Номинации за най-голяма муня

Навремето /преди има няма половин век/ се подаряваха книги. И се надписваха... все още имам в библиотеката : Ч.Р.Д , Пенка! ; Ч.Р.Д , Мария! ... Щерка ми като малка все ме питаше дали съм ги откраднала , а те преподарени от малки муни и родителите им

ММ сутринта води свеки до болницата. И аз излизам с тях до таксито в 6.00. В едната ръка държа една малка торбичка боклук да метна в гюма, в другата голямата торба с документите на свеки. Мисля , че ви е ясно какво последва. Лошото беше ,че за 6ч гюмът беше учудващо празен, та свекървата метна една мушамичка от терасата. ММ я подложи на ръба на кофата, за да се наведе и да вземе плика. Естествено таксито дойде и паркира точно до гюма, докато моето клошарче излизаше от там...
НО! свеки се оказа яко магаре! Взе че почнаа да оздравява!

Когато бях дете много обичах да пея. Майка ми всеки път казваше: "PURE, хубаво пееш, но ако спреш - ще стане още по-хубаво"

Не знам дали съществува по-голям музикален инвалид от мен - ако чуя песен и след това веднага се опитам да я изтананикам, не хващам ни един верен тон, нито мелодията.

Аз съм човек, който никога не би съжалявал за нещо счупено, стига да не е парфюм или повредено, само да не ми е козметиката! А пък за нещо домакинско-изобщо няма да го направя на въпрос. Знам се какво представлявам-гръмнах чисто нова и скъпа машина за кафе, кани за вода не една, изобщо много неща.
И имам голямо търпение към децата си, само два пъти съм ревала заради тях: единият беше, когато едното ми дете счупи любимата ми чаша от аркопал и нямаше откъде да я купя, а вторият път беше когато другото дете-още бебе, седна върху новите ми очила Рей Бан и ми ги счупи.
Но преди известно време много се ядосах, когато помолих едното си дете да напълни всички празни буркани в чували и да ги изхвърли. Много мразя стъклени буркани просто така да стоят празни. То събирало, събирало и изхвърлило, но късно вечерта аз забелязвам, че три големи, красиви, декоративни буркана липсват. Бе ти да не си изхвърлила красивите ми буркани? А тя се блещи насреща ми и след дълъг размисъл вика: май да.
Така се ядосах, защото ама изобщо не чува командите това дете и му викам: хайде сега далдисвай в казана да ми търсиш бурканите. Оле, мамо, моля те, вече ще слушам, това-онова...
Далдисвааай!
И понеже нямаше в момента кой да я спаси, отиваме при казаните, а то забравило в кой казан е хвърляло. В тоз, в оня, до кръста навряно и рови. Аз му светя с телефона и го гледам да не падне вътре.
Викам й: сега ще те снимам и ще те кача във ФБ и вече ще ходиш само с отпушени уши.
Рови, рови, намери двата буркана в едната торба, другият буркан викам, хайде, няма да го търсиш. От мен пак да мине.

И аз съм ровила в контейнера. Преди мноооого години, работех в една пицария, нямаше компютърна система и пишехме на кочани. Едното листче за клиента, а другото за нас и вечер се отчитаме по бележките. Едно грешно движение и ровенето в кофата ти е в кърпа вързано. Ако имаш късмет сметката ще е от последните за вечерта и съответно в най-горния изхвърлен чувал с боклук, но ако си карък като мен винаги е от обяд и в някой по-ранно изхвърлен чувал. Ако щете ми вярвайте, но при бармана имаше огромен фенер купен именно за тази цел, среднощното ровене в контейнера. 😆

Ох, последната история ме ужаси! Надявам се да е измислица

Не, не е измислица. Кое те ужаси чак толкова 🤔 Имам и по-потресаващи истории.

На мен ми се струва ненормално някой да НЕ се е гмуркал в контейнер за боклук...

Бях си станала професионална гмуркачка по онова време. Налагаше да ровим, защото иначе няма как да се отчетеш и тия 15 часа работа ти отиват кино. 😒 Хубавото е, че не бях единствената муня, всички ровехме чат пат.

Абе не си живял, ако не си ровил в боклука поне веднъж.

Аз съжалих детенцето...

Като бях малка майка ми 3 пъти ме е мятала в големия контейнер да си тършувам Тогава още не бяха въвели тези сегашните на колелца, а бяха два от онези промишлените. Майка ми ме обличаше цялата в найлон и понеже беше нисичка горката и ме хвърляше букавлно вътре.  Ама все се намираше някой муньо от вкъщи да хвърли нещо ценно...а аз като най-компактна все извършвах издирвателните акции.
Общо всяка седмица можеше да се види как от гюма изкача някое съседско хлапе с щастлив вид и със завидната възстановена ценност
Но най-сладкият момент беше преди 3 години. Брат ми , големият тузар, си беше метнал ключевете на колата под наем в гюма.... а гюмът тъкмо изпразнен , та се чу как тропнаха на дъното. Майка ми до ден днешен пази записа на това гмуркане и му се наслаждава всеки път, когато я ядоса.

Ох, голям смях последните страници.

Ровила съм и още как, но благоверния бие всички рекорди, така ще гледам да го опиша, че да може да си представите картинката - ММ с костюм на ул. Оборище се развива действието, половината е вътре в коша, зяпачи много, никой не ще да помогне. Мунята, т.е. аз изхвърлих кутията с цигари, в целофанчето имаше 100 кинта, мъжът ми, тогава само гадже се навря в коша, за да ми ги върне, признавам си, впечатли ме. Лошото беше, че кутията се беше шмугнала най-отдолу, абе хвърлям добре, голям смях беше иначе.

Оттогава не слагам никакви пари в целофанчето, много лош навик имах, веднъж се разделих с по-малка сума, но чувството е гадно.

Не съжалявайте детенцето, което не е баш детенце.

Аз и съседските деца на mad bunny съжалих, дето всяка седмица изскачали от контейнера с някоя ценна вещ...