Не се оприличавам на такъв тип "мрънкаща домакиня",винаги си върша нещата без мрънкане.Изисквам от него,когато вече изнемощявам.Просто 5 часа сън(хронично и в най-добрия случай) не ми идват добре и почвам да се дразня,когато го видя да се забавлява.И вместо да ми помогне,той почва да ме унижава,че това ми е работата.Че ми е това работата,това е,но когато имам нужда от помощ наистина,той трябва жда е до мен,не е ли така?
- Публикувана: 20 апр. 2008, 01:22 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2008, 18:54 ч.
Отношенията с мъжът ми отиват на зле ,откакто го повишиха...?
В една "мрънкаща домакиня" няма нищо интересно - чула съм го от много мъже 
, колкото повече хленчиш за внимание и разбиране, толкова повече няма да го получаваш!
, колкото повече хленчиш за внимание и разбиране, толкова повече няма да го получаваш!Оооо,абсолютно съм съгласна
И вместо да ми помогне,той почва да ме унижава,че това ми е работата.\
тва е малко странно
Не изпадай в крайности. Първата година след раждането на детето е труден период за всички. Дай му време да свикне с малкото човече и с новите отговорности. Според мен мъжете по-трудно осъзнават, че вече са бащи и по-трудно се настройват на тази вълна.
Абсолютно съгласна с Ренци!!
Страх ме е да си го помисля,но има такъв момент,че родителите на мъжа ми имат много странни и неприемливи отношения,които аз не бих търпяла.Тъй като майка му не работи,а е домакиня,дори пенсионерка не е.Баща му пък е бачкатора и паралията и като такъв има доста неприятно като към слугиня отношение към майка му(ориенталщина) 
Наблюдавала съм ги и съм си казвала,добре,че Мъжът ми не е като свекър ми.Да,ама не.Сега нещата май точно такива се оказват.Нали момчетата имат за пример поведението на бащите към жените.И май в тази ситуация,в която аз съм вързана в къщи,той подсъзнателно ме оприличава на майка му,а пук себе си на баща си.Ужас!Честно,не съм от мълчаливите ,аи като знам как третират майка му,ей това няма да го допусна.Още повече,че той ще даде такъв пример и на синът ни. 
Незнам,незнам какво да правя.Единственият вариант,който виждам е да почна работа,да се измъкна от тази ситуация,но НЕ ИСКАМ да се отдръпна от детето си и да подаря на други хора най-милите му годинки.
Наблюдавала съм ги и съм си казвала,добре,че Мъжът ми не е като свекър ми.Да,ама не.Сега нещата май точно такива се оказват.Нали момчетата имат за пример поведението на бащите към жените.И май в тази ситуация,в която аз съм вързана в къщи,той подсъзнателно ме оприличава на майка му,а пук себе си на баща си.Ужас!Честно,не съм от мълчаливите ,аи като знам как третират майка му,ей това няма да го допусна.Още повече,че той ще даде такъв пример и на синът ни. Незнам,незнам какво да правя.Единственият вариант,който виждам е да почна работа,да се измъкна от тази ситуация,но НЕ ИСКАМ да се отдръпна от детето си и да подаря на други хора най-милите му годинки.
Не се оприличавам на такъв тип "мрънкаща домакиня",винаги си върша нещата без мрънкане.Изисквам от него,когато вече изнемощявам.Просто 5 часа сън(хронично и в най-добрия случай) не ми идват добре и почвам да се дразня,когато го видя да се забавлява.И вместо да ми помогне,той почва да ме унижава,че това ми е работата.Че ми е това работата,това е,но когато имам нужда от помощ наистина,той трябва жда е до мен,не е ли така?
Знам ли, може да не съм права, но оставам с убеждението, че след като мъжът носи повече пари, аз трябва: да му слугувам; да не изисквам; да го коткам; да се преместя на майната си; да си трая за всичко, тъй като той е в стрес; да не мрънкам; винаги да съм в прекрасно настроение и готова за незабравим и умопомрачаващ секс; да съм перфектната майка и любимата снаха; да го оставям да си изживее малките удоволствия в живота, докато си гледам брачните задължения и т.н.
Ако намеря такава жена, която изпълнява всичко това и е щастлива, ще се разведа и ще се оженя за нея!!!
Даааа...българскяи синдром и както пише авторката "ориенталщината" е гадно нещо.
Синчето подражава на тати..сакън тати да не се разочарова от него.
Много е нелепо и странно, че повечето български мъже разсъждават така. И това продължава с поколения...жалко наистина.
Пусто турско робство 500 години, много е повлияло на психиката на балканкия мъж.
Аз все си мислех, че новото поколения младежи са по-самостоятелни, независими от" тати и мама" и са с по-европейско мислене.
Синчето подражава на тати..сакън тати да не се разочарова от него.
Много е нелепо и странно, че повечето български мъже разсъждават така. И това продължава с поколения...жалко наистина.
Пусто турско робство 500 години, много е повлияло на психиката на балканкия мъж.
Аз все си мислех, че новото поколения младежи са по-самостоятелни, независими от" тати и мама" и са с по-европейско мислене.
Не се оприличавам на такъв тип "мрънкаща домакиня",винаги си върша нещата без мрънкане.Изисквам от него,когато вече изнемощявам.Просто 5 часа сън(хронично и в най-добрия случай) не ми идват добре и почвам да се дразня,когато го видя да се забавлява.И вместо да ми помогне,той почва да ме унижава,че това ми е работата.Че ми е това работата,това е,но когато имам нужда от помощ наистина,той трябва жда е до мен,не е ли така?
Знам ли, може да не съм права, но оставам с убеждението, че след като мъжът носи повече пари, аз трябва: да му слугувам; да не изисквам; да го коткам; да се преместя на майната си; да си трая за всичко, тъй като той е в стрес; да не мрънкам; винаги да съм в прекрасно настроение и готова за незабравим и умопомрачаващ секс; да съм перфектната майка и любимата снаха; да го оставям да си изживее малките удоволствия в живота, докато си гледам брачните задължения и т.н.
Ако намеря такава жена, която изпълнява всичко това и е щастлива, ще се разведа и ще се оженя за нея!!!
Всяко удоволствие се плаща 
Удоволствието да имате дете го заплашаш ти като пропускаш работа, доход и контакти. Удоволствието да ви издържа /и имате дете/, той заплаща с по-малко време с малкото дете и повече в работа. За това сте двама.
Кое по-тежко и отговорно е трудно да се каже, но имали и смисъл?
Удоволствието да имате дете го заплашаш ти като пропускаш работа, доход и контакти. Удоволствието да ви издържа /и имате дете/, той заплаща с по-малко време с малкото дете и повече в работа. За това сте двама.
Кое по-тежко и отговорно е трудно да се каже, но имали и смисъл?
Винаги ли се е държал така, сякаш нямаш права или това е отскоро?
1. Може би новата длъжност е изчеткала егото му и в момента е опиянен от собствената си значимост?
2. Може би новата длъжност не е точно това, което си е представял и излива разочарованието си върху най-близкия човек, когото плюс всичко останало смята и за виновен за това си положение?
Няма оправдание за лошото си отношение към теб и в двата случая, но може би ако разбереш повече, ще намериш начин, с който да защитиш себе си и правото ви на щастие.
1. Може би новата длъжност е изчеткала егото му и в момента е опиянен от собствената си значимост?
2. Може би новата длъжност не е точно това, което си е представял и излива разочарованието си върху най-близкия човек, когото плюс всичко останало смята и за виновен за това си положение?
Няма оправдание за лошото си отношение към теб и в двата случая, но може би ако разбереш повече, ще намериш начин, с който да защитиш себе си и правото ви на щастие.
Винаги ли се е държал така, сякаш нямаш права или това е отскоро?
1. Може би новата длъжност е изчеткала егото му и в момента е опиянен от собствената си значимост?
2. Може би новата длъжност не е точно това, което си е представял и излива разочарованието си върху най-близкия човек, когото плюс всичко останало смята и за виновен за това си положение?
Няма оправдание за лошото си отношение към теб и в двата случая, но може би ако разбереш повече, ще намериш начин, с който да защитиш себе си и правото ви на щастие.
1. Може би новата длъжност е изчеткала егото му и в момента е опиянен от собствената си значимост?
2. Може би новата длъжност не е точно това, което си е представял и излива разочарованието си върху най-близкия човек, когото плюс всичко останало смята и за виновен за това си положение?
Няма оправдание за лошото си отношение към теб и в двата случая, но може би ако разбереш повече, ще намериш начин, с който да защитиш себе си и правото ви на щастие.
Oф,чак сега се докопах до компютъра. 
Снощи исках да напиша нещо,но малкия се събуди и после съм заспала.Ето това е,че моят работен ден е 24 часов.Почти 100% от времето ми отиват за бебето,но за това по принцип не се оплаквам,защото ми е приятно и добре се чувствам в тази си роля.Добре,че имам природно дадена хубост,че и без особени грижи (освен епилация и постригване),засега изглеждам незле.Просто много негативи натрупах от мъжа ми.Изкарва си на мен стреса ли?Това е тъпо оправдание.И аз имам стрес и трудности.пък и не е толкова изморителна работата му.Може би това,че изтегли 2 кредита за жилището ни го стресира,да не би да я загуби и да се оплескат нещата.
Всъщност не бих казала,че съвсем не ми помага,Все пак мие чиниите,готви си сам,глади се сам,пере се сам,помага ми за къпането на беб,чисти чат-пат и ей такива неща.Но изведнъж му става нещо и за мен безпричинно,му ставам крива.Затваря се.Странното е,че в съботите и неделите нещо го дразня,а когато е на работа и в командировка му липсвам.Та кавгите у нас са през уикендите,точно когато трябва да сме заедно.Аз искам да разчупим ежедневието и да излизаме заедно.Когато го правим се чувстваме добре всички.Той,обаче иска в къщи,да седи и дзяпа.Че е интроверт,интроверт е,но поне като вижда,че на всички ни е добре да поизлезем,ми да отдели нялоко часа и после да има мир.Преди повече ме слушаше и уважаваше,сега обаче много порасна,той не стъпва по земята.Може би това,че живеехме при нащите,там не е смеел пред тях да се държи лошо с мен.
Като цяло идеите,които ми давате са много добри,но има този фактор,че новата му длъжност изискваше да живеем в друг град.Та тук нито имам баба налице малко да ме отмени за бебко,нито имам някви по-сериозни приятелства.Много ми липсва предишната среда.И тази зависимост ме кара да се чувствам като в капан.
А за това дали може да има връзка с друга жена,не ми се иска да го вярвам,сякаш не е такъв тип.Макар,че има такава възможност,често е по командировки и семинари.Сънувах веднъж,точно когато го нямаше,че е с друга жена,но си мисля,че щях да разбера,все по нещо.
Напоследък сякаш нещата взеха много надълбоко да се омазват и това е защото диалогът между нас се изпари.Преди все сме се справяли и сдобрявали.Той обещава,че ще се държи добре с мен,но уви скоро го забравя и пак всичко се оправя.Аз вече не му вярвам.И даже в секса вече не ми харесва,за разлика от преди.Налага ми се да си фантазирам друг,за да мога да получа оргазъм.Много,много зле...
Снощи исках да напиша нещо,но малкия се събуди и после съм заспала.Ето това е,че моят работен ден е 24 часов.Почти 100% от времето ми отиват за бебето,но за това по принцип не се оплаквам,защото ми е приятно и добре се чувствам в тази си роля.Добре,че имам природно дадена хубост,че и без особени грижи (освен епилация и постригване),засега изглеждам незле.Просто много негативи натрупах от мъжа ми.Изкарва си на мен стреса ли?Това е тъпо оправдание.И аз имам стрес и трудности.пък и не е толкова изморителна работата му.Може би това,че изтегли 2 кредита за жилището ни го стресира,да не би да я загуби и да се оплескат нещата.Всъщност не бих казала,че съвсем не ми помага,Все пак мие чиниите,готви си сам,глади се сам,пере се сам,помага ми за къпането на беб,чисти чат-пат и ей такива неща.Но изведнъж му става нещо и за мен безпричинно,му ставам крива.Затваря се.Странното е,че в съботите и неделите нещо го дразня,а когато е на работа и в командировка му липсвам.Та кавгите у нас са през уикендите,точно когато трябва да сме заедно.Аз искам да разчупим ежедневието и да излизаме заедно.Когато го правим се чувстваме добре всички.Той,обаче иска в къщи,да седи и дзяпа.Че е интроверт,интроверт е,но поне като вижда,че на всички ни е добре да поизлезем,ми да отдели нялоко часа и после да има мир.Преди повече ме слушаше и уважаваше,сега обаче много порасна,той не стъпва по земята.Може би това,че живеехме при нащите,там не е смеел пред тях да се държи лошо с мен.
Като цяло идеите,които ми давате са много добри,но има този фактор,че новата му длъжност изискваше да живеем в друг град.Та тук нито имам баба налице малко да ме отмени за бебко,нито имам някви по-сериозни приятелства.Много ми липсва предишната среда.И тази зависимост ме кара да се чувствам като в капан.
А за това дали може да има връзка с друга жена,не ми се иска да го вярвам,сякаш не е такъв тип.Макар,че има такава възможност,често е по командировки и семинари.Сънувах веднъж,точно когато го нямаше,че е с друга жена,но си мисля,че щях да разбера,все по нещо.
Напоследък сякаш нещата взеха много надълбоко да се омазват и това е защото диалогът между нас се изпари.Преди все сме се справяли и сдобрявали.Той обещава,че ще се държи добре с мен,но уви скоро го забравя и пак всичко се оправя.Аз вече не му вярвам.И даже в секса вече не ми харесва,за разлика от преди.Налага ми се да си фантазирам друг,за да мога да получа оргазъм.Много,много зле...
Уважавай неговата натовареност, но не си го слагай чак толкова. Всеки работи и всеки се стресира и уморява. Но при мен нещата излязоха извън контрол, когато той срещна жената, която го уважава и цени. Една по-опитна жена ми каза, че мъжете вършат дивотии, когато при тях се появи друга жена.
Просто не мога да повярвам още,че това се случва на мен и в моя живот.Сега точно трябваше да сме щастливи.
И в това е може би проблемът ти!
Защо не можеш да повярваш? Защото имаш строго определена, твоя дефниция за "семейно щастие" и понеже тя не се покрива с действитлеността си нещастна? И къде прочете, че точно сега, точно вие трябваше да сте щастливи?
Ами ако щастието дойде след 2-3 години, какво ще правиш? Пак ще си нещастна, защото пък ще си неподготвена, или какво? 
До тук не прочетох нищо критично, всичко е рамките на "допустимото"! Не сте никакво изключение. Много татковци се радват на предстоящото събитие, раждане на дете, но когато детето е на лице, на тях им трябва време. Приеми го, или се самоизтезавай, но на мъжете 9-те месеца им "липсват". Ти също си се променила, или какво мислиш? Че си същата безгрижна, млада, влюбена жена?! Не си! И защо той трябва да приеме и се съгласи, че и да харесва, твоята промяна, а ти да си искаш твоето и туй то!? Промяната му, според мен, няма нищо общо с работата, особенно както си я описала.
И още нещо! Много жени-домакини, смятат, че мъжете им са длъжни да подисгуряват техният душевен баланс и комфорт! Много погрешна позиция, която няма начин да не доведе до разминавания в светоусещането. Никой не е длъжен да подсигурява самочувствието на друг. Ако то ти липсва, ти го излъчваш и сама се поставяш в ролята на "слугиня", не е мъжът виновен за това! Опитай се да си обясниш защо има една приказка "Зад всеки успял мъж, стои една силна жена"! Според мен, не е нужно, едва ли не да му "завиждаш" за неговото професионално израстване, от което между другото се възползваш и ти, а да му се възхищаваш! не да му се кланяш, а да си горда от това, което е постигнал. От друга страна, каква е тази глупост "не искам да се отдръпна от детето си и да подаря на други най-милите му годинки"?!
Значи какво искаш?! Да си до-ма-ки-ня, е може и по-нежно да го наречем "майка", същата ранота... ами тогава? Не се самозалъгвай, и то само защото на теб така ти е по-удобно, че правиш нещо невероятно велико, стоейки си в къщи! Че и "мрънкаща"!Постарай се за себе си, устрой средата около себе си така, че да те кара да се чувстваш горда от себе си. Само това ще те "изравни" с него и нещата ще си дойдат по местата.
Успех
Чак пък да го зарежеш!!! 
Моят мъж понякога също много ме ядосва и се държи хладно, та ми иде да изчезна някъде, но всъщност това, че се грижи за нас и ние сме винаги на първо място, а и получаваме много любов е по-важното. Понякога човек просто не е в кондиция. Има и такива периоди. Аз също работя, няколко месеца се прибирах скапана, нямах много желание за любов, секс и т.н., но всичко си дойде на мястото. Има и такива периоди, трябва да се прояви разбиране. Не можеш да искаш от него винаги да е на 100% перфектен. Може би ти също понякога не си най-перфектната съпруга, той също може да има какво да каже. Аз лично си признавам, че ако се сравнявам с мъжа ми, дори когато се оплаквам, осъзнавам, че съм доста по-остър камък от него. Направи си малко равносметка и го карай по-спокойно. АААА, и един съвет от мен: Затвори си очите и си представи, че сте разделени - как ще протича ежедневието ти, как ще се чувстваш и ще осъзнаеш, че ако го няма ще ти липсва много, много, на детето също. При мен винаги помага. Когато му се ядосвам, си затварям очите и си представям, че го няма и тогава ми става много мъчно и осъзнавам, че всъщност без него не мога и не си представям живота без него, нито живота на дъщеря ми. Горе главата.
Моят мъж понякога също много ме ядосва и се държи хладно, та ми иде да изчезна някъде, но всъщност това, че се грижи за нас и ние сме винаги на първо място, а и получаваме много любов е по-важното. Понякога човек просто не е в кондиция. Има и такива периоди. Аз също работя, няколко месеца се прибирах скапана, нямах много желание за любов, секс и т.н., но всичко си дойде на мястото. Има и такива периоди, трябва да се прояви разбиране. Не можеш да искаш от него винаги да е на 100% перфектен. Може би ти също понякога не си най-перфектната съпруга, той също може да има какво да каже. Аз лично си признавам, че ако се сравнявам с мъжа ми, дори когато се оплаквам, осъзнавам, че съм доста по-остър камък от него. Направи си малко равносметка и го карай по-спокойно. АААА, и един съвет от мен: Затвори си очите и си представи, че сте разделени - как ще протича ежедневието ти, как ще се чувстваш и ще осъзнаеш, че ако го няма ще ти липсва много, много, на детето също. При мен винаги помага. Когато му се ядосвам, си затварям очите и си представям, че го няма и тогава ми става много мъчно и осъзнавам, че всъщност без него не мога и не си представям живота без него, нито живота на дъщеря ми. Горе главата.