вашето мнение за U.S.A

  Ааа, има си злояди и то доста.  Аз също, злояда пристигнах в Америка и такава си останах до края. Много помага за това да не придобиеш закръглени форми, да...

Ами зелената карта  си е шанс да опитате нещо различно. Никога не е късно да се върнете в България в крайна сметка. Аз  лично не бих живяла в "великите" Щати. А особено пък сега, когато нещата са толкова объркани там.
Дори се говори , че Буш щял да се "рекандидатира" отново. Е това ако стане... 

Много малко вероятно, да не кажа митове от селски вечеринки . По конституция му се полагат 2 мандата и сега довършва втория.

Абе и на мен не ми се вярва, ама нищо се не знае.    Ама, дано  "митовете от селските вечеринки" не се сбъднат, че тогава лошо.

Равни не можем да бъдем никога! Имаме правото да изкажем мнението си, някои правейки го от собствени наблюдения към подобни случай.
-------------
Evanescent - конкретната ситуация е коренно различна от твоята, имах точно такива предвид, когато цитирах ганка и не помня кой си
-----------------

ДонКихотка,  не ги мисли тях, ще се измъкнат и ще са по-силни след кризата.
Едва ли обаче ще се откажат от желанието си да командват света независимо коя партия е на власт.
Да си американец е религия, много по-силна от всяка друга

лошо едва ли ще стане. тая държава изградена от имигранти- издръжливи, упорити и с много хъс.
със сигурност обаче Буш няма как да се кандидатира


няма да коментирам по темата, но съм на мнение, че винаги може да се върнеш назад (щом някой може да има сили да отиде в непозната държава, с чужд език и култура, може да намери сили да се върне назад при семейство, приятели и корените си). Правила съм го преди години- друга държава, друга причина. Човек никога не знае на какво е способен докато не попадне в ситуация, която да го поддикне да действа.
За успеха тук -зависи от много неща- късмет, език, нагласа, отношение и човека да е работохолик.

ДонКихотка, не може и няма да стане и това си чиста проява на неиформираност от твоя страна. Прочети малко вестници първо и след това коментирай. 

Това е така, но все пак "несполучлив опит", тоест "отиваме-не ни харесва-връщаме се", се свързва често с напускане на дългогодишна работа в бг /мисля че случая на Vik4o ще е такъв/, което е много важно нещо за евентуалното връщане после ... така че не е толкова лесно и връщането  
Просто го казвам от опит, защото мъжа ми сега като напусна работа в бг и замина, много му е трудно и някак си не може "просто" да се върне, защото знае че тук всичко е зарязал дет се вика ... та така  

Aми ако успеят?

Мислете позитивно,давайте им кураж!
Ние сме на другия край на света, а повечето от нас се държат като че ли са в махалата.
Защо онзи така, е как така оная?
Гледайте собствената си паница!
Америка е страна на емигранти,не на принцове и принцеси.

Ясно е, че универсална рецепта за успех няма, най-малкото защото е въпрос на вътрешен мир, но за себе си мога да кажа със сигурност вече, че и работата не е нещото, което е в състояние да ме задържи в България. Нашето семейство е от тези, в които имаше разногласия относно идеята "зелена карта". Няма да кажа, че съм била против заминаването, по-скоро никога не съм имала желание за подобни промени в живота си. По тази причина и никога не съм участвала в лотарията. Съпругът ми спечели. И аз ревях, че зарязвам юридическата си практика, че губя идентичността си с оставянето у дома, за да се грижа за малкото си дете... Хич не ми беше лесно, обзеха ме едни депресивни състояния, стягах често куфарите за връщане... В момента съм в България за известно време - разни задачки-закачки да реша. И със сигурност искам да се върна в САЩ.  А съм била там едва 7 месеца. Установих, че работата продължава да ми липсва, но тя не е целият ми живот. Ще намеря начин да работя и там нещо, което ми харесва.
И ние заминахме ден преди детето да навърши годинка. Трудно е с малко дете, но не е невъзможно.
Разликата между нас и vik4о е, че съпругът ми замина с желание, сега работи на три места и не се е оплакал за миг. Тегли като вол, търпи и вероятно знае защо го прави и какво иска. Подозирам че ако съпругът на vik4o няма желание за заминаване и промяна, нещата много бързо ще излязат от контрол. И аз от личен опит мога да кажа колко компромиси сме направили - аз със себе си в името на семейството, а мъжът ми - с моите истерични настроения. 
Моето желание за живот в Америка се дължи не на невъзможността или трудността да се върна в България. Усещането ми за щастие не е свързано с конкретната държава, а с конкретните хора. Липсват ми много приятелите ми, но те щяха да ми липсват и ако да бяха в Китай. 
Сега мисля така, но след година-две може да имам друга стратегия за живота си. Знае ли човек какво ще се случи утре, че да прави планове за пенсиониране. 

Това е така, но все пак "несполучлив опит", тоест "отиваме-не ни харесва-връщаме се", се свързва често с напускане на дългогодишна работа в бг /мисля че случая на Vik4o ще е такъв/, което е много важно нещо за евентуалното връщане после ... така че не е толкова лесно и връщането  

---

[/size][/size][/color]
Tочно това ме притеснява че ако решим да се върнем вече съпругът ми няма да има тая работа,а за мен не се притеснявам аз така или иначе не съм на постоянен договор
Един въпрос още с риск да ми се смеете ,но да питам...с повечко късмет може ли за 6 месеца човек да прецени кое е по добре за него -  дали да се върне в БГ или там ще свикне на напрежението

Не само с напрежението трябва да свиквате.
За мен лично 6 месеца не са достатъчно време, за да разберете с какво се захващате. Рискуваш или да сте в "младоженско" или в носталгично настроение, което да ви замъглява перспективата.

Vik4o за съжаление все още не съм от "миналите по този път", така че не мога да ти дам отговор на въпроса. Аз си мисля че за 2-3 месеца ще преценя дали си заслужава напрежението и лишенията и колко дълго ще продължат горе-долу, но това си го мисля за себе си, а не съм попаднала все още в такава ситуация, може за такава преценка да са ми нужни много повече от няколко месеца, както Зора е казала 
А с работата на мъжа ми ние действахме на риск, малко прибързано, за да не се разколебаем, но още не мога да кажа дали сме сгрешили... и тук не мога да съм ти полезна 


Таткото нещо май не ме разбра 

6 месеца не са достатъчни дори езика да се научи, пък да взимаш решение дали ти харесва?