам безотговорни макар, че за мен е така. Приемете, че вашата истина е единствената, защото до консенсус няма да стигнем. Щом смятате, че няма по-здравословно от това да се гледат животно и бебе заедно ок. Няма вероятност от алергии или инциденти. Да са ви живи и здрави бебетата. И животните.

Наистина някои мнения тук са в сферата на научната фантастика.

По вашата логика моят мъж е трябвало преди 15 години, когато е бил пубер и са му подарили куче, да предвиди, че то ще живее 15 години и ще получи тумор на опашката (проявен като огромен възпален цирей) точно когато жена му забременее Вие да не хвърляте боб за тия работи?

Категорично няма да живея с бебето и кучето при тези обстоятелства (да не споменавам, че кучето е огромно и космите му са като килим вкъщи). Но защо си преиначавате нещата- виждам, че почти всички тук са намерили разумно решение и никой не е изхвърлил животното на улицата. Ние дори ще се местим и ще оставим животното с майка му за да не го прехвърляме другаде. Какъе в проблема не ми става ясно? Трябва да рискувам здравето на бебето си за да не ме оплювате ли? Някакъв вид драматична саможертва ли се изисква

mile_vale,  моля те прочети пак какво съм написала. Естествено, че никой не може да предположи всички, което ще му се случи. Има и непредвидими ситуации, но много неща са ясни. Взимането на домашен любимец предполага и доста ангажименти и евентуални рискове.
Ако например съм наясно, че ще имам бебе докато животното е живо (а ако съм на 25 когато го взимам е силно вероятно да стане така) преди да го взема ще е добре да си представя какво значи бебе и домашен любимец и готова ли съм за това. Не говоря за алергии, говоря за всекидневните грижи и рискове. Всеки нормален родител поставя детето си пред животното. Въпросът е кое се приема за риск за детето и била ли съм наясно с такъв, когато съм го взела.
Алергии и болести няма как да се предвидят, но това къде ще спи животното, какви грижи изисква, къде ще прекарва времето си през деня, хигиена и т.н. са напълно ясни неща или поне би трябвало да бъдат и как се съчетават тези неща с бебето.

Кое е научна фантастика  това че взимането на домашен любимец би трябвало да е отговорно действие.
Във вашия случай, мъжът ти е бил пубер, но родителите му не. Отговорността е тяхна. И да кучетата живеят около 10-15 години и когато остареят се разболяват. Изискват много грижи, когато са стари и болни и определено не са симпатични плюшени животинки за гушкане. Тези неща са ясни и без боб.
Наистина от драматизиране и геройска саможертва няма никаква нужда, отговорността е важна.   

подкрепям 
Мога само да добавя че животните не са играчки дето може да се вземат и после да се зарежат защото са ви омръзнали,тежи ви да се грижите за тях ,или са стари и болни
НЕ Е ЗА ВСЕКИ ДА ГЛЕДА ЖИВОТНО!И като си го прецените хубаво и си дадете сметка че ще ви дойде в повече ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ЗАХВАЩАЙТЕ!Защото ''разкарвайки'' вече дотежалия ви ''любимец'' давате много лош пример на вече по-големите си деца.

Ама може ли двете предни потребителки да пояснят какво разбират под "захвърляне"?

Това някой друг член от семейството или приятел да се грижи за него за захвърляне ли се брои? Понеже тук повечето хора притеснени за бебетата си са се постарали да осигурят отлична среда за любимците си, за които се грижат техни близки.


Ами да именно. Ако си прочела по-горе мнението ми ще видиш че точно това прави майка му- поема отговорността и тя ще се грижи за кучето. И това ще става в същия дом понеже заради кучето се изнасяме НИЕ, а не то.  Нали не предлагаш мъжа ми да остане да се грижи за кучето, а аз да се изнеса с бебето
Какъв е проблема?